Решение по дело №158/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 162
Дата: 23 юли 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20191450100158
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

Година

23.07.2019 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Мездренски районен

съд

 

ІІ-ри граждански

състав

 

 

 

 

 

На

 

 

Година

 

 

В публичното заседание на 21.05.2019 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели
 

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор                                                                     

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

158

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Н.И.И., ЕГН ********** ***, е предявил иск против С.И.М., ЕГН ********** ***, с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лв. неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба в следствие престъпление, предмет на НОХД № 380/2017 г. на МзРС, извършено от ответника, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 23.10.2015 г., до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 52 вр. с чл. 45 ЗЗД.

 В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорва исковата молба изцяло. По отношение иска за присъждане на лихва се прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 б. в” ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД №380/2017 год. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда №32/09.10.2018 год. по приложеното НОХД №380/2017 год. на МзРС, съдът е признал подсъдимият – ответник по настоящето гр. дело - С.И.М. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, пенсионер, женен, ЕГН **********, неосъждан, за виновен в това, че на 23.10.2015 г. в гр. М. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Цветана М. И. и Н.И.И.,*** и с това им е причинил имотна вреда в размер на 3500 лева, и на основание чл.209 ал.1 вр. чл.54 НК, му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, като е отложил, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. С присъдата си съдът е осъдил подсъдимия С.И.М. да заплати на Н.И.И., Л.Н.И.и П.Н.И.Ш, и тримата от гр. М. сумата от 3500 (три хиляди и петстотин) лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 23.10.2015 година до окончателното изплащане на сумата, ведно с направени разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.  Присъдата е влязла в сила на 31.10.2018 год.

В исковата молба се твърди, че на 23.10.2015 г. пред нотариус в гр. М. се явил ищеца, съпругата му Ц.И., ответника С.М., неговата съпруга, Н.М. – съпруга на починалия брат на С. и дъщеря и Н. И.И., с цел продажба на съсобствен имот в с. К.П., общ. Р. с продажна цена от 7000 лв. На ищеца и на съпругата му се полагала ½ ид. част, а другата част е била на останалите наследници. При изповядане на сделката, купувачът заплатил продажната цена на С.М., въпреки, че за това на кого ще се плати цената между страните не е имало предварително съгласие. След като взел парите ответника М. поел задължение веднага след сделката да се разплати с останалите наследници, включително и с ищеца. В този момент горното не е притеснило ищеца, защото ответника М. е братов син на съпругата на ищеца и те са го смятали за много близък роднина. Той обаче злоупотребил с доверието им и присвоил парите от продажбата. След като доброволно не е дал полагащата се на ищеца и съпругата му сума същите внесли сигнал в прокуратурата и в последствие било образувано приложеното НОХД №380/2017 г. на МзРС, с присъда по което ответника бил осъден за престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 54 НК, като със същата присъда е бил уважен и граждански иск в размер на 3500 лв. представляващ имуществени вреди вследствие престъплението. В настоящото производство се претендират не имуществени вреди в размер на 5000 лв. ведно със законната лихва считано от датата на увреждането. Твърди се в молбата, че наказателното дело е продължило 3 години, разследването е било дълго и мъчително за ищеца и за съпругата му. Съпругата на ищеца починала на 90-годишна възраст без да дочака края на делото. Ищецът и съпругата му многократно ходили до полицията да дават показания, до прокуратурата, ангажирали адвокат. В хода на наказателното производство разпитите и обясненията били непосилни и тежки за ищеца и съпругата му, тъй като това разкарване било свръх техните сили. По време на очна ставка съпругата на ищеца не издържала натоварването и получила нервна криза в следствие на което здравето и  се влошило, получила инсулт и скоро след това починала. След като започнал наказателния процес ищецът бил силно притеснен, не спял нощем, вземал лекарства за сън и успокоение. Твърди се още че ищецът е с увреден слух, и по време на процеса това още повече го натоварвало и притеснявало. Твърди, че постъпката на С. не само го е наранила дълбоко, но тези преживени стресове емоции и напрежение повлияли пагубно на неговото здраве и спокойствие. Твърди, че с тази си постъпка С. е съсипал последните години на ищеца, който понастоящем е на 94 години, причинило му е много болки и страдания и поради тези обстоятелства предявява настоящия иск за обезвреда на неимуществени вреди, които оценява на 5000 лв.

По делото е разпитана като свидетел Л.И. – дъщеря на ищеца. Твърди, че е запозната със случая и е участвала по наказателното дело като свидетел. Същата е живяла с родителите си. Твърди, че след случая при нотариуса, родителите и били в шок, преживели болка, разочарование, здравословни проблеми. Около месец след случая ищеца получил микроинсулт. Ищецът работел като адвокат в миналото и независимо, че по наказателното дело е ангажирал друг адвокат се е явявал на всички процесуални действия, делото много го е притеснявало. Нощем ищеца не спял, четял правна литература, преуморил се и получил инсулт от напрежение и преумора. Майка и по време на очна ставка в полицията получила нервна криза влошило се здравословното и състояние и в последствие починала, което се отразило много тежка на ищеца. Продължителността на наказателното дело от около три години е довела до много напрежение и стрес. По време на много разпити свидетелката видяла че на баща и е много трудно на тази възраст да дава показания, бил изключително напрегнат и от факта че не чува добре, както и от поведението на С., който му е близък роднина, но не се разкайвал за постъпката си, а ищецът и съпругата му много са му помагали в миналото. Затова те изживели неговата постъпка много тежко и трудно. Свидетелката твърди, че докато е започнало делото баща и не е имал сериозни здравословни проблеми на нервна основа, каквито е получил след деянието на С..

По делото е разпитана още една свидетелка доведена от ответника – свидетелката М.. Същата е съпруга на брата на С.. Твърди, че познава страните, разбрала, че ищеца е с разклатено здраве от 2013 г. Свидетелката присъствала на сделката при нотариуса и твърди, че ищеца не е имал здравословни проблеми. В последствие при разпитите и очните ставки също е присъствала и не е личало да има здравословен проблем. Твърди, че здравето му е отлично за неговите години. Не е чувала от свои роднини ищеца да е имал здравословни проблеми, присъствал е на всички заседания по наказателното дело. Други доказателства от страните не бяха ангажирани.

От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо да се установят следните елементи от състава на непозволеното увреждане: противоправно поведение, настъпили вреди, причинна връзка между тях и вина, която съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Фактът на осъществено от ответника непозволено увреждане е установен с влязла в сила Присъда № 32/09.10.2018 г. по НОХД № 380/2017 г. по описа на МзРС,  която присъда е задължителна за гражданският съд, съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, поради което в настоящото производство основен е въпросът относно това какви неимуществени вреди са причинени на ищеца и с каква сума следва да бъдат компенсирани.

Поначало, тъй като не засягат пряко имуществената сфера на субектите, а рефлектират на личните права и интереси на лицата, неимуществените вреди не подлежат на точна парична оценка. Поради това, за да бъде определен размерът на дължимото се обезщетение, с плащането на което би се погасило напълно правото на обезвреда, следва съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност, да отговорят в най-пълна степен на критерия на справедливостта, така че всеки да получи само това, което му се следва, но всичко от него, което му се дължи.

 Ищеца претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, платими от ответника.

 Неимуществените вреди винаги са свързани с психически преживявания и морални ценности /здравето, засегната психическа сфера, душевен мир/.    

Съгласно Конституцията на РБ, КЗПЧ, всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г. размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о.

 В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Следва да се отчетат и всички онези неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички  доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/. Предвид горното, съдът приема за доказано по безспорен начин, че ответника на 23.10.2015 год. е извършил противоправно деяние спрямо ищеца и на основание чл. 45 ЗЗД му дължи обезщетение за претърпените от това деяние неимуществени вреди. При деликтната отговорност, деликвентът, който виновно е причинил вреди другиму, дължи на пострадалия обезщетение, което съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД следва да репарира в пълен обем всички претърпени вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от деянието.

Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира, че на ищеца е причинено увреждане; това увреждане се изразява в изживян шок от постъпката на ответника, на когото ищеца е имал доверие като на близък роднина, разочарование, притеснения от влошено здравословно състояние на съпругата му след преживяна криза при очна ставка в наказателното производство, преживени напрежение и стрес при явяването му като свидетел в наказателното производство, продължило три години, с оглед напредналата му възраст. Макар че по делото липсва медицинска документация, следва да се приеме за безспорно, че влошаването на здравословното състояние на ищеца – микроинсулт, е в пряка връзка със случилото се на 23.10.2015 год. Безспорно ищеца е изживял и отрицателни емоции от липсата на разкаяние от ответника за стореното от него, предвид близката им роднинска връзка и разликата във възрастта им. Всичко това е силен стрес в живота на един възрастен човек на 94 години, бивш адвокат, прекратил практиката си преди 20 години, и на тази възраст принуден да търси от съда справедливост в един продължителен период от близо четири години до настоящия момент.

В тази насока съдът цени показанията на св. И., независимо от близката и роднинска връзка с ищеца. Същата е негова дъщеря, живее с него, възприела е лично фактите, които излага в показанията си, които са последователни и безпротиворечиви, и кореспондират с останалите доказателства по делото, включително и с изложеното в мотивите към присъдата.       

Така претърпените страдания и стресова реакция са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари, затова, размерът на следващото се за тях обезщетение се определят на принципа на справедливостта съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД

Като взе предвид съвкупността от горепосочените обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливо обезщетяване на претърпените от ищеца Н.И.И. неимуществени вреди възлиза на сума в размер от 5000 лв., в който размер иска е основателен, така, като е предявен.

По отношение искането за присъждане на законна лихва и възражението за изтекла погасителна давност:

Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, като допълнение към обезщетението, а не мораторни, тъй като се дължат от деня на събитието. Трайна е съдебната практика, че при деликт размерът на изтеклите от датата на увреждането до предявяването на исковата молба лихви не се включва в цената на иска и искането за присъждането им не представлява самостоятелна претенция. Тук е неприложима разпоредбата на чл. 111 б. „в“ предл. второ ЗЗД.

Искът за обезщетение за забава по смисъла на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД,  към иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, представлява иск за обезщетение за това, че длъжник е изпаднал в забава от момента на деликта, и е в забава до окончателното изплащане на обезщетението за вреди.

В случая следва да се прави разлика с иск за обезщетение за забава /„мораторна лихва”/ при неизпълнение на парични задължения. В този случай искът за обезщетение за забава е иск от датата на падежа до датата на предявяване на исковата молба в съда и това следва от нормата на чл. 86 от ЗЗД. В този случай се касае за различни по характер искове, макар като стойност да са равни на законната лихва. Този извод се налага от специфичния характер на непозволеното увреждане, и целта на закона в случая е да възпира участниците в гражданския оборот от такива действия. При други задължения за парични суми, обезщетението за забава от датата на падежа до датата на постъпване на исковата молба в съда е самостоятелен иск за този период, който следва да се доказва, както по основание, така и по размер при условията на пряко и пълно доказване.

Съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Вземането от непозволено увреждане става изискуемо от датата на деликта, поради което тук обезщетението за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница се дължи от датата на настъпването на деликта -– 23.10.2015 г.

Няма данни по делото за направени от ищеца разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 6 вр. с чл. 83 ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът С.М. следва да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 200 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН ********** ***, да заплати на Н.И.И., ЕГН ********** ***, сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие престъпление, предмет на НОХД № 380/2017 г. на МзРС, извършено от ответника, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 23.10.2015 г., до окончателното изплащане

ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН ********** ***, да заплати, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, държавна такса в полза на МзРС върху уважения иск в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                                Районен съдия: