№ 1569
гр. София, 25.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501158 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №1149/28.02.2024 г. по гр. д. №10107/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от О. А. Ш., ЕГН **********,
род. ******** г., гражданин на САЩ, притежаващ паспорт с № *********,
издаден на ******** г., постоянно пребиваващ в Р. България, срещу Народно
събрание, адрес: гр. София пл. „Княз А. I“ № 1, осъдителен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 906268,44 лева, от
които 404 638,70 лева законна лихва върху сумата от 515 431,51 евро, в
левова равностойност 1 008 096,41 лева за периода от 28.08.2018 г. до
11.08.2022 г., и сумата от 335 120,49 лева лихва върху сумата от 571 147,95
евро в левова равностойност 1 117 068,30 лева за периода от 28.08.2019г. до
11.08.2022 г., обезщетение за имуществени вреди, с твърдение за
настъпването им вследствие приемането на § 7 от ПЗР на Закона за изменение
на Закона за българското гражданство (обн. ДВ бр. 26 от 01.04.2022 г.), като
недоказан и неоснователен. С посоченото решение О. А. Ш. е осъден да
заплати по сметката на Софийски градски съд държавна такса в размер на
29 580.37 лева, която не е била събрана преди това в хода на
първоинстанционното производство.
Посоченото решение е обжалвано изцяло от ищеца в
първоинстанционното производство - О. А. Ш., действащ чрез процесуалния
си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че
решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и в несъответствие със
събраните доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд е дал
неправилна правна квалификация на предявения иск, поради което ищецът е
бил лишен от възможността да посочи и обоснове с приемането на § 7 от ПЗР
1
на Закона за изменение на Закона за българското гражданство кои точно
принципи на правото на ЕС са нарушени. Заявява се, че погрешно СГС е
разгледал претенция за обезщетение по общия ред – ЗЗД, а не по специалния
ред – чл. 2в ЗОДОВ. В тази връзка се сочи, че дадената в доклада правна
квалификация не отговаря на твърденията в исковата молба. Изтъква се и че
СГС необосновано е квалифицирал претендираната сума от общо 906 268.44
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като законна лихва
за забава. Оплаква се и срещу държавна такса в размер на 29 580.37 лева,
която е осъден да заплати по сметката на СГС, по съображения, че искът му е
следвало да бъде разгледан по реда на ЗОДОВ, поради което дължи само
държавна такса в размер на 10 лева. Моли се решението да бъде отменено,
включително в частта, с която е осъден за заплащане на държавна такса в
размер на 29 580.37 лева, а предявеният иск да бъде уважени изцяло. Прави се
искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.
Във въззивната жалба се отправят доказателствени искания.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство – Народното събрание, действащо чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С
него последната се оспорва като неоснователна и се моли решението да бъде
потвърдено. Прави се искане да се присъдят направените пред въззивната
инстанция съдебни разноски.
Настоящият съдебен състав констатира, че нито в исковата молба,
наречена „жалба“, нито в хода на първоинстанционното производство,
ищецът е посочил, че с приемането на § 7 от ПЗР на Закона за изменение на
Закона за българското гражданство се нарушава правна разпоредба или
принцип на правото на ЕС. В тази насока липсват дори конкретни твърдения
и във въззивната жалба. Отговорността за вреди от нарушение на правото на
Европейския съюз по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС, респ. по чл. 2в, ал. 1
ЗОДОВ, е специална деликтна отговорност, която може да бъде ангажирана
по съдебен ред при наличието на определени материалноправни
предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС. В тази насока от
практиката на СЕС (т. 51 от Решение на СЕС по съединени дела С 46/93 и С
48/93 (Brasserie du pecheur SA и Bundesrepublik Deutschland), Тълкувателно
решение от 19.11.1991 г. по съединени дела С- 6/90 и С-9/90 - Francovich и
Bonifaci и др.), могат да бъдат изведени следните елементи на фактическия
състав, обуславящ отговорност на държавата за вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз по чл. 4, § 3 от ДЕС, а именно: 1. Нарушена
конкретна правна норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен
от правото на съюза; 2. нарушените правни норми на общностното право да
предоставят права на частноправни субекти; 3. нарушението да е достатъчно
съществено и 4. нарушението, респ. неизпълнението на задължението на
държавата, да е в причинно-следствена връзка с настъпилия за засегнатото
лице вредоносен резултат (вреди). В тази връзка нито в първоинстанционното
производство, нито дори във въззивната жалба, се посочва конкретна правна
2
норма или принцип от правото на ЕС, който предоставя права на
частноправни субекти и който да е нарушен по един съществен начин с
приемането на § 7 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за българското
гражданство. За първи път във въззивната жалба, но напълно абстрактно, се
изтъква, че са нарушени принципи от правото на ЕС, като по този начин
въззивникът се опитва да промени предмета на исковата си претенция, с
която е сезирал първоинстанционния съд. С оглед на изложеното въззивният
съд приема, че правната квалификация, която е дадена с обжалваното съдебно
решение – чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, е правилна и отговаря напълно на
твърдените в исковото производство пред СГС обстоятелства. При
претендирани вреди, които се твърди, че са причинени от незаконосъобразна
законодателна дейност на Народното събрание, съдебната практика на ВКС
(напр. решение № 2020/10.03.2021 г. по гр. д. № 854/2020 г. по описа на ВКС,
III г. о., решение № 244/26.01.2021 г. по гр. д. № 1732/2019 г. по описа на
ВКС, ІV г. о., решение № 205/24.02.2021 г. по гр. д. № 1886/2019 г. по описа
на ВКС, III г. о. и др.) е категорична, че предявеният иск е с правно основание
чл. 7 КРБ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД. В тази връзка, следва да се укаже на
процесуалния представител на въззивника, че съдът не е обвързан от
твърдяната от него правна квалификация, като а определянето й е задължение
на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които
формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума. В
тази насока също е константната практика на ВКС, обективирана например в
решение № 177/11.07.2012 г. на ІV г. о., решение № 45/20.04.2010 г. по т. д. №
516/2009 г., ІІ т. о., решение № 539/13.12.2011 г. по гр. д. № 1844/2010 г., ІV г.
о., решение № 71/23.02.2012 г. по гр. д. № 594/2011 г., ІV г. о. и др.
С определение от 07.05.2024 г. въззивният съд е констатирал
нередовности на въззивната жалба, тъй като правната квалификация на
предявения иск е чл. 49 ЗЗД, то въззивникът дължи държавна такса за
въззивното производство в размер на 2 % от обжалвания материален интерес.
В тази насока е оставена без движение въззивната жалба, като е указано на О.
А. Ш., действащ чрез процесуалния си представител, в едноседмичен срок от
уведомяването да представи платежно нареждане за довнесена по сметката на
Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 2 % от обжалвания
материален интерес.
С молба от 28.05.2024 г. въззивникът, действащ чрез процесуалния си
представител, е изразил несъгласие с дадената от съда правна квалификация,
като е заявил, че е предявен иск по чл. 2в ЗОДОВ, поради което дължимата
държавна такса в размер на 5 лв. е внесена.
С протоколно определение от 06.06.2024 г. въззивният съд е дал
последна възможност на въззивника, действащ чрез процесуалния си
представител, в едноседмичен срок от съобщението да представени
доказателства за внесена по сметката на САС държавна такса в размер на
14790,18 лв. (2 % от обжалвания материален интерес), като е приспадната
3
вече внесената такса в размер на 5 лв. Съобщението с дадените указания е
получено от адв. В. на 14.06.2024 г.
С молба от 19.06.2024 г. въззивникът, действащ чрез процесуалния си
представител, отново е изразил несъгласие с размера на определената
държавна такса и е изтъкал, че смята, че указанията за внасяне на такса са
изпълнени.
С оглед на цялостното процесуално поведение на въззивника, действащ
чрез процесуалния си представител, може да се заключи, че същият се опитва
да шиканира процеса и да злоупотребява с процесуални права, което няма как
да бъде толерирано от съда. Той иска да черпи права от собственото си
процесуално неправомерно поведение, твърдейки процесуални нарушения на
съда във въззивното производство, при положение, че отказва да отстрани
нередовностите на въззивната си жалба. За да може въззивният съд да остави
без движение исковата молба, той следва да е валидно сезиран с въззивната
жалба, за която да е внесена дължимата държавна такса. В случая въззивният
съд е определил размера на дължимата такса от 2 % върху по-благоприятния
за въззивника размер на претенцията - 739 759,19 лева.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК въззивната жалба срещу
решение №1149/28.02.2024 г. по гр. д. №10107/2022 г. по описа на Софийски
градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1158/2024 г. по описа на
Софийски апелативен съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4