Р
Е Ш Е
Н И Е № 261112
гр. Бургас, 04.10.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1221 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.124, ал.1, вр. с
чл.439, ал.2 от ГПК, предявен от Д.С.П. *** против “Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, гр.София.
От Съда се иска да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумите: 518.28 лв. – главница по До-говор за кредит CASH-04446546/04.03.2010г.,
сключен с “БНП Париба Пърсънъл Фай-ненс“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
нея от 10.11.2011г. до окончателното пла-щане; 241.72 лв. – възнаградителна лихва
за периода 04.03.2010г. – 08.07.2010г.; 85.71 лв. – обезщетение за забавено
плащане за времето от 11.03.2010г. до 14.10.2011г., и об-що 125 лв. – деловодни
разноски, за които в полза на заемодателя е издаден изпълните-лен лист – по ч.
гр. дело № 9677/2011г. на РС Бургас, и е образувано изп. дело № 2181/ 2020г. на
ЧСИ Таня Маджарова – по искане на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, поради
погасяване на вземанията, придобити от последното с договор за цесия от 15.05. 2015г.,
по давност. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва иска. Излага
подробни съображения, че вземанията не са по-гасени по давност. Иска претенцията
да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът – след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира за
установено следното:
На 19.01.2012г.
въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение № 6276 от 11. 11.2011г. по
ч. гр. дело № 9677/2011г. на РС Бургас в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за
исковите суми срещу ищеца. По молба на дружеството на
23.04.2012г. е образувано изп. дело № 20128030401030 на ЧСИ Таня Маджарова.
Възложено от взискателя е на съдебния изпълнител да предприеме необхо-димите за
събиране на вземането изпълнителни действия срещу длъжника на основание чл.18
от ЗЧСИ.
На П. е изпратена ПДИ, която обаче е върната в цялост, с
отбелязване, че ли-цето отдавна не живее на адрес.
С оглед искането на взискателя, ЧСИ е направил пълно
проучване на имуществе-ното състояние на длъжника, като е изискал съответни
справки.
На 15.05.2015г. е сключен Договор за цесия, с който “БНП Париба Пърсънъл Фай-ненс“ ЕАД е прехвърлило на
“Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземанията си по издадения срещу П.
изпълнителен лист
На 20.07.2015г. ответното дружество е депозирало молба по
изпълнителното дело, с която е поискало да бъде
конституирано като взискател, на основание чл.429 от ГПК, както и съдебният изпълнител да предприеме необходимите за събиране на вземането
изпълнителни действия срещу длъжника, съобразно чл.18 от ЗЧСИ.
На 17.05.2016г. ЧСИ е наложил запор на трудовото
възнаграждение на ищеца, по-лучавано от ”Елегант 71” ЕООД, гр.Бургас, като запорно
съобщение е връчено на упра-вителя на дружеството на 27.05.2016г.
На 01.06.2015г. е постъпило писмо от работодателя, в
което е посочено, че П. работи по безсрочен трудов договор от 18.10.2014г. и
няма наложени други запори на трудовото му възнаграждение.
С молба от 27.01.2017г. ответното дружество е поискало ЧСИ
да изпрати напом-нително съобщение за наложения запор на трудовото
възнаграждение на ищеца. На 01. 02.2017г. такова е връчено на управителя на
”Елегант 71” ЕООД.
С молба от 30.01.2018г. взискателят е поискал да се
извърши справка в електрон-ния регистър на БНБ за банковите сметки на длъжника.
Такива не са открити.
С молба от 16.09.2019г. “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да се направи справка за
наличие на регистрирани трудови договори за П..
С Постановление от 28.04.2020г.
изпълнителното дело е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй
като взискателят не е поискал извършване на изпълнител-ни действия в
продължение на две години.
По молба на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с приложен към нея процес-ния
изпълнителен лист срещу Д.П., на 29.10.2020г. е образувано изп. дело № 2181/2020г. на ЧСИ Таня Маджарова – за събиране на исковите суми, по което на 04.12. 2020г. е
наложен запор на банковите сметки на длъжника в ”Обединена Българска бан-ка”
АД.
ПДИ е връчена на длъжника на 10.12.2020г.
При така установеното от фактическа страна и в съответствие с
разрешенията, да-дени с ТР от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
и ППВС № 3/1980г. – до датата на обявяването му за изгубило сила, настоящият
съдебен състав намира следно-то от правна:
Съгласно разпоредата на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти,
настъпили след при-ключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнително-то основание.
Ищецът твърди, че вземанията на ответника по изпълнителния лист, издаден по
ч. гр. дело № 9677/2011г. на
РС Бургас са погасени по давност, т. е. претенцията му е про-цесуално
допустима.
С подаването на заявлението по чл.410 от ГПК давността се прекъсва и нова
така-ва започва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение.
В случая, липсват данни – кога процесната заповед за изпълнение е влязла в
сила, поради което следва да се приеме, че това е станало най-късно към датата
на издаване-то на изпълнителния лист – 19.01.2012г.
В съдебната
практика категорично се приема, че за вземанията по влязлата в сила заповед за
изпълнение приложение намира разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и те се
погасяват с изтичането на 5-годишна давност.
С образуването на изп. дело № 20128030401030 на ЧСИ Таня Маджарова – на 23. 04.2012г., давността е била
прекъсната и е спряла да тече за времето на изпълнението – ППВС № 3/1980г.
Както беше посочено по-горе, ЧСИ е проучил имущественото
състояние на длъж-ника, но до 23.04.2014г. не е извършил никакви действия за
принудително изпълнение спрямо него, нито такива са били искани от взискателя,
поради което следва да се прие-ме, че към тази дата изпълнителното производство
е било прекратено
ex lege – на осно-вание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, и за процесните вземания е започнала да тече нова пога-сителна
давност.
Съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР по т. д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС и приложими за времето след обявяването на ППВС №
3/1980г. за изгубило сила на 26. 06.2015г., прекъсването
на давността настъпва единствено при предприемане на изпъл-нителни действия от
съдебния изпълнител.
С налагането на запор на трудовото възнаграждение на
ищеца на 17.05.2016г., въз основа на искането на взискателя – ответника по
делото, погасителната давност по от-ношение на процените вземания е била
прекъсната – така в Решение №
37/24.02.2021г. по гр. дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г. о., се приема, че единствената
правна после-дица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува но-вото
искане в ново, отделно изпълнително дело, защото
старото е прекратено по право, а ако не го направи, е налице дисциплинарно нарушение, доколкото не са
събрани дъл-жимите такси, което обаче по никакъв начин не влияе на настъпилия
материалноправен ефект на прекъсването на давността.
Погасителната давност по отношение на процесните вземания
е прекъсната отно-во на 01.02.2017г., когато е връчено напомнителното запорно
съобщение, както и на 04. 12.2020г. с налагането на запор на банковите сметки
на длъжника в ”Обединена Българ-ска банка” АД по новообразуваното изп. дело № 2181/2020г. на ЧСИ Таня
Маджарова.
При това положение – следва да се приеме, че считано от
04.12.2020г., както към датата на завеждане на настоящото дело – 18.02.2021г.,
така и към тази на приключва-нето на съдебното дирене – 09.06.2021г., не е
изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност по отношение на
вземанията, предмет на издадения по ч. гр. дело № 9677/2011г. на РС Бургас изпълнителен
лист.
Предявените отрицателни установителни искове са неоснователни
и следва да бъ-дат отхвърлени изцяло.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 100 лв. – юрис-консултско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.П., с ЕГН: **********,***,
искове за признаване за установено, че не дължи на “Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, район
Люлин, бул.”Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център ”Люлин 6”, ет.2, сумите:
518.28 лв. – главница по Договор за кредит CASH-04446546 от 04.03.2010г., сключен
с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва върху нея,
считно от 10.11.2011г. до окончателното плащане; 241.72 лв. – възна-градителна лихва
за периода от 04.03.2010г. до 08.07.2010г.; 85.71 лв. – обезщетение за забавено
плащане за времето от 11.03.2010г. до 14.10.2011г., и общо 125 лв. – деловод-ни
разноски, за които в полза на заемодателя е издаден изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 9677/2011г. на РС Бургас и е образувано изп. дело № 2181/2020г. на ЧСИ Таня Ма-джарова, поради погасяване на
вземанията, придобити от ответното дружество с Дого-вор за цесия от
15.05.2015г., по давност, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.С.П. да заплати на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия: