Р Е
Ш Е Н И Е № 45
гр.Кюстендил, 19.02.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 477 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.40,
ал.1 от Закона за достъп до обществена информация.
Производството
по делото е образувано по жалба на К.Р.В. ***, срещу отказ за предоставяне на достъп
до обществена информация, обективиран в
писмо изх. № ПД-10-3-1/20.09.2019г. издадено от директора на Дирекция
„Административно - правна, финансово – стопанска дейност и човешки ресурси“ в
Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил при условията на заместване на директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
Кюстендил, по заявление за достъп до
обществена информация вх. № ПД-10-3/11.09.2019г. на оспорващия. Релевирани
са основанията по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Оспорва се компетентността
на издателя на оспорения отказ с доводи за липса на надлежно оправомощаване от
директора на ОДЗ за произнасяне по заявления за достъп до обществена информация.
Жалбоподателят прави възражения за липса на ясно формирана и изразена воля на
задължения субект по т.1-т.3, вкл. от
депозираното заявление, както и за липса на произнасяне по частта от
заявлението, касаеща влизането в сила, изменението или допълнението на цитираните
решения на Поземлена комисия – Кюстендил, което счита за мълчалив отказ. По
съществото на спора, се твърди, че исканата информация е обществена служебна
информация и директорът на ОДЗ като субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ е
следвало да разреши достъп на заявителя.
Прави се искане за обявяване на нищожността, евентуално за отмяна на обжалвания
отказ с връщане на преписката на
административния орган за произнасяне с указания за предоставяне на достъп до
исканата информация. Претендират се
деловодни разноски.
Ответникът
- директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил, чрез пълномощника си
гл. юк Д. Д., изразява становище за
неоснователност на жалбата като счита
оспорения акт за законосъобразен. Отрича се, че данните по заявлението са
обществена информация, като се сочи наличието на специален ред за достъп до актовете,
издадени в административните
производства, образувани по заявления за възстановяване на собствеността
върху земеделски земи. Допълнително поддържа,
че предоставянето на исканата информация ще доведе до нарушаване на принципа за
защита на личните данни. Прави искане за отхвърляне на жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Оспорващият К.Р.В. е депозирал до
Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил заявление за достъп до обществена
информация, като е поискал да му бъдат представени следните документи, ведно с
всички приложения, представляващи неразделна част от същите: 1. По преписка № 80107-наследници на И.М.А.:
А) решение № 178/09.02.1998г.; Б) молба № П-1715/27.04.1998г.; В) Решение №
І-43/02.04.1999г.; Г) Скица № Ф37042/02.04.1999г.; 2.
По преписка № 81449- наследници на Р.Н.Ц.: А) молба № П-1669/01.04.1998г.; Б) решение
№ І-10/23.06.1998г.; В) скица № Ф37041/23.06.199г.;
3. По преписка № 80860 - наследници
на И.П.Й.: А) решение № І-17/06.01.1995г.; Б) молба № П-665/21.05.2008г.; В)
решение № І-17/09.06.2008г.; Г) скица № Ф03781/09.06.2008г., както и
протоколите за заснемане на имотни граници, партидите на имотите, протоколите
за въвод във владение, известия за доставяне и други документи /информация/
дали процесните решения са влезли в законна сила и евентуално са допълвани и
изменяни. В заявлението се сочи, че описаните документи са издадени от
Поземлена комисия – Кюстендил за земеделски земи, находящи се в землището на
гр. Кюстендил (ЕКНМ 41112).
Заявлението е регистрирано с вх. №
ПД-10-3/11.09.2019г. в ОДЗ – Кюстендил, а заявителят сочи предпочитаната
форма за предоставяне на достъп до
исканата информация – изпращане на посочена електронна поща.
По заявлението е издадено оспореното писмо № ПД-10-3-1/20.09.2019г., с което е отказано
предоставяне на копия от исканите документи. Отказът е мотивиран с доводи за
това, че съдържащата се в документите информация не представлява обществена информация
по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗОДОИ, както и служебна информация по см. на чл.11
от ЗОДОИ, а касае актове издадени по реда на ЗСПЗЗ, който е специален закон
спрямо ЗДОИ и урежда специален ред за достъп до административните преписки,
кръга лица с право на достъп и снабдяване с копия от документите, с оглед на
което се отрича наличието на
изключението по чл.4, ал.1 от ЗДОИ. Допълнително издателят сочи, че
предоставянето на исканата информация ще доведе до нарушаване на принципа за
защита на личните данни по чл.6, ал.1, т.5 от ЗОДОИ.
