№ 12922
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110157415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т” ЕАД против Е. С. С., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът „Т“ АД твърди, че ответникът Е. С. С. е потребител за стопански нужди
на топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, ул. ...,
магазин № 1, аб.№ ... и по силата на договор № 26373/... и договор № 41116/... дължал сумата
от 1077,03 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2018 г.
до м.2.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 06.10.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 307,90 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 08.09.2021
г. сумата от 21,99 лв. за дялово разпределение през периода от м.12.2018 г. до м.4.2020 г.,
ведно със законна лихва за периода от 06.10.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 4,07 лв. Ищецът твърди, че между страните за процесния период е налице
облигационно отношение въз основа на сключен договор за продажба на топлинна енергия
на небитов клиент. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до
ползвания от ответника топлоснабден имот, като той не престирал насрещно – не заплатил
дължимата цена. Ответната страна отговаря на условията за потребител по смисъла на §1,
т.33а от ДР на ЗЕ на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот при
писмен договор при общи условия съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради което е обвързан от
общите условия на ищеца, дължи заплащане на доставената топлинна енергия съгласно
сключения между страните договор. Според общите условия на ищеца (чл.40, ал.1)
купувачът следва да заплаща топлинната енергия в 20-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася задължението, и след получаване на фактура, след което изпада в забава
за него. Ищцовото дружество е доставяло в имота топлоенергия през процесния период,
чиято цена не е заплатена от ответника, без да е подавано от него възражение срещу
начислените суми (чл.40, ал.2 ОУ). Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна
1
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в регистъра по чл.139А ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни
вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение според чл.71 Наредба №2/2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, Е. С. С., е подал отговор на исковата молба, с който
представя доказателства за пълно изплащане на исковите суми и моли да не бъдат
уважавани доказателствените искания на ищеца, като ненужни.
Третото лице – помагач „Т“ ООД изразява становище за основателност и доказаност
на предявените искове.
В открито съдебно заседание от 18.10.2022 г., процесуалният представител на
ищеца, ю.к. Кунчев заявява, че е постъпило плащане на всички суми по делото. Моли за
присъждане само на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание от 18.10.2022 г., процесуалният представител на
ответника, адв. Д. заявява, че е постъпило плащане на всички суми по делото, което
съставлява признание на исковете. Моли разноските да се присъдят при условията на чл.78,
ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, ул. ..., магазин № 1, аб.№ ...
За основателността на предявените осъдителни искове за дължима цена на
топлоенергия ищцовата страна следва да установи по делото следните обстоятелства:
договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на
доставената на топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, а относно
претенцията за лихва за забава - съществуването и размера на главния дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на мораторната лихва.
Предвид постъпилия отговор на искова молба, с който ответникът представя
доказателства за пълно изплащане на дължимите суми по исковата молба, съдът намира, че е
налице конклудентно признание на основанието и размера на иска. С извършеното в хода на
производството плащане ответникът е признал конклудентно основанието и размера на
исковете, поради което се явява безпредметно обсъждането на основателността им. С оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Решението на съда следва
да отразява фактическото положение към момента на приключване на устните състезания,
отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната
сума. Следователно, към приключване на съдебното дирене процесните суми не се дължат
на ищеца, тъй като са му платени.
С оглед изявленията на процесуалният представител на ищеца, че всички суми са
платени, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, като погасени чрез плащане в хода на
исковото производство.
Доколкото обаче плащането е в хода на исковото производство, ответникът дължи и
сторените от ищеца разноски в настоящия процес за юрисконсултско възнаграждение, които
на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя в размер на 50 лв., предвид развитието на
2
производството и извършените процесуални действия от процесуалния представител на
ищеца. Неоснователно е искането на процесуалния представител на ответника – адв. Д., за
разпределяне на отговорността за разноски при условията на чл.78, ал.2 ГПК поради няколко
причини. На първо място не е налице изрично признание на исковете, каквото има предвид
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Плащането на исковите суми в хода на производството не
е равнозначно на признание на иска по смисъла на чл.237 ГПК, респ. чл.78, ал.2 ГПК. Както
бе посочено по-горе налице е конклудентно, а не изрично признание на исковете. В този
смисъл са изложени и съображения в самия отговор на исковата молба по чл.131 ГПК /л.65
от делото/. На следващо място не може да се сподели тезата, че ответникът не е дали повод
за завеждане на делото, тъй като изложените съображения в открито съдебно заседание по
отношение на чл.40, ал.1 и ал.2 от приложимите Общи условия на ищеца за небитови
абонати са относими към забавата на длъжника, по отношение на вземания, които са иначе
изискуеми. Поради това не може да се сподели и тезата, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. ... против Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ..., ап.178, за
заплащане на следните суми: 1077,03 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от м.11.2018 г. до м.2.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 06.10.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 307,90 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 08.09.2021 г. сумата от 21,99 лв. за дялово разпределение през периода от
м.12.2018 г. до м.4.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 06.10.2021 г. до изплащане
на вземането, лихва в размер на 4,07 лв., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
ГР.СОФИЯ, ул. ..., магазин № 1, аб.№ ..., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради извършено
плащане на сумите в хода на производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е. С. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. ..., ап.178, ДА ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. ..., сума в размер на 50 лева, представляващи деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т“ ООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3