РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Ирена М. ДЯ.а
в присъствието на прокурора Б. Ем. Д.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600884 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл. НПК, като е образувано
по въззивна жалба,вх.№45080/17.04.2024 година, подадена от подсъдимия Б. А. Т., с
установена самоличност, ЕГН ********** чрез защитник адв.А. А. от АК-Смолян, с посочен
съдебен адрес, против присъда №55/03.04.2024 година, постановена по нохд №3849/2021
година по описа на Софийски градски съд.
С присъда №55/03.04.2024 година съдът е признал подсъдимия Б. А. Т., роден на
******** година в с.***, обл.***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, с настоящ адрес гр.***, ул. „***“, бл.*, ет.*, ап.*, ЕГН ********** за
виновен в това, че в периода от 12.04.2013 година до 26.02.2014 година в гр. София, при
условията на продължавано престъпление, със седем отделни деяния, всяко от които
осъществява поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на упълномощено лице
на търговско дружество „Д-КОМПЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК201728544, със седалище гр.София,
ж.к. „Надежда“3, бл.318, вх.А1, ет.1, ап.2, адрес за кореспонденция с НАП в гр.***, ул.„***“,
бл.*, ет.*, ап.*, съгласно пълномощно от 13.12.2011 година, с което И. З. К., ЕГН **********
в качеството си на собственик и управител на „Д-КОМПЛЕКТ“ ЕООД упълномощава Б. А.
Т. да представлява търговеца при осъществяване на търговската му дейност пред частно-и
публично-правните субекти на територията на Република България и извън нея, като
извършва от негово име и за негова сметка каквито правни и фактически действия сметне за
добре, чрез фактически действия на Е. Й. С., въз основа на сключен граждански договор за
счетоводно обслужване на „Д-КОМПЛЕКТ“ЕООД от 20.12.2013 година с Е. Й. С., ЕГН
1
**********, чрез електронен подпис със сериен номер на удостоверението за квалифициран
електронен подпис /КЕП/ № 16**********6F0, издадено от Stamp IT Qualified СА на
фирмата титуляр на КЕП-D-Komplekt EOOD, БУЛСТАТ на титуляра ********* и трите
имена на физическо лице, посочено като автор в удостоверението за КЕП, изписани според
удостоверението за КЕП I. Z. K., подал пред органи на данъчна администрация справки-
декларации по ЗДДС и отчетни регистри–дневници за покупки и продажби за дейността на
дружеството и Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 ЗКПО за финансовата 2013
“
година, като избегнал установяване и плащане на данъчни задължения на „Д-КОМПЛЕКТ
ЕООД, ЕИК ********* по Закона за данък добавена стойност и Закона за корпоративното
подоходно облагане в особено големи размери на обща стойност 31 820,34 лева /тридесет и
една хиляди осемстотин и двадесет лева и 34 стотинки/, от които 22627,92 лв. по ЗДДС и
9192,42 лв. по ЗКПО, като потвърдил неистина в подадена пред ТД-НАП гр.София, офис
„Надежда“ Справка-декларация, съгласно чл.125 ЗДДС /обн.ДВ бр.63/04.08.2006 година, в
сила от 01.01.2007 година/ и Годишна данъчна декларация за финансовата 2013 година,
съгласно чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /Обн.ДВ. бр.105 от 22
декември 2006 година, в сила от 01.01.2007 година/, като използвал пред органите по
приходите документи с невярно съдържание /приложени към тях отчетни регистри-
дневници за покупки, съставени съгласно чл.124 ЗДДС и отразените в тях неистински
документи /фактури/, по които реално не са осъществени доставки, като приспаднал
неследващ се данъчен кредит за всеки отделен период, както следва:
- На 12.04.2013 година в гр. София, в качеството си на упълномощено лице на
търговското дружество „Д-КОМПЛЕКТ“ЕООД, ЕИК *********, чрез фактическите
действия на Е. Й. С., чрез електронен подпис /КЕП/ №16**********6F0 избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 1745,07 лв. за „Д-КОМПЛЕКТ”
ЕООД, като потвърдил неистина в подадена пред ТД-НАП, офис „Надежда“, справка-
декларация вх.№ 22131068878/12.04.2013 година, подадена в срока по чл. 125 ал.5 ЗДДС за
данъчен период от 01.03.2013 година до 31.03.2013 година, а именно в клетка № 50 отразил
ДДС за внасяне в размер на 30,81 лв., вместо действителния размер на ДДС в размер на 1
775,88 лева по доставка и фактура на „Гаранстрой” ЕООД, ЕИК *********, която реално не
е извършена и използвал пред органите по приходите документи с невярно съдържание -
приложените към справката-декларация отчетни регистри /дневник за покупки, съставен
съгласно чл. 124 ЗДДС и отразените в тях неистински документи-фактури/, по които реално
не са осъществени доставки-фактура №354/27.03.2013г., издадена от „Гаранстрой” ЕООД,
ЕИК ********* с описание на сделката „Рекламни материали”, данъчна основа 8725.35 лева
и ДДС 1745,07 лв. и приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен
кредит, което не се следва/ в размер на 1745,07 лева;
- На 14.06.2013 година в гр. София, в качеството си на упълномощено лице на
търговско дружество „Д-КОМПЛЕКТ“ЕООД, ЕИК ********* чрез фактически действия на
Е. Й. С., чрез електронен подпис /КЕП/ №16**********6F0 избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в размер на 2498,01 лв. за „Д-КОМПЛЕКТ“ ЕООД, като
потвърдил неистина в подадена пред ТД-НАП, офис „Надежда“, справка-декларация вх.