Отказът е издаден от С.М.- директор
на Дирекция „Административно - правна, финансово – стопанска дейност и човешки
ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил и подписан с електронен
подпис. От представена към
административната преписка заповед № РД-04-41/19.09.2019г., е видно, че директорът
на ОД „Земеделие“ – Кюстендил, на осн. чл.3, ал.6 от Устройствения правилник на
Областните дирекции „Земеделие“, във връзка със заповед № РД 15-О-239-А/19.09.2019г. на министъра на земеделието,
храните и горите, определя С.М.– директор на Д „АПФСДЧР“ в ОДЗ – Кюстендил да я
замества от 20.09.2019г. до 20.09.2019г., като по време на отсъствието да
подписва изходящата кореспонденция и да резолира входящата кореспонденция на
ОДЗ – Кюстендил; да подписва заповеди за отпуск, заповеди за командировки и
заповеди по дейността на ОДЗ и ОСЗ, но да не подписва заповеди и трудови договори
за назначаване и освобождаване на служители на ОДЗ-Кюстендил.
Към административната преписка липсват
доказателства относно датата на съобщаване на отказа на оспорващия, но при
сравнение между датата на издаване на същия на 20.09.2019г. и датата на подаване на жалбата, се установява
спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.40, ал.1 от ЗДОИ.
Преценката на установената фактическа
обстановка, води до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е от заявителя в административното
производство и в
преклузивния срок за съдебно оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
Предмет
на оспорване е отказ за предоставяне на достъп до обществена информация,
обективиран в писмо изх. №
ПД-10-3-1/20.09.2019г. издадено от директора на Дирекция „Административно -
правна, финансово – стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна дирекция
„Земеделие“ – Кюстендил по заявление за
достъп до обществена информация вх. № ПД-10-3/11.09.2019г. на оспорващия. Проверката на оспорения акт, съобразно доказателствата
по делото и критериите по чл.146 от АПК, обосновава следните изводи:
Обжалваният отказ е нищожен административен акт, тъй като е издаден от
орган без материална компетентност. Заявителят като гражданин на Република
България /обстоятелство, което не е
спорно/ е лице, което има право на достъп до обществена информация /арг. чл.4 ал.1 от ЗДОИ/. Същият е сезирал Областна
дирекция „Земеделие“ – Кюстендил, която има качеството на задължен субект от категорията на визираните
в разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДОИ - като специализирана териториална
администрация към министъра на земеделието, храните и горите съгласно чл.33,
ал.1, пр.1 от ЗСПЗЗ и държавен орган по
поземлена собственост съгласно чл. 31, ал.1 от ЗСПЗЗ. Дейността, структурата, организацията на
работа и числеността на персонала на
областните дирекции се уреждат с устройствен правилник, издаден от министъра на
земеделието и храните / арг. чл.33, ал.1, пр.3 от ЗСПЗЗ/. Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“, областните дирекции
„Земеделие“ се ръководят и представляват от директор, който е орган на
изпълнителната власт по см. на чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията. Правомощията
на директора на ОДЗ са регламентирани в чл. 3, ал.3 от УП, а в ал.5 е
предвидена възможност в негово отсъствие, функциите му да се изпълняват от
определено със заповед за всеки конкретен случай длъжностно лице от състава на
дирекцията.
Предвид цитираната нормативна рамка и събраните по
делото доказателства, съдът счита, че директорът
на ОДЗ – Кюстендил е компетентният орган по ЗДОИ. Горното следва от правилото
на чл.28, ал.2 от ЗДОИ, според което решение за предоставяне или отказ за
предоставяне на обществена информация, вземат органите или изрично определени
от тях лица. В случая не се твърди, че надлежният орган е делегирал, т.е. предоставил по
терминологията на закона, правомощията си по реда на чл.28, ал.2 от ЗОДОИ на
друго лице, вкл. на издателя на обжалвания акт. При издаване на оспорения отказ, директорът на Дирекция „Административно -
правна, финансово – стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна дирекция
„Земеделие“ – Кюстендил не е цитирал такава заповед на директора на ОДЗ. Към доказателствата по преписката обаче е
приложена заповед № РД-04-41/19.09.2019г. на последния, чието съдържание и
основанията за издаването й, са относими
към института на упражняване на правомощия
при заместване. Заместваното според правата теория и приетото в
Тълкувателно решение № 4/2004г. на ОС на ВАС, е действие вместо замествания орган, т.е.
заместващият встъпва в правомощията на замествания. Заместването се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране
на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган.
С оглед на изложеното и предвид специалната норма на чл.3, ал.5 от
УП, релевантните за заместването юридически факти в случая са: качеството длъжностно лице от състава на
дирекцията, подчинено на
директора, наличието на изричен акт за заместване и обективна невъзможност на
титуляра на компетентността да я упражни. По делото не е спорно, а и от заповедта за заместване е
видно, че директорът на Дирекция „АПФСДЧР“ в длъжностно лице от структурата на Областна дирекция „Земеделие“ –
Кюстендил, подчинено на
директора, както и че последният е бил в обективна невъзможност да упражнява
правомощията си на 20.09.2019г., когато е издаден обжалвания акт /цитирана е заповед № РД 15-О-239-А/19.09.2019г. на министъра на
земеделието, храните и горите/.
Анализът
на съдържанието на визираната заповед не обосновава
изводи за надлежно оправомощаване от титуляра на
заместника за изпълнение на функциите му в пълен обем и конкретно на функциите
му като орган по ЗДОИ. Видно от текста на заповедта за заместване, предоставените правомощия на заместника, който е
директорът на Дирекция „АПФСДЧР“, са да подписва изходящата
кореспонденция и да резолира входящата кореспонденция на ОДЗ – Кюстендил; да
подписва заповеди за отпуск, заповеди за командировки и заповеди по дейността
на ОДЗ и ОСЗ, но да не подписва заповеди и трудови договори за назначаване и освобождаване
на служители на ОДЗ-Кюстендил. Горното сочи на възлагане на ограничени по обем правомощията от
директора на ОДЗ, което не е присъщо за института на заместването. Очевидно е,
че издателят на оспорения отказ не е овластен да се произнася по заявления по
реда на ЗДОИ, респ. отказът е постановен при липса на материална компетентност
на директора на Дирекция „АПФСДЧР“ при ОДЗ – Кюстендил.
От друга страна, по делото не се твърди и доказва съществуването на друга заповед за заместване или на заповед за
делегиране на провомощия по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, които да са били налице преди и към
момента на издаване на оспоренения акт. Следва изводът, че при издаването на отказа, обективиран в писмо
изх. № ПД-10-3-1/20.09.2019г. на директора
на Дирекция „АПФСДЧР“ при ОДЗ – Кюстендил, е
нарушено основно изискване за законосъобразност на индивидуалните
административни актове - компетентност на издателя. При
този порок последицата е незаконосъобразност на индивидуалния административен
акт в степен на нищожност, която следва да бъде прогласена от съда.
На осн. чл. 173, ал.2 от АПК,
доколкото издаването на решение по ЗДОИ изисква преценка от страна на
административния орган, включително на обстоятелствата, представляващи
основание за отказ за предоставяне на информация, преписката следва да бъде
върната на същия за произнасяне по
заявлението на жалбоподателя. Директорът на ОДЗ – Кюстендил, изхождайки от заявеното
искане за достъп до обществена информация, следва да прецени
дали същото касае информация, създадена или съхранявана в ОДЗ, като има
предвид разпоредбата на чл. 14, ал.1 от
ЗСПЗЗ, възлагаща компетентността за издаване на решения за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи на
общинските служби по земеделие. От заявлението е видно, че исканата от
жалбоподателя информация касае документи по преписки на посочените наследници
на бивши собственици, издадени от
Поземлена комисия – Кюстендил за земеделски имоти в землището на гр. Кюстендил.
Горното е от значение за изясняване на
въпроса - кой е
компетентният орган, който се явява задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ във връзка с конкретно зададеното искане за
достъп до информация, респ. дали не е налице хипотезата на чл. 32, ал.1 от ЗДОИ, регламентираща
задължението на органа, до когото е адресирано заявлението, в случаите, когато
не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в
14-дневен срок от получаване на заявлението, да препрати съответно заявлението
до компетентния орган, като уведоми за това заявителя.
Следва да се посочи,
че правомощие на компетентния орган е проверката дали предмета на процеснотио заявление представлява обществена информация по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Правото
на достъп до обществена информация по правило не е ограничено и възниква за
всички граждани, тъй като им дава възможност да си съставят собствено мнение
относно дейността на обвързаните със задължението за предоставяне на информация
субекти. (по арг. на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от същия нормативен акт). Условие за приложимостта на реда за
достъп по ЗДОИ е
исканите данни да представляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ в някои от нейните видове – официална или
служебна, според разграничението, направено в чл. 9, ал. 1 от цитирания закон. Дори и информацията да притежава този
характер, предоставянето й по предвидения в ЗДОИ ред не
би било допустимо, ако в друг закон съществува специален ред за нейното
получаване – чл. 4, ал. 1, предл. 2 от същия закон. А в случая, съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗСПЗЗ, данните по възстановено право на собственост върху земеделски
земи, вкл. влезлите в сила решения по чл.14 от ЗСПЗЗ, се съхраняват в публичен регистър, достъпът до който е
свободен и не е необходимо изрично разрешение на държавен орган.
Предвид изводите си
за
опорочаване
на
оспорения отказ по
смисъла на чл. 146, т.1 от АПК и на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът прогласява нищожността на
акта и изпраща преписката на директора на ОДЗ - Кюстендил за произнасяне по
заявлението на оспорващия съобразно дадените по-горе указания.
Предвид основателността на
жалбата и на осн. чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се присъждат деловодни разноски в размер на
510,00лв., платими от ОДЗ-Кюстендил.
Водим от изложеното,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожен отказа за предоставяне на достъп
до обществена информация, обективиран в
писмо изх. № ПД-10-3-1/20.09.2019г. издадено от директора на Дирекция
„Административно - правна, финансово – стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна
дирекция „Земеделие“ – Кюстендил по заявление
за достъп до обществена информация вх. № ПД-10-3/11.09.2019г. на К.Р.В..
ИЗПРАЩА преписката на директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
Кюстендил за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация вх. № ПД-10-3/11.09.2019г. на К.Р.В. съобразно дадените указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил да
заплати на К.Р.В. ***, деловодни разноски в размер на 510,00лв.
Решението не може да се обжалва.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: