гр. Каварна 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският
районен съд в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря А.М. и в присъствието на
прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 748 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производствотo e по реда на чл. 341 и сл. Гражданския
процесуален кодекс. Искът е за делба на недвижим имот, като производството е
във втората си фаза – извършване на делбата и ликвидиране на съществуващата
съсобственост.
С влязло в сила решение № 108 от 19.08.2020 г., е
допусната делба между Г.Д.С., М.Д.Г., Г.Ж.С., Ж.И.С., С.П.С. и С.В.С., на следните
недвижими имоти: жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор: **.***.*, със ЗП 94 кв.м., на 1 етаж; гараж с идентификатор **.***.*,
със ЗП 20 кв.м., на 1 етаж; селскостопанска сграда с идентификатор **.***.*, със
ЗП 22 кв.м., на 1 етаж; селскостопанска сграда с идентификатор **.***.*, със ЗП
31 кв. М., на 1 етаж; селскостопанска сграда с идентификатор **.***.*, със ЗП
10 кв.м., на 1 етаж, всички разположени в поземлен имот общинска собственост с
идентификатор **.***, с административен адрес гр. К., ул. „***” № **, по КК и
КР на гр. Каварна, одобрени със Заповед РД-18-32 от 27.02.2008 г. на ИД на
АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: квартал ***
съседи: **.***, **.***, **.***, **.***, при делбени квоти: 10/16 ид.ч. за Г.Д.С., 2/16 ид.ч. за М. Д. Г.,
1/16 ид.ч. за Г.Ж.С., 1/16 ид.ч. за Ж.И.С., 1/16 ид.ч. за С.П.С. и 1/16 ид.ч.
за С.В.С..
В първото по делото заседание след допускане на
делбата е предявена претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, за
възлагане на процесните имоти единствено от ищеца Г.Д.С.. Последният е предявил
и искове по сметки с правно осн. чл. 346 от ГПК вр. с чл. 30, ал. 3
срещу С.П.С. за заплащане на сумата 1043,75 лв. и срещу С.В.С. за заплащане на
сумата 1043,75 лв.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и изслуша
становищата и доводите на страните приема за установено следното:
Относно
способа на извършване на делбата:
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза,
по която вещото лице е депозирало писмено заключение, което съдът възприема
като компетентно и добросъвестно изготвено и като следствие от това го
кредитира изцяло. В заключението си вещото лице сочи, че допуснатият до делба
имот е неподеляем, т.к. жилищната сграда не отговаря на нормативните изисквания
за образуване на самостоятелни обеки, съответстващи на квотите на съделителите.
Вещото лице е дало пазарна оценка на сградите в ПИ **.***
в размер на 29 090,00 лева. Съгласно определените с крайния акт по допускане на
делбата квоти, и съобразно заключението на вещото лице, съдът изчисли стойността
на дяловете на страните както следва: за Г.Д.С. – 10/16 ид.ч. или 18 181,30
лева, за М. Д. Г. - 2/16 ид.ч. или 3636,26 лева; за Г.Ж.С. - 1/16 ид.ч.
или 1818,13 лева; за Ж.И.С. - 1/16 ид.ч. или 1818,13 лева; за С.П.С. - 1/16 ид.ч. или 1818,13 лева и за С.В.С. - 1/16 ид.ч.
или 1818,13 лева.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК предвижда, че
ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял. Потестативното право на възлагане и изкупуване на
съсобствения недвижим имот във втората фаза на делбата възниква при
изчерпателно изброени в закона условия, които следва да са кумулативно дадени,
а именно: жилището да е наследствено; съделителят да е живял в него при открИ.е
на наследството; съделителят да няма собствено жилище. Следователно условията,
при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза
на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на
съсобствеността, а от друга страна - с изисквания, на които следва да отговаря
самият съделител.
По отношение на съделителя, заявил възлагателна
претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг
жилищен имот, както и условието лицето да е живяло в имота при открИ.е на
наследството. Законът от материалноправна страна поставя изискването тези
условия да са налице кумулативно. Доказателствената тежест за установяване на
тези предпоставки е за лицето, поискало възлагане на имота. Следва да бъде
отбелязано, че императивната разпоредба на чл. 349, ал. 4 от ГПК предвижда, че
искане по чл. 349, ал. 2 може да се направи най-късно в първото заседание след
влизане в сила решението за допускане на делбата. Срокът е преклузивен по своя
характер и е спазен от ищеца Г.С., който единствен е предявил възлагателна
претенция в срока.
В процесния случай всички посочени предпоставки са
налице, с оглед на което искането на съделителя Г.С. за възлагане на делбените
имоти е основателно. На първо място се установява от заключението на
изготвената от вещото лице Хр.К. и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, че жилищната сграда е неподеляема, т.к. не отговаря на нормативните
изисквания за образуване на самостоятелни обекти, съответстващи на квотите на
съделителите. На следващо място се установява, че съсобствеността на делбените
имоти между съделителите е възникнала по силата на наследяване, като между
страните не е спорно обстоятелството, че Г.С. е наследник по закон на общия
наследодател. Независимо, че съсобствеността, която е констатирана при
допускането на делбата е възникнала и въз основа на отказ от наследство, то в
случая не е налице пречка за поставяне в дял на имота от тази гледна точка, тъй
като следва да се приеме разбирането, че когато част от сънаследниците
прехвърлят своите идеални части от съсобствен имот на друг сънаследник, не е
налице хипотезата на смесена съсобственост, за която в ТР № 1/2004 г. е прието,
че може да се прекрати само чрез изнасяне на имота на публична продан, а не
чрез възлагане, (в този смисъл е и решение № 148/07.04.2010 г. по гр.д. №
437/2009 г. на І ГО на ВКС, постановеното по реда на чл. 290 ГПК).
Доказана бе и другата изискуема от закона предпоставка,
а именно съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота към
момента на открИ.е на наследството. Когато съсобствеността на неподеляем делбен
жилищен имот е възникнала в резултат на две или повече открити наследства
(какъвто е настоящият случай), то за възлагането по чл. 349, ал. 2 от ГПК е
достатъчно претендиращият възлагането съделител да е живял в имота при открИ.е
на наследството, от което черпи права - т.9 от ТР № 1/2004 г. на ВКС. Съгласно
мотивите по т.7 на ТР № 1/2004 г. на ВКС, в закона няма дефиниция на посоченото
изискване „да е живял в него” (т.е процесното жилище), но практиката предполага
трайно фактическо състояние продължително във времево отношение, установяване и
пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение,
като доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял
в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая
обстоятелства. В процесния случай, от събраните писмени и гласни доказателства
- чрез разпит на свидетеля Г. Щ., а и от твърденията на останалите съделители бе установено по категоричен начин, че към
датата на смъртта на майка си С.И.С., настъпила на 22.11.1996 г., ищецът Г.С. е
живеела постоянно в имота, както и жевее в същия и по настоящем. Налице е било
трайно фактическо състояние, което е било продължително във времево отношение и
се е изразявало в установяване и пребиваване в делбения имот с цел използването
му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя.
На последно място, по делото не се установява Г.С. да
притежава в индивидуална собственост друго жилище, което да служи за
задоволяване на жилищните му нужди.
Налице са следователно всички необходими предпоставки
за уважаване на възлагателната претенция на Г.Д.С., на когото по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК следва да се възложи допуснатата до делба жилищна сграда. На
съделителя следва да се възложат и допуснатите до делба постройки с обслужваща
основната сграда функция, които по предназначението си представлява допълващо
застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Доколкото съделителят Г.С. притежава
10/16 идеални части от собствеността върху делбения имот, то за уравняване на
дела на другите съделители той следва да им заплати суми, равняващи се на
техните дялове умножени по актуалната пазарна стойност на имота, респективно на
М. Д. Г. – 3636,26 лева; на Г.Ж.С. – 1818,13
лева; на Ж.И.С. – 1818,13 лева; на С.П.С.
– 1818,13 лева и на С.В.С. – 1818,13
лева.
По претенциите
по сметки с правно осн. чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал.3,
предявени от Г.Д.С. срещу С.П.С. и С.В.С.:
В преклузивния срок по чл. 346 ГПК
съделителят Г.С. е предявил срещу
съделителите С.С. и С.С. искания по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС, за заплащане на подробно изброени в писмена молба подобрения,
извършени със знанието и без противопоставянето на наследодателя на ответниците
и от тях самите, приети за съвместно разглеждане.
Претенциите са описани в нарочна писмена молба, в 15
пункта (стр.180-181 от делото), с посочени видове работи и стойности, конкретизирани
с допълнителна молба от 09.04.2021 г. (стр.194 от делото) по периоди на
извършване на претендираните подобрения. Ответниците по исковете не са
релевирали възражение за погасяване на тези претенции по давност. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител заявяват, че не правят възражения
срещу размера и самите искове, който почива на базата на направена оценка от
вещото лице.
Претенцията за заплащане на сумата от 1043,75 лева от
всеки един от ответниците С. и С. С. съдът намира за основателна, по следните
съображения: Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата
вещ и които не са били необходими за запазването и съхраняването й. При тях
необходима предпоставка е увеличаването стойността на имота. Извършването на
твърдяните подобрения в процесния имот по силата на приращението увеличават
дяловете на всички съсобственици, съобразно частта, която всеки от тях има в
съсобствеността. Правоотношенията на съсобствениците във връзка с извършените
подобрения в общия имот се решават, като се отчита, че всеки съсобственик е
владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите
съсобственици. С ППВС № 6/1974 г. е прието, че отношенията между съсобственици
по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно
чл. 72
и чл. 74 ЗС
в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да
владее цялата вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва подобренията
в качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите
съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3
ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите
съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД,
ако те са се противопоставили, или по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици.
Тъй като твърденията на ищеца Г.С. са, че процесните
подобрения са извършени със знанието и без противопоставянето на наследодателя
на ответниците и самите тях, което обстоятелство не се оспорва от последните,
правоотношенията помежду им се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3
ЗС. Съгласно посочената норма всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. При това положение се дължат
действително извършените разходи, съобразно частите в съсобствеността, а не
увеличената стойност на имота (Решение № 615 от 17.10.2002 г., постановено по
гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, І ГО).
Ангажираните от ищеца в хода на производството
доказателства относно обстоятелството, че тези подобрения са извършени именно
от него, чрез показанията на свидетеля Г. Щ. и заключението на вещото лице
съдът намира за достатъчни. В тежест на предявилия иска съделител е и да докаже
размера на извършените подобрения. Видно от приетото заключение на СТЕ, която
съдът кредитира напълно, общата стойност на извършените подобрения, описани в
приложенията към заключението възлиза на сумата от 16 700,00 лв. С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС за заплащане извършените от ищеца подобрения са основателни в
претендирания размер от 1043,75 лева за всеки един от ответниците срещу които
са предявени, поради което следва да бъдат уважени.
По отношение
на разноските:
Съгласно заключенията по СТЕ, общата пазарна стойност
на имотите възлиза на сумата от 29 090,00 лева.
Съделителите дължат държавна такса в делбеното
производство в размер на 4% от пазарната стойност на имотите съразмерно на
квотите им в съсобствеността - чл.355 ГПК,
вр. чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед определените им делбени квоти съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Каварненски районен съд държавна такса в следните
размери: Г.Д.С. – 727,25 лева, М. Д.
Г. – 145,45 лева; Г.Ж.С. – 72,73 лева;
Ж.И.С. – 72,73 лева; С.П.С. – 72,73 лева и на С.В.С. – 72,73 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр.
2 ГПК, по присъединените искове в делбеното производство разноските
се определят по чл. 78 ГПК.
