Решение по дело №2999/2019 на Районен съд - Бургас

            

            Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

Номер  2720                       25.10.2019г.                                  гр. Бургас

 

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                   шести граждански състав

На двадесет и шести септември                            през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова

                                                                        

 

Секретар Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело № 2999 по описа  за 2019г., 

за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

            Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Б.Х.К., ЕГН: **********,***, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв. С.С. за приемане за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от ГПК по отношение на ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор директор Ганчо Йовчев Тенев, че ищецът не му дължи поради изтекла погасителна давност сумата в общ размер от 746.02 лв., от която сумата от 596.02 лв.- остатък от главница в размер на 621 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2011г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 125 лв., за които вземания ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 08.06.2011г., издаден по ч.гр.д. № 4091/2011г. по описа на БРС, като въз основа на който е образувано изп. дело № 666/2011г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, с районе на действие - БОС. Претендира присъждане на разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че по горепосоченото изпълнително дело, образувано срещу него е извършил две частични плащания в общ размер на 150 лв., вследствие на които е останала дължима главницата в размер на 596.02 лв. Ищецът твърди, че от 23.11.2011г.  по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, вследствие на което след изтичането на две години, през които взискателят не е искал извършване на изпълнителния действия, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се счита за прекратено по право. По тези съображения, доразвити в исковата молба и уточнението й ищецът твърди, че не дължи на ответника горепосочените суми, за които последният се е снабдил с изпълнителен лист, тъй като същите са погасени по давност.Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномищения си адвокатски представител поддържа исковата си претенция и моли съдът да я уважи, както и да му присъди разноските по делото. Представя писмени бележки.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е представило писмен отговор, в който оспорило исковата претенция като неоснователна. Изложило е съображения, че процесното вземане не е погасено по давност, тъй като образуваното за събирането му изпълнително дело не е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като по него са извършване множество принудителни действия. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи,  прецени събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира  за установено следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от ГПК.

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

 Видно от данните по делото, въз основа на издаден в производство по чл. 410 от ГПК изпълнителен лист от 08.06.2011г. по ч.гр.д. № 4091/2011г. по описа на БРС за сумата от 621 лв. - главница, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 621 лв., считано от 12.05.2011г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 125 лв., ответното дружество- взискател е инициирало изпълнително производство срещу ищеца, по което е образувано изп.д. № 20118020400666 по описа на ЧСИ Наско Георгиев.

От съдържанието на изисканата преписка по това изпълнително дело се установява, че последното извършено изпълнително действие е плащане от М. Н. К. на 14.11.2011г. на сумата от 150 лв. /л. 61 от настоящото дело/, която съгласно сметка № 6142 от 23.11.2011г. на ЧСИ е разпределена така, че сумата в размер на 57 лв. е преведена на взискателя, а останалата сума от 93 лв. – в полза на ЧСИ съгласно приложените две платежни нареждания от същата дата - 23.11.2011г. Следващите действия по изпълнителното дело са изгответна сметка № 15571 от 19.07.2013г. от съдебния изпълнител за плащане от взискателя на такса в размер на 24лв. за изпълнение на процедура по връчване на книжа, както и извършени през 2014г. проверка на здравноосигурителния статус на длъжника, изискване на документи от СВ-Бургас, справка от НОИ. Тези действия от 2013г. и 2014г. обаче по същината си не представляват изпълнителни действие по смисъла на закона. Едва на 22.10.2014г. по изпълнителното дело са предприети нови същински изпълнителни действия чрез изпращане на запорно съобщение за длъжника до НОИ.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е прието, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Тъй като в случая е налице бездействие от взискателя в рамките на двугодишен период от последното изпълнително действие, т.ч. считано от 23.11.2011г. – датата на платежните нареждания съгласно последното изпълнително действие –разпределение на платената сума от 150лв. следва, че на 23.11.2013г. е настъпило основанието на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Тъй като прекратяването на това основание - чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК става по право, без правно значение е обстоятелството, че в случая съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за прекратяване на принудителното изпълнение.

В случая видно от приложените справки  няма данни за процесното вземане по издадения изпълнителен лист от 08.06.2011г. по ч.гр.д. № 4091/2011г. по описа на БРС след прекратяването на изп.д. № 20118020400666  на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 23.11.2013г. да е образувано ново изпълнително дело, респ. преди прекратяването същото да е присъединено към други изпълнителни дела. Напротив в случая, независимо, че е следвало да обяви с нарочен акт настъпилото прекратяване на изп.д. № 20118020400666, съдебният изпълнител е подължил изпълнителните действия, които поради настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело не са произвели правен ефект за длъжника и не да довели до прекъсване на давността.

 Съгласно задължителните указания в т. 10 горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, което означава, че в случая това е станало, считано от 23.11.2011г.

Затова в случая що се касае до искът за недължимост на процесната главница, същата като вемане на ответника към ищеца за потребена вода, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД сочи, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Това означава, че задължението на ищеца за процесната главница се е погасило с изтичане на тригодишна погасителна давност, която е започнала да тече от 23.11.2011г. и е изтекла на 23.11.2014г.

Що се касае до  задължението за законна лихва, то съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД също се погасява с тригодишна давност.

Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

Затова в случая и с оглед нормата на чл. 119 от ЗЗД следва да се приеме, че погасяването на главницата е довело до погасяване и на акцесорното задължение на ищеца за обезщетение за забавено плащане в размер на законна лихва, считано от образуване на заповедното производство -12.05.2011г. до окончателното й изплащане.

По отношение на задължението за разноски, присъдени в заповедното производство, поради самостоятелния му характер, същото не попада в обхвата на произтичащите от главното вземане допълнителните вземания на взискателя по чл. 119 ЗЗД, поради което следва извода, че същото се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който в случая е изтекъл на 23.11.2016г.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове за недължимост на горепосочения задължения на ищеца към ответника по издадения на ищеца изпълнителен лист от 08.06.2011г. по ч.гр.д. № 4091/2011г. по описа на БРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 666/2011г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев – БОС се явяват основателни, тъй като по делото се установи, че същите са погасени по давност, изтекла след издаване на изпълнителния лист съгласно изискванията на чл. 439 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК с оглед изцяло уважаване на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 350 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от ГПК по отношение на ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор директор Ганчо Йовчев Тенев, че ищецът Б.Х.К., ЕГН: **********,***,  не му дължи поради  изтекла погасителна давност сумата в общ размер от 746.02 лв. /седемстотин четиридесет и шест лева и две стотинки/, от която сумата от 596.02 лв. /петстотин деветдесет и шест лева и две стотинки/- остатък от главница в размер на 621 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2011г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, за които вземания ответникът се е снабдил изпълнителен лист от 08.06.2011г., издаден по ч.гр.д. № 4091/2011г. по описа на БРС, като въз основа който е образувано изп. дело № 20118020400666 по описа на ЧСИ Наско Георгиев, с район на действие - БОС.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор директор Ганчо Йовчев Тенев, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Х.К., ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК направените по делото разноски в общ размер на 350лв. /триста и петдесет лева /.

 Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

                                                       

                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.