Определение по дело №312/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 и ал.5 от НПК.

Постъпила е жалба от адв.Е. П. от АК – К., като пълномощник на Е. С. Е. от с.Ч., общ.К. против постановление от 01.07.2010 г. на О. П. – К. за прекратяване на досъдебно производство №313/2010 г. по описа на РУ”Полиция” – Г.К.. Твръди се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и необосновано по следните съображенията:

Досъдебното производство било образувано срещу З. Е. С., с ЕГН *, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."а", във вр. с чл.342, ал.1 от НК. След извършено разследване досъдебното производство било прекратено, както за престъплението, за което първоначално е било образувано по чл.343, ал.1, б."а", във вр. с чл.342, ал.1 от НК, така и за престъпление по чл.343, ал.1, б."в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК, касаещо смъртта на Зюрие Екреф Сеид. В обстоятелствената част на постановлението била описана фактическа обстановка, при която е станало ПТП. На 21.04.2010 г. Зюрие Сеид, която била дъщеря на жалбодателя, управлявала лек автомобил „Деу Тико" с рег.№ К 1079 АВ в посока от Г.К. за с.Ч., община К.. Около 07.50 часа Зюрие Сеид се движела по главен път 1-5 Хасково-К. в посока от Г.К. към КПП Ч.. Действително участъкът от пътя при километър 337+700 бил с двупосочно движение, с една лента за движение в посока към Г.К. и две ленти за движение в посока Г.Хасково, като двете платна /посоки/ на движение били разделени с единична непрекъсната линия. По делото било установено, че при километър 337+700, в ляв завой, автомобилът, управляван от Зюрие Сеид е навлезнал в лентата за насрещно движение. По същото време в насрещното платно за движение в посока за Г.К., се движел товарен автомобил „Ивеко 35 С 11 В" с рег.№ РВ 31 77 ВА, управляван от Г. А. И. от Г.А.. Водачът на товарния автомобил възприел навлизането в неговото пътно платно на лекия автомобил, управляван от З. С., но въпреки това настъпил челен удар между двете МПС. З. С. получила множество травми при ПТП, описани в заключението на съдебно-медицинската експертиза, и въпреки проведеното лечение, починала на 01.05.2010 г. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, автомобилът, управляван от З. С. , непосредствено преди настъпване на ПТП, се е движел със скорост от 86.4 км/ час, а товарният автомобил, управляван от И., се е движел със скорост 51 км/ час. В жалбата се изразява несъгласие с констатациите в заключението на съдебно-автотехническа експертиза, че автомобилът, управляван от Зюрие Сеид , непосредствено преди настъпване на ПТП, се е движел със скорост 86.4 км/час. Макар и разрешена, се твърди, че тази скорост била извън възможностите на автомобила, управляван от пострадалата. Самата тя била млад водач на МПС и не управлявала автомобила с висока скорост. Според жалбодателя, при движение на автомобила с по-ниска скорост щели да се променят и останалите изводи на вещото лице в заключението му, в това число и извода му от какво разстояние е бил възприет автомобила на пострадалата от водача на товарния автомобил, както и дължината на опасната зона на спиране на товарния автомобил. Счита също така, че водачът на товарния автомобил е възприел лекия автомобил „Деу тико" от по-голямо разстояние от това, посочено в съдебно-автотехническата експертиза и е могъл да реагира адекватно на създалата се ситуация на пътното платно. Следвало да се има предвид и заключението на вещото лице, че водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП със спасителна маневра като придвижи автомобила си плътно вдясно в своята лента за движение. Водачът на товарния автомобил имал задължение съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗДП да се движи възможно най-вдясно по платното за движение. По делото не били събрани доказателства в тази насока. Не било установено и дали същия се е движел възможно най-вдясно по платното за движение. Едва след като се съберат доказателства в тази насока можело да се направи извода дали водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл.15 от ЗДП и дали това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия изключително тежък вредоносен резултат.

