Решение по дело №798/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е  №

      гр. Велико Търново , 28.06.2019 г.

 

Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав  в публично заседание на  21.06.2018 г.  година в състав: 

   

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Диана Радева

 

при секретаря Д. Бабекова като разгледа докладваното от съдията гр.д.  № 798 по описа на съда за 2018  година, за да се произнесе, взема предвид:

 

           Иск с правно основание  чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1,   чл.86 от ЗЗД

           Ищецът "Теленор България" ЕАД , чрез пълномощника си адв. Ц. от САК заявява, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3379/2018 г. на ВТРС за сумата от 555,96 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предявява иск за установяване на вземането си, като излага твърдения за наличие на облигационни отношения между страните по повод договори за мобилни услуги от 1.12.2015 г.  и от 4.01.2016 г., допълнителни споразумения, както и договор за лизинг от 3.02.2016 г и договор за лизинг от 30.05.2016 г. Твърди, че е  предоставил мобилни услуги и устройства на лизинг, съгласно описаните договори. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите суми, начислени по три броя фактури, издадени в периода м. ноември 2016 г.- м. февруари 2017 г. Сочи, че ответникът дължи заплащане на сумата от 287,44 лева, представляваща стойността на използвани и неплатени мобилни услуги и  лизингови вноски , начислени във фактура № **********/5.11.2016 г. и № **********/5.12.2016 г. , както и сумата от 268,52 лева, представляваща неплатен предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски по договорите за лизинг, начислени във фактура № **********/5.02.2017 г. Заявява, че съгласно ОУ се предвижда предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, както при прекратяване на договора, така и в случай на забава на плащането на дължими по тези договори суми. Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните дължимостта на описаните по-горе суми, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира законна лихва върху главницата и разноски.  В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа иска и моли за неприсъствено решение, ако са налице законовите предпоставки за това.          

 

          Ответникът К.С.А.  не е депозирала в срок отговор на исковата молба .  В съдебно заседание редовно призована по реда на чл.  41,ал.2 от ГПК не  се явява , не изпраща представител и не  взема становище по иска.  

 

Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства, както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено решение  по чл. 238 от ГПК  намира същото  за основателно. Ответникът е бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е взел становище по иска; в първото по делото заседание, редовно призован  не е изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни причини за неявяването си. Видно от книжата по делото ответникът е бил предупреден за последиците от не подаването на отговор и неявяването си в съдебно заседание без уважителни причини именно, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК.  От приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че предявените обективно съединени искове са  вероятно основателни,  поради което следва да бъдат уважени така, както са предявени, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва да се приеме за установено в отношенията между страните , че ответникът дължи на ищеца  сумата от общо 555,96 лева главница, от които 287,44 лева , представляваща стойността на използвани и неплатени мобилни услуги и лизингови вноски по фактура № **********/5.11.2016 г.  и № **********/5.12.2016 г. и сумата от 268,52 лева, представляваща неплатен предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договори за лизинг, начислена във фактура № **********/5.02.2017 г.,  ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 3379/2018 г. на ВТРС- 5.11.2018  г., до окончателното изплащане.

По разноските:

При този изход на делото в исковото производство дължимите разноски по правилото на чл.78,ал.1 от ГПК , които следва да се присъдят в полза на ищеца, възлизат на 75 лева заплатена ДТ и 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

    С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.   Дължимите разноски от заповедното производство са 25 лева заплатена ДТ и 360 лева адвокатско възнаграждение.

    Водим от горното  и на основание чл.239, ал.1 от ГПК  съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

             ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание     чл.  422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1,   чл.86 от ЗЗД, че   К.С.А. с                  ЕГН ********** ***  ДЪЛЖИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София ,сграда 6,  сумата от общо 555,96 / петстотин петдесет и пет лева и 96 ст./ главница, от които 287,44 /двеста осемдесет и седем лева и 44 ст./ , представляваща стойността на използвани и неплатени мобилни услуги и лизингови вноски по фактура № **********/5.11.2016 г.  и фактура № **********/5.12.2016 г. и сумата от 268,52 /двеста шестдесет и осем лева и 52 ст./ , представляваща неплатен предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договори за лизинг, начислена във фактура № **********/5.02.2017 г.  ,  ведно със законната лихва от 5.11.2018  г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 1661/8.11.2018 г.    по  ч.гр.д.№ 3379/2018 г. по описа на ВТРС . 

ОСЪЖДА К.С.А. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София ,сграда 6 сумата от 385 / триста осемдесет и пет / лева разноски в заповедното производство и сумата от 435 /четиристотин тридесет и пет/ лева разноски в исковото производство.

 

На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение  не подлежи на обжалване.

 

Препис от решението да бъде връчен страните, като  ответника            при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: