№ 46
гр. Русе , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20204520103848 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245 ал.1, чл.221
ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ .
Ищецът К. И. Ц. твърди, че на 20.08.2019 г. сключил с ответника безсрочен трудов
договор за длъжността „Охранител/организатор охрана“, с място на работа-в гр.Русе. Сочи,
че от 01.02.2020 г. работодателят преустановил изпълнението на задълженията си по чл.129
от КТ, а от 01.05.2020 г.-и на тези по чл.128 т.2 от КТ да заплаща следващите се на
работника осигуровки, както и уговорените трудови възнаграждения.В тази връзка на
16.07.2020 г. ищецът се присъединил към подаден от колегите му сигнал за нарушение на
трудовото законодателство, адресиран до Дирекция “Инспекция по труда“-
гр.Русе.Опитите да уредят доброволно отношенията си с насрещната страна обаче останали
безуспешни.На 06.08.2020 г. ищецът подал уведомление до ответника, че прекратява
едностранно трудовото правоотношение, без предизвестие в хипотезата на чл.327 ал.1 т.2
КТ.Счита, че според чл.221 ал.1 КТ в този случай работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие-90 дни съгласно
сключения помежду им договор, при съобразяване увеличението на минималната работна
заплата за страната след 01.01.2020 г. на 610 лв.Сочи,че дружеството останали задължени
към него и с обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020
г.Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в
размер на 1 830 лв., трудови възнаграждения в нетен размер за периода 01.05.-06.08.2020 г.
на обща стойност от 1978,36 лв. (по 494,59 лв. за пълен отработен месец), обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за времето 20.08.2019 г.-06.08.2020 г. от 520 лв., със
1
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на искова молба.Търсят се
разноски за производството.
Ответникът “...“ ООД-София не вземат становище по предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от Трудов договор № 1769/20.08.2019 г., считано от 21.08.2019 г. между
страните възникнало трудово правоотношение при условията на чл.67 ал.1 т.1 във вр. с чл.70
от КТ, при срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя, за
длъжността “Охранител“ при работно време от 8 часа, месторабота в гр.Русе и уговорено
основно трудово възнаграждение за работника от 560 лв.В документа е записано, че лицето
има право на 20 дни платен годишен отпуск.Страните постигнали съгласие срокът на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор за всяка от тях да бъде 90 дни.
Представена е жалба от 17.07.2020 г., изходяща от няколко лица, измежду които и
ищеца, адресирана Инспекция по труда за допуснати от работодателя нарушения на
трудовото законодателство, изразяващи се в неизплащане на трудови възнаграждения за
м.май 2020 г., както и социални осигуровки за периода м.февруари-м.май 2020 г.По повод
инициираната проверка, К.Ц. бил уведомен, че до 07.08.2020 г. работодателят не е
представил изисканите от административния орган документи.
На 06.08.2020 г. ищецът подал заявление до управителя на дружеството, че считано
от следващия ден прекратява сключения помежду им трудов договор на основание чл.327
ал.1 т.2 от КТ, поради забавяне на изплащането на трудовото му възнаграждение за времето
01.05.-06.08.2020 г.По делото не спори, че документът е получен от дружеството на същата
дата.В тази връзка е приложено електронно изявление (л.10).
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с представените в
производството доказателства, при безуспешни опити за връзка с работодателя, се е
произнесло, че за заявения по исковата молба период на ищеца се следва брутно трудово
възнаграждение от 1 946,19 лв., а след приспадане на предвидените по закон данъци и
удръжки нетната стойност възлиза на 1 510,20 лв.При пълен отработен месец работната
заплата на лицето, с приспаднати данъци и удръжки, е изчислена на 473,35 лв.Експертът е
пояснил, че за определяне на тази стойност е съобразил още чл.10 и чл.11 от Наредбата за
договаряне на работната заплата досежно обстоятелството, че от 01.01.2020 г. минималната
работна заплата за страната, определена от Министерски съвет, е била 610 лв.В този размер
вещото лице е определило и следващото се на работника обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск през 2019 г. и 2020 г.Експертът е приел, че обезщетението по чл.221 ал.1 от
КТ възлиза на 1 830 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
2
По делото се установява, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение,
прекратено по инициатива на работника на основание чл.327 т.2 от КТ-когато работодателят
забави изплащането на трудово възнаграждение или на обезщетение по КТ или по
общественото осигуряване.В хода на производството ответникът не е оспорил насрещните
твърдения, че е допуснал неизпълнение на задълженията си по чл.128 от КТ за времето
м.май-м.август 2020 г.Съгласно чл.245 ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя се следва заплащане на договорената
работна заплата.По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си
задължения до момента на прекратяване на трудовото правоотношение.По делото се
претендира нетната стойност на дължимите работни заплати.Тя е определена от вещото
лице в общ размер на 1 510,20 лв.Над тази стойност и до 1 978,36 лв. исковете трябва да се
отхвърлят.Сумата се дължи със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
С оглед основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение-поради
забавяне от страна на работодателя на изплащането на работните заплати на работника,
дружеството му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестие.По делото се установява, че уговореният между страните срок е 90 дни.При
това положение ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на
1 830 лв.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото.
До приключване на настоящото производство липсват доказателства работодателят да
е заплатил на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 40 дни.При
твърдение от работника на отрицателния факт, че не е ползвал последните, в тежест на
насрещната страна беше да ангажира доказателства за противната теза.Съгласно чл.224 ал.1
от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.Експертът е определил, че
следващата се сума на ищеца по това перо възлиза на 610 лв.Страната не е направила
увеличение на претенцията си, поради което искът трябва да се уважи така, както е
предявен.Сумата се дължи със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК отговорността за разноските в производството пада върху
ответника, съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Красно село, ж.к.Красно село, ул.”Пчела“, бл.199, партер, офис № 3,
представлявано заедно от управителите А.Г.Н. и Л.М.Е., да заплати на К. И. Ц., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.”Гоце Делчев“ № 35, вх.1, ет.11, със съдебен адрес: гр.Русе,
3
ул.“Църковна независимост“ № 3, офис № 4, чрез адв.Я.Д.П. от АК-Русе, сумата от 1 510,20
лв. , представляваща дължими трудови възнаграждения за периода 01.05.-06.08.2020 г., при
приспаднати данъци и удръжки, обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за прекратено трудово
правоотношение по инициатива на работника без предизвестие в брутен размер на 1 830 лв.
и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020
г. от 520 лв., със законната лихва върху тях, считано от 31.08.2020 г., както и сумата от
178,37 лв.–разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенциите за заплащане на трудови възнаграждения за периода 01.05.-
06.08.20202 г. в нетен размер общо над 1 510,20 лв. до 1 978,36 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА ”...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Пчела“, бл.199, партер, офис № 3, представлявано заедно от управителите
А.Г.Н. и Л.М.Е., да заплати по с/ка на РРС държавна такса за производството в размер на
183,61 лв. и 200 лв.–заплатено на вещото лице възнаграждение от БС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от
връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4