РЕШЕНИЕ

                                                              

                                       №…………………./………………2018г.

 

                                   Година 2018                           Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На шестнадесети октомври                              Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4362 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

           Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Л.В."ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.Д.Д., със седалище и адрес на управление:***, против НП № 340600-F382618 от 08.06.2018г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при  ТД-НАП- Варна, с което на дружеството е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.178 от  ЗДДС, за нарушение  на чл.96, ал.1 от ЗДДС.           

          С жалбата принципно не се оспорва нарушението, а се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

         В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява законен или упълномощен представител.

         Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Георгиева, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

         На 24.04.2018г. в ТД на НАП – гр. Варна, при извършена проверка в ТД на НАП, възложена с Резолюция по повод подадено от  „Л.В."ЕООД заявление за регистрация по ЗДДС  вх.№033911800753446/16.04.2018г. , Н.Т., на длъжност гл.инспектор, установила, че основната дейност на дружеството била свързана с търговия на дребно.  Доставките на услуги се извършвали на територията на страната, същите били облагаеми и формирали облагаем оборот по ЗДДС. Установено било още, че към 31.03.2018г. облагаемия оборот по ЗДДС бил в размер на 190 471.73 лв., т.е. над 50 000 лева и задълженото лице е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 от ЗДДС в срок до 07.04.2018г., съответно 10.04.2018г.- първият работен ден. Заявлението било подадено на 16.04.2018г. , след изтичане на 7-дневния срок от изтичане на данъчния период , през който дружеството е достигнало този оборот в нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС. Проверката в ТД на НАП приключила с акт за Отказ за регистрация по ЗДДС, връчен на 02.05.2018г. на представляващия дружеството.

       Въз основа на констатациите си, на 02.05.2018г., гл.инспектор Т. съставила срещу въззивното дружество АУАН, където описала допуснатото според нея нарушение на разпоредбите на чл.96, ал.1 вр. чл.178 от ЗДДС.

       Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, бил му предявен и връчен, който го подписал без възражение. В срока по чл.44 от ЗАНН, не постъпили и писмени възражения срещу АУАН . На  08.06.2018г. наказващият орган издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

       Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заявление за регистрация по ЗДДС, справка за облагаем оборот, отказ за регистрация по ЗДДС, протокол за извършена проверка от 23.04.2018г., покани, резолюция, справки за задължения, справка от ТР, заповед и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

     

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок  от надлежна страна – представител на ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор на Дирекция „Обслужване“ при НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.

          АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

        АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

        Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

        Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

        Безспорно по делото е обстоятелството,че въззивното дружество има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. То е било санкционирано за извършено нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба / в редакцията и към момента на нарушението/ всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Съгласно чл.96, ал.5 от ЗДДС задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1, а именно 12 месеца. Не се спори по делото и безспорно от прил. справка за облагаемия оборот се установява,че през периода от 01.04.2017г. до 31.03.2018г. облагаемият оборот на дружеството е надхвърлил визирания в чл.96 ал.1 от ЗДДС минимален размер,тъй като е възлизал на 190 471.71лв., при което за дружеството,като данъчно задължено лице е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период,през който е достигнало този оборот-в конкретния случай, както правилно е приел и АНО-в срок до 10.04.2018год. /тъй като 7-дневния срок визиран в разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС е изтекъл в неприсъстване ден- 07.04.2018г. и по аргумент от чл.183, ал.4 от НПК приложим по препращане от разпоредбата на чл.84 ЗАНН, следва да се счита, че е изтекъл в първия присъствен ден, след този, а именно 10.04.2018г. Безспорно установено по делото и неоспорено от санкционираното лице е и обстоятелството,че това задължение не е изпълнено. Поради това съдът намира, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна. Субективната съставомерност на деянието не следва да се изследва въобще, доколкото се касае за ЮЛ и неговата отговорност е обективна и безвиновна. 

    Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава, тъй като чл.178 от ЗДДС предвижда санкция в размер от 500 до 5000 лв. за ЮЛ, което  е данъчно задължено по този закон лице, и което не изпълни задължението си за подаване на заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове. Действително, в случая е налице нарушение, което съдът приема за доказано, но административно-наказващият орган не е извършил съобразно разпоредбите на ЗАНН определяне и индивидуализиране на наложеното наказание, т.е. не е съобразил, че се касае за „маловажен случай“, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

       В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК”. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е формално, респ. от него не настъпват вреди, но пък безспорно сме изправени пред неизпълнение на задължение към държавата. Прави впечатление обаче, че за дружеството не са приложени доказателства за други нарушения на данъчното законодателство. Нещо повече видно от доказателствата по делото още на 16.04.2018г. / преди установяване на нарушението от органите на НАП/ дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС входирано под № №033911800753446/16.04.2018г. в ТД на НАП-Варна. Горното води до извода за правилно отношение към законоустановения ред в страната и визира инцидентна проява. Нещо повече, въззивното дружество е подало процесното заявление за регистрация  с 5 дни  закъснение, като два дни от тях / 14 и 15.04.2018г. са събота и неделя-почивни дни/. Заявлението е подадено дори преди установяване на нарушението от наказващите органи. Макар нарушението да е формално, не без значение за индивидуализацията му е и фактът, че по делото не са налице доказателства, а и твърдения относно извършвани други нарушения от дружеството от същия вид или други нарушения на данъчното законодателство, а видно от приложените доказателства по АНП дружеството е било регистрирано по ЗДДС през 15.11..2016г. до 14.05.2017г. При тези констатации настоящият състав счита, че налагането на административна санкция за изолиран случай би имало по-скоро негативно влияние, отколкото превъзпитаващо, превантивно и възпиращо такова по отношение на субекта на нарушението. Поради горните съображения съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без съмнение липсват вреди и вредните последици, налице са смекчаващи обстоятелства и то изключителни, като нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.  В този смисъл е и константната практиката на Варненския административен съд- например Решение по к.адм.д.№ 1540/2018г.,по описа на Административен съд-гр.Варна.

        С оглед на всичко гореизложено, НП като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 340600-F382618 от 08.06.2018г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при  ТД-НАП- Варна, с което на „Л.В."ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.Д.Д., със седалище и адрес на управление:***, е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.178 от  ЗДДС, за нарушение  на чл.96, ал.1 от ЗДДС.

         

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: