Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.08.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 5 състав, в публично
заседание на тридесет и първи май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря Красимира Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8737 по
описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от К.Р.Н. против
„Застрахователна компания Л.И.” АД кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./
Ищцата твърди, че на
03.11.2013 г. на път II-23 настъпило пътно-транспортно произшествие, при което
била ударена от л.а. „БМВ 316 И” с рег. № Р **** РХ, управляван от Н.Д.В.,
докато пресичала пътното платно. Пътно-транспортното произшествие настъпило по
вина на водача на автомобила, който не я пропуснал да премине пътното платно. В
резултат на ПТП на ищцата били причинени телесни увреждания, които били
лекувани оперативно. На 03.11.2013г. били извършени две операции – фиксатор
екстерна крусис и лапароцинтеза. На 04.11.2013г. й бил направен вторичен шеф,
както и дебридман. На 18.11.2013г. отново била операрирана – открита репозиция
и поставяне на метална плака със заключващи винтове. На 22.11.2013г. били извършени
екстрацио фиксатор екстерна и остеосинтезис металика крурис, като й била
поставена гипсова имобилизация. Ищцата
развила и следтравматична пневмония в дясно. Травмите, които получила при пътно-транспортното
произшествие, довели до освидетелстването й от ТЕЛК, като й били определени 82
% инвалидност пожизнено. Ищцата имала затруднения в придвижването, както и не
можела да си служи с дясната ръка. Стойността на неимуществените вреди определя
на 150 000 лв. Претърпяла и имуществени вреди, изразили се в закупуване на
1 бр. заключваща плака за проксимален хумерус на стойност 1 720лв. по
фактура №50872/15.11.2013г., 1 бр.плака за дистална тибия, медиално заключваща
на стойност 1 389.04лв. по фактура № 50917/21.11.2013г. и потребителски
такси на стойност 58лв. за 10 дневен престой в отделение „Ортопедия и
травматология”, за които била издадена фактура №51014/06.12.2013г. Поради изложените доводи, моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
150 000лв. и обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за
лечение, на обща стойност от 3167.04лв., ведно със законната лихва върху главницата
от 150 000лв., считано от датата на увреждането – 03.11.2013г. до
окончателното изплащане и законната лихва върху главницата от 3167.04лв., считано от датата на подаване на
ИМ – 06.07.2015г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва
предявените искове, като прави следните възражения: оспорва механизма на ПТП;
твърди, че ПТП не било настъпило, поради виновното и противоправно поведение на
водача на л.а. „БМВ 316 И” с рег. № Р **** РХ; пътно-транспортното произшествие
настъпило в резултат на противоправното поведение на ищцата, която пресичала
пътното платно на място, което не било определено и сигнализирано за пресичане
и не се съобразила с отстоянието, посоката на движение и скоростта на приближаващия
лек автомобил; траекторията на движение на ищцата при пресичане на пътното
платно била хаотична, поради което допринесла за настъпването на вредоносния
резултат; оспорва размера на исковете.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка, прие от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Тежестта на доказване на
всички юридически факти от състава на чл. 226, ал.1 от КЗ е върху ищцата, което
означава, че следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за
наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между прекия
причинител на вредата и ответното дружество; 2/да докаже
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на
дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докаже размера на дължимото обезщетение.
От представена по делото
справка за публикувана информация на сайта на Гаранционния фонд се установява,
че за л.а. „БМВ 316 И” с рег. № Р **** РХ е имало сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП – застрахователна полица
№ 22113001238380 с период на валидност 30.04.2013 г. до 29.04.2014 г.
От представения по делото
протокол от 28.04.2015 г. по НАХД № 462/2015 Г. по описа на РС Русе се
установява, че наказателното производство срещу Н.Д.В. за престъпление по ч.
343, ал. 1, б. „а”, пр. 2, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК е било прекратено на основание чл. 378, ал. 4, т. 3, вр. с чл.
24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. с чл. 343, ал. 2, вр. с ал. 1, б. „б” НК.
От заключенията на приетите
по делото автотехнически експертизи се установява следния механизъм на
настъпване на пътно-транспортното произшествие: На 03.11.2013 г. л.а. „БМВ 316 И” с рег. № Р **** РХ се е движел
по път II-23 в посока от с. Червена вода към гр. Русе със скорост от 73,8
км./ч. На около 400 метра от разклона за птицекланницата, К.Р.Н. е предприела
пресичане на пътното платно отляво надясно спрямо превозното средство. За да
избегне удар с пешеходката, водачът на автомобила го е отклонил надясно, но траекториите на
превозното средство и пешеходката се пресичат и настъпва удар между тях. Пешеходката е ударена в края
на пътното платно с предния ляв фар на автомобила, който излиза частично от
пътното платно в дясно на тревната площ.
