Решение по дело №744/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от директора на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“ – София чрез процесуалния му представител юрисконсулт М.Х., против Решение № 243/13.02.2023г. по АНД № 3038/2022г на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № BG2022/2000-43/НП/07.07.2022г и наложените на „Евро Бонд“ ЕООД „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. на основание чл.121 ал.1 вр. чл.124 ал.1 вр.чл.107е ал.2 вр.ал.1 и чл.124 от ЗАДС и присъдено заплащане равностойността на липсващите стоки – предмет на нарушението, в размер на 1330.33 лв. и лишаване от право да упражнява дейността, определена с Лиценз № 639/11.08.2017г., в обекта на нарушението за срок от 1 месец на основание чл.124а ал.1 вр.чл.121 ал.1 от ЗАДС.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон - касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на ВРС за недоказаност на санкционираното административно нарушение и за допуснато съществено процесуално нарушение в производството по издаване на НП. Претендира се отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на ново такова по същество, с което НП да бъде потвърдено като обосновано, правилно и законосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа от ю.к. Р.Г, която претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Касационният ответник „Евро Бонд“ ЕООД чрез пълномощника си адв. С.Ж. с писмена молба изразяват становище за неоснователност на жалбата, като в подкрепа на твърдението си за законосъобразност на решението на РС – Варна излага, че складодържателят не е субект на отговорността по чл. 64 ал. 4 от ЗАДС, каквото нарушение им е вменено, а и АНО не е доказал в това производство, че процесните бутилки са напуснали склада без бандерол според вписването в АУАН, докато в НП нарушението е квалифицирано по чл.64 ал.4 от ЗАДС. С тези съображения моли за оставяне в сила на решението на въззивния съд.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

След анализ на събраните в хода на съдебното дирене пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с обжалваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 24.11.2021г. в интервала от 13.50ч. до 15ч. служители на ТД Митница Варна извършили проверка на данъчен склад с ИН BGNCА00446001, в гр.Варна, бул. “Я.Х“ №6, стопанисван от „Евро Бонд“ ЕООД в качеството му на лицензиран складодържател съгласно Лиценз №639/11.08.2017г. за управление на данъчен склад за складиране на предварително бутилирани алкохолни напитки и поставяне на бандероли. Резултатите от тази проверка били обективирани в ПИП рег. № 21BG2000А53093/24.11.2021г., като според описаното митническите служители са иззели установените налични в склада акцизни бандероли и са ги поставили в найлонова торба, надлежно пломбирана с митническа пломба. Преброяването им е извършено в присъствие на упълномощено от „Евро Бонд“ ЕООД лице – домакинът Н.К., и е отразено в съставения ПИП от 30.11.2021г., според който броят на установените и задържани при проверката на 24.11.2021г. акцизни бандероли е 11 643 бр., подробно описани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства от 30.11.2021г. Извършената в хода на образуваното спрямо дружеството ревизионно производство експертиза за установяване на автентичността установила, че иззетите бандероли съответстват на утвърдените от министъра на финансите образци и са истински. След съпоставка на акцизните бандероли по експертизата и данните, декларирани от „Евро Бонд“ ЕООД със „Справка по месеци за изведени бандероли“, митническите органи установили 100 броя акцизни бандероли, декларирани в съответствие с изискванията на чл. 76 ал. 5 ППЗАДС в информационната система БАЦИС, като облепени на акцизни стоки с с код по КН 22086011- STOLICHNAYA водка, 0.7л, 38%, освободени за потребление съгл. чл. 20 ал. 2 т. 6 от ЗАДС, с посочен код на предназначение, съгл. чл. 85а от ППЗАДС, с получател „ХАШ ФУУДС“ ЕООД, ЕИК *******, в качеството му на вложител в данъчен склад. При тези факти било прието, че лицензираният складодържател е нарушил разпоредбата на чл. 64 ал. 4 от ЗАДС за това, че 100 броя бандероли, установени като налични на 24.11.2021г., не са били облепени по реда на чл. 64 ал. 4 от ЗАДС върху 100 броя бутилирани алкохолни напитки с код по КН 22086011 и изведени на 28.06.2021г. , предвид което на 28.06.2021г. „Евро Бонд“ ЕООД е осъществило състава на нарушение по чл. 121 ал. 1 от ЗАДС.

Съставен бил АУАН, връчен на 07.02.2022г. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което при същите фактически констатации АНО приел, че на 28.06.2021г. в гр. Варна „Евро Бонд“ ЕООД в качеството си на лицензиран складодържател е осъществило нарушение по чл. 121 ал. 1 вр. чл. 64 ал. 4 от ЗАДС, за това, че 100 броя бандероли, установени като налични на 24.11.20221г в данъчния им склад, не са били облепени по реда на чл. 64 ал. 4 от ЗАДС върху 100 бр. бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208, изведени на 28.06.2021г от склада с е-АДД. За това нарушение с НП на основание чл. 121 ал. 1 от ЗАДС на дружеството са наложени „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. и Лишаване от право да упражнява дейност в данъчния склад за срок от 1 месец, и е присъдено заплащане равностойността на липсващите стоки – предмет на нарушението, в размер на 1330.33 лв.

Според заключението на извършената на съдебното следствие пред ВРС съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, не са установени различия между общо получените спрямо общо изведените и върнати на ТД Митница Варна бандероли; не е налице излишък и няма повече изведени и върнати бандероли спрямо получените от Митницата със съответните приемо-предавателни протоколи; не се установява количество бандероли по извършената митническа проверка, надвишаващо количеството, заприходено в складовата програма на данъчния склад на „Евро Бонд“ ЕООД. Експертизата е изчислила и пазарната цена на стоките – предмет на нарушението - STOLICHNAYA водка, 0.7л, 38% - 16.68 лв. за бутилка.

При така установената фактология въззивният съд приел от правна страна, че в хода на АНП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, както и неправилно приложение на материалния закон.

Процесуалното нарушение се изразява в липса в съдържанието както на АУАН, така и на НП на ясно и недвусмислено описание на конкретните действия/бездействия, осъществяващи състава на санкционираното административното нарушение. Там се съдържа само констатация, че 100 бр. български акцизни бандероли са декларирани от складодържателя „Евро Бонд“ ЕООД в съответствие с изискванията на чл. 76 ал. 5 от ППЗАДС в информационната митническа система като облепени на акцизни стоки с код по КН 22086011, освободени за потребление съгласно чл. 20 ал. 2 т. 6 от ЗАДС с е-АДД за получател – вложителя в данъчния склад „ХАШ ФУУДС“ ЕООД, като стоките са изведени от склада на 28.06.2021г, а бандеролите се намират в ТД Митница Варна на 24.11.2021г. Съдът е посочил, че в НП липсва правен извод дали акцизните стоки са били освободени за потребление без поставен акцизен бандерол – което би изпълнило състава на нарушение по чл. 64 ал. 1 от ЗАДС, или пък акцизните бандероли са били поставени върху стоките по начин, който не гарантира употребата им без унищожаването им чрез разкъсване съгласно изискването на чл. 64 ал. 4 от ЗАДС, която е посочена като нарушена норма от АНО.

По отношение на неправилното приложение на материалния закон съдът посочил, че в съответствие с анализа на разпоредбата на чл. 64 ал. 4 от ЗАДС ангажирането на административнонаказателната отговорност за нарушение по този текст е предпоставено от доказването, че процесните бандероли са поставени върху описаните в НП акцизни стоки, освободени за потребление, но по начин, който не гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. ВРС приел, че както в хода на АНП, така и на съдебното следствие въз основа на събраните гласни и писмени доказателства не е безспорно установено нито че акцизните стоки са били освободени за потребление без поставен бандерол, нито че процесните бандероли са били поставени върху стоките, но не по изискуемия от закона начин. В подкрепа на този си извод съдът се е позовал на неоспореното заключение на ССчЕ по делото, според което не е установена разлика между общо получените от складодържателя спрямо общо изведените и върнати на Митницата бандероли, както и между количеството бандероли, установени при митническата проверка, спрямо заприходените в складовата програма на данъчния склад. Предходният съдебен състав е приел, че това заключение изключва възможността описаните в НП акцизни стоки, във връзка с които е ангажирана отговорността на дружеството, да са били освободени за потребление без поставен върху тях акцизен бандерол, или последният да е паднал след поставянето му в склада преди освобождаването на стоките поради нарушение на чл. 64 ал. 4 от ЗАДС. Посочено е също, че никъде не е посочена датата на извършване на нарушението. В обобщение съдът приел, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, което е налагало провеждане на допълнително разследване по реда на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. С тези съображения ВРС отменил НП като незаконосъобразно.

Касационната инстанция преценява така достигнатите от предходния съдебен състав правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях в хипотезата на чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

Всички възражения на касатора са неоснователни. Фактическият състав на санкционираното с НП административно нарушение в случая представлява компилация между нарушенията по чл. 64 ал. 1 и ал. 4 от ЗАДС, евентуално такова по ал. 4 е недоказано, а в производството по издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които не просто ограничават, а осуетяват възможността както на санкционираното лице, така и на съда да разбере каква е действителната воля на АНО и за какво нарушение като обективен фактически състав е наложил наказанията с НП. Изложеното квалифицира НП като незаконосъобразно и налага отмяната му. В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, досежно което не са налице нито поддържаните касационни основания, нито такива, установени при проверката по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, както и предвидените в чл.221 от АПК за ревизия или отмяна на въззивния съдебен акт, който следва бъде потвърден.

При този изход на делото претенцията на касаторите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а ответниците не са поискали разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №243/13.02.2023г. по АНД № 3038/2022г на ВРС.

Решението е окончателно.

	Председател:	БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
	Членове:	МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА СТАНИСЛАВА СТОЕВА