РЕШЕНИЕ
№ 82
гр.
Силистра, 13.11.2020
г.
Административен съд – Силистра, в
открито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
разгледа КАНД № 76 по
описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия П.Георгиева-Железова, при
участието на секретаря Анета Тодорова и при участието на представител на
окръжна прокуратура Галина Вълчева и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XII ,
чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН и на основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
С Решение № 186/15.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 329 по описа за 2020 г. на Районен съд – гр.Силистра, е
отменено Наказателно постановление № СС-18-ДНСК-27/04.05.2020 г. на зам.-началника
на ДНСК, с което на „Алома-ВД” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000
лева, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Против решението е постъпила
касационна жалба от административно-наказващия орган. Релевира се касационно
основание за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон. Несъответен
на закона е решаващият извод за несъставомерност на деянието, тъй като
наказателно-отговорно лице е именно дружеството-ползвател. Претендира се отмяна
на оспореното решение, потвърждаване на наказателното постановление и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба –
чрез процесуален представител, адв. Х., изразява становище за неоснователност
на жалбата. Процесният строеж е и
незаконен, който като такъв, не подлежи на въвеждане в експлоатация. Ето защо
ползвателят на незаконен строеж не е наказателно-отговорен по повдигнатото
обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Силистра поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният състав на съда намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК в срока за касационно оспорване по
чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата
е основателна, поради следните съображения.
С отмененото наказателно постановление
на „Алома-ВД“ ЕООД е наложена имуществена санкция по чл.237,ал.1,т.4 от ЗУТ за
извършено нарушение по чл. 178, ал. 1
във вр.с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ за това, че ползва имот III категория, който не е въведен в
експлоатация. Обектът, представлява едноетажна промишлена сграда с ид. №
66425.514.502.3 - склад, находящ се в поземлен имот с ид. 66425.514.502 по КК и
КР на гр.Силистра, ул. „Харалампи Джамджиев“ № 1 с покрив, спрямо който е
осъществен основен ремонт, квалифициран като незаконен строеж поради липса на
строителни книжа.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че ползвателят-наемател „Алома – ВД“ ЕООД
не е наказателно отговорно лице по повдигнатото обвинение по чл. 237, ал. 1, т.
4 от ЗУТ, а такъв е възложителят на незаконния строеж, който в случая е лице,
различно от ползвателя. Решаващ е изводът, че процесният строеж е и незаконен,
а на разрешаване за ползване подлежат само законните строежи. Ето защо
ползвателят на незаконен строеж не е наказателно-отговорно лице по обвинение за
ползване на невъведен в експлоатация строеж.
С касационната жалба е въведено
оплакване за нарушение на материалния закон – касационно основание чл. 248, ал.
1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Проверката за приложението на
материалния закон се извършва на база на фактическите установявания на
въззивната инстанция /чл. 220 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/.
По делото е нямало и пред касационната
инстанция също няма спор по фактите.
Последните се свеждат до следното: на
11.10.2019 г. е извършена проверка от контролните органи на ДНСК на сградите,
разположени на територията на „Стоково тържище“ в ПИ № 66425.514.502 по КККР на
гр. Силистра, индустриална зона „Запад“ с административен адрес - ул.“Хараламби
Джамджиев“ № 1. По време на проверката било установено, че на сграда с
идентификатор № 66425.514.502.3 - едноетажна масивна промишлена сграда е бил
извършен основен ремонт на покрив,съставляващ строеж, за който не били
представени строителни книжа- одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж. Към момента на проверката строежът бил изцяло завършен и се ползвал от
„Алома-ВД“ ЕООД по предназначение - за складова дейност, без да е въведен в
експлоатация с разрешение за ползване от органите на ДНСК. Строежът е трета
категория, като част от обект „Стоково тържище. Резултатите от проверката били
отразени в Констативен протокол № 27/11.10.2019 г. и АУАН № СС-18/03.12.2019 г.
С последното на дружеството-ползвател било повдигнато обвинение, че в нарушение
на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ ползва строеж, който
не е въведен в експлоатация. Въз основа на констативния акт на 04.05.2020 г. е
издадено процесното НП, с което на основание чл. 237, ал. 1, т.4 от ЗУТ е
ангажирана имуществената отговорност на ползвателя за извършена простъпка по
чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ /Началникът на ДНСК или упълномощено от него
длъжностно лице налага имуществена санкция на търговец, който ползва строеж от
първа до трета категория без това да е разрешено в размер от 1000 лева до
10 000 лева/.
Установените фактически констатации –
търговец, който ползва строеж без да е въведен в експлоатация по установения
ред, попълват фактическият състав на приложената от административно-наказващия орган
санкционна норма на чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ. Обратно на приетото от районния
съд, наказателно отговорно лице по чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ във връзка с
чл.178, ал.1 от ЗУТ, е ползвателят, който в различни хипотези може и да е и
възложител, строител и в друго качество, но във всяко от качествата, той понася
съответна административно-наказателна отговорност съобразно конкретната
хипотеза. В случай приложената разпоредба на чл.137, ал.1, т.4 от ЗУТ съдържа
хипотеза, в която наказателно-отговорно лице е ползвателят, който е и
санкционираното лице. Визираният в НП строеж е такъв от трета категория, по
смисъла на чл. 137, т. 3, б. „з" ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата
на видовете строежи, поради което подлежи на въвеждане в
експлоатация, по реда на чл. 178 от ЗУТ и от органа по чл. 177 ЗУТ. В случая е безспорно
установено, че посоченият строеж не е въведен в експлоатация от компетентните
органи /невъвеждането в експлоатация е отрицателен факт, който би могъл да се
обори чрез представяне на съответен писмен документ, какъвто по делото няма
спор, че не съществува/. ЕООД „Алома-ВД“ ЕООД е ползвател като под „ползване“ се
разбира всяко фактическо ползване. В случая ползвателят е и наемател, т.е.
ползващ на правно основание – облигация, тъй като е установено, че ползвателят
има сключен наемен договор. Под „правно“ основание се разбира „договор“, а не
законосъобразността на ползването. Никой не може да прехвърли повече права от
притежаваните. В случая законът отрича правото на ползване спрямо невъведен в
експлоатация строеж на всеки субект – собственик, ползвател. В този смисъл
наказателно-отговорно е всяко лице, което отговаря на изискванията на санкционната
норма.
Необосновано и неоснователно е
възражението на ответната страна за липса на изпълнително деяние поради това,
че ползвателят на незаконен строеж не е наказателно-отговорен по обвинение за
ползване без разрешение. След като строежът е незаконен се подразбира, че той
не би следвало да е въведен в експлоатация, поради което и ползването му е
отречено от закона в хипотеза на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ във вр. и с чл. 178,
ал. 1 от ЗУТ. Противното би означавало „заобикаляне на закона“, тъй като всеки
незаконен строеж би могъл да се ползва без санкции, ако не е въведен в
експлоатация по съответния ред.
При служебната проверка се установява,
че оспореното решение е валидно и допустимо.
В обобщение, въз основа на изложеното,
касационната проверка налага отмяна на оспореното решение и потвърждаване на
наказателното постановление.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94/2019 г.) във вр. с § 1,
т. 6 от АПК на ответника по жалбата – ДНСК - София следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ - в
размер на 100 лева за всяка инстанция, или 200 лева за производството пред
въззивната и касационната инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал.
2 пр. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 186/15.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 329/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Силистра като
вместо това
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ СС-18-ДНСК-27/04.05.2020 г. на зам.-началника на ДНСК, с което на „Алома-ВД”
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание
чл. 237, ал. 1, т. 4 от закона за устройство на територията /ЗУТ/.
ОСЪЖДА ЕООД“АЛОМА-ВД“ с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Силистра, ул.“Харалампи Джамджиев“ № 1
ДА ЗАПЛАТИ на ДНСК – СОФИЯ, гр.София, бул. „Христо Ботев“ № 47 разноски за
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 /двеста/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.