№22131074962/14.06.2013 г., подадена в срока по чл. 125 ал.5 ЗДДС за данъчен период от
01.05.2013 г. до 31.05.2013 година, а именно в клетка № 50 отразил ДДС за внасяне в размер
на 25,92 лв.. вместо действителния размер на ДДС в размер на 2523,93 лева по доставка и
фактура на „Гаранстрой” ЕООД,ЕИК *********, която реално не е извършена и използвал
пред органите по приходите документи с невярно съдържание /приложените към справката-
декларация отчетни регистри-дневник за покупки, съставен съгласно чл.124 ЗДДС и
отразените в тях неистински документи-фактури, по които реално не са осъществени
доставки-фактура № 552/31.05.2013 година, издадена от „Гаранстрой” ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа 12490,05 лева и ДДС 2498,01 лв. и приспаднал неследващ се
данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, което не се следва/ в размер на 2498,01
лева;
- На 15.07.2013 година в гр.София, в качеството си на упълномощено лице на
2
дружество „Д-КОМПЛЕКТ“ЕООД, ЕИК201728544, чрез фактическите действия на Е. Й. С.,
чрез електронен подпис /КЕП/ №16**********6F0 избегнал установяване и плащане на
данъчни задължения в размер на 9001,52 лв. за „Д-КОМПЛЕКТ“ЕООД, като потвърдил
неистина в подадена пред ТД-НАП, офис „Надежда“ справка-декларация, вх.№
22131077844/15.07.2013 година, подадена в срока по чл. 125 ал.5 ЗДДС за данъчен период от
01.06.2013 г. до 30.06.2013 година, а именно в клетка № 50 отразил ДДС за внасяне в размер
на 890,78 лв., вместо действителния размер на ДДС в размер на 9892,30 лева по доставки и
фактури на „Енконструкт“ ЕООД, ЕИК *********, които реално не са извършени и
използвал пред органите по приходите документи с невярно съдържание -приложените към
справка-декларация отчетни регистри /дневник за покупки, съставен съгласно чл.124 ЗДДС
и отразените в тях неистински документи-фактури/, по които реално не са осъществени
доставки-фактура № 409/07.06.2013 година,издадена от „Енконструкт“ ЕООД,ЕИК
********* с данъчна основа 2189,60 лв. и ДДС в размер на 4 963,60 лв. и фактура
№433/18.06.2013 година, издадена от „Енконструкт“ ЕООД,ЕИК ********* с данъчна
основа 20189,60лв. и ДДС в размер на 4037,92 лева и приспаднал неследващ се данъчен
кредит/упражнил право на данъчен кредит, което не се следва/ в размер на 9001,52 лева;
- На 11.08.2013 година в гр.София, в качеството си на упълномощено лице на
“
търговско дружество „Д-КОМПЛЕКТЕООД, ЕИК201728544, чрез фактически действия на
Е. Й. С., чрез електронен подпис /КЕП/ №16**********6F0 избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в размер на 2498,52 лв. за „Д-КОМПЛЕКТ“ЕООД, като
потвърдил неистина в подадена пред ТД-НАП, офис „Надежда“ справка-декларация вх.№
22131079083/11.08.2013 година, подадена в срока по чл. 125 ал.5 ЗДДС за данъчен период от
01.07.2013 г. до 31.07.2013 година, а именно в клетка № 50 отразил ДДС за внасяне в размер
на 326,33 лева, вместо действителния размер на ДДС в размер на 2824,85 лева по доставка и
фактура на „Гаранстрой“ ЕООД, ЕИК *********, която реално не е извършена и използвал
пред органите по приходите документи с невярно съдържание-приложените към справка-
декларация отчетни регистри /дневник за покупки, съставен съгласно чл.124 ЗДДС и
отразените в тях неистински документи-фактури/,по които реално не са осъществени
доставки- фактура №664/28.06.2013 година,издадена от „Гаранстрой" ЕООД с данъчна
основа 12492,60 и ДДС в размер на 2498,52 с наименование по доставката /сачак, греди и
др./и приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, което не
се следва/ в размер на 2498,52 лева,
- На 13.09.2013 година в гр.София, в качеството си на упълномощено лице на
търговско дружество „Д-КОМПЛЕКТ“ЕООД,ЕИК *********,чрез фактически действия на
Е. Й. С., чрез електронен подпис /КЕП/ №16**********6F0 избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в размер на 5000,84 лева за „Д-КОМПЛЕКТ“ ЕООД, като
потвърдил неистина в подадена пред ТД-НАП,офис „Надежда“ справка-декларация вх.№
22131082791/13.09.2013 година, подадена в срока по чл.125 ал.5 ЗДДС за данъчен период от
01.08.2013 г. до 31.08.2013 година, а именно клетка № 50 отразил ДДС за внасяне в размер
на 584,40 лева, вместо действителния размер на ДДС в размер на 5 585,24 лв., по доставки и
фактури на „Енконструкт“ ЕООД,ЕИК *********,които реално не са извършени и използвал
пред органите по приходите документи с невярно съдържание - приложените към справката
- декларация отчетни регистри /дневник за покупки, съставен съгласно чл.124 ЗДДС и
отразените в тях неистински документи-фактури/, по които реално не са осъществени
доставки-фактура №596/05.08.2013 година, издадена от „Енконструкт“ ЕООД, ЕИК
********* с данъчна основа 14760 лв. и ДДС в размер на 2952,00 лв. и фактура
№615/12.08.2013 година,издадена от „Енконструкт" ЕООД,ЕИК ********* с данъчна основа
10244.20 и ДДС в размер на 2048,84 лева, и приспаднал неследващ се данъчен кредит
/упражнил право на данъчен кредит, което не се следва/ в размер на 5 000,84 лева,
- На 04.10.2013 година в гр.София, в качеството си на упълномощено лице на
търговско дружество „Д-КОМПЛЕКТ” ЕООД,ЕИК *********, чрез фактически действия на
Е. Й. С., чрез електронен подпис /КЕП/ № 16**********6F0 избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в размер на 1883,96 лв. за „Д-КОМПЛЕКТ“ ЕООД, като
3
потвърдил неистина в подадена пред ТД-НАП, офис „Надежда“ справка-декларация вх.№
22131083675/04.10.2013 година, подадена в срока по чл.125 ал.5 ЗДДС за данъчен период от
01.09.2013 г. до 30.09.2013 година, а именно в клетка № 50 отразил ДДС за внасяне в размер
на 136.43 лева,вместо действителния размер на ДДС в размер на 2020,39 лв., по доставка и
фактура на „Енконструкт“ ЕООД, ЕИК *********, която реално не е извършена и използвал
пред органите по приходите документи с невярно съдържание - приложените към справка-
декларация отчетни регистри /дневник за покупки по чл.124 ЗДДС и отразените в тях
неистински документи-фактури,по които реално не са осъществени доставки-фактура №771
/30.09.2013 година, издадена от „Енконструкт“ ЕООД с данъчна основа 9419.80 лв. и ДДС в
размер на 1883,96 лева и приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на
данъчен кредит, което не се следва/ в размер на 1 883,96 лева,
-На 26.02.2014 година в гр.София, в качеството си на упълномощено лице на
търговско дружество „Д-КОМПЛЕКТ” ЕООД,ЕИК *********, чрез фактически действия на
Е. Й. С., чрез електронен подпис /КЕП/ №16**********6F0 избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в размер на 9192,42 лв. за „Д-КОМПЛЕКТ“ ЕООД, като
потвърдил неистина в подадена пред ТД-НАП, офис „Надежда“,Годишна данъчна
декларация вх.№ 2213И0018276/26.02.2014 година за финансовата 2013 година, съгласно
чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/Обн.ДВ.бр. 105 от 22 декември 2006
година,в сила от 01.01.2007 година/ декларирал общо разходи в размер 241 877, 19 лв.,в
които включил разходите по ДДС в размер на 22627,92 лв. по доставки, с начислено ДДС по
фактури, издадени от доставчиците „Енконструкт“ ЕООД,ЕИК ********* и „Гаранстрой“
ЕООД, ЕИК ********* по сделки, които реално не са извършени и декларирал дължим
годишен корпоративен данък за внасяне в размер на 2049,83 лв., вместо реално дължим
корпоративен данък в размер на 11 242,25 лева, поради което на основание чл.255 ал.3
вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6 и т.7 вр. чл. 26 ал.1 НК вр.чл.55 ал.1,т.1 НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил
изпълнението на наказанието за срок от 3 / три / години,считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил Б. А. Т., ЕГН ********** да заплати
разноски по делото в размер на 2712 лв. /две хиляди седемстотин и дванадесет лева/ по
сметка на СДВР и по сметка на СГС направени разноски в размер на 7760 лева/ седем
хиляди седемстотин и шестдесет/ лева, а на основание чл.190 ал.1 НПК подсъдимият е
осъден да заплати държавна такса в размер на 5 лева за издаване на 2 бр. изпълнителни
листове.
С въззивната жалба, допълнена надлежно с писмено изложение се твърди, че
атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и е постановен в противоречие с нормата на
чл.303 ал.2 НПК.
Твърди се, че обвиненията против подсъдимия Б. Т. не са доказани по несъмнен
начин, а самия подсъдим не е извършил деяния, които да съставляват престъпление.