Тоест, към първоначално и последващото обективно съединените искове в делбеното
производство, в това число и облигационните искове (по сметки), съдът е длъжен
да присъди разноски съобразно уважена или отхвърлената част по общите правила. При уважаване на исковете по
сметки не се дължи самостоятелна държавна такса, тъй като увеличената стойност
в резултат на извършените подобрения е включена в общата пазарна стойност на
имотите, върху която всеки от съделителите дължи и се осъжда с настоящото
решение да заплати държавна такса, която съобразно чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
е в размер на 4 на сто върху стойността на дяловете.
С представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е
претендирал и е представил доказателства за сторени разноски в делбеното
производство в размер на 1 735,21 лева, от които 800,00 лв. адвокатско
възнагражнение и 935,21 лв. разноски в производството. Претендирал е присъждане
на разноски единствено в тежест на ответниците С.П.С. и С.В.С..
С оглед изхода на делото и заявеното своевременно
искане, на ищеца Г.С. следва да бъдат присъдени разноски дължими от ответниците
С.П.С. и С.В.С. в размер на 58,45 лева за всеки един от тях, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК. Адвокатското
възнаграждение не е включено в размера на разноските т.к. е направено във
връзка с ликвидиране на съсобствеността и е за сметка на съделителя.
Така мотивиран, Каварненският районен съд
Р Е Ш И
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***,
следните недвижими имоти: ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна с идентификатор:
**.***.*, със ЗП 94 кв.м., на 1 етаж; ГАРАЖ с идентификатор **.***.*, със ЗП 20
кв.м., на 1 етаж; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор **.***.*, със ЗП 22
кв.м., на 1 етаж; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор **.***.*, със ЗП 31
кв. м., на 1 етаж; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор **.***.*, със ЗП 10
кв.м., на 1 етаж, всички разположени в поземлен имот общинска собственост с
идентификатор **.***, с административен адрес гр. К., ул. „***” № **, по КК и
КР на гр. Каварна, одобрени със Заповед РД-18-32 от 27.02.2008 г. на ИД на
АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: квартал ***
съседи: **.***, **.***, **.***, **.***, ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6-месечен срок
от влизане в сила на решението заплати на М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
3636,26 лева (три хиляди шестстотин тридесет и шест лева и двадесет и шест
стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на
решението в сила; на Г.Ж.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1818,13 лева (хиляда
осемстотин и осемнадесет лева и тринадесет стотинки), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от влизане на решението в сила; на Ж.И.С., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 1818,13 лева (хиляда осемстотин и осемнадесет лева и
тринадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
влизане на решението в сила; на С.П.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата 1818,13
лева (хиляда осемстотин и осемнадесет лева и тринадесет стотинки), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила и на С.В.С.
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1818,13 лева (хиляда осемстотин и
осемнадесет лева и тринадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, Г.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата 727,25 лева
(седемстотин двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
държавна такса в производството по делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, М.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата 145,45 лева
(сто четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
държавна такса в производството по делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, Г.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата 72,73 лева (седемдесет и два лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща държавна такса в производството по
делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, Ж.И.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата 72,73 лева (седемдесет и два лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща държавна такса в производството по
делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, С.П.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата 72,73 лева (седемдесет и два лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща държавна такса в производството по
делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, С.В.С. ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата 72,73 лева (седемдесет и два лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща държавна такса в производството по
делба.
ОСЪЖАДА С.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от сумата 1043,75 лв.
(хиляда четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
извършени подобрения в поземлен имот с
идентификатор **.*** по КК и КР на гр. Каварна.
ОСЪЖДА С.В.С. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от сумата 1043,75 лв. (хиляда четиридесет и
три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща извършени подобрения в поземлен имот с идентификатор **.*** по КК и
КР на гр. Каварна.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК, С.П.С., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 58,45 лв.
(петдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки) представляваща направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК, С.В.С. ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 58,45 лв.
(петдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки) представляваща направените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………