№. 727 / 26.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
26.11.2018 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 25.10.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора........................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 843 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, “.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1. р. И. у. ”. №. 1, чрез процесуалния си представител адвокат В.П.Г., вписана в САК е предявил иск срещу Ц.Б.Ц., ЕГН: xxxxxxxxxx,xxx, с цена на исковете: 428.76 лв. (Четиристотин двадесет и осем лв. и 76 ст.),от които 412.31 лв. (Четиристотин и дванадесет лв. и 31 ст.),главница - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 16.45 лв. (Шестнадесет лв. и 45 ст.)
В исковата си молба твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Ц.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx е образувано ч.г.д. №. 3294/2017г, по описа на РС –Монтана. Доколкото издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то в законоустановения срок и на основание чл. 415 ГПК, предявяват настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на договор за далекосъобщителни услуги - М4070004 от дата 15.04.2014 г. сключен с ответника Ц.Б.Ц. с ЕГН: xxxxxxxxxx Доколкото установителният иск е естественото продължение на заповедното производство, то обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението.
В т.9, б. .,в” във връзка с т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е описал, че длъжникът му дължи сума представляваща неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендира и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
Сочи, че между кредитора „Мобилтел" ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1. р. Илинден. у. ”. №.1 и длъжника Ц.Ц. са съществували и валидно са действали горепосочените договори.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
В срока на действието на трите договора са издадени 4 броя фактури.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключения с абоната-длъжник Ц.Ц. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Вземането по договора с длъжника не е погасено към подаването на настоящото заявление. Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД,
Претендират и мораторна лиха за забава начислена върху главницата в размер на 16.45 лв.
Мобилтел има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги., както и има право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от Общите условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, е отразена в представените фактури. Доколкото последните не са били погасени от абоната-ответник, Мобилтел е прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на последния е била начислена неустойка.
В случая, клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които съгласно са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка фигурира в представените с исковата молба Приложения към Договор в Раздел Отговорност и гласи: ,,В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ/ ,,Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане.,, За самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалния договор на ответника Ц.Б.Ц., начисляването на договорна неустойка.
Видно е от представения договор, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия "Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел.
Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери, съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/ пакет.
Претендираната сума в размер 412.31 лв. (Четиристотин и дванадесет лв. и 31 ст.), посочена като главница представлява сбор от предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключения между страните договор за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата е формирана по следния начин:
- сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор - М 4070004 от дата 15.04.2014 г. в размер на 59.56 лв. (петдесет и девет лв. и 56 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуги;
- сума за начислена неустойка в размер на 352.75 лв. (Триста петдесет и два лв. и 75 ст.) неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги - М4070004 от дата 15.04.2014 г.
На ответника е начислена и мораторната лихва в размер на 16.45 лв.
В конкретният случай ответникът Ц.Б.Ц., с ЕГН xxxxxxxxxx е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които, не са заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Молят съда да постанови Решение, с което да се признае за установено по отношение на Ц.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, ,,МОБИЛТЕЛ ,, ЕАД в размер на 428.76 лв. (Четиристотин двадесет и осем лв. и 76 ст.),от които 412.31 лв. (Четиристотин и дванадесет лв. и 31 ст.),главница - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 16.45 лв. (Шестнадесет лв. и 45 ст.)
Молят съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответникът Ц.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения особен представител адвокат К.К., в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Оспорва исковата молба по основание и размер. Сочи, че е неясен начина на формиране на претендираната неустойка. Прави възражение за нейната прекомерност и моли да се прогласи за нищожна на основание чл.26, ал. 1, пред.3 от ЗЗД клаузата на чл.5.3.1. от Приложение 1 на процесния договор. Клаузата не е индивидуално договорена и е неравнопоставена, води до неоснователно обогатяване на ищеца. В тази връзка моли да се задължи ищеца да отговори от коя година променени общите си условия в часта неустойки и редуцира периода, за който те се дължат от целия срок на договора, на три месечни такси и защо извършена тази промяна.
Заявява, че няма да сочи доказателства, моли да му бъде дадена възможност за искането и събирането на такива, след изготвянето на разпоредителния доклад по делото и становището на ищеца в първото по делото заседание.
По разноските, съда да се произнесе съобразно изхода на делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.г.д. №. 3294/2017 г. по описа на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл ГПК
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор №. 4070004 от 15.04.2014 г. с твърдения, че са сключени между “.” ЕАД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление град София 1. р. И. у.”. №. 1 и Ц..
Ищецът “.” ЕАД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление град София 1. р. И. у.”. №. 1 има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед ненаправеното в това производство по реда на чл. 414 ал. 1 ГПК възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, а изпълнен предвидения в чл.415 ал.1 т.2 ГПК процесуален ред, предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че за него съществува вземане към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху ищеца, който следваше в това производство, което е продължение на заповедното, при пълно и главно доказване да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът следваше да установи също, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът следваше да докаже и размера на всяка една от претенциите си, за претендирания период, в това число и как са формирани стойностите.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е частично основателен.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим и при условията не само на депозирано писмено възражение в срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а и по предвидения процесуален ред на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, какъвто е настоящият случай. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след като е изпълнена предвидената процедура по чл.415 ал.1 т.2 ГПК, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.
В конкретният случай се установи безспорно, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№. 17291 от 03.10.2017 година е налице задължение от страна на Ц.Б.Ц.,xxx, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на далекосъобщителни услуги за претендирания период от време. По делото са представени и приети които доказателства Договор за далекосъобщителни услуги М 4070004 от 15.04.2014 г., който отразява един резултат от извършени вече услуги и верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът не оспори истинността на представените писмени документи, които се ползват с материална доказателствена сила, оспори начина на формиране на сумите.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по предоставените далекосъобщителни услуги се установява от приложения договор, приложения към тях, подписани от страните, и неоспорени от ответника. Приложени са и издадените фактури. Представени са Общи условия за предоставянето на далекосъобщителни услуги.
При така установеното фактическо положение, съдът прави следните изводи:
Съгласно сключеният между страните договор за предоставени далекосъобщителни услуги съдът намира, че същите са двустранни, възмездни, комутативни, консенсуални, с облигаторно действие. От тях възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на предоставящият услугата, в лицето на ищеца е било да осигури далекосъобщителната услуга на ответника, в качеството му на абонат и потребител на ищеца. С извършването на посоченото действие – предоставянето на услугата, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на мобилен оператор е предоставял на Ц., в качеството и на потребител услугата, за периода на договора, като е посочено неизпълнение от страна на ответника за плащане в периода от 01.11.2014 година до 03.01.2015 година, която услуга ответникът не установи да е заплатил в съответствие с договорните си задължения. На 23.03.2015 година е издадена фактура №. *********, с падеж на плащане от същия ден, за отчетен период 14.02.2015 година до 13.03.2015 година, в която е начислена неустойка за предсрочно погасяване на договора за далеко съобщителни услуги в размер на 352.75 лв. Не е ясно, как ищеца изчислява забава в плащанията към 23.03.2015 година и това, че са повече от 124 дни, като се има предвид че последният отчетен период е от 14.02.2015 година до 13.03.2015 година, за да начисли на 23.03.2015 година и неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
В обобщение на изложеното съда приема, че предявената против Ц.Б. претенция на дружеството е основателна и следва да бъде уважена. Въпросът е в какъв размер. Искът е основателен до размера на претендираната неизплатена далекосъобщителна услуга в размер на 59.56 лв., като над този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв до претенцията от 412.31 лв.
Основателността на претенцията по чл.92 ал.1 ЗЗД е обусловена от установяването на три правнорелевантни факта: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне задължение за изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и не на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение. В конкретния случай не са налице всички елементи за възникване задължение за плащане на неустойка, а именно: уговорена такава и краен срок за плащане.
Автономията на волята и свободата на договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително, както за частноправните субекти, така и за държавните органи.
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл.9 ЗЗД, според който съдържанието на договорите страните могат да определят свободно дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и е част от действащата правна система.
С не по – малко като значение ограничение на свободата на договаряне, е накърняването на добрите нрави. Като морални норми добрите нрави нямат правно действие. По силата на чл.26 ал.1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и правила за поведение. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаване на принципа на справедливостта при сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и наказателна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника. В настоящия случай, клаузата за неустойка, съдържаща се в приложения договор, чл.54.12., която гласи: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в случай на забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.”, при условие, че такава забава на плащанията не се установи за посочения срок – повече от 124 дена да е извършена от ответницата, т.е. така определената неустойка освен че е прекомерно завишена, е в нарушение на чл.9 ЗЗД; договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожност на тази клауза от договора, съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност на сключения договор в тази му част. Като непораждаща правно действие, вторичните въпроси относно дължимостта на неустойката и възможността или невъзможността за намаляване на размера и при определени законови хипотези, автоматично се изключват от обсъждане, т.е. налице е частична недействителност на договора досежно клаузата за неустойка, в тази част договора е нищожен и не поражда правно действие.
Недействителността на клаузата за неустойката обаче не води до нищожност на целия договор, съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД, когато може да се предположи, че страните биха го сключили и без недействителните му клаузи или когато порочната му част може да бъде заменена от повелителни законови разпоредби. Съдът намира, че страните са сключили договора за далекосъобщителна услуга, без клаузата за неустойка, тъй като основната им цел е била предоставяне за временно и възмездно ползване услугата за определен период от време и съответното заплащане за това ползване. Задължението за плащане на договорената цена, изпълнено при забава налага извода, че при нищожността на клаузата за неустойка са текли във всички случаи мораторните лихви. Предвид императивната норма на чл.86 от ЗЗД, след като е установено неизпълнение точно на парично задължение, би се следвало и обезщетение за забавеното му изпълнение, което не е установено по размер в хода на процеса, по предвидения ред, с оглед не поискана и не назначена съдебно-икономическа експертиза от страна на ищеца, която да установи точния размер на задълженията съобразно посочения договор и забавата за изпълнение по него, предвид необходимостта от специални знания.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по ч. г. д. №. 3294/2017 г. по описа на Районен съд Монтана по размери, както е прието в мотивите по-горе, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и съобразно чл. 78 ал. 1от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1. р. И. у. ”. №. 9. ЕИК xxxx , към 03.10.2017 година за длъжника Ц.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството му на потребител на далекосъобщителни услуги, за сумите: 59.56 лв.главница, ведно със законната лихва върху нея от 03.10.2017 година до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №. 1834 от 14.08.207 година по ч.г.д.№. 3294 по описа за 2017 година на Районен съд Монтана.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.422 ГПК от “.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1. р. И. у. ”. №. 9. ЕИК xxxx , за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1. р. И. у. ”. №. 9. ЕИК xxxx , към 03.10.2017 година, за сумата от 352.75 лв., представляващи неустойка, предсрочно погасяване на договорите и за сумата от 16.45 лв., представляващи мораторна лихва за забава, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1. р. И. у. ”. №. 9. ЕИК xxxx , сумата от 25.00 лв. за внесена държавна такса за заповедното производство и 180.00 лв. адвокатски хонорар по ч.г.д.№. 3294/2017 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Ц.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1. р. И. у. ”. №. 9. ЕИК xxxx , сумата от 25.00 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство; 300.00 лв. за назначения особен представител и 25.04 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: