РЕШЕНИЕ

№ 154

гр. Брезник 16.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Брезник, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ

при секретаря  МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 245, по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република” срещу Л.Г.Р.,***, с ЕГН: **********, с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

Ищецът „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Л.Г.Р. за сумата 749.08 лв. (седемстотин четиридесет и девет лева и осем стотинки) за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и 120.84 лв. (сто и двадесет лева и осемдесет и четири стотинки) лихва за забава на месечните плащания от 09.07.2015 г. до 30.01.2018 г. и лихва върху главницата от 14.02.2018 г. до изплащане на вземането.

Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок по чл. 414 ГПК постъпило възражение от длъжника. Твърди, че след постъпилото възражение в срока по чл. 415 ГПК предявил процесният установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

 

 

 

 

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, за която ответникът не му заплатил дължимата цена. Твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия, което е възникнало по силата на закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника при наличие на законовите основания за това. Претендира разноски.

 

 

 

 

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни съображения за липсата на пасивна материална легитимация. В тази връзка навежда твърдения, че не е собственик или ползвател на имота, за който са начислени процесните вземания. При условията на евентуалност навежда възражение за недължимост на сумите поради направено плащане. Претендира разноски.

 

 

 

 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

 

 

 

 

От приложеното към настоящото дело, частно гр. дело № 157 по описа на РС Брезник за 2018 г. е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 749.08 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., сумата 120.84 лв., лихва за забава на месечните плащания от 09.07.2015 г. до 30.01.2018 г. и лихва върху главницата от 14.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото.

 

 

 

 

С възражение с рег. № **** г. подадено в законовия двуседмичен срок по чл. 414, ал. 1 ГПК, ответникът е оспорил вземането, сочейки, че не дължи сумите предмет на издадена заповед за изпълнение.

 

 

 

 

От приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „***“ от 29.04.2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя на такава.

 

 

 

 

 

 

 

 

По делото е представен Нот. акт № **, т. XIV, нот. д. № *** от 30.12.1993 г. на Нотариус И. И., с който ответника Л.Р. и съпругата му В. Р. са дарили  апартамент в гр. ***с адреса на топлоснабдения имот, посочен в исковата молба на децата си М. Л. С. и Р. Л. Р..

 

 

 

 

От представеното извлечение от сметка от партидата за абоната Л.Г.Р., се установяват размерите на начислените в счетоводството на ищеца суми за главница за потребена топлинна енергия и за обезщетение за забава за топлоснабдения имот, посочен в исковата молба, по отоплителни периоди, както и датите на отнасянето им в забава.

 

 

 

 

По делото не са ангажирани други доказателства.

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 

 

 

 

По допустимостта на исковете

 

 

 

 

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

 

 

 

 

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява процесуално допустим.

 

 

 

 

По основателността на исковете съдът намира следното:

 

 

 

 

Ищецът „Топлофикация-Перник” АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129, ал. 1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (ДВ бр. 107/09.12.2003г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ех lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК. Като доказателство за собственост на ответника върху процесния имот ищецът не е представил никакви доказателства.

Собствеността на ответника върху описания в исковата молба имот не се доказва и от Нот. акт № **, т. XIV, нот. д. № ****от 30.12.1993 г. на Нотариус И. И. тъй като, в този договор ответника Л.Р. и съпругата му В. Р. са дарили  апартамент в гр. *** с адреса на топлоснабдения имот, посочен в исковата молба на децата си М. Л. С. и Р. Л. Р..

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот. Ответникът изрично е оспорил факта за наличие на облигационно правоотношение с ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че няма доказателства за облигационната връзка между страните по делото за доставка на топлинна енергия за процесния обект, поради което и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.

Предвид изложеното настоящият състав на съда счита, че ищецът не е доказал, че ответникът К. Д. С. е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот, съответно – на каква част от вещното право същата е носител.

По разноските за настоящето производство:

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 350 лв.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от „Топлофикация- Перник” ЕАД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, срещу Л.Г.Р.,***, с ЕГН: **********, за признаване за установено, че последният дължи на ищеца сумата 749.08 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., сумата 120.84 лв., лихва за забава на месечните плащания от 09.07.2015 г. до 30.01.2018 г. и лихва върху главницата от 14.02.2018 г. до изплащане на вземането, направените по делото разноски.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник” ЕАД, със снети по делото данни, да заплати на Л.Г.Р.,***, с ЕГН: ********** сумата от 350лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила по частно гр. дело № 157 по описа на РС Брезник за 2018 г., да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:_________________