Сочи се, че осъдителната присъда е постановена в противоречие със събрания по
делото доказателствен материал /неточно е посочен номера на самото наказателно дело,
включително и в частта, в която се формулира искане към въззивния съд /като
доказателствените източници са тълкувани и оценявани от първия съд едностранчиво.
Акцентира, че от една страна, събраните по делото писмени доказателства са неточно
оценени, включително такива, представени лично от подсъдимия, включително 6 броя
стокови и складови разписки, удостоверяващи приемането на стоките от «Д-
Комплект»ЕООД издадени от„Гаранстрой“ ЕООД и „Енконструкт“ ЕООД. Твърди се, че чрез
тези писмени доказателства се оборва обвинителната теза, че се касае за т.н. «кухи сделки»
целящи намаляване на данъчното задължение.
Сторено е и оплакване, че решаващият съд не е обсъдил с необходимата
задълбоченост изпълнени по делото експертни заключения, като едностранчиво се е доверил
на тройна съдебно-счетоводна експертиза, основана на констатации от изготвения по делото
4
ревизионен акт, на материалите по настоящото наказателно производство и на
доказателства, съдържащи се в НАХД №7181/2015 година на АССГ, без да са извършили
«…преки проверки в счетоводствата на дружествата «Д-комплект»ЕООД,»»Гаранстрой“
ЕООД и „Енконструкт“ ЕООД. Позовава се на изводи на експертите, като цитира част от
заключенията им.
Сторено е оплакване, че съдът немотивирано е отказал проверка на писмени
доказателства по делото, чрез назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Претендира за отмяна на присъдата и постановяване на съдебен акт, с който
подсъдимият Б. Т. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Пред настоящия въззивен съд, защитата на подс.Т. поддържа сторените оплаквания
във въззивната жалба. Акцентира, че принципно и държавното обвинение приема, че в
инкриминирания период дружеството, управлявано от подс.Т. е „…нормално работещо
дружество“ с реална търговска дейност на вътрешния пазар и реално сключвани сделки по
предмета на дейност.
Поддържа оплакванията, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея,
както касателно незаконосъобразната оценка на писмените доказателства, така и относно
едностранчивите и неубедителни изводи на решаващия съд по изготвените по делото
експертни заключения.
Намира, че обвинението не е доказано по категоричен начин, доколкото не са събрани
доказателства, уличаващи подсъдимия Т. като автор на инкриминираното престъпно деяние.
Оспорва изводите на експертите А., Б. и П. като необосновани в частта, в която твърдят, че
„доставчиците“ не са представили годни счетоводни документи, на основа на които да се
направи извод за техните счетоводни записвания.
По същество не се оспорва законосъобразността на проведеното ревизионно
производство спрямо дружеството.
Акцентира върху обстоятелството, че е вероятно дружествата-доставчици да са
водели небрежно счетоводната си дейност, което не следва да рефлектира негативно върху
подсъдимия.
На основа изложеното поддържа искането си за отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на нов, с който подсъдимия Б. Т. бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение в извършване на престъплението, за коeто е предаден на съд и осъден, като бъде
постановен съдебен акт по реда на чл.304 НПК.
Подсъдимият Т. поддържа становището на защитата си, включително по реда на
чл.333 ал.2 НПК.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура оспорва
основателността на подадената въззивна жалба.Твърди,че постановеният
първоинстанционен съдебен акт, с който подс.Т. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и му е наложено наказание е правилен и законосъобразен.
Излага съображения по повод осъждането на Т. за извършено престъпление по чл.255
ал.3 вр.ал.1,пр.1,т.2,т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 НК и наложеното му при условията на чл.55 НК
наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца с приложение нормата на чл.66 ал.1
НК. Представителят на държавното обвинение намира,че първият съд е извел правилни
фактически изводи, а на основата на правилно установени факти е сторил обосновани
правни изводи относно авторството на деянията и вината на подсъдимия. Претендира
постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди изцяло атакуваната пред настоящия
съд присъда.
Съдът приема, че въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото същата е
подадена по предвидения в закона ред и срок, но преценена по същество я намира за
неоснователна.
Съображенията на съда са следни:
5
Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд
обвинителен акт против Б. А. Т., роден на ******** година в с.***, обл.***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с настоящ адрес гр.***,
ул. „***“, бл.*, ет.*, ап.*, ЕГН ********** за извършено от него престъпление поеоргиев
И.,с Ге чл.255 ал.3 вр.ал.1,пр.1,т.2,т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 НК.
Въззивният съд намира, че в хода на проведеното съдебно следствие,
първоинстанционният съд е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото. В
изпълнение на задълженията си по чл.12 НПК и чл.13 НПК, първият съдът е осигурил
възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, изграждайки
вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК въз основа на надлежно
събрани и проверени доказателства и доказателствени средства. Фактическата обстановка по
делото е еднозначно и категорично изяснена, ясно и изключително подробно изложена в
мотивите на първия съд чрез събраните, надлежно проверени и вярно оценени в хода на
съдебното следствие факти. Настоящата инстанция споделя изцяло фактическата обстановка
установена от първоинстанционния съд.Въззивният съд намира, че не са нарушени
правилата на закона, регламентиращи дейността на съда по събиране, проверка и оценка на
доказателствата.
Пред настоящата инстанция не е провеждано въззивно съдебно следствие.
Въззивният съд не установява нови фактически положения.
Посочи се и по-горе, че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд
фактическата обстановка е изяснена в пълнота. Доказателственият обем по делото е
попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка
доказателствени източници, което гарантира тяхната процесуална годност и доказателствена
достоверност. Съгласно константната съдебна практика, в решението на въззивния съд
следва да бъде изложена възприетата от него фактическа обстановка, но ако тази фактическа
обстановка е идентична с приетата от първия съд, то „..въззивния съд може да възпроизведе
в своето решение установените факти от проверявания съд. В този смисъл Решение
№73/20.07.2020 г.по н.д. №166/2020 год. на ВКС,3-то н.о. Също така и в допълнение,
съгласно Решение №43/16.12.2021 г. по н.д.№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о.„…в случаите,
когато въззивната инстанция споделя напълно аргументацията в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт, не е задължена да ги преповтори“. Такива доводи са
изложени още в Решение №181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1-во н.о.,Решение
№343/06.12.2012 година по н.д.№960/2012 година,1-во н.о. и в Решение №372/01.10.2012
година по н.д.№1158/2012 година на ВКС.
Собствена оценка на фактите е сторена и от въззивния съд, като изричното им
подробно преповтаряне не се налага. Както се сочи изрично в цитираното по-горе Решение
№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС, когато съдът се е съгласил с
доказателствения анализ на първия съд, не се налага въззивният съд отново подробно да
обсъжда доказателствата по делото. И това е така, доколкото първият съд е дал ясни
отговори на поставените пред него възражения и въпроси и същите въпроси се поставят на
обсъждане повторно пред въззивния съд като възражения, относно обсъдените вече
доказателствени източници. Въззивният съд, обаче дължи винаги собствен анализ и оценка
на събраните доказателства дори, когато приема изцяло приетите от първия съд факти. В
конкретния случай, доколкото приетите за установени релевантни факти са поставени в
основата на изведените решаващи изводи на първоинстанционния съд за вината на
подсъдимия Б. Т., правната квалификация на деянието и наказателната отговорност на
подсъдимия и доколкото следва да се даде отговор на поставени възражения, оплаквания и
искания от страните по делото пред въззивния съд, то те следва да се очертаят отново.
В своите мотиви (от страница шеста, трети абзац до страница деветнадесета, първи
абзац) от делото, съставът на проверявания съд е описал изключително подробно и
последователно фактите, релевантни за установяване предмета на доказване по делото по
смисъла на чл.102 НПК, като впоследствие ги е обсъдил пълноценно и ги е подложил на
внимателен анализ, подчертавайки способите, чрез които доказателствените източници,
6
установяващи приетите за установени факти, са проверени. Както се посочи по-горе
въззивният съд не установява нови фактически положения, различни от възприетите и
изложени от първия съд. В тази връзка и с оглед вече установената фактическа обстановка
по делото, настоящата инстанция извърши собствен анализ на доказателствената
съвкупност.
Основната дейност на „Д-КОМПЛЕКТ“ЕООД била свързана с преработване на
дървесина, създаване на изделия от дърво-дървена ламперия, обшивки, парапети, перголи и
други детайли от дърво, както е техния последващ монтаж.
На основание чл.100 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (Обн.ДВ
бр.63/2006г., в сила от 01.01.2007г.), считано от 05.12.2011 година дружеството било
регистрирано по реда на Закон за данък добавена стойност/ЗДДС/. Предмет на обвинението
по настоящото производство е неправомерно упражнено от дружеството право на данъчен
кредит, както и формиране на данъчна основа довела до заплащане на по-нисък размер на
данък печалба по ЗКПО. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка,
която лицето има право да приспадне от данъчното си задължение за получени от него стоки
и услуги по облагаема доставка. Лицето има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои
да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки – чл. 69, ал.1 т.1 от ЗДДС.
С оглед осъществяваната търговска дейност и декларирани обороти, и в съответствие
със Закона за данък добавена стойност, дружеството било задължено да изготвя съответни
дневници за покупки и дневници за продажби. В тях оправомощените по закон лица следва
да вписват всички издадени, съответно получени от дружеството фактури за извършени
доставки през съответния данъчен период. Наред с това, същите имат задължение, от името
на дружеството да подават ежемесечно справки-декларации по Закон за данък добавена
стойност, придружени от дневник за покупки и дневник за продажби на хартиен и
електронен носител. Безспорно е, че в справка-декларацията по ЗДДС, в клетка 1 данъчно
задълженото лице било длъжно да посочи общия размер на данъчната основа за облагане с
данък добавена стойност, а в клетка 20 начисления данък добавена стойност за съответния
данъчен период. В раздел „Б“ на справка-декларацията, данъчно задълженото лице следва да
посочи данни за упражнено право на данъчен кредит, като:
-в клетка 31 се отразява данъчната основа на всички получени доставки с право на
пълен данъчен кредит;
-в клетка 41 следва да посочи размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит;
-в клетка 40 следва да се отрази сумата на общия данъчен кредит;
-в клетка 50 следва да се посочи размера на данък добавена стойност за внасяне;
-в клетка 60 следва да се отрази размера на данъка добавена стойност за
възстановяване за съответния данъчен период.
В принципен план следва да се посочи, че коректното отразяване на тези данни в
справка-декларация по ЗДДС на основата на реална стойност и реално извършени сделки, с
оглед отразеното в дневници за покупки и продажби, създава вярна данъчна основа за
изчисляване на следващи се данъчни задължения. Издадените фактури за извършени
търговски сделки или услуги представляват счетоводни документи по смисъла на Закон за
счетоводството /ЗСч/ и въз основа на описаните в дневниците фактури се формират
стойностите, които следва да се попълват в изискуемите от органите по приходи справки-
декларации /размер на данъчна основа на доставките с право на пълен данъчен кредит,
данък добавена стойност с право на пълен данъчен кредит и съответно дължимия данък за
внасяне или възстановяване за конкретния период.
Съобразно изискването на закона, за всеки отделен данъчен период следва да бъдат
подадени съответни справки-декларации пред органа по приходите, поради което, считано
от датата на регистрирането си по ЗДДС, такива справки-декларации по ЗДДС били
7
подавани. В тези справки-декларации следва да се отразят декларативно фактически данни
за начислен на дружеството данък добавена стойност, като се посочат и данните, даващи
право да се приеме възникнало право на данъчен кредит за търговския субект. Фактите по
делото установяват начина, по който данните за данъчния кредит били формирани /от
покупка на стоки и/или услуги от отделни дружества/.
Въз основа на констатирани неточности при подаване на справка-декларация пред
органа по приходите, била издадена заповед за извършване данъчна ревизия на дружеството.
На основание издадена заповед за възлагане на ревизия №222213114001165-020-
01/30.09.2014 година от началник сектор „Ревизии“ при ТД-НАП е възложено извършване на
ревизия на дружеството „Д-Комплект“ЕООД. Изготвен бил ревизионен доклад
№22221314001165-092-01/28.01.2015г. Ревизията завършила с Ревизионен акт
№22221314001165-091-01/26.02.2015г. за установени данъчни задължения по ЗДДС, данък в
размер на 40993,74лв. към 31.08.2014г. включващи и инкриминираните фактури издадени от
името на „Гаранстрой“ЕООД и „Енконструкт“ ЕООД, който е бил обжалван от „Д-
Комплект“ЕООД пред АССГ.
С решение №3526/25.05.2016г. съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като
неоснователна.
В изпълнение на задълженията си да извършат пълна финансова проверка във връзка
с установяване правото на приспадане на данъчен кредит, ревизиращият екип извършил
насрещни проверки на търговски дружества, очертали се като основни доставчици на стоки
в ревизирания период. Ревизиращият екип, подробно в мотивите към ревизионния акт, сочи
основанията и начина на извършваната финансова проверка, обхвата и целите и периода на
проверка, както и предмета на извършване. В хода на ревизионната процедура са изискани
документи, свързани с проверката, като ревизиращите са получили съдействие от страна на
проверяваното дружество, което е представило изискани първични счетоводни документи, с
цел установяване и доказване истинност /реалност/ на получени и декларирани суми в
съответните месечни справки-декларации, подавани на основание Закон за данък върху
добавената стойност. Въз основа на извършените проверки и насрещни такива, ревизиращия
екип се е произнесъл, като не е признал ползвани от дружеството „Д-Комплект“ЕООД
данъчни кредити по Закон за данък добавена стойност. Без да се налага да се преразказват
или цитират повторно констатациите на ревизиращия екип, включително установените
данъчни нарушения и укрити данъчни задължения, обобщавайки следва да се подчертае, че
те са подробно отразени в ревизионен доклад и ревизионен акт.
Установява се, че за данъчни периоди, включващи месеците от 12.04.2013г. до
04.10.2013г. в дневниците за покупки на дружеството били включени фактури за покупки,
които не отразявали реално извършени сделки. Едновременно с това на основата на тези
фактури се формирала данъчна основа на покупките с право на пълен данъчен кредит за
дружеството. Това право се отразявало в подадените от името на дружеството данъчни
декларации за съответните данъчни периоди, като се приспадал данъчния кредит. Именно
тези дневници са изследвани в описаното ревизионно производство, представени са пред
органа по приходи към ТД-НАП, ведно с данъчните декларации по ЗДДС. Установеното, че
реално такива сделки не са осъществявани (не е доказана облагаема доставка по смисъла на
закона), води до извода че за дружеството не е възникнало право на приспадане на данъчен
кредит. Видно е, че чрез ползване на документи с невярно съдържание при водене на
счетоводството и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит подс. Б. Т. избегнал
установяване и плащане на дължими задължения на дружеството за посочените данъчни
периоди.
Въззивният съд приема за установена горната фактическа обстановка въз основа на
оценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, включително изготвени и
приложени по делото ревизионен доклад и ревизионен акт при условията на чл.127 ал.1
НПК, писмени доказателства, включително справки-декларации, фактури, извлечения от
счетоводни документи от гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите И. З.
8
К., Е. Й. С., В. И. Д., Г. П. П., М. Д. С., В. А. Б., П. Х. И., Т. В. К., И. А. Г., Е. И. Г., И. Б. С.,
С. Щ. Б., А. Т. Д., К. Д. М., Д. Ю. В., М. В. О., Н. А. Г., И. Г. Г., А. Д. М., В. С. М., А. Я. П., С.
Д. Н., Б. И. С., Д. Д. Т., И. Д. С., Л. Л. Т., както и от експертни заключения, събрани и
проверени по надлежен ред от първия съд и оценявани от настоящия съд.
Следва да се подчертае, че въззивният съд не приема нови фактически положения,
различни от възприетите от първия съд.
По отношение проверката и фактите за данъчните задължения по ЗДДС, следва да се
посочи в принципен план следното:
Съгласно чл.6 ЗДДС доставка на стока, каквато деятелност е поставена в основата на
упражняваната от подс.Т. търговска дейност е прехвърлянето право на собственост или
друго вещно право върху стока, а съгласно чл.9 ЗДДС доставка на услуга е всяко
извършване на услуга /всичко, което има уговорено плащане и е различно от стока, от
парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвана като платежно средство/.
Изпълнявайки задълженията си на данъчно задължено лице, като едноличен собственик и
представляващ търговското дружество, подс. Т. ежемесечно до 14-то число на месеца,
следващ месеца за който се отнася (доколкото данъчният период е месечен) и в срок е
подавал пред надлежните органи по приходите справка-декларация, придружаващите
регистри и дневници за покупки и продажби. По този начин той е спазвал разписаните
изисквания в чл.124 ЗДДС и чл.125 ЗДДС, като на основа подадената информация за
реализираните търговски обороти и реализирания финансов резултат за данъчния период, се
определял размер на следващ се данък, като на тази данъчна основа се определяло каква
сума се дължи за внасяне или е налице доказана по размер сума за възстановяване на платен
данък. На основата на закона и дадените пояснения от ревизиращия екип в цитирания
ревизионен акт и на икономическите експерти по делото, следва да се акцентира
обобщително, че когато за определен данъчен период общата сума на начисления данък
превишава общата сума на данъчния кредит, разликата представлява резултата за периода-
данък за внасяне. Същият следва да се внесе в републиканския бюджет в 14 дневен срок от
изтичане на данъчния период. Обратно, когато за определен данъчен период общата сума на
данъчния кредит надвишава общата сума на начисления данък, разликата представлява
данък за възстановяване.Същият подлежи на прихващане, приспадане или възстановяване
по реда на чл.92 ал.1 ЗДДС. На основата на това принципно положение, целейки да осуети
установяване действителния размер на дължимия данък, като така намали данъчната си
задлъжнялост, при подаване на ежемесечни справки-декларации подс.Т. включвал към
придружаващите декларацията счетоводни документи и недействителни фактури, включени
в дневник за покупки и продажби, отнасящи се до т.н.“фиктивни доставки“. На тези
документи следвало да се придаде истинност, убедителност за реално настъпило счетоводно
събитие.
Въззивният съд намира, при условията на чл.339 ал.2 НПК, за неоснователно
стореното обобщаващо оплакване на защитата, че при постановяване на атакувания съдебен
акт е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, доколкото първият съд се е
произнесъл без да събере възможните по делото доказателствени източници (допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза) и без всестранно, пълно и обективно да обсъди
доказателствения обем, поради което е нарушен чл.305 ал.2 и ал.3 НПК и правото на защита
на подсъдимия Т..
Веднага следва да се подчертае, че в подадената въззивна жалба, а и в хода на
съдебни прения пред въззивния съд, поисканите от защитата доказателства, са били вече
предмет на проверка и анализ както от ревизиращия екип, така и впоследствие от
експертите по настоящото дело. Исканата нова експертиза не би могла да бъде източник на
допълнителни сведения, а преповтаряне на вече установени факти и обстоятелства по
делото. Ето защо настоящата инстанция не е допуснала допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, направена от защитата в допълнението към въззивната жалба.
Твърдят се противоречия в доказателствените източници, относно отразени в
9
счетоводство на дружеството фактури, неотразени обаче в счетоводството на посочените
дружества „Енконструкт“ ЕООД и „Гаранстрой“ЕООД.
Оттам,насетне следва да се посочи, че възражението на защитата затова, че не е
събран и проверен възможният доказателствен обем, относим към предмета на доказване по
см. на чл.102 НПК, е неоснователно.
Въззивният съд намира, че процесуални нарушения в хода на проведеното
наказателно производство не са допуснати, още по-малко са налични такива, които да се
квалифицират като „съществени“ по силата на процесуалния закон или ТР №2/2002 година
на ВКС на Република България. Доказателствените източници са събрани съобразно
изискванията на процесуалния закон, което е гарантирало тяхната процесуална валидност,
годност и доказателствена достоверност. На нито един обсъждан по делото доказателствен
източник не е придадена предварителна доказателствена сила.Не се отбелязва превратно или
некоректно тълкуване на събраните и проверени по делото писмени доказателства, писмени
доказателствени средства и гласни доказателствени средства.Задълбочено, съобразно
обективно установеното при провеждано изследване, са коментирани и обсъдени
изготвените по делото експертни заключения. Първият съд е изложил подробни и ясни
мотиви за фактите, изясняващи престъпното поведение на подсъдимия Т.. Констатирал е
отчасти противоречия и непълноти в гласни доказателствени средства, но не се е задоволил
да ги отбележи декларативно, а подробно ги е обсъдил при спазване изискването на чл.305
ал.3 НПК.
За да даде отново отговор на поставените възражения на защитата за липса на пълно
и задълбочено обсъждане на доказателствените източници по делото, настоящият съд на
първо място ще оцени няколко отделни групи гласни доказателствени средства.
Първата оценявана т.н. “група“ гласни доказателствени средства, са показанията на
свидетелите И. З. К., Е. Й. С., В. Д.. Св. К. е едноличен собственик на капитала на
дружеството „Д-Комплект“ЕООД, като е предоставила пълна представителна и управителна
власт върху дейността на дружеството на подс. Т. по силата на изрично пълномощно.
Вторият свидетел от тази група, е счетоводителят на дружеството управлявано от подс. Т. Е.
С., обслужвала дружеството в инкриминирания период,според която всичките първични
счетоводни документи са и били предоставяни от подс. Т.. Същата,по силата на нотариално
заверено пълномощно, подписано от управителя на „Д-Комплект“ЕООД,представлява
дружеството пред ТД на НАП,като получава и подписва актове във връзка с дейността на
фирмата.Тази свидетелка е подавала данъчните декларации по ЗДДС и ЗКПО и отчетни
регистри на дружеството,като за целта е използвала квалифициран електронен подпис
(КЕП).Св. С. не е имала представа дали сделките описани във фактурите са реално
извършени, като действията и се свеждали само до осчетоводяване на тези документи, а тя
самата не е извършвала никаква търговска дейност от името на дружеството. Била е със
съзнанието, че представените и фактури,въведени в последващите вторични счетоводни
документи (обобщени отчети),отразяват действително извършени сделки, което не
отговаряло на действителността.
На второ място на внимателна оценка от страна на въззивния съд са поставени
показанията на свидетелите, Д. Д. Т. и И. Д. С.,вж.л.л.244,245 от делото, служители на ТД-
НАП, участвали в ревизионния екип. Посочи се и по-горе, че на основание заповед за
възлагане на ревизия, връчена надлежно лично на подсъдимия е извършена финансова
проверка на управляваното от него дружество с предмет-проверка на финансовата
дисциплина на дружеството и установяване на задължения на дружеството по Закон за
данък добавена стойност.Свидетелката С. е категорична, че ревизията е извършена след
обстоен преглед на всички налични счетоводни документи, като оригиналите на фактурите
са били представени на вниманието на ревизиращия орган.Същата свидетелства, че
впоследствие оригиналите на инкриминираните фактури са върнати на ревизираното
дружество. Бил изготвен ревизионен доклад №22221314001165-092-01/28.01.2015г., като
ревизията завършила с Ревизионен акт №22221314001165-091-01/26.02.2015г. Съгласно
чл.127 НПК ревизионния акт е писмено доказателствено средство, цени се от настоящия съд
10
наред с останалите доказателствени източници, като е видно с оглед чл.127, ал.2 НПК, че не
е единствения доказателствен източник, формирал доказателствения обем, относим към т.н.
“главен факт на доказване“.
В отделна, условно обособена трета група, се оценяват показанията на разпитаните
от първия съд свидетели К. М. и Г. П. собственици на дружествата „Гарантстрой“ЕООД и
„Енконструкт“ЕООД, посочени от писмени документи като контрагенти на дружеството. В
мотивите си по-горе настоящият съд очерта заявени позиции на част от разпитаните от
първия съд лично собственици и представители на дружества, сочени като издатели на
счетоводни документи към дружеството, представлявано от подс.Т.. Инкриминираните
фактури, са предявени на св. М., който в някои случаи не е сигурен, а в други отрича
подписа в тях да е полаган от него. В изготвената графическа експертиза, експертът също е
категоричен, че копието на подписите (поради липса на изследвани оригинали) не е полаган
от свидетеля М.. В тази група свидетели следва да се отнесе и разпитания от първия съд И.
Г. и Н. Г..
В четвъртата група свидетели, са включени лица,за които са събрани сведения по
делото, че са били ангажирани по силата на трудово правоотношение с
„Гаранстрой“ЕООД,но впоследствие в хода на производството е установено, че същите не са
сключвали трудови договори и нямат нищо общо с дейността на дружеството
„Гаранстрой“ЕООД.Аналогично и по отношение на „Енконструкт“ ЕООД са подавани
уведомления по чл.62 от КТ до НАП, но и това дружество не е имало работници.
Разпитаните свидетели от тази група не установяват релевантни по предмета на делото
факти, а потвърждават изводите за липса на кадрови и материален ресурс,относно
извършваните сделки от дружествата доставчици по инкриминираните фактури
„Гаранстрай“ЕООД и „Енконструкт“ЕООД. Тези обстоятелства са в подкрепа на изводите за
липсата на реално извършени сделки, обусловили отказът за признаване от ревизиращия
екип на фактурираните облагаеми доставки по ЗДДС.
По повод възприетото за неоснователно оплакване на защитата,че е допуснато
съществено процесуално нарушение, поради липса на задълбочено обсъждане на събраните
доказателствени източници по делото, следва да се подчертае, че първият съд е анализирал
изяснените факти чрез способите за проверка на надлежно събраните по делото писмени
доказателствени източници-експертни заключения по приетите счетоводна експертиза и
графологическа експертиза. Именно въз основа на сторен съвкупен анализ на
доказателствените източници по делото-гласни доказателствени средства,писмени и
веществени доказателства,съдът е оценявал и кредитирал изцяло като обосновани, ясни и
точни приетите по делото експертни заключения. В мотивите си първият съд подробно е
анализирал заключението по изготвената графологическа експертиза и изготвените
счетоводни експертизи.
Преповтаряне не се налага,но с оглед сторено възражение от защитата по част от
инкриминираните факти, следва изрично да се подчертае следното:
Във връзка с възражения на защитата, касателно установени пропуски при попълване
на част от счетоводната документация при водене на счетоводство във дружества-
контрагенти, но не и в дружеството, управлявано от подсъдимия, следва да се посочи, че
въззивният съд, при условията на чл.339 ал.2 НПК, не намира обоснованост в твърдението
на защитата, че неоснователно първият съд е приел единствено подсъдимият да е отговарял
за организацията на финансовата дейност на дружеството и да е представял за обработване
първичните счетоводни документи, предмет на проверка в наказателно-правния
спор.Установява се, че подс.Т. е лицето, което единствено е подавал за осчетоводяване
посочените в обвинителния акт първични счетоводни документи. Тук е мястото да се
посочи, че според ТР №4/12.03.2016г. по т.д. №4/2015 година на ОСНК на ВКС, в т.3,
„субект на престъплението по чл.255,чл.255а и чл.256 от НК, респ. чл.255-257 от
НК,ДВ.бр.62/97 година, може да бъде както физическото лице, представляващо по закон
данъчно задълженото лице-търговско дружество /едноличен търговец, вписано в това му
качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице/пълномощник по силата
11
на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице/, което
осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице-търговец“. Няма
спор, че престъпният състав по чл.255 НК е резултатно престъпление, а не такова на
формално извършване, което изисква да се установи ясно отговорното за причинената щета
на държавния фиск лице. По делото е безспорно установено, че описаната щета, вследствие
доказано от фактическа страна противоправно поведение е настъпила в резултат от
престъпно деяние на подсъдимия Т. по чл.255 НК, извършено умишлено и свързано с
избягване установяването и плащане на данъчно задължение по ЗДДС, а не в резултат на
престъпно действие на трето лице.
В тази насока не се споделят, при условията на чл.339 ал.2 НПК, като основателни и
възраженията на защитата, че не е установено Т. да е нарушил задълженията си за подаване
на вярна справка-декларация по ЗДДС, както и в справката-декларация той сам да е вписвал
фактури за фиктивни данъчни събития.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд не се съгласява с твърдението на
защитата, че е налице незнание от страна на подсъдимия, касателно невярното съдържание
на придружаващите съответната за данъчния период справка-декларация, дневник за
покупки. Няколко са безспорно установените факти,оборващи обосноваността на това
възражение-единствено подсъдимия е представял първичната счетоводна документация за
обработване. Без правно значение е дали лично подсъдимия е подавал тези справки-
декларации или това е сторило трето лице, упълномощено за това. Произнасянето на
Върховната касационна инстанция по този въпрос, включително свързан със субекта на
престъпление по чл.255 НК, а и с оглед определяне на деликтната отговорност при
престъпления от този вид,е последователно и непротиворечиво.
Обосновано първият съд е кредитирал събраните и проверени в хода на
наказателното производство писмени доказателства,приемайки, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни
доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на
доказване по делото. Първият съд обосновано, а това е сторила и настоящата въззивна
инстанция, кредитира писмените доказателства по делото. Не са налице основания да се
приеме процесуална негодност на тези доказателствени източници, нито доказателствена
празнота. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите на основата на
приобщени по делото, подробно описани, справки-декларации по ЗДДС, фактури и други
първични счетоводни документи, ревизионен доклад, ревизионен акт с приложения към тях,
справка за съдимост, договори, пълномощни.
Пред въззивният съд не се твърди по същество опорочен ревизионен процес, чиито
констатации са потвърдени от две съдебни инстанции.Не се твърдят нарушения на правата и
законните интереси на подс.Т. във връзка с проведения ревизионен процес, но за пълнота на
изложението следва да се посочи, че в рамките на наказателния процес е недопустим
инцидентния контрол върху актовете на администрацията /вж. Решение № 85/14.05.2018 г.
на ВКС,н.д №103/2018 г.,II н.о., Тълкувателно решение №1/ 07.05.2009г. по тълк.д. №1
/2009г. на ОСНК на ВКС/.
Това е фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд не споделя като основателно
оплакването на защитата, че не са налице доказателства, които категорично да сочат
подсъдимия като автор на престъпното деяние, за което е признат за виновен и осъден.
Такова твърдение сочи неточна и/или некоректна критика на доказателствените източници,
свързани с изясняване „предмета на доказване“ и на мотивите към постановената присъда.
Действайки по описания по-горе начин от обективна и субективна страна подс.Т. е
реализирал признаците на престъпление,описани в чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2, т.6, т.7 НК
вр.чл.26 ал.1 НК. Изводите на първия съд в тази насока са обосновани, законосъобразни и се
споделят от настоящия съд. Установената от обективна страна престъпна деятелност на
подс. Б. Т. напълно се съотнася към признаците на престъпление, чийто фактически състав е
12
описан в чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,т.6,т.7 вр.чл.26 ал.1 НК. Обосновано очертаните в
обвинителния акт признаци на престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1,т.2, т.6, т.7 вр.чл.26 ал.1
НК от обективна страна, са възприети изцяло от първия съд.
Въззивният съд се съгласява с тяхната обоснованост и аргументираност.
Безспорно Дружеството е данъчно задължено лице по см.на чл.3 ал.1 ЗДДС, като
непосредствен обект на престъпление от този вид са обществени отношения, свързани с
нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система, защитени с правни
норми в Особената част на НК, глава VII „Престъпления против финансовата, данъчната и
осигурителната система“. При реализиране на конкретни престъпни състави на този вид
престъпни посегателства се засяга „обект“, свързан с избягване на данъчни задължения и се
засягат обществени отношения, законово защитени и гарантиращи коректно и
законосъобразно установяване и плащане на данъчните задължения. Чрез увреждането на
тези обществени отношения, пряко се въздейства върху конституционно закрепеното
задължение на гражданите да заплащат определените от закона данъци. При престъпления
от този вид е необходимо да се подчертае, както това е сторило и държавното обвинение при
повдигане обвинение против подс.Т., че данъците представляват публично държавно
вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като
неговото реализиране е гарантирано посредством държавна принуда (виж ТР №1/2009г.
ОСНК на ВКС). Предметът на конкретното обвинение е свързан с избягване плащането на
данък върху добавената стойност по ЗДДС в „особено големи размери“, като престъпната
деятелност /изпълнителното деяние/ е реализирано чрез повтарящи се действия, изразили се
в посочени в чл.255 ал.1 НК форми на изпълнително деяние.Тези отделни форми са
„потвърждаване на неистина“ в описаните справки-декларации, подадени по силата на
ЗДДС, в „използване на документи с невярно съдържание при представяне на информация
пред органите по приходите“, свързана с посочени от подсъдимия фактури, описани
подробно в мотивната част на решението по-горе, неотразяващи реално сключени сделки,
но посочени в дневник за покупки/отразил по този начин неверни факти и обстоятелства/ и
в съответния раздел на цитираните изрично справки-декларации, както и „приспадане на
неследващ се данъчен кредит, съответно т.2,т.6 и т.7 на ал.1 вр.ал.3 на чл.255 НК.
Изпълнителното деяние по цитирания текст на закона, т.2 се изразява в
„потвърждаване на неистина“ в справки-декларации, подадени по силата на ЗДДС и
изразило се в нарушаване на задължението Т. да подаде вярна справка-декларация за всеки
от посочените данъчни периоди, а вместо това представил за осчетоводяване и вписване в
съответните дневници за покупки за отделните данъчни периоди посочените подробно
фактури за неслучили се, “фиктивни“ данъчни събития. Касае се за изпълнително деяние на
резултатно по своя характер престъпно деяние, като съставомерният /причинена щета/
резултат за държавния фиск, възлиза на 31 820,34 лева.
Изпълнителното деяние по т.6 на цитирания текст на НК се изразява в „използване на
документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по
приходите“, свързана с използване и посочване от страна на подсъдимия на фактури,
вписани в дневник за покупки за съответния данъчен период, които отразяват невярно
отделни данъчни събития, за да се промени финансовия резултат на дружеството към
намаляване на следващ се данък по ЗДДС, чрез подадена справка-декларация за съответния
данъчен период.
Изпълнителното деяние по т.7 на ал.1 вр.ал.3 на чл.255 НК е изразено в „приспадане
на неследващ се данъчен кредит“ по чл.68 ЗДДС, свързан с размера на данък, който
задължено лице има право да приспадне /да намали/ от размера на общите си данъчни
задължения, при спазване разписани изисквания по Закона за данък добавена стойност.
Приспадане на неследващ се данъчен кредит е налице при неспазване на законови
изисквания за упражняване на това право, регламентирани в ЗДДС, а като резултат от това, в
нарушение на ЗДДС Т. приспаднал данъчен кредит от 22 627.92 лева, без такова право да му
се следва. Установява се от обективна страна избегнато плащане на данък добавена стойност
по ЗДДС и по ЗКПО в размер на общо 31 820,34лв. от които 22 627,92 лв. по ЗДДС и
13
9 192,42 лв. данък печалба за дружеството по ЗКПО, представляващо „данъци в особено
големи размери“ от страна на подс. Б.Т., в качеството му на представител на дружеството.
Няма спор, че чл.93, т.14 НК изрично сочи кога този квалифициращ признак е налице -
„данъци в особено големи размери“ са данъци, надхвърлящи по размер дванадесет хиляди
лева /ред.на НК, ДВ. бр. 21 от 2000 година/. В мотивите си, касателно нормата на чл.26 ал.1
НК, първият съд правилно е посочил, че престъплението е продължавано по смисъла на
чл.26 ал.1 НК, защото са налице шестте предвидени условия в цитираната разпоредба за
квалифициране на деянията на подсъдимия като продължавано престъпление и
задължителните указания, дадени в цитираното по-горе Тълкувателно решение
№1/07.05.2009 година на ВКС по т.д.№1/09 година. Безспорно е, че престъпната деятелност
е реализирана от подс.Т. чрез осъществяване на повече от две деяния, които осъществяват
поотделно състав на престъпление от един вид, извършени са през непродължителен период
от време /2013 година-2014 година/ при една и съща обстановка и при еднородност на вина,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. По един и същи начин, при изяснени условия на време, място и
обстановка, подсъдимият е нарушил законно установени задължения, свързани с
осъществявана търговска дейност чрез управляваното и представлявано от него дружество.
Правилно и първият съд е подчертал в мотивите си, че отделните деяния следва да се
третират не като самостоятелни престъпления, а като едно продължавано престъпление по
см. на чл. 26 ал.1 НК.
Касае се за продължавано престъпление, довършено с реално настъпил вредоносен
резултат /избягване установяване и плащане на данъци в особено големи размери/.