Счита, че за обективното и пълно изясняване на истината по делото следвало да се назначи тройна съдебно-автотехническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и след като направи оглед на място да отговори на следните въпроси: с каква скорост са се движели непосредствено преди настъпване на ПТП двете превозни средства-лекия автомобил „Деу тико" и товарния автомобил; от какво разстояние е могъл да възприеме водачът на товарния автомобил навлизането в неговото пътно платно на движещия се срещу него лек автомобил и в коя част на пътното платно се е намирал товарния автомобил при това възприемане.

Моли на основание чл.243 ал.З от НПК да се отмени Постановлението от 01.07.2010 г., с което О. П.-К. е прекратила досъдебно производство №313/2010 г. по описа на РУ”Полиция"-Г.К., като незаконосъобразно и необосновано и делото да се върне на прокурора със съответните задължителни указания..

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от лице, имащо право на жалба, поради което подлежи на разглеждане по същество.

О. П. – К. е прекратила с посоченото по-горе постановление наказателното производство по досъдебно производство №313/2010 г. по описа на РУ”Полиция” – К., образувано първоначално срещу З. Е. С.с ЕГН * от Г.К. за престъпление по чл.343, ал.1, б."а" във вр. с чл.342 ал.1 от НК извършено на 21.04.2010 г.. На 01.05.2010 г. З. Е. С. е починала, след което с Постановление на прокурор при РП-К. досъдебното производство е изпратено на ОП-К. по компетентност за произнасяне с оглед наличие на доказателства за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК. След изпращане на делото са извършени действия по разследване за извършено престъпление па чл.343, ал.1, б.в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, в резултат на което е постановен обжалвания в настоящото производство акт.

Съдът, като прецени материалите по делото, намира постановлението за прекратяване на наказателното производство за обосновано и законосъобразно.

От събраните материали се установява, че от фактическата страна делото е напълно и правилно изяснено, а именно:

На 20.04.2010 г. св.Юмер оставил колата си - лек автомобил „Деу Тико" с рег.№ К1079АВ в гаража на приятеля - св. Е., намиращ се в района на полигон на СБА в Г.К., като му предал и ключовете за нея, за да я ползва при необходимост.

На 21.04.20 Юг. сутринта З. Е. С., дъщеря на св.Е. взела ключовете за автомобила от гаража на баща си и с лекият автомобил на св.Ю. потеглила към с.Ч., общ.К.. Около 07.50 часа Зюрие Сеид се движела по главен път 1-5 Х -К., в посока Г.К. към КПП Ч.. Участъкът от пътя при километър 337+700 бил с двупосочно движение, с една лента за движение в посока към Г.К. и две ленти за движение в посока Г.Х, като посоките за движение били разделени с единична непрекъсната линия. Лекият автомобил, управляван от Сеид се движел със скорост от 86.4 км. в час. При километър 337+700, в ляв завой автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение, като по същото време в посоченият участък от пътя от Г.Асеновград за Г.К. с товарен автомобил „Ивеко 35 С 11 В" с рег. № РВ 3177ВА собственост на М.С. Ш, пътувал св.Г. А. И. от Г.А.. Водачът И. възприел движещият се в лентата му за движение лек автомобил „Деу Тико" на разстояние около 30 метра, не предприел спасителна маневра на дясно, тъй като имало канавка, след което лекия автобомил челно се ударил в управляваният от него товарен автомобил. След удара предната част на товарният автомобил се изнесла вляво и колата спряла. Св. И. слязъл и доближавайки до лекият автомобил, установил, че водачът му - З. С. е пострадала, но била в съзнание и обяснила, че е разговаряла по мобилния си телефон, поради което не го е видяла. В това време водач на минаващ по пътя автомобил спрял и потърсил помощ на телефон 112, тъй като лекият автомобил, в който пътувала Сеид бил силно деформиран и не било възможно да я изведат от колата, за да я транспортират до здравно заведение.

След като Зюрие Сеид била извадена от автомобила била настанена в МБАЛ"Ат.Дафовски" Г.К., а по-късно транспортирана до УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД, Г.Пловдив, където, въпреки извършените хирургични интервенции на 01.05.2010г. тя починала.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от в.л.- д-р Н.М., съдебен лекар, се установява, че на З. Е. С. са били причинени тежка съчетана травма на гръдния кош, корема и крайниците, довела до изпадането й в състояние на травматичен шок, счупване на множество ребра от лявата половина на гръдния кош, кръвоизливи в гръдната кухина с проникване на въздух в двете плеврални кухини и в сърдечната торбичка, кунтузия на белите дробове, разкъсване на черния дроб и далака с кръвоизлив в коремната кухина, разкосно-контузна рана на дясното коляно с разкъсване на предната кръстна връзка и страничните връзки на дясната колянна става.

От съдебномедицинската експертиза на труп №167/2010 г., изготвена от в.л. – доцент д-р И. Д., е видно, че при изследването на трупа на З. С. са установени разкъсване на паренхима на белия дроб с обширна контузия, хиалнни мембрани в алвеолите, оток на белия дроб, кръвоизлив в областта на средностението, травматичен перикардит, оток на мозъка с размекчение на мозъчното вещество /мозъчна смърт/, кръвоизливи в мозъчното вещество на моста, счупване на капачето на дясната колянна става, счупване на лявата срамна кост.

Основната причина за смъртта на З. С. е разкъсването и контузията на белия дроб, която е довела до намаление достъпа на кислород в организма с развитие на хипоксия. Поради намалението на достъп на кислород в мозъка е настъпила мозъчната смърт, а по-късно и кръвоизливите в ствола на мозъка. По време на преживяването на Сеид в запазения паренхим на белия дроб са се развили усложнения с отлагане на хиалинови мембрани в алвеолите, което допълнително е утежнило постъпването на кислород в организма.

Непосредствена причина за смъртта на Зюрие Сеид е остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, която е резултат от тежкото увреждане на белия дроб.

От заключението на в.л. – д-р инж.Д. Д., изготвил съдебната автотехническа експертиза се установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило извън населено място по главен път І-5 Хасково - К., при километър 337+700 в условията на завой, с ограничена видимост, със страничен наклон 5.0% и с наклон от 7.0% в посока към К.. Движението в участъка от пътя е двупосочно с една лента за движение по посока Г.К. и две ленти за движение по посока Г.Х. Лентите за движение в двете посоки са отделени с единична непрекъсната линия, а лентите за движение в посока Г.Хасково са отделени с единична прекъсната линия.

Товарен автомобил „Ивеко 35 С 11 В" с рег. № РВ 3177ВА се е движел със скорост от 51.0 км/ч., която е в рамките на регулираната със знак В26 „Забранено движението със скорост по-висока от 60 км/ч.”, а лек автомобил „Деу Тико" с рег.№ К1079ВА се е движел със скорост от 86.4 км/ч, също в границите на позволената за този участък от пътя в посока Г.Х.

Мястото на удара между превозните средства се намира в лентата за движение в посока Г.К., на разстояние от 0.00 до 0.45м. от единичната непрекъсната линия 2, разделяща посоките на движение.

Водачът на товарният автомобил не е имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие с аварийно спиране, тъй като е могъл да възприеме внезапно възникналата опасност в момент, когато управляваното от него превозно средство се е намирало на разстояние от 29.2 м от мястото на удара при дължина на опасната зона на спиране 47.0 метра. Имал е техническа възможност да предотврати произшествието със спасителна маневра като придвижи автомобила плътно в дясно в своята лента за движение.

За водачът на лекият автомобил също не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на пътнотранспортното произшествие с аварийно спиране, тъй като Зюрие Сеид е имала техническа възможност да възприеме движещият се насреща товарен автомобил на разстояние 48.5 метра при дължина на опасната зона за спиране 79.1 метра. Избягването на произшествието от страна на Сеид е било възможно посредством маневра като придвижи автомобила в своята лента за движение.

