Решение по дело №486/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от С.Т.И., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000194/13.02.2023 г., на В.С.И., на длъжност „Полицейски инспектор“ към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, упълномощена със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б „б“ ЗДвП, е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при допуснато съществено нарушение на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Твърди се, че преди проверката оспорващият е приемал сироп за кашлица и лекарства за понижаване на температура, които дават положителна проба при направата на полеви тест за наркотици. Счита се, че в оспорения административен акт липсва изрично разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на заповедта, както и необоснованост. Въз основа на тези съображения се иска спиране на предварителното изпълнение и отмяна на заповедта. В писмени бележки подробно са изложени съображения относно липсата на възражение адресатът на оспорената заповед да даде кръвна проба за извършването на химико-биологичен анализ, поради което административният орган е бил длъжен да вземе предвид резултатите от този анализ, а не положителната проба от полевия тест за наркотици. Отправя се искане до съда за присъждане на направените в съдебното производство разноски.

Ответникът по жалбата – В.С.И. на длъжност „полицейски инспектор“, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г.Г. в хода по същество на делото счита, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и прави искане за потвърждаването . Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд - Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № 891380 на 11.02.2023 г. С акта контролните органи са констатирали, че на 10.02.2023 г. около 23:30 ч., в гр. Варна, ул. „Подвис“ в посока ул. „Роза“ до бл. 30, С.Т.И. управлява собствения си лек автомобил **** с рег. № *****, след употребата на упойващи вещества, установена с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен № ARРК-0014, който е отчел положителен резултат за Амфетамин и Метамфетамин, с проба № 484. Отбелязано е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0151779.

От представената административна преписка се установява, че на оспорващия е бил издаден Талон за медицинско изследване с № 0151779 от 11.02.2023 г., с който И. *** /л. 9 – адм. преписка/. Извършено е химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Към настоящия момента не са налице резултатите от проведеното медицинско и химико-токсикологично изследване, въпреки многократното му изискване от Военно-медицинска академия – МБАЛ - Варна.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената заповед – ЗППАМ № 23-0819-000194 от 13.02.2023 г., административният орган – полицейският инспектор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна, В.С.И.е наложила на С.Т.И. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН е възпроизведено в заповедта и е посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. второ ЗДвП.

По искане на процесуалния представител на оспорващия в хода на съдебното производство са изслушани свидетелските показания на неговата майка - Д.М.М.. При разпита  свидетелката пояснява, че И. е бил диабетик от двадесет години, взема лекарства за високо кръвно и холестерол, както и че в деня на проверката е приемал лекарства, тъй като бил настинал. Съдът не кредитира свидетелските показания, поради обстоятелството, че те противоречат на писмените доказателства събрани и приобщени по делото с административната преписка, както и с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелка от изхода на делото, предвид родствената връзка между нея и жалбоподателя, по арг. от чл. 172 от Граждански процесуален кодекс, приложим по препращане на чл. 144 АПК.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта. Насочена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 22.02.2023 г., чрез Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна, видно от товарителница – известие за доставяне /л. 5 от делото/, т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта - 17.02.2023 г., предвид саморъчно отбелязаното от оспорващия на гърба на самата оспорена заповед.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

По отношение компетентността на издателя на акта:

По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1. 9. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 5 от адм. преписка), издадена във връзка с т. 1 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 7 от адм. преписка), следва да се приеме, че полицейският инспектор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна е постановил оспорената заповед в пределите на материалната (предметна) си компетентност.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН Серия GA № 891380 на 11.02.2023 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управлява пътно превозно средство след употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, става ясно въз основа на кои юридически факти органът упражнява публичното си субективно право за издаване на оспорената заповед. Спазена е и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена законоустановената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява индивидуален административен акт) е издадена след като Полицейският инспектор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, е взел предвид, че мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, е съставил АУАН Серия № GA891380 на 11.02.2023 г., взел е предвид констатираните обстоятелства и извършеното нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на ЗППАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – в изпълнение на разпоредбата, регламентирана в чл. 35 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1 ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка на водач „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ е и случаят, в който водач управлява моторно превозно средство след употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично изследване или с тест. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който е употребил наркотични вещества и/или техни аналози, установено по надлежния ред. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав относно установяването.

Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо С.Т.И. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. второ ЗДвП – да управлява пътно превозно средство след употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че административният орган неправилно е взел предвид резултата от проведения полеви тест. В настоящия случай въпреки изрично разпределената доказателствена тежест с Определение № 662/07.03.2023 г., оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства за оборване на горепосочените фактически установявания. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Законодателят не посочва като определящи установените стойности от медицинското и химико-токсикологичното изследване по отношение на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Конкретно разписаното от законодателя в посочената норма не сочи на извод, че следва да се игнорира и пренебрегва напълно положителният резултат от проведения полеви тест, установяващ употребата на наркотични вещества. Определящи ще са стойностите от медицинското изследване, но едва когато те бъдат налице. Същевременно, от разпоредбата на чл. 3а от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. От представените с административната преписка писмени доказателства няма данни, че оспорващият не е приел резултата от проведения му полеви тест. Нещо повече, в АУАН е посочено, че „няма възражения“ срещу този резултат, след което е дал проба за медицинско и химико-токсикологичен анализ. Тези обстоятелства не влекат извод, че не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ. Действително, определящ е резултатът от проведения химико-токсикологичен анализ, но до настоящия момент не е налице такъв резултат, въпреки многократното задължаване на ВМА-МБАЛ – Варна да представи Протокол за извършено химико-токсикологично изследване.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е установяването по надлежния ред управление на пътно превозно средство от собственик-водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Писмените доказателства, приложени към административната преписка (Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 11.02.2023 г. – л. 8; Докладна записка от 10.02.2023 г. – л. 19; Резултатът от Дрегер Дръг тест 5000 № 484 от 11.02.2023 г. – л. 10, както и АУАН) по категоричен начин се установява, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, преминало периодична проверка, е констатирана употребата от жалбоподателя на амфетамин и метатамфетамин – наркотични вещества. В конкретния случай административният орган не само е разполагал с правото, но и е бил задължен да наложи процесната ПАМ, предвид обстоятелството, че нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е императивна. Тоест органът е действал в условията на обвързана компетентност, тъй като в случая няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не.

При спазване на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. В тежест на оспорващия е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган. В този аспект съдът констатира, че въпреки дадените указания оспорващият не оборва, установените с Дрегер Дръг тест 5000 резултати. Неоснователно се явява и наведеното с жалбата и писмените бележки възражение, че няколко дни преди извършване на проверката оспорващият е приемал лекарства - сироп за кашлица и лекарства за понижаване на температура, които реагират при тест с Дрегер „Drug Test 5000“. Не са представени амбулаторен лист, рецепта за изписаните на И. лекарства, упътване на лекарствени средства и т.н. Още повече, че към момента на извършване на проверката оспорващият не е възразил пред полицаите, че не е употребил наркотици, а лекарство/а, на което дрегера реагира положително. Видно от самия АУАН И. изрично е посочил, че няма възражения. Предвид обстоятелството, че И. не е възразил още към момента на проверката и липсата на резултати от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, съдът е длъжен да даде вяра на придадената по силата на закона материална доказателствена сила на АУАН. Законосъобразността на ЗППАМ се преценя към момента на издаването  при невъзникване на хипотезата на чл.142, ал.2 АПК, какъвто е настоящият случай, с оглед неустановяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта.

По отношение на съответствието с целта на закона.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е употребил наркотични вещества и/или техни аналози, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна (в чиято структура е полицейският инспектор, издал оспорения акт, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 Граждански процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административният съд – Варна, XIV състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.Т.И., ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000194/13.02.2023 г., издадена от Полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна - В.С.И., упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б „б“ от Закона за движение по пътищата е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА С.Т.И., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР - Варна сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: