Решение по дело №2687/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 824
Дата: 9 септември 2009 г. (в сила от 14 октомври 2009 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20092120202687
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2009 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е    Н    И    Е

 

  1151                                      10.09.2009 год.                                   гр.Бургас

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                          Наказателно  отделение, VІ състав,

на девети септември,                                                               две хиляди и девета година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ           

                                                                      

                                                             ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                          

 

секретар Жасмина Славова

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров

н.а.х.д № 2687 по описа за 2009 година

 

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Образувано е по повод жалбата на К.Г. ***, ул. „К.” № .., ет..., ап..., същият с ЕГН *********, против Наказателно постановление № НП – 2322/01.04.2009г. на Зам. Кмета на община Б., упълномощен със Заповед №154/24.01.2008г. на Кмета на Община Б., с което НП Административнонаказващият орган за нарушаване на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ, на основание чл.16, ал.1 и чл.17, ал.2 от същата наредба, вр. чл.53, вр. чл.27 ЗАНН, му е наложил глоба в размер на 200лв.

Недоволен от Наказателното постановление, жалбоподателят го обжалва, като не оспорва отразената в АУАН фактическа обстановка, както и материалната компетентност на актосъставителя и на АНО, но претендира прекомерност и несправедливост на наложеното наказание в хипотезата на евентуалност, в случай, че същото не бъде отменено поради неговата маловажност.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата, води свидетел пътувал с него в момента на санкционирането му, който желае да бъде разпитан относно обстоятелства около пътната обстановка в момента на нарушението.

Ответникът по жалбата – Община Б., също редовно призован, се представлява от ю.к. Н., която оспорва така депозираната жалба.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за допустима като подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа страна следното :

От АУАН № 009340/26.01.2009г. на Г.И., на длъжност ст. Специалист в Община Б., както и от признанията на самия жалбоподател в о.с.з. се установява, че на същата дата, около 13.25 часа в гр.Б., по пешеходната алея – ул. „А.” до адм. №... жалбоподателят Г., в качеството си на водач  на МПС, марка “.....”, негова лична собственост, управлявал същото, без издадено разрешително от Община Б. или друг надлежен орган за това.

Така констатираното адм. нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ. Процесният АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя и връчен на същия срещу подпис, като към момента на съставянето му Г. не е оспорил констатацията за движение по пешеходна алея и е получил копие от така съставения й АУАН.

Въз основа на акта от 26.01.2009г. и след преценка на неговата законосъобразност и обоснованост, е издадено НП № НП – 2322/01.04.2009г. на Зам. Кмета на община Б., с което на основание чл.16 и чл.17 от НООРТОБ, вр. чл.53 и чл.27 ЗАНН, за нарушаване на чл.8, ал.1, т.1 от Същата наредба, на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 200лв.

Така установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя в депозираната пред БРС жалба, а съдът при преценката й взема предвид и събраните по делото писмени доказателства – АУАН с отразените в него констатации. В тази връзка Съдът възприема констатираното в АУАН за надлежно доказано.

 Актът е съставен и от компетентен съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от Наредбата орган.

При правилно изяснена и надлежно установена фактическа обстановка, правилен се оказва и изводът на адм. наказващият орган, че  като се е движил по пешеходна алея в гр. Б., с идентифицирания по-горе автомобил, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.8, ал.1, т1. НООРТОБ.

 БРС преценя процесното нарушения като извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като Г. е жител ***, познава добре пешеходните зони в него и е осъзнавал както обстоятелството, че се движи по пешеходна зона в гр. Б., така и това, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. с това, че чрез деянието нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това  се е стремил към този резултат. Обстоятелството, че същият е попаднал в задръстване, а е бързал за работа не се явява смекчаващо адм. му отговорност такова. Напротив дори и в ситуации различаващи се от обичайните в ежедневието нормативните забрани действат със същата сила.

В същото време не са налице предпоставките за преценка на случая като маловажен, предвид характера му на просто извършване и липсата на правно значение на евентуален вредоносен резултат.

Въпреки изложеното, БРС възприема наложеното на нарушителя наказание – глоба в размер на двеста лева, като несправедливо и необосновано. Видно от разпоредбата на чл.16, ал.1 от НООРТОБ, предвидената в този случай санкция е в размер до 5000лв., като липсва долна граница на предвиденото наказание. Като смекчаващи адм. отговорност обстоятелства представителят на АНО е посочил липсата на предишни нарушения на този нормативен акт от страна на жалбоподателя, но неточно е индивидуализирал наказанието, тъй като същият не е съобразил и това обстоятелство, че нарушителят не оспорва нарушението, както и имущественото му състояние.

Всички тези причини  създават у БРС в настоящия му състав убеждение за явната несправедливост на така наложеното наказание. В този смисъл претенцията на жалбоподателя за несправедливост на размера на наказанието “глоба” се споделя изцяло. Съдът счита, че в конкретния случай налагането на наказание “глоба” в размер на 40 лева би било справедливо и би оказало както възпитателно-възпиращо, така и коригиращо въздействие върху нарушителя. 

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП 2322 от 01.04.2009г. на Зам. Кмета на Община Б., като намалява наложеното с него на К.Г. ***, ул. „К.” № .., ет..., ап..., същият с ЕГН ********** за нарушаване на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ, на основание чл.16, ал.1 и чл.17, ал.2 от същата наредба, наказание “глоба” от 200лв. на 40лв.

 

РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                

                                                                                  СЪДИЯ : Чавдар Димитров

 

 

Вярно с оригинала:

Жасмина Славова