Определение по дело №133/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 май 2019 г.
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20194200500133
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № .........

 

Гр. Габрово, 02.05.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд в закрито заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА ПЕНКОВА

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                                                      ИВА ДИМОВА

                                                                                   

при секретаря .........................,като изслуша докладваното от съдията И. Димова в.ч.гр. д. № 133/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България  срещу Определение № 1143 от 22.02.2019 г. по гр.д. № 106/2019 г. по описа на РС - Габрово.

В жалбата се излага, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен и незаконосъобразен. Твърдят, че неоснователен е изводът на съда, че евентуалният иск е недопустим, тъй като не са налице посочените основания в мотивите към т. 11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че съдът неправилно е приел, че основанието на евентуалния осъдителен иск е идентично с основанието, на което е предявен главния иск, който е във връзка с проведеното заповедно производство. Не споделя изложеното, доколкото основанието на иска представляват фактите, на които ищецът основава претенцията си. Излага съображения за предсрочната изискуемост на вземането, предявено с исковата молба. Твърди, че е допустимо съединяването на искове в условията на евентуалност при соченото условие, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпила предсрочна изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление. Моли да бъде отменено обжалваното определение, в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България срещу ответника Г. К. Т. осъдителни искове, предявени при условията на евентуалност. 

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по  чл. 413, ал. 2 ГПК, от  надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

От приложените по делото доказателства се установява, че от "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г.К.Т., ЕГН ********** с адрес *** за парично вземане в размер на главница - 1320,56 лв.; възнаградителна лихва - 606,61 лв. за периода 20.07.2017 г.-20.09.2019 г.; мораторна лихва - 86,18 лв. за периода 20.08.2017 г.-11.04.2018 г. Паричното вземане произтича от Договор за потребителски кредит № PLUS-13893476, сключен на 12.09.2016 г. между заявителя и длъжника.

За вземането е издадена Заповед № 2174 от 23.04.2018 г. по ч.гр.д. № 758/2018 г. по описа на ГРС. С Определение № 6004 от 14.11.2018 г., съдът е уведомил заявителя, че съобщението за издадената заповед е връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Със съобщение вх. № 422 от 18.01.2019 г. по делото е депозирана искова молба, за която е било образувано гр.д. № 106/2019 г. по описа на Габровски районен съд.

С обжалваното Определение № 1143 от 22.02.2019 г., първоинстанционния съд е приел, че евентуалният осъдителен иск за присъждане на суми, относно които е налице образувано заповедно производство е недопустим, тъй като съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК, когато има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява от съда служебно. С тези мотиви, съдът е приел, че производството по евентуалния осъдителен иск следва да бъде прекратено и е върнал исковата молба, в частта на производството по евентуалния осъдителен иск срещу ответницата Т..

Въззивната инстанция, като взе предвид данните по делото и прецени обжалваното определение, намира същото за неправилно по следните съображения:

Прекратителното определение в обжалваната част не е съобразено с трайната съдебна практика установена по въпроса относно интереса и основанието от предявяването на осъдителни искове при условията на евентуалност с предявен иск за установяване съществуването на вземането по чл. 422 ГПК, предхождащо се от издадената заповед за изпълнение в заповедното производство.

Правното основание да се предяви установителен иск са обстоятелствата за съществувало облигационно правоотношение и констатирано неизпълнение на задължението на длъжника да внася уговорените месечните погасителни вноски, плюс заявена и изразена воля от кредитора, която да е достигнала до длъжника, че прави кредита предсрочно изискуем, съгласно уговорени изрични клаузи в договора, надлежно осъществено преди образуване на заповедното производство.

Правното основание на осъдителния иск е съвършено друго - освен общите факти относно съществувало облигационно правоотношение и констатирано неизпълнение на задължението за плащане, но и настъпила и обявена предсрочна изискуемост на вземането след проведеното (или изобщо непроведено) заповедно производство и то преди образуване на исковото производство, респективно обявяването на настъпването на такава изискуемост в самата искова молба с факта на връчване на препис от исковата молба на неизправния длъжник. Осъдителната претенция няма нищо общо с проведеното и приключило заповедно производство. Тя не се позовава нито на издадената в това производство заповед за незабавно изпълнение нито на издадения изпълнителен лист. Тя се основава на евентуалната презумпция за отхвърляне на иска по чл. 422 от ГПК по същество в хипотезата на ненастъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист или на хипотезата, че ищецът не е процесуално-правно легитимиран да реализира вземането срещу длъжника по посочения специален исков ред, доколкото този ред е приложим само и единствено за банкови институции.

Не е налице идентичност на основанията между предявените два иска, тъй като това би означавало пълно покритие и съвпадане на всички факти и обстоятелства, от които произтича едната или другата претенция. При осъдителната претенция има ненастъпила предсрочна изискуемост, преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Исковата молба се счита за изявление на кредитора, с което обявява кредита за предсрочно изискуем и с връчване на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително и съединен с иска по чл. 422 ГПК. Вземането е същото, като се претендира на друго правно основание, произтичащо от друг начален момент на изискуемост, респективно евентуален друг размер на вземането. Ищецът има правен интерес да иска произнасянето по предявения осъдителен иск при условията на евентуалност, доколкото исковия съд е прекратил производството по делото по отношение на предявения специален иск по чл. 422 ГПК. В този смисъл е трайната съдебна практика /Определение № 165 от 21.07.2017 г. по в.ч.т.д. № 240/2017 г. на ВтАС, Определение № 44 от 18.01.2018 г. по в.ч.гр.д. № 872/2017 г. на Окръжен съд - Пазарджик и др./.

Във връзка с горното, прекратителното определение, в обжалваната част е неправилно, като такова то следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

                                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ Определение № 1143 от 22.02.2019 г. постановено по гр.д. № 106/2019 г. по описа на Габровски районен съд, с което е върната исковата молба и прекратено частично производството по делото, в частта на производството по евентуалния осъдителен иск срещу Г.К.Т., ЕГН ********** с адрес ***.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за извършване на процесуални действия по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.