№ 87
гр. Ямбол, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. И. от гр.***, подадена от пълномощника
й адв.Б.Ч., против Решение №485/10.10.2022г. на Ямболски районен съд, постановено по
гр.д.№1135/2022г. по описа на този съд, с което на основание чл.56, ал.6 СК е изменено
Решение № 1038/20.10.2005г. по гр.дело № 1371/2005г. по описа на ЯРС в частта на
утвърденото споразумение за разпределяне ползването между Д. И. Х. и Д. Х. И. на
семейното жилище, находящо се в гр.***, ******* и е постановено прекратяване ползването
от Д. Х. И. на хола, кухнята, коридора, сервизните помещения, терасите и избеното
помещение на жилището, като ползването изцяло на апартамента е предоставено на ищеца
Д. И. Х. в качеството му на едноличен собственик на същото и на ищеца са присъдени
направените по делото разноски.
Според оплакванията в жалбата, решението на първата инстанция е неправилно,
тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Въззивницата
счита, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства и е формирал
необоснован извод, че са възникнали нови обстоятелства, които са от съществено значение
за изменение на утвърденото между страните споразумение относно ползването на
жилището. Твърди, че по делото не са събрани доказателства в периода от утвърждаване на
споразумението между страните и до момента, да се е влошило здравословното състояние на
ищеца, като от показанията на разпитания свидетел - сина на страните по делото е
установено, че няма промяна в здравословното състояние на ищеца, като същият е имал
същото заболяване и към момента на утвърждаването на споразумението, а съдът дори не
изяснил в какво се е изразило влошаването на състоянието на ищеца, бланкетно посочвайки,
че същото се е влошило. Самоволни били и изводите на съда, че е налице изменение на
обстоятелствата, тъй като ищецът вече имал и приятелка, което съществено изменяло
обстоятелствата от преди 17 години за съвместно ползване на жилището от страните. Тези
изводи на съда били неподкрепени с убедителни доказателства, тъй като не било установено
тази приятелка да е интимна на ищеца, същият да е създал връзка с тази жена и че има
1
намерение да живее на семейни начала със същата, съвместно с нея в процесното жилище.
Съдът формирал свои съждения, приемайки непосочени от която и да е от страните
обстоятелства, които да имат съществено значение за изменение на утвърденото от съда
разпределение за ползване на жилището от страните. В мотивите на съдебния акт съдът се
позовал и на очевидното нежелание на ищеца фактическото съжителство между него и
бившата му съпруга да продължи, което заключение също не почивало на обстоятелства,
които да са наведени от ищеца, а и от страна на ответницата, както и от който и да било от
свидетелите по делото, тъй като по делото не били събрани доказателства за влошени
отношения между страните, проявена нетърпимост или каквото и да било друго
обстоятелство, сочещо на основателно нежелание на ищеца да живее в едно жилище с
ответницата. Въззивницата изтъква, че по делото безспорен между страните бил фактът, че
ищецът притежава два наследствени имота в с.Планиново, общ.Тополовград, а също и че
ответницата притежава друго жилище, което не е годно за живеене, като пренебрегвайки
събраните по делото доказателства, че жилището на ответницата се нуждае от основен
ремонт, съдът направил превратен извод като приел, че жилището има нужда само от
ремонт, т.е. от козметичен ремонт и ответницата ще е обезпечена с жилище.
По тези съображения въззивницата моли за отмяна изцяло на обжалваното
решение на ЯРС е за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният
иск по чл.56, ал.6 във вр. с ал.5 от СК да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, с
присъждане на направените разноски пред двете инстанции по същество.
С подадения писмен отговор въззиваемият Д.Х., чрез пълномощника адв.С., е
оспорил жалбата, излагайки съображения, според които районният съд правилно е разкрил
фактическата обстановка по делото, извършил е правилна преценка на събраните писмени и
гласни доказателства и постановеното решение е съобразено с наведените в исковата молба
основания за променените обстоятелства, обосноваващи промяната в ползването на
жилището. Въззиваемият също моли за присъждане на разноските пред настоящата
инстанция.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивницата -
адв.Чорбаджийска, която моли за уважаването й и за отмяна на обжалваното решение.
Въззиваемият, чрез адв.С., оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
решението на първата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искане с правно основание чл.56, ал.6 от
СК - за промяна на ползването на семейното жилище в гр.***, което с решение на ЯРС по
гр.д.№1371/2005г. е предоставено на двамата съпрузи, като се постанови само ищецът да
ползва жилището. В условията на евентуалност е заявена претенция по чл.87, ал.1 ЗЗД за
разваляне на възникналото между страните наемно правоотношение във връзка с
предоставеното със съдебното решение ползване на семейното жилище от ответницата.
Ищецът Д. И. Х. от гр.*** е изложил в исковата молба, че семейното жилище на
страните е било съпружеска имуществена общност, като със съдебното решение, с което
бракът на страните е бил прекратен, жилището е възложено в негов дял и той е станал негов
изключителен собственик, а на ответницата, която по това време е работела в Гърция, било
предоставено формално право на ползване, за да има регистрация в страната, когато се
прибира. Според ищеца, налице е промяна в обстоятелствата, обосноваваща искането му,
която промяна се е изразила се в това, че след развода ответницата не е ползвала жилището;
не е заплащала наем за него; към момента на прекратяване на брака страните не са имали
ненавършили пълнолетие деца, както и понастоящем; след развода ответницата е придобила
два жилищни имота - в гр.*** и в с.Устрем и нямала жилищна нужда, а ищецът заболял
тежко и бил инвалидизиран, като съвместното ползване на жилището би влошило
състоянието му, като при епизодичното ползване на жилището от ответницата през 2022г.
ищецът бил подложен на ежедневни скандали и отношенията им са в степен на
нетърпимост.
2
Ответницата Д. Х. И. от гр.*** е оспорила иска изцяло като неоснователен, както
и наведените от ищеца обстоятелства, обосноваващи искането му. Поддържала е, че
здравословното състояние на ищеца е било същото и преди прекратяване на брака; че след
развода и при завръщането си от Гърция е ползвала жилището, в което е правила
подобрения и за което е заплащала дължимите данъци и такси, както и разноските на ищеца
във връзка с лечението на заболяването му; че собственик на жилището й в гр.*** е синът на
страните, а наследеният от нея имот в с.Устрем не е годен за ползване като жилище, като и
че ищецът също е придобил по наследство два недвижими имота в с.Планиново,
обл.Хасково.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от районния съд и
същата е непроменена пред настоящата инстанция:
Установено е, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на
13.04.1980г. По време на брака им, с договор от 06.09.1982г. за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, бившите съпрузи са придобили процесното
жилище в гр.*** - апартамент № 24, вх.Б, ет.2, построено върху държавна земя, в ж.к.
"Ленин", състоящо се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и две тераси, с площ
от 64.30 кв.м. Бракът на страните е прекратен по взаимно съгласие по реда на чл.100 СК
(отм.) с влязлото в сила на 20.10.2005г. Решение №1038/20.10.2015г., постановено по
гр.дело №1371/2005г. по описа на Ямболски районен съд, като с решението съдът е
утвърдил споразумението на съпрузите, с което в дял на ищеца Д.Х. е възложено семейното
жилище *****, вх.Б на жилищен блок ******* ( бивш ж.к."Ленин") в гр.***, както и един
лек автомобил „ВАЗ", като за уравнение на дяловете съпругът Д.Х. е приел да заплати на
съпругата Д. Х. сумата 4500 лева. С утвърденото с бракоразводното решение споразумение
съпрузите са разпределили ползването на семейното жилище в гр.***, *********, както
следва: на съпругата Д.Х. е предоставен хола, на съпруга Д.Х. - спалнята, заедно с общо
ползване на кухнята, коридора, сервизните помещения, терасите и избеното помещение.
Не е имало спор между страните, че към момента на прекратяване на брака им не
са имали ненавършили пълнолетие деца от брака, както и понастоящем.
С представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №154 по нот.дело № 604/22.07.2016г. на нотариус с № 243 в НотК е установено, че
ответницата Д.И. е закупила от сина на страните Иван Димитров Х. недвижими имоти в
гр.*** - четири броя сгради, находящи се в гр.*** на ул."Будак Стоян Войвода" № 31. От
удостоверение за декларирани данни, издадено от Община Тополовград е установено, че
ответницата е собственик и на земя с площ 310 кв.м. и жилище с РЗП от 150 кв.м. и земя с
площ 680 кв.м. и жилище с РЗП 120 кв.м., находящи се в с.Устрем, общ.Тополовград.
Разпитан в качеството на свидетел, синът на страните Иван Х. е поддържал
показания, според които отношенията между родителите му при развода не са били
влошени, след развода майка му заминала да работи в Гърция, а свидетелят живял в
процесното жилище до 2016г.-2017г., където пребивавала и ответницата при връщанията й
от Гърция. Последната през 2019г. окончателно се установила в България, за да се грижи за
болната си майка, от която по наследство получила имота в с.Устрем, но същият имот не
бил годен за ползване като жилище. Понастоящем ответницата живеела в жилището на
свидетеля в гр.***, което той закупил със свои средства, като същата се установила в това
жилище от началото на 2022г. след началото на неприятностите във връзка с ползването на
процесния апартамент. Свидетелят е изказал предположение, че настоящата претенция на
баща му е породена от факта, че има приятелка и от там най-вероятно идва проблемът.
Другата разпитана свидетелка - С.С., сестра на ищеца, е посочила при разпита, че
след развода ответницата живеела и работела в Гърция, за семейното жилище страните се
разбрали след развода да остане на ищеца, а формално адресът на ответницата в България да
е на посоченото жилище. Според свидетелката, ответницата не е живяла в жилището, с
изключение на известно време през 2021г., когато се разболяла от Ковид, като страните не
можели да живеят заедно, тъй като ищецът имал здравословни проблеми и бил почти сляп.
Установено е по делото, че въз основа на бракоразводното решение, на
15.02.2022г. ответницата се е снабдила с изпълнителен лист за предоставеното й ползване на
семейното жилище и за дължимата й от ищеца сума за уравнение на дела й, като
3
изпълнителният лист е образуван в изп.дело №20222330400299 по описа на ДСИ при ЯРС.
Пред ЯРС ищецът е представил експертно решение от 14.07.2020г на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ-Ямбол, с което му е призната 100% трайно намалена
работоспособност без чужда помощ, поради атрофия на зрителния нерв и практическа
слепота на двете очи, с данни, че симптомите на заболяването са се проявили преди 15
години, но инвалидизацията е от 2006г. Представил е и връчена на ответницата нотариална
покана от 19.04.2022г., с която е уведомил бившата си съпруга, че разваля възникналото
между тях наемно правоотношение във връзка с ползването на процесното жилище.
Пред въззивната инстанция ищецът е представил ново доказателство - Решение на
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ-Ямбол от 25.01.2023г., с което е потвърден процента
(100%) на трайно намалената работоспособност, но с решението му е определена 100%
чужда помощ до 01.01.2024г., а трайно намалената работоспособност - пожизнено.
Посоченото е в решението, че инвалидизацията на ищеца е от 2006г.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение районният
съд е уважил претенцията на ищеца по чл.56, ал.6 от СК, като е прекратил ползването от
ответницата на процесното жилище и го е предоставил изцяло за ползване на ищеца. За да
постанови този резултат, съдът е приел, че от прекратяване на брака на страните е изминал
период от 17 години, в който се е влошило здравословното състояние на ищеца и същият
има приятелка, което съществено изменя обстоятелствата, при което е било разпределено
ползването на жилището; че е очевидно нежеланието на ищеца да съжителства с бившата си
съпруга; че ищецът е едноличен собственик на жилището, а от брака на страните няма
ненавършили пълнолетие деца; както и че ответницата има жилище, макар и нуждаещо се от
ремонт, а ищецът не притежава друго жилище, освен процесното.
Обжалваното решение на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Предявената претенция с искане за промяна ползването на бившето семейно
жилище на страните, правилно е квалифицирана от първостепенния съд по чл.56, ал.6, вр. с
ал. 5 СК. Разпоредбата предвижда, че при изменение на обстоятелствата, които са от
значение за предоставяне ползването по ал.5 на семейното жилище - когато е съсобствено
или съпрузите имат общо право на ползване, при вземане предвид интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства,
които са от значение за предоставяне ползването, всеки от бившите съпрузи може да поиска
промяна на ползването на жилището.
В Решение № 91 от 4.06.2013г. на ВКС по гр. д. № 860/2012 г., III г. о., е прието,
че при искане за промяна ползването на бившето семейно жилище на страните при
условията на чл.56, ал.6 СК, интересът на ненавършилите пълнолетие деца е основен водещ
критерий, който подлежи на преценка. Прието е, че независимо, че разпоредбата на чл.56,
ал.6 СК препраща към ал. 5, това не изключва приложението и на предходните алинеи на
чл.56 СК при изменение на обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките
за предоставяне ползването на семейното жилище, стига по делото да се установят такива
факти и че когато е налице искане за промяна на мерките относно ползването на семейното
жилище, съдът следва да установи кой е негов собственик и от какви помещения се състои
то, както и да прецени възможността за обособяване на самостоятелни реални части от
семейното жилище без общо ползване на помещения.
В случая ищецът се е позовал на това, че и при прекратяване на брака, и
понастоящем, страните нямат ненавършили пълнолетие деца, че ответницата не ползва
жилището и отношенията й с ищеца са нетърпими, че ищецът е този, който живее в
процесното жилище и е негов изключителен собственик, както и че е заболял с призната
100% трайно намалена работоспособност, а ответницата притежава два други жилищни
недвижими имота.
Тези посочени от ищеца обстоятелства са установени по делото със събраните
писмени и гласни доказателства. Неоснователно е възражението на въззивницата, ответница
по иска, че не са възникнали нови обстоятелства, които са от съществено значение за
изменение на утвърденото между страните споразумение относно ползването на жилището
и че не е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, който е страдал от
описаното в решенията на ТЕЛК заболяване и към момента на развода. След като няма спор
4
по делото, че страните имат жилищна нужда и в процесното жилище те имат общо право на
ползване, на преценка при искането за изменение ползването на семейното жилище са
обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването на същото и на които
ищецът изрично се е позовал - след като страните нямат непълнолетни деца, а именно
влошеното здравословно състояние на ищеца и нетърпимите отношения между бившите
съпрузи. В тази връзка правилно първоинстанционният съд като е обсъдил доказателствата
по делото, както и решението на ТЕЛК и свидетелските показания, е приел, че при ищецът е
настъпило влошаване на здравословното състояние. Не е установено по делото с годни
доказателствени средства към датата на прекратяване брака на страните и разпределение
ползването на жилището, ищецът да е бил инвалидизиран поради посоченото заболяване -
атрофия на зрителни нерв и практическа слепота, напротив, с решенията на ТЕЛК,
включително представеното пред настоящата инстанция, е установено, че инвалидизацията
на ищеца е настъпила през 2006г., т.е. след развода, при което и настоящата въззивна
инстанция прави извод, че установеното влошено здравословно състояние на ищеца,
настъпило след постановяване на решението за прекратяване на брака и разпределение
ползването на семейното жилище, е от значение като критерий при обсъждане на въпроса за
прекратяване ползването на жилището от ответницата. В тази връзка физическото
здравословно състояние на ищеца следва да се приеме за основание за уважаване на
претенцията му, тъй като същият разчита на помощ от трети лица, за да посрещне
потребностите си, в който смисъл следва да се приемат показанията на разпитания свидетел,
че ищецът има приятелка, на помощта на която същият разчита.
След като по делото е установено, че страните нямат ненавършили пълнолетие
деца - изискване на чл.56, ал.5 СК; че ответницата епизодично е пребивавала в жилището; че
не е заплащала наемна цена за него при възникналото наемно отношение с оглед чл.57, ал.1
СК и същата не твърди и не доказва здравословни проблеми (критерий по чл.56, ал.5 СК);
не доказва, че е безработна, а е установено, че притежава два недвижими имота (единият
жилищен в гр.***); при заявеното от ищеца, че отношенията с бившата му съпруга са
нетърпими - факт, за който показания са дали и разпитаните двама свидетели, не може да се
отрече правото на ищеца, който е изключителният собственик на имота, да ползва изцяло
същия имот. Както се посочи по-горе, според практиката на ВКС, при искане по чл.56, ал.6
СК, основано на изменение на обстоятелствата, приложение намират и предходните алинеи
на чл.56 СК, като алинея 2 урежда, че когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и
семейното жилище е собствено на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му
на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги
упражнява. В случая страните нямат ненавършили пълнолетие деца, ищецът е собственикът
на имота и няма основание, на което да се признае правото на ответницата да ползва имота,
след като същата не навежда и други обстоятелства по смисъла на чл.56, ал.5 СК,
релевантни за производството, въз основа на които да се направи извод за неоснователност
на искането на ищеца. Плащанията на данъците и други разходи за имота от страна на
ответницата, както и за лечението и издръжката на ищеца, са основания за други спорове
между страните, но са без правно значение за настоящото искане, което е в предмета на
делото.
Предвид всички изложени съображения и при съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с решаващите изводи на първоинстанционния съд, следва да се потвърди
решението на районния съд.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, при направени от двете
страни искания за разноски за въззивното производство, разноски се дължат на въззиваемата
страна, на която следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №485/10.10.2022г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д.№1135/2022г. по описа на този съд.
5
ОСЪЖДА Д. Х. И. от гр.***, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, да
заплати на Д. И. Х. от гр.***, с посочени по делото данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 1000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6