Подсъдимият Б.Т. е действал с пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал
/целял е тяхното настъпване/. Този извод се формира на основа на безспорно установените
фактически действия на подсъдимото лице, като формата на вина е изводима от конкретно
реализираната престъпна деятелност от поведението на подс.Т., съпътстващо и последващо
реализираното изпълнително деяние. Подсъдимият е действал при строга логическа
последователност, видно от събраните доказателствени източници, като в неговото съзнание
са налични представи относно всички елементи на фактическия състав на престъпление по
чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6 и т.7 НК, включително, че потвърждава неистина в подадените
справки-декларации по ЗДДС, че използва документи с невярно съдържание и в резултат-
приспада неследващ се данъчен кредит. Явна е и целта на тази престъпна деятелност – да се
заплати по-малък по размер данък добавена стойност и данък печалба от действително
дължимия. Мотивите за извършване на престъпното деяние са користни, а причините са
свързани с проявен нисък оценъчен критерий на поведение, изразяващо се в незачитане
законите на страната и чувство за безнаказаност. Не може да има спор, че определящо за
преценката на субективната страна на деянието са действията на подсъдимия, доколкото е
безспорно, че именно установените факти, свързани с изясняване начина на осъществяване
на изпълнителното деяние от подс.Т. стоят в основа на определяне формата на вина при
извършено престъпление. Подсъдимият е съзнавал всички обективни признаци, включени
във фактическия състав на престъплението, ясно е съзнавал, че използва документи с
невярно съдържание/фактури, вписани в съответни дневници за покупки и в съответните за
данъчния период справки-декларации/, за да потвърди неистина и да промени финансовия
резултат на дружеството.
Като е признал подсъдимия Б. Т. за виновен по повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6,т.7 вр.чл.26 ал.1 НК,съдът е
определил и законосъобразно наказание за престъпното деяние.
Не може да има спор, че законодателят е застанал на принципа за законоустановеност
на наказанието, като съгласно този принцип за всяко престъпление се налага предвиденото
по вид и размер наказание в Особената част на НК. Преценявайки в тези граници какво
конкретно наказание да се наложи на едно подсъдимо лице, съдът следва да се съобрази с
всички смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, да
14
прецени дали смекчаващите такива са многобройни в количествено отношение и да посочи
дали някое от тях е изключително по своя характер, както и дали и най-ниското по размер
наказание за конкретното деяние няма да се окаже прекалено тежко в установените
конкретни условия на определяне на наказателната репресия. Безспорно след оценка на
доказателствата, обуславящи наказателната отговорност, съдът следва да се съобрази с
разпоредбата на чл.54 НК или да определи наказание по реда на чл.55 ал.1 НК /Решение
№224 /07.12.98 година на ВКС по н.д. №197/98 година,V-чл.състав/.
За конкретното престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години до 8 години и „конфискация“ на част или на цялото имущество на
виновния.
На първо място следва да се посочи за неоснователно искането на защитата да се
постанови съдебен акт, с който се отмени атакувания такъв пред въззивния съд и да се
постанови нов, с който подсъдимият бъде признат за невинен в извършване на
престъплението, за които е предаден на съд. Мотивите за този правен извод на въззивния
съд са изложени по-горе. Законосъобразно, с оглед изложеното по-горе, подсъдимият Т. е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление.
Безспорно при индивидуализацията на наказанието съдът е съобразил наличните
смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, като е съобразявал
целите на наказанието, с оглед нормата на чл.36 НК. Въззивният съд намира, че при
отмерване на наказанието за извършеното престъпление, първият съд се е съобразил с
основополагащото разбиране, че обществената опасност на конкретно престъпно деяние е
основно, обективно, определящо и неюридическо негово качество, което го характеризира
от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от
закона обществени отношения и го отличава от непрестъпните деяния. За изясняване на
обществената опасност на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно характера,
начина и степента на увреда на обекта на защита, специфичните качества на дееца,
субективните му особености, условията на време, място и обстановка на реализиране на
едно престъпно поведение. Обществената опасност е определящо качество на
престъплението по отношение на останали негови свойства-чл.9 ал.1 НК. Тя е и основанието
за проявата на останалите негови характеристики като противоправност и наказуемост.
Правилно е съобразена високата степен на обществена опасност на престъпленията от
този вид, високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление и
проявената упоритост от подс.Т. в преследване на престъпния резултат.
От друга страна при индивидуализацията на наказанието съдът отчита изтеклия
дълъг срок от извършване на престъпното деяние до реализиране на наказателната
отговорност за него. Отчита се също завишена, но не особено висока степен на обществена
опасност на дееца. Подсъдимият Т. не е осъждан, с добри характеристични данни е,
образован. Липсват доказателства за негови противообществени прояви и данни за
незаконосъобразна деятелност след описания инкриминиран период. Съобразява се, че
квалифициращият признак „особено големи размери“ е елемент от състава на
престъплението и се цени на основа чл.56 НК. От друга страна следва да се подчертае, че
размерът на вредата надхвърля няколкократно прага /12 000 лева/, относим към този
квалифициращ признак.
Подсъдимият Т. не е изразил критично отношение към престъпната си деятелност, но
не е и длъжен да стори това, поддържайки в хода на производството оправдателна теза.
Налице са условия за определяне на наказание „лишаване от свобода“ при условията
на чл.55 ал.1,т.1 НК и условия, които да обусловят прилагане института на т.н.“условно
осъждане“. Първият съд е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия както и дългия период изтекъл от извършването на деянията и продължилото
наказателно производство (повече от 10г.), като второто обстоятелство има характер на
изключително обстоятелство по смисъла на закона, обуславящо приложението на чл.55, ал.1
от НК. Поради това правилно първият съд е приложил нормата на чл.55 ал.1,т.1 НК, като е
15
определил наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 НК под предвидения
най-нисък предел за такова по вид престъпление.
На основата на внимателна оценка на всички обстоятелства, относими към
определяне размера на наказанието, съобразно чл.54 НК, правилно първият съд е отмерил за
престъплението по чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,т.6,т.7 вр.чл.26 ал.1 НК и чл.55 ал.1,т.1
НК,наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Налице са материално-правните и
процесуално-правни предпоставки за прилагане нормата на чл.66 НК. Настоящият съд,
както това е сторил и първият съд, намира, че за постигане целите на наказанието,
разписани в чл.36 НК, за поправително-възпитателното и предупредително-възпиращо
въздействие върху осъдения Т., а и върху останалите членове на обществото, не се налага, с
оглед и определения размер на наказанието „лишаване от свобода“, изтърпяване на
наказанието в нарочно пенитенциарно заведение. Наложеното в конкретния случай
наказание ще мотивира изграждане у подсъдимия Т. на устойчиви положителни модели на
подражание към спазване на установения правов ред и ще предотврати извършването на
други престъпления, с което от своя страна ще реализира, както личната така и генералната
превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.
Законосъобразно, на основание чл.189 НПК, съдът се е произнесъл за сторените по
делото разноски.
Извършената проверка на присъдата, в съответствие с предмета и обема на въззивна
проверка пред настоящия въззивен съдебен състав, и съобразно основанията и оплакванията,
посочени от обжалвалата страна, не установява основания за изменяне или отмяна на
атакувания съдебен акт.
Водим от горното,на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна присъда №55/03.04.2024 година,постановена
по нохд №3849/2021 година по описа на Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок от
съобщението,че е изготвено по реда и начина, указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16