Зюрие Сеид е нарушила разпоредбите на чл. 16, ал.1,т.2 и ал.2 от Закона за движението по пътищата, тъй като при движение на пътно платно с двупосочно движение и с три ленти е навлязла в средната лента, без да е била налице необходимост от изпреварване или заобикаляне, а след това и в крайната лява лента, пресичайки единичната непрекъсната линия, отделяща посоките на движение.

В хода на разследването, предвид настъпилият по-тежък съставомерен резултат - смъртта на Зюрие Сеид, с постановление от 01.06.2010г. на РП-К. досъдебното производство, както бе посочено и по-горе, е изпратено в ОП-К. за наблюдение по компетентност с оглед извършено престъпление по чл.343, ал.1,б."в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

При така установеното от фактическа страна, което изцяло се припокрива с установеното от прокурора в обжалваното постановление, тази инстанция приема, че не са налице данни св.Г. А. И. да бъде привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК. По делото не се установява, същият да е нарушил правилата за движение, вследствие на което, като пряка и непосредствена последица да е настъпила смъртта на З. С, т.е. съставомерен резултат. Както безспорно се установява от събраните по делото доказателства, св.Илиевски се е движел в своята лента за движение, със скорост съобразена с поставеният пътен знак В26. Макар да се установява, че той не е управлявал превозното средство възможно най-вдясно в платното за движение, то не се установява и водачът да е напускал очертанията на своята лента за движение и да е допринесъл за настъпването на ПТП. Както се сочи в заключението по автотехническата експертиза, Илиевски не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез спиране, тъй като управляваният от Зюрие Сеид автомобил се е намирал в опасната зона за спиране в момента, в който той е имал техническа възможност да го възприеме, поради ограничената видимост в зоната на завоя. Обстоятелството, че Илиевски е имал техническа възможност да извърши спасителна маневра като придвижи автомобила си плътно вдясно в лентата си за движение, както се сочи в експертизата, не може да му бъде вменено във вина, тъй като спасителната маневра не е правно регламентирано поведение на участниците в движението и от негова страна няма допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата.За пълнота следва да се добави, че съгласно чл.15, ал.1 от ЗДП, на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента. В настоящия случай, пътят е с пътна маркировка и водачът на товарния автомобил се е движел в своята лента за движение, поради което не може да се приеме, че той е допуснал нарушение на цитирания текст от закона.

Напротив, установява се, че ПТП е настъпило в резултат на извършени от пострадалото лице З. С. нарушения на правилата за движение, уредени в чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗДП. Движейки се по път с три ленти за движение, от които две в посоката, в която е пътувала, Сеид е навлязла в средната лента, без да е била налице необходимост от изпреварване или заобикаляне, след което е пресякла и единичната непрекъсната линия, отделяща посоките на движение и е навлязла в лентата за насрещно движение, където е настъпил челният удар с превозното средство, управлявано от св.И.

Изразеното несъгласие в жалбата на Е. с констатациите в заключението на съдебната автотехническа експертиза не намират никаква опора в събраните доказателства и не могат да бъдат сподели. Изготвената автотехническа експертиза е изключително подробна, обоснована, пълна и ясна и не възникват съмнения нито за пълнотата и яснотата й, нито за правилността й, което от своя страна не налага назначаването на тройна съдебна автотехническа експертиза, както се иска със жалбата.

Достигайки до същите правни изводи, каквито е направил и прокурора в обжалваното постановление, съдът намира, че правилно и законосъобразно е преценено, че липсва основание за наказателно преследване по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК.

С оглед на така изложеното, настоящата инстанция приема, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, проведено е обективно, всестранно и пълно разследване, като е постановен законосъобразен и обоснован акт, с който е прекратено наказателното производство, и който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 01.07.2010 г. на О. П. - Г.К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 313/2010 г. по описа на РУ”Полиция” - К., водено за престъпления по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и по чл.343, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Пловдив в седемдневен срок от съобщението му.

СЪДИЯ: