Решение по дело №55/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по чл. 268,ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 Оспорва се Решение № 158/06.01.2022г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата  на Е.М.К. срещу отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, ИРМ Видин, за прекратяване на производството по изп.дело № **********/2014г. Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон. Сочи се , че са неправилни доводите , че задълженията му са натрупани като ФЛ ,тъй като са възникнали във връзка с търговската му дейност като ЕТ. Сочи се също така , че незаконно публичният изпълнител и заместник териториален директор на ТД на НАП отказват да се съобразят с посоченото от него ТР . Счита , че задълженията му са погасени на основание чл.739,ал.1 във вр. с чл.632,ал.4 от ТЗ , поради което изпълнителното производство следва да бъде прекратено. Иска се от съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно.  

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Сочи, че неправилно жалбоподателят се позовава на ТР № 2/2020г. , което не следва да бъде прилагано независимо от ЗСВ , тъй като изпреварва времето си . Сочи че , лицето иска да се признае правото му да получи в този процес фалит като ФЛ , но към настоящия момент липсват правни норми , които да уреждат този институт. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират се разноски за производството.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че по отношение на жалбоподателя е образувано изпълнително дело /ИД/ № **********/2014г. по описа на ТД на НАП . Представен е и ревизионен акт № *********/14.04.2014г. за установени задължения на Е.М.К. като ЕТ „Емилекс –Е.К.“ за данък по чл.48 от ЗДДФЛ , данък върху добавената стойност, вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица , вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица.

С определение от 30.03.2022г. е указано на ответника да ангажира доказателства за предмета на образуваното изпълнително дело , като от същия не са ангажирани такива , поради което следва да с приеме , че същото е образувано за събиране на вземанията по посочения  и приложен от органа ревизионен акт.

Видно от приложеното по делото решение от 08.11.2017г. , с решение № 23/29.08.2016г. е обявена неплатежоспособността на ЕТ„Емилекс-Е.К.“ , открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на ЕТ,  прекратена е дейността на предприятието на ЕТ и е обявена несъстоятелност на ЕТ. След спиране на производството по несъстоятелност с приложеното решение Видинския окръжен съд е прекратил производството по несъстоятелност  и е заличил едноличния търговец от търговския регистър. Решението е влязло в законна сила на 20.11.2017г.

Жалбоподателят е отправил до публичния изпълнител молба за прекратяване на изпълнителното производство, като се е позовал на ТР №2 от 13.07.020г. по ТД № 2/2018г. на ВКС . По същата от публичния изпълнител е постановен отказ с изх.№ С210005-178-0031778/14.12.2021г. е постановен отказ по съображения , че задълженията му са в качество на ФЛ като специалната регламентация в чл.739,ал.1 от ТЗ и посоченото тълкувателно решение са неотносими към него. Във връзка с отказа е постановено процесното решение на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което жалбата на лицето е оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.268, ал.1 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението е издадено от компетентен орган-Директора на ТД на НАП-Велико Търново , при условията на заместване с оглед представената заповед за оправомощаване на заместник директора на ТД на НАП Велико Търново да изпълнява правомощията на директора при негово отсъствие  и представените доказателства за отсъствие на директора към момента на издаване на решението, но е незаконосъобразно.

Установява се от данните по делото , че образуваното изпълнително производство е за задължения на ФЛ във връзка с извършваната търговска дейност от същия като ЕТ-както за ДДС и ДДФЛ , така и дължимите вноски за обществено и здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице , което качество същият е имал именно поради упражняваната от него търговска дейност . Развитите доводи в решението в обратната насока изобщо не могат да бъдат споделени.

Съгласно ТР № 2 от 13.07.2020г., постановено по ТД № 2/2018г. на ВКС, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. Видно от решението същото визира именно откриване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ , в който случай е безпредметно провеждането на процедура по предявяване и приемане на вземанията. Също така обстойно е разгледана приложимостта на разпоредбата по отношение на едноличния търговец във връзка с Директивата (ЕС) 2019/1023 на Европейският парламент и Съвета от 20.06.2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаване на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132. Съобразно тълкувателното решение „липсват и законови разпоредби, които да обвързват възможността за изпълнение срещу длъжник – едноличен търговец от вида и основанието на вземането на кредиторите“.

Съобразно чл.130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Изрично съобразно т.1 от ТР е посочено погасяването на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ на непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника, т.е както публични вземания , така и по отношение на длъжници еднолични търговци. Развитите доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.739 от ТЗ с оглед изчерпателно посочените основания в чл.168 от ДОПК за погасяване на публичните задължения също не могат да бъдат споделени. Видно е, че съобразно чл.168,т.6 от ДОПК публичните вземания се погасяват след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. При наличие на посочената хипотеза на ДОПК масата на несъстоятелността на търговеца е изчерпана, поради което съдът по несъстоятелността на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 от Търговския закон постановява решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и постановява заличаване на търговеца от търговския регистър. На основание чл. 739 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, както и неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 от ТЗ. Аналогична на тази хипотеза е и хипотезата на открито производство по несъстоятелност при липса на имущество, покриващо началните разноски по реда на чл. 629б от ТЗ-въпреки че няма разпределение на постъпления от осребряване на активи на търговецът, обявен в несъстоятелност, същият се заличава от търговския регистър на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, като в този случай, отново се стига до погасяване на вземанията срещу длъжника на основание чл. 739 от ТЗ. От приетото ТР следва изводът , че разпоредбата на чл. 168, т. 6 от ДОПК следва да се приложи и по отношение на заличен едноличен търговец поради несъстоятелност, тъй като публичните задължения не продължават да се дължат от физическото лице, което е било регистрирано като едноличен търговец.

Не води до обратния извод от приетия в ТР и разпоредбата на чл.193, ал.1 от ДОПК, съобразно която имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Съобразно ал.2 и ал.3 когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства не покриват изцяло вземането и натрупаната лихва и разноските по публичното изпълнение, държавата или общината се удовлетворяват за остатъка по общия ред, а когато превишават публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на несъстоятелността.Изрично разпоредбата на чл.193,ал.4 от ДОПК предвижда, че ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Видно от горната разпоредба, в случаите на образувано изпълнително производство преди откриване на производството по несъстоятелност, какъвто е процесният, публичният изпълнител разполага с шест месечен срок да реализира имущество, върху което преди откриване на производството по несъстоятелност, което е универсално, е наложил обезпечителни мерки. След това публичните задължения по аргумент от чл. 164, ал. 1 от ДОПК ще следва да се събират в производството по несъстоятелност на длъжника. Съгласно чл.632,ал.2 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност с решението по чл.632,ал.1 от ТЗ може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор, какъвто е НАП. Съобразно чл.164,ал.3 от ДОПК публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго. Едва след изтичането на срока по чл.632,ал.2 от ТЗ се постановява решението по чл.632,ал.4 от ТЗ.

Предвид гореизложеното изложените съображения в оспореното решение не могат да бъдат възприети. Същото , както и потвърденият с него отказ по изложените по-горе доводи , са незаконосъобразни , поради което следва да бъдат отменени като такива , а преписката върната на публичния изпълнител за ново произнасяне по молбата, като се съобразят указанията по-горе по тълкуване и прилагане на закона.

Разноски по делото не са поискани , поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.268 и чл.267,ал.3 от ДОПК във вр. с чл.172 от АПК Съдът

                               РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 158/06.01.2022г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на Е.М.К. срещу отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, ИРМ Видин, за прекратяване на производството по изп.дело № **********/2014г.

ОТМЕНЯ Отказ с изх.№ С210005-178-0031778/14.12.2021г. на Главен публичен изпълнител за прекратяване на производството по изп.дело № **********/2014г.      

ВРЪЩА делото на Главен публичен изпълнител за ново произнасяне по молбата на Е.М.К. за прекратяване на производството по изп.дело № **********/2014г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                      СЪДИЯ: