№ 13627
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110177579 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Д. Й. З. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Искането на страните за изискване на копие от изп.дело № ****/2009 г. по описа
на ЧСИ Н М е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Н М, рег. № *** на КЧСИ, на осн. чл. 186 ГПК в
едноседмичен срок от съобщението да представи препис от изп. д. № ****/2009 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.05.2025 г. от 09:45 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Ищецът Д. Й. З. е предявил иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124
ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи
сумата от 17675 лева, представляваща главница по изпълнителен лист, издаден за
неизпълнение на задължение по договор за кредит от 20.12.2005 г. Твърди, че
посоченият изпълнителен лист е издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за сумите от:
1
17 675 лв. главница, както и акцесорни вземания.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изп.д. ****/2009 г. при ЧСИ Н М, в хода на което взискателят „Банка ДСК“
АД прехвърля вземането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с договор за цесия.
Посочва, че изп.д. ****/2009 г. по описа на ЧСИ Н М е прекратено на 09.01.2018 г.
поради настъпила перемпция, след което изпълнителния лист е предаден на взискателя
„ОТП Факторинг България“ ЕАД. На 14.12.2021 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД с
договор за цесия прехвърля вземането на „ЕОС Матрикс“ ООД. Посочва, че от
прекратяване на изпълнителното дело до настоящия момент не е образувано ново
изпълнително дело въз основа на посочения изпълнителен лист. Излага съображения,
че давността за процесните вземане е изтекла, тъй като последното изпълнително
действие по изп.д. ****/2009 г. по описа на ЧСИ Н М е предприето на 13.11.2015 г., а
дори да се приеме, че давността тече от прекратяването на делото през м.01.2018 г., от
тогава до датата на предявяване на исковата молба – м. 12.2024 г., не са били
предприемани други прекъсващи погасителната давност действия, поради което е
изтекла давност повече от 5 години. Въпреки това след извършена справка за кредитна
задлъжнялост в Централния кредитен регистър към БНБ с № БНБ – 139916/04.11.2024
г., ищецът установява, че ответникът е подал данни за негово задължение с
идентификатор № ***, а именно главница от 17 675 лева и акцесорните на нея
вземания, възникнали от договор за кредит от 20.12.2005 г. Твърди, че е подал писмо
до ответника, че счита задължението за погасено, получено от ответника на 17.12.2024
г., като в своя отговор на 23.12.2024 г. ответникът не признава, че задължението е
погасено по давност и посочва, че компетентен за това е съдът. Въз основа на
посоченото обосновава правен интерес от предявяване на отрицателния установителен
иск за недължимост на сумата срещу ответника. Моли да бъде признато за установено
в отношенията му с ответника, че сумата по задължение с идентификатор № *** на
ЦКР към БНБ, представляващо главница в размер от 17 675 лева, е погасена по давност
и не подлежи на принудително изпълнение. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Твърди, че процесното задължение произтича от Договор за кредит за текущо
потребление от 20.12.2005 г., сключен между Д. Й. З. /кредитополучател/ и „Банка
ДСК" ЕАД /кредитор/. По повод принудителното събиране на вземането от страна на
банката е инициирано заповедно производство по ч.гр.д. № 17190/2009 г. по описа на
СРС, завършило с издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист. Вземането било прехвърлено първоначално съгласно сключен
договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Твърди, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило вземането съгласно сключен договор за
цесия с цедента „ОТП Факторинг България“ ЕАД от дата 14.12.2021 г. По повод
издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ****/2009 г. по
описа на ЧСИ Н М, с peг. № *** при КЧСИ и район на действие СГС. Оспорва
твърденията, че вземането е погасено по давност, както и че последното изпълнително
действие, с което е прекъсната давността е 13.11.2015 г. Излага доводи, че
изпълнително дело № ****/2009 г. по описа на ЧСИ Н М е образувано по време на
действието на ППВС 3/1980 г. и към датата на постановяване на Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015 г. по търг.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС посоченото
изпълнително дело е било висящо, поради което през цялото време до 26.06.2015 г.
давността за процесното вземане е била спряна, като давността тече най-рано от
26.06.2015 г. Сочи, че давността е прекъсната на 10.04.2017 г. с насрочен опис на
2
движимите вещи в дома на длъжника, а след това отново е прекъсната през 2022 г.,
когато при ЧСИ е депозирана молба за конституиране на новия взискател по делото, с
която било направено и искане за налагане на запор върху банкова сметка на
длъжника. Поддържа, че при изчисляване на давностния срок следва също така да се
вземе предвид и спирането на давностните срокове на основание Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение за периода от 13.03.2020 г. до края на
обявеното извънредно положение с решение на НС на Република България.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр.
чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти,
които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. В тежест на ответника е
да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване
на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1/ ответникът е кредитор по
процесното вземане по договор за кредит от 20.12.2005 г., за което е издаден
изпълнителен лист; 2/ че ищецът е длъжник по образувано изпълнително дело №
****/2009 г. по описа на ЧСИ Н М; 3/ че процесното вземане е прехвърлено с договор
за цесия от първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България“
ЕАД, който от своя страна го е прехвърлил с договор за цесия от 14.12.2021 г. на ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3