Съдът кредитира
заключенията и на двете автотехнически експертизи по делото, тъй като те не си
противоречат. Напротив, двете вещи лица
приемат, че моторното превозно средство се е движело със скорост от 73,8 км./ч.
преди удара. Вещото лице по първоначалната експертиза дава заключение, че в
момента на удара скоростта на движение на л.а. „БМВ 316 И” с рег. № Р **** РХ е
45 км./ч., а вещото лице по повторната единична експертиза – 50 км./ч. Опасната
зона на спиране, според вещото лице по първоначалната експертиза, е 57 метра, а
според вещото лице по повторната експертиза – 60,06 м. Двете вещи лица заявяват,
че ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил. В повторната
автотехническа експертиза подробно е изследван въпросът дали водачът на л.а.
„БМВ 316 И” с рег. № Р **** РХ е могъл да предотврати настъпването на ПТП – при
бавен, при бърз ход, при спокоен ход, при тичане на пешеходката, преди
пешеходката да е предприела пресичане на осевата линия на пътното платно и след
като е преминала осевата линия. Според вещото лице, преди ищцата да е пресякла разделителната
линия, пътно-транспортното произшествие е било предотвратимо от водача на л.а. „БМВ
316 И” с рег. № Р **** РХ, независимо от скоростта на движение на пешеходката.
След като същата е пресякла осевата линия на пътя, водачът на лекия автомобил
не би имал възможност да предотврати произшествието, само ако е предприел задействане на спирачната уредба от момента, в
който пешеходката е пресякла разделителната линия с ход на движение – тичане. Според повторната единична експертиза
пешеходката е имала възможност да забележи автомобила от над 70 метра. Вещото
лице от първоначалната автотехническа експертиза в заключението си посочва
причините за настъпване на ПТП: поведението на водача на автомобила – Н.Д.В.,
която късно е възприела пешеходката, като опасност на пътя и е предприела маневра
„заобикаляне отляво надясно”, вместо да спре аварийно автомобила. Втората
причина за ПТП, според вещото лице, е навлизането на пешеходката на пътното
платно отляво надясно, при наличие на моторно превозно средство отдясно, без да
се увери, че водачът на автомобила я е възприел, като опасност, и е започнал да
намалява скоростта си на движение.
В своите показания
св. Х.И.В. – съпруг на водача на л.а. „БМВ 316 И” с рег. № Р **** РХ – Н.Д.В.,
който е очевидец на пътно-транспортното произшествие, заявява, че когато
забелязал пешеходката, същата стояла с гръб към пътното платно, без всякакви
признаци, че ще пресича. Внезапно навлязла на пътното платно, „доста бързо”.
Според свидетеля, автомобилът се намирал на 50 метра от нея. Съпругата на
свидетеля започнала да намалява скоростта на автомобила, но ударила
пешеходката. Ударът станал в края на пътя, защото жена му започнала да отбива
автомобила в дясно и излязла извън банкета. Пешеходката пресичала на бърз ход,
не се огледала преди да започне да пресече, внезапно изскочила на пътното
платно. Според свидетеля, съпругата му веднага ударила спирачки и отбила в
дясно.
При така установения от
автотехническите експертизи механизъм на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, съдът приема, че поведението на
водача на автомобила – Н.Д.В. е в причинно следствена връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Същата, макар да е имала видимост
към пешеходката, късно я е възприела, като опасност на пътя, и е предприела
маневра „заобикаляне отляво надясно”, вместо да спре аварийно автомобила.
Според вещите лица, пътно-транспортното произшествие е било предотвратимо за
водача на моторното превозно средство. С поведението си Н.Д.В. е нарушила чл.
20, ал. 2 ЗДвП, според който водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила
следните увреждания: открито счупване на дясната голямопищялна кост, счупване
на дясната раменна кост в горна трета, счупване на кръстната кост, счупване на
срамната и седалищната кост в дясно, счупване на ставната ямка на дясната
тазобедрена става, травматично увреждане на десния малкопищялен нерв,
разкъсноконтузна рана в областта на дясната лакътна става, разкъсноконтузна
рана в областта на дясна подбедрица, сътресение на мозъка. Същата
е била приета в болница с описаните по-горе увреждания, както и съпътстващо
заболяване – хипертонична болест. По отношение на
счупването на дясната раменна кост в горна трета е проведено оперативно
лечение, като счупването е наместено и фрагментите са фиксирани с плака и
винтове. По отношение на счупването на дясната голямопищялна кост, първоначално
на дясната подбедрица е поставен външен фиксатор. След обработка на раните е
проведено оперативно лечение, като счупването е наместено и фрагментите са
фиксирани с плака и винтове. Поставена е и гипсова имобилизация. По отношение
на счупването на костите на таза е проведено консервативно лечение с постелен
режим за 30 дни и последваща рехабилитация. Според вещото лице, в следствие на
травмите и постелния режим ищцата е развила посттравматична пневмония, която е
лекувана консервативно с антибиотици. Експертът
не е извършил преглед на ищцата. В заключението е посочено, че при
явяването на ищцата пред ТЕЛК на 07.07.2014 г. ( почти една година след ПТП) тя
е била със затруднена походка на десния крак, използвала е бастун. Вещото лице
описва здравния статус на ищцата, според ЕР на ТЕЛК №2646/07.07.2014г., което е
представено по делото: ищцата има оперативен белег по външната страна на
дясната мишница и дясната подбедрица, ограничен е обемът на движение на дясната раменна и
дясната лакътна стави, силно ограничен е обемът на движение на дясната колянна
и дясната глезенна стави, ищцата не може да повдига пръстите на ходилото на
десния си крак. С ЕР на ТЕЛК № 2646/07.07.2014г. на ищцата е призната степен на
увреждане – 82 %. Последствията за здравето, описани в решението на ТЕЛК,
според вещото лице са с постоянен характер. Експертът посочва, че общият
възстановителен период при подобни увреждания е около година, като
най-интензивни са болките и страданията през първите 30 дни.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на пътно-транспортното
произшествие – 79 години, вида и характера на причинените телесни повреди: открито
счупване на дясната голямопищялна кост, счупване на дясната раменна кост в
горна трета, счупване на кръстната кост, счупване на срамната и седалищната
кост в дясно, счупване на ставната ямка на дясната тазобедрена става,
травматично увреждане на десния малкопищялен нерв, разкъсноконтузна рана в
областта на дясната лакътна става, разкъсноконтузна рана в областта на дясна
подбедрица, сътресение на мозъка, които увреждания несъмнено са причинили силна
болка и страдание на ищцата. Според вещото лице, най-интензивни са били болките
и страданията през първите 30 дни, а възстановителният период е продължил една
година. Съдът отчете и обстоятелството, че ищцата е била подложена на множество
оперативни интервенции на 03.11.2013г., на 04.11.2013г., на 18.11.2013г. и на 22.11.2013г., извършено е било кръвопреливане, вливания на
плазма и плазмо-заместващи продукти, антибиотична терапия, проведени са й
медицински изследвания, лежала е в болница през периода 03.11.2013г. - 06.12.2013г.
/епикриза от 06.12.2013г./, поставени са й били плака и винтове на дясна
раменна кост и дясна голямо пищялна кост, гипсова имобилизация на десен долен
крайник, принудена е била да спазва постелен режим, по време на престоя в
болницата за 20 дни й е бил поставен катетър. В следствие на травматичните
увреждания и залежаването е развила и пневмония, която е била лекувана с
антибиотици. В ЕР на ТЕЛК № 2646/07.07.2014г. е отразено, че походката на Н. с
десния крак е затруднена, ищцата има оперативен белег по външната страна на
дясната мишница и дясната подбедрица, ограничен е обемът на движение на дясната раменна и
дясната лакътна стави, обемът на движение на дясната колянна и дясната глезенна
стави е силно ограничен/тежка степен/, ищцата не може да застане на пета с
десния крак. Последствията за здравето, описани в решението на ТЕЛК, са с
постоянен характер.
Като
отчете всички тези обстоятелства, съдът определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, на 90 000
лв.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът направи възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата, тъй като пресичала пътното платно на място, което не било
определено и сигнализирано за пресичане и не съобразила поведението си
с отстоянието, посоката на движение
и скоростта на приближаващия автомобил.
Съдът
намира възражението за съпричиняване на вредите за основателно, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗДвП, извън населените места и
по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т.
1, 2 и 4. Според разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, преди да навлязат на платното за
движение, пешеходците следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства – да съобразят скоростта им на движение, както и
разстоянието, на което се намират от тях. От заключенията на автотехническите
експертизи се установява, че причина за
настъпване на пътно-транспортното произшествие е поведението на водача на
автомобила – Н.Д.В., която късно е възприела пешеходката, като опасност на пътя
и е предприела маневра „заобикаляне отляво надясно”, вместо да спре аварийно
автомобила, но и поведението на пешеходката, която е навлязла
на пътното платно отляво надясно, при наличие на моторно превозно
средство отдясно, без да се увери, че водачът на автомобила я е възприел, като
опасност, и е започнал да намалява скоростта си на движение./заключение на
вещото лице А.М./. В тази насока са и показанията на св. В., според който
пешеходката навлязла на пътното платно, без да се огледа.
Въпреки
добрата видимост, която е имала, пешеходката е предприела пресичане, без да съобрази
скоростта на приближаващото МПС, както и разстоянието, на което то се е
намирало от нея и с това е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. По
делото няма събрани доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че
ищцата се е движила хаотично. Пешеходката е пресичала отляво надясно и не е
променила траекторията си на движение – не е спирала на пътното платно, липсват
доказателства да се е връщала назад, а след това отново да е променяла посоката
си на движение. Според техническите експертизи и показанията на св. В., пешеходката се е движила по права линия,
преминала е осевата линия, разделяща пътното платно и е продължила движението
си надясно. Водачът л.а. „БМВ 316 И” с рег. № Р **** РХ е имал възможност да
предотврати удара, чрез аварийно спиране. Като отчете спецификите
на конкретния механизъм на настъпилото пътно-транспортно произшествие и общата
разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чието тълкуване показва, че
законът вменява по-голям обем от задължение за внимание и предпазливост у
водачите на МПС - съдът прие, че приносът на водача на автомобила е значително по-голям от приноса на
пешеходката К.Р.Н., като определи процент на съпричиняване на
вредите – 30%.
Така
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, след прилагане на
процент на съпричиняване от 30%, е 63 000лв./70% от 90 000лв./, до
който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 150 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на
ищцата е да докаже, че в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие е
претърпяла имуществени вреди, както и какъв е техният действителен размер.
От представените по делото фактури и касови бонове се установява,
че ищцата е направила следните разходи за лечение: закупуване на 1 бр. заключваща плака за проксимален хумерус на стойност
1 720лв. по фактура №50872/15.11.2013г./л. 69/,
1 бр.плака за дистална тибия, медиално заключваща на стойност 1 389.04лв.
по фактура № 50917/21.11.2013г./л. 70/ и
потребителски такси на стойност 58лв. за
10 дневен престой в отделение „Ортопедия и травматология” на „МБАЛ-Русе”АД, за които е издадена фактура №51014/06.12.2013г./л. 71/. Общата стойност на разходите е 3167,04 лв.
Видно от заключението
на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира напълно, направените
от ищцата разходи за лечение са в причинно-следствена връзка с причинените й при
пътно-транспортното произшествие увреждания.
Тъй като
съдът прие процент на съпричиняване на вредите от ищцата– 30%, обезщетението за
имуществени вреди е 2216,92лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 3167,04 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.Н. ***,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 1955.79 лв., съобразно уважената част от исковете.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 430.65 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е защитаван от адвокат по
делото, но претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като отговорът
на ИМ е изготвен от юрисконсулт, не претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което съдът при определяне на разноските за защита по
делото присъди юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за вещи лица и
за свидетел, съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на държавата по сметка на СГС държавна такса в размер на 2608.67
лв. върху уважената част от исковете, а
на СГС разноски за вещи лица в размер на 127.73 лв., съобразно уважената
част от исковете.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от М.С. М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., да заплати на К.Р.Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, Птицекомбинат, бл. 4, ет. 3, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 63 000 лв.
/обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания
от следните телесни увреждания: открито счупване на дясната голямопищялна кост,
счупване на дясната раменна кост в горната трета, счупване на кръстната кост,
счупване на срамната и седалищната кост в дясно, счупване на ставната ямка на
дясната тазобедрена става, травматично увреждане на десния малкопищялен нерв,
разкъсноконтузна рана в областта на дясната лакътна става, разкъсноконтузна
рана в областта на дясна подбедрица, сътресение на мозъка, посттравматична
пневмония в дясно, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
03.11.2013 г., по вина на водача Н.Д.В., при управление на л.а. „БМВ 316 И” с
рег. № Р **** РХ, по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от 03.11.2013
г. до окончателното изплащане, като иска
в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК ******** да заплати
на К.Р.Н., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 2216,92 лв. /обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение на травматични увреждания по фактури № 50872/15.11.2013г.,
№ 50917/21.11.2013г. и № 51014/06.12.2013г., причинени в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.11.2013 г., по вина на водача Н.Д.В.,
при управление на л.а. „БМВ 316 И” с рег. № Р **** РХ, по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност/, ведно със
законната лихва, считано от 06.07.2015г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 3167,04 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ******** да заплати
на адв. В.Й.Н. ***, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1955.79 лв., съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.Р.Н. да заплати на „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК
********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 430.65 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ******** да заплати
на държавата по сметка на СГС държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 2608.67 лв., а на СГС разноски
за вещи лица в размер на 127.73 лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ
: