РЕШЕНИЕ
№ 1318
Варна, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: |
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА |
При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от
съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно
дело № 20237050701784 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалбата на Х.Д.Ж., ЕГН: **********,***, чрез адв.Д.Г., против отказ на
кмета на Община - А. по заявление вх. № М-1054/30.05.2023г. и заявление вх. №
М.1055/30.05.2023г. за заверка на молби-декларации за извършване на
обстоятелствена проверка за ПИ с ид. *** и 0*** по плана на к.к.Камчия,
обективиран в писмо изх. № М1054/4/29.06.2023г.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на обжалвания отказ по съображения за неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че преценката дали са налице основания
за придобиване по давност е в правомощията на нотариуса, в рамките на
охранителното производство по снабдяване с констативен акт за собственост, и
след като са събрани всички нужни за това документи от съответните инстанции.
Подобна преценка не е в правомощията на общинската администрация, още повече че
не се сочи на какво основание имотите са частна държавна собственост.
Голословното твърдение за подадено възражение не съставлява основание за отказ
за извършване на исканата административна услуга.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Д.Г., която поддържа
жалбата на наведените в нея основания. Твърди, че не е от компетентността на
административния орган да решава въпроса дали заявителят следва да бъде признат
за собственик или не. В случай че действително имотът е държавна собственост,
това обстоятелство следва да се удостовери в молбата-декларация, и нотариусът,
ако действително за имота има съставен акт за държавна собственост, ще прецени
дали е налице основание да се признае молителя за собственик, или не. Иска се
отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката за заверка на
молбите-декларации. Претендират се разноски.
Ответната
страна - кмета на Община-А., чрез гл.юрк.С. М., оспорва жалбата. Сочи, че в
практиката на общинска администрация - А. е при подаване на искане за заверка
на молба-декларация да се проверява собствеността на имота и да се уведомяват
собствениците - ако има такива. В случая на основание чл.34, ал.3 АПК са
уведомени всички заинтересовани страни за започналото административно
производство, като от страна на Регионална дирекция по горите - Варна са
постъпили възражения, че имотите попадат в горски фонд. Позовава се на
разпоредбата на чл.26 от Закона за горите и твърди, че имоти в държавен или
общински горски фонд не могат да се придобият по реда на обстоятелствената
проверка. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
На
30.05.2023г. с вх. № М-1054 и вх.№ М-1055, жалбоподателят Х.Д.Ж. ***-А.
заявления за заверка на молби-декларации за обстоятелствена проверка, съответно
за ПИ *** и ПИ ***, находящи се в с.Близнаци, общ.А..
С
писмо изх.№ М-1054 (1)/15.06.2023г. кметът на Община-А. уведомил директора на
Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ - Варна, че са постъпили заявления за
снабдяване с нотариален акт по давностно владение за ПИ *** и ПИ *** - [тяхна] собственост
от 2010г., и бил предоставен 14-дневен срок за представяне на писмени
възражения.
С
писмо изх.№ РД-12-02-1209-1/16.06.2023г., с копие до Община-А. (вх.№
М-1054(2)/19.06.2023г.), директорът на ОДЗ-Варна уведомил Регионална дирекция
по горите /РДГ/ - Варна, че в Община-А. са постъпили заявления за снабдяване с
нотариален акт по давностно владение за ПИ *** и ПИ ***, като уведомлението за
инициираното производство се изпраща по компетентност, т.к. след справка в
електронния портал на АГКК се установило, че имотите представляват горска
територия.
С
писмо рег. № РДГ04-3341-23.06.2023г. (вх.№ М-1054(3)/23.06.2023г.), директорът
на РДГ-Варна уведомил кмета на Община-А., че ПИ *** и ПИ *** са горска територия
- частна държавна собственост, попадат в отдел 360, подотдел „щ“ и отдел 313,
подотдел „20“ издънково насаждение за превръщане от дървесни видове - цер и
благун, на възраст 90 години, със специални функции - курортна гора. По данни
от КККР на землището на с.Близнаци, ПИ *** и ПИ *** са с трайно предназначение
на територията „Горска“, държавна частна собственост. В Изпълнителна агенция по
горите - София по заявление с рег.индекс 27-757 и 27-759 от 22.07.2005г. от Д.
