№ 6706
гр. София, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Н. Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110158465 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
Д. В. А. срещу ДРУЖЕСТВО с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 2952,42 лева, представляваща начислена и претендирана
цена на доставени ВиК услуги в имот, находящ се в АДРЕС кл. № ********** за периода от
13.09.2018г. до 13.01.2021г.
Ищецът твърди, че при извършена справка при ответника било установено, че В. Г. А.
- наследодател на Д. В. А., дължи сумата от 2952,42 лева - цена на предоставени ВиК услуги
за периода от 13.09.2018г. до 13.01.2021г. Твърди, че сумата била недължима поради липса
на облигационни отношения. Поддържа, че вземанията били погасени по давност като
излага подробни съображения за приложимост на кратката тригодишна погасителна
давност. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Признава иска по основание и размер. Не оспорва твърдението на ищеца, че
процесните суми за периода от 13.09.2018г. до 13.01.2021г. били погасени по давност, като в
тази връзка моли съда, при приемане за установено, че сумите са погасени по давност да
постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК. Навежда твърдения, че не са налице
доказателства и твърдения от ищеца да се е обърнал първо към дружеството - ответник с
изложените в исковата молба аргументи и те да са оставени без уважение, което да е
принудило ищеца да търси защита по съдебен път. Счита, че отговорността за разноски по
делото следва да бъде възложена в тежест на ищеца съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
1
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи наличието
на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже правопораждащите
вземането си факти.
С оглед становищата на страните, с определението си от 02.02.2024г. съдът е обявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК следните
обстоятелства: че за процесния имот - ап. 51, находящ се в АДРЕС, за процесния период от
13.09.2018г. до 13.01.2021г. на наследодателя на ищцата-В. Г. А., е начислена цена на
предоставени ВиК услуги в размер на 2952,42 лева, както и че В. Г. А. е починал на
24.02.2022г. и е оставил за свои законен наследник- Д. В. А..
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е
налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции
срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по
въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва
правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително
признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по
делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил
оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд,
изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика,
изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК,
според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение.
В конкретната хипотеза начисляването на процесната сума от страна на ответника е
безспорно. Предвид гореизложените обстоятелства, предявеният иск е допустим. Ищцата е
оспорила следните правопораждащи вземането на ответника факти, както следва –
наличието на облигационно правоотношение, както и е релевирала възражение за изтекла
погасителна давност.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава иска по основание и
размер, както и че не оспорва, че предвидената в закона давност е изтекла.
С молба от 21.02.2024г. ДРУЖЕСТВО са признали предявения от Д. А. иск.
Съдът, като съобрази, че ответникът е признал предявения иск и като прецени, че не
са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, намира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 ГПК
за уважаване на предявения иск. По аргумент от чл. 237, ал.2 ГПК не е необходимо съдът да
излага мотиви.
По разноските:
2
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на насрещната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е. логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е
обусловено от кумулативното наличие на установените в разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги
конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора
по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото
поведение, а това на ответника. В настоящия случай, ответникът е заявил, че признава иска.
Несъмнено е, обаче, че към датата на предявяване на иска, задълженията, предмет на спора,
се приемат от ответника за непогасени, доколкото същите са начислени и фигурират като
задължения в издадените от ответното дружество справки и фактури за процесния имот.
Това сочи на поведение на ответника, с което извънсъдебно не е признал твърденията на
ищеца.
Поради тази причина за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, за да бъде признато за установено със сила на пресъдено
нещо, че сумите са недължими, така щото тези вземания да бъдат отписани от справката за
задължения и същите да не бъдат отново претендирани от ответното дружество. Поради тази
причина съдът намира, че ответникът е станал с поведението си повод за завеждане на
делото и разноските в производството по него не следва да бъдат възлагани на ищеца по
реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед на което на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски, в случая
сторените разноски за държавна такса в размер на 118,10 лева.
По делото е представен договор за предоставяне на безплатна защита и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, според който ищцата е защитавана безплатно по делото
от адв. Н. К.. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на адв. К. следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 595,24 лева. При определяне на
размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на
СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на
СЕС следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че
делото е приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели без приемане
на заключение на вещо лице, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела
сложност, като в проведеното съдебно заседание не са присъствали представители на
страните. С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 595,24 лева
отговоря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от
3
процесуалния представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, че Д. В. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС не дължи на ДРУЖЕСТВО, с ЕИК:
********** със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 2952,42 лева,
представляваща начислена и претендирана цена на доставени ВиК услуги в имот, находящ
се в АДРЕС кл. № ********** за периода от 13.09.2018г. до 13.01.2021г.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, с ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, да заплати на Д. В. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 118,10 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, с ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на адв. Н. К., САК, с личен номер ************, с адрес на упражняване
на дейността: АДРЕС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 595,24 лева,
представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство
по делото на Д. В. А..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4