Ж., като пълномощник на Х.Ж., е
образувана преписка за закупуване на застроената и нормативно прилежаща площ
към едноетажна масивна сграда и бунгала, изградени в горска територия - частна
държавна собственост, ПИ *** и ПИ ***, по реда на § 123 ПЗР към ЗИД на Закона
за горите. Към момента в РДГ - Варна няма регистриран административен акт,
издаден по реда на Закона за горите за извършена покупко-продажба на посочените
имоти. С писмо изх.№ РДГ04-3728/06.07.2022г. до СГКК - Варна, РДГ-Варна е
възразила относно издаване на скици на цитираните имоти по искане на Х.Ж.. По
арг. от чл.26 от ЗГ, според който не се придобиват по давност горски територии
- държавна или общинска собственост, РДГ-Варна е възразила срещу придобиването
на собственост по давностно владение върху горска територия, частна държавна
собственост, считано за ПИ *** и ПИ ***, в землището на с.Близнаци.
С
писмо изх.№ М-1054(4)/29.06.2023г. кметът на Община-А. уведомил заявителя Х.Ж.,
че по подадените от него заявления вх. № М-1054/30.05.2023г. и вх.№
М-1055/30.05.2023г. е постъпило възражение с вх. № М-1054(3)/23.06.2023г. (в
писмото погрешно е изписана дата 23.05.2023г.) от директора на РДГ-Варна,
според което ПИ *** и ПИ ***, находящи се в с.Близнаци, общ.А., обл.Варна, са
горска територия, частна държавна собственост, и съгласно чл.26 ЗГ не може да
ги придобие по давност, поради което подадените документи са „с
незаконосъобразно съдържание и няма да бъдат обработени“. Указано е в 14-дневен
срок от получаване на писмото да се оттеглят подадените заявления за заверка на
молбите-декларации.
Към
момента на подаване на жалбата до съда и до приключване на съдебното заседание,
в което е даден ход по същество, не са представени доказателства кметът на
Община-А. да е изпълнил заявените услуги по заверка на молбите-декларации.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.587, ал.2 ГПК, ако собственикът не разполага с
доказателствата по ал.1 – надлежни писмени доказателства за правото на
собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на
собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на
общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира
недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и
трябва по възможност да са съседи на имота.
Наред
с това, с оглед забраната за придобиване на вещи – публична общинска или
държавна собственост по чл.86 от Закона за собствеността /ЗС/, и въведения с
разпоредбите на § 1, ал.1 от Закона за допълнение на ЗДС и § 2 от ЗР на Закона
за изменение на ЗС, мораториум върху придобиването по давност на недвижими
имоти частна държавна и частна общинска собственост (към момента отменени с
Решение на Конституционния съд № 3/24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г.), в
нотариалното производство по чл.587, ал.2 ГПК от значение е и удостоверяването
от страна на Общината, в чийто район се намира имотът, съответно от Държавата,
на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска или държавна
собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна.
От
изложеното следва извод, че поисканите от жалбоподателя административни услуги
– за извършване на проверка дали имотите са актувани като общинска собственост,
и за заверка на молбите-декларации, приложени към заявленията, почива на
законовите изисквания на чл.86 ЗС, респективно на чл.587, ал.2 ГПК, поради
което заверката от кмета на общината на молбите-декларации и издаването на
удостоверения за наличие или липса на акт за общинска/държавна собственост за
извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК,
представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 ДР на Закона за
администрацията.
Съгласно
§ 8 от ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални
административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се
прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването
на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
След
като в рамките на административно производство, започнало по искане за
извършване на административна услуга, административният орган не извършва
услугата, е налице отказ. Доколкото с процесното писмо кметът на Община-А. е
уведомил заявителя защо в рамките на административното производство за заверка
на молби-декларации не извършва административните услуги, е постановен изричен
отказ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, обективиран в писмо изх.№
М-1054(4)/29.06.2023г., който е годен за оспорване административен акт.
Жалбоподателят – като заявител на процесните административни услуги, безспорно
има правен интерес от оспорване на отказа, доколкото изрично в заявленията е
посочил, че проверката за съставен АОС/АДС, респ. заверката на
молбите-декларации, са му необходими за извършване на обстоятелствената
проверка и снабдяване с нотариален акт.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна –
лицето, инициирало производствата приключили с обжалвания отказ, в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и срещу годен за обжалване административен акт – изричен
отказ, обективиран в писмо с изх.№ М-1054(4)/29.06.2023г., поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Заверката
на молба-декларация – че имотът не е общинска/държавна собственост и издаването
на удостоверение, че не е актуван като такъв, във връзка с производство по
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за
това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на
права или задължения по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Тези волеизявления, както и
мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 АПК, са индивидуални административни актове и
в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК,
респективно – на съдебен контрол за законосъобразност.
В
конкретния случай се оспорва изричен отказ за заверка на молби-декларации и
удостоверяване, че имотът е актуван или не като общинска собственост –
административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл.587 ГПК.
При
инициирано производство за извършване на тази административна услуга,
административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното
до него искане. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение,
относно обстоятелствата актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за
общинска/държавна собственост или не. В удостоверението той вписва
обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към
собствеността на имота, в контекста на отправеното до него искане.
Административният
орган не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на
удостоверението и извършването на заверката на молбата-декларация, при
положение че административното производство е инициирано от лице, с доказан
правен интерес от издаването/заверката на документа. Правнозначимите факти,
които административният орган следва да удостовери в производството по
предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на
проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретният имот е
актуван като общинска/държавна собственост или съответно не е.
При
установяване, че не е налице АОС, кметът на общината, действащ в условията на
обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация.
Същото следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са
актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация следва да се
отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общински и
въз основа на какъв акт.
Дори
да констатира, че е налице конкуренция на права, административният орган не
може да откаже извършването на услугата, т.к. законът му е възложил единствено
удостоверителни функции. Заверката на молба-декларация се изразява в това
административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото
на собственост върху процесния имот, а ако не е, на чие име е записан в
разписния лист, респ. в кадастралния регистър, както и кои свидетели ще бъдат
разпитани пред нотариуса.
В
случая от доказателствата по делото не се установява да е извършвана проверка
на релевантните към исканата услуга обстоятелства. Напротив, извършените след
подаване на заявленията процесуални действия, сочат на проверка, която в случая
административният орган не е компетентен да извършва.
Основателно
жалбоподателят поддържа, че в инициираното административно производство страни
са само заявителят и административният орган, и не е било нужно да се издирват
и уведомяват заинтересовани страни - собственици.
Удостоверяването правото на собственост на
заявителя, съответно наличието на конкурентни права (както в случая е
констатирано, че процесните ПИ попадат в горски фонд и са частна държавна
собственост) е от компетентността на съответният нотариус в охранителното
нотариално производство по реда на чл.587, ал.1 от ГПК. Нотариусът в това
производство, а не кметът на общината, проверява дали представените писмени
доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не.
Нотариусът съблюдава изискванията на специалните закони дали е допустимо
придобиването право на собственост върху имот, общинска собственост, по реда на
обстоятелствената проверка и с мотивирано постановление по чл.587, ал.3 от ГПК
отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт.
С отказа за издаване на удостоверение за
наличието или липсата на АОС/АДС и за заверка на молбите-декларации,
административният орган, комуто е вменено единствено задължението за извършване
на исканата административна услуга – заверката на молбите-декларации, превратно
е упражнил правата си, с което е осуетил възможността на страната да заяви
претендираните собственически права по реда на охранителното производство пред
компетентния за това орган – нотариуса. Както основателно сочи процесуалният
представител на жалбоподателя, разрешаването на спорове за собственост е от
компетентността на гражданския съд. Поради това, дори и при конкуренция на
права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ
и извърши заверката.
Противното би означавало предрешаване на
гражданскоправен спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански
субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. Административният орган има
единственото задължение да извърши проверка дали имотите са общинска
собственост или не, като отрази в молбата-декларация установените при тази
проверка обстоятелства, които ще се
преценяват от нотариуса, но не и да откаже извършването на услугата.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че отказът на кмета на
Община-А. за заверка на молби-декларации по заявления вх.№ М-1054/30.05.2023г.
и вх. № М-1055/30.05.2023г., е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а
преписката - бъде върната на административния орган с указание да бъдат
извършени исканите административни услуги.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно
списък по чл.80 ГПК се претендират общо в размер на 810,00лв., от които 10,00лв.
за държавна такса и 800,00лв. адвокатско възнаграждение – изплатено изцяло и в
брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие серия Б № ***/09.10.2023г.
Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е
под минимума, определен в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция ДВ, бр.88/2022г.
С
оглед изложеното в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
пълния претендиран размер, а именно 810 (осемстотин и десет) лева.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ
– ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Х.Д.Ж., ЕГН: **********,***, отказ на кмета на Община-А., обективиран
в писмо изх.№ М-1054/4/29.06.2023г., постановен по заявление вх. №
М-1054/30.05.2023г. за заверка на молба-декларация за извършване на
обстоятелствена проверка за ПИ с ид. 0*** и по заявление вх. №
М.1055/30.05.2023г. за заверка на молба-декларация за извършване на
обстоятелствена проверка за ПИ с ид. ***.
ВРЪЩА
преписката на кмета на Община-А. за ново произнасяне по заявление вх. №
М-1054/30.05.2023г. и заявление вх. № М.1055/30.05.2023г. - двете подадени от Х.Д.Ж.,
ЕГН: **********, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Община-А. да заплати на Х.Д.Ж., ЕГН: **********,***, разноски за производството
в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: |
||