Присъда по дело №9841/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110209841
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния
състав:
Председател:Д.Д.
СъдебниЕ.С. Х.

заседатели:Б. Б. И.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
и прокурора С. В. Н.
като разгледа докладваното от Д.Д. Наказателно дело от общ характер №
20221110209841 по описа за 2022 годИ.
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Е. Г. Б., родена на ***, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на
04.03.2020 г. в гр. София, ул. „Йерусалим“ № 22, в офис на банка „Уникредит Булбанк“ АД,
филиал „Младост“, с цел - да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у В. К. С.
- служител на „Уникредит Булбанк“ АД, филиал „Младост“, че действа по пълномощие на съпруга
си - Л. Г. Б. и с това причинила имотна вреда на И. Л. Б., в размер на 6 405.31 /шест хиляди
четиристотин и пет евро и тридесет и един евроцента/ евро, като 1 евро се равнява на 1.95583 лева
или всичко на обща стойност 12 527,70 лева (дванадесет хиляди петстотин двадесет и седем лева и
седемдесет стотинки), поради което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК Й НАЛАГА
наказание „лишаване от свобода”, за срок от една годИ. и шест месеца .
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание, за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, Е. Г. Б., ЕГН ********** да заплати по сметка
на СДВР сумата от 358,40 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС - 40 лева –
деловодни разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
1
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на глава XX НПК.
Образувано е по внесен от СРП срещу Е. Г. Б. обвинителен акт, с твърдения за
извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, а именно, че на 04.03.2020 г. в гр. София, ул.
„Йерусалим“ № 22, в офис на банка „Уникредит Булбанк“ АД, филиал „Младост“, с цел - да
набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у В. К. С. - служител на
„Уникредит Булбанк“ АД, филиал „Младост“, че действа по пълномощие на съпруга си - Л.
Г. Б. и с това причинила имотна вреда на И. Л. Б., в размер на 6 405,31 евро, като 1 евро се
равнява на 1,95583 лева или всичко на обща стойност 12 527,70 лева.
В съдебно заседание представител на СРП намира обвинението за доказано по
несъмнен начин, а деянието – за съставомерно от обективна и субективна страна. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда. Предлага налагане на наказание „лишаване от
свобода”, към минималния размер, при отложено изтърпяване.
Защитата оспорва обвинението. Навежда доводи за несъставомерност. Счита, че
подсъдимата не е получила дължимо се съдействие, за да възстанови инкриминираните
средства. Подчертава, че вредата не е настъпила за въведеното в заблуждение лице. Оспорва
наличието на користна цел и пряк умисъл. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда, в условията на евентуалност – за санкция в минимален размер.
Подсъдимата поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, моли да бъде
оправдана.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. Е. Г. Б. е родена на ***, ЕГН **********.
Към 04.03.2020 г. подс. Б. и Л. Г. Б. имали сключен граждански брак.
Преди да почине в 07:20 ч. на 04.03.2020 г., Л. Б., поради влошеното си здравословно
състояние, подписал нотариално заверено пълномощно от 01.10.2019 г., по силата на което
упълномощавал съпругата си да тегли и внася суми от негово име и за негова сметка, без
ограничение в размера, от всички банки, намиращи се на територията на Република
България, да открива и закрива банкови сметки в лева и във валута в банка, по неин избор и
др.
В тази връзка, на 28.02.2020 г. Л. Б. и подс. Б. посетили офис на банка „Уникредит
Булбанк“ АД, находящ се в гр. София, филиал „Младост“, ул. „Йерусалим“ № 22, където
депозирали горепосоченото пълномощно.Служителка на банката - св. ИвелИ. Л. приела
пълномощното, което следвало да бъде проверено от служители на банката - обстоятелство
което обичайно отнемало около три работни дни. След това пълномощното се качвало в
системата, заедно с личната карта и спесимен от подписа на упълномощеното лице и едва
тогава можели да се извършват разпоредителни действия със сметките и наличностите.
В деня, в който Л. Б. почИ.л (04.03.2020 г.), подс. Б. отново посетила офиса на банка
„Уникредит Булбанк“ АД, филиал „Младост“, в гр.София, ул. „Йерусалим“ №22, като вече
знаела, че съпругът й е почИ.л и била съобщила този факт на децата си преди посещението
си в банката. Независимо от това, извършила два вътрешнобанкови превода, по нейно
нареждане, с които били преведени от сметката на почИ.лия вече Л. Б. по нейна сметка, в
качеството й на пълномощник, парични суми, в общ размер от 25 621,27 евро.
Прехвърлянето било извършено, със съдействието на банков служител - св. В. С., пред който
обвиняемата се представила, като пълномощник на Л. Б..
От брака си с подс. Б., Л. Б. имал две деца – свидетелите Г. Б. и Б. Г.. От предходен
свой брак, Б. имал друга дъщеря – И. Б.. Към момента на смъртта му, И. Б. имала сключен
1
граждански брак със св. М. К., от който имала две деца – С. К. и М. К.
След кончИ.та на Л. Б., на И. Б. се полагала една четвърт от наличността в
горепосочената банкова сметка, в размер на 6405,31 евро или 12 527,70 лева.
Впоследствие, И. Б. направила неколкократни опити да получи обратно полагащата й
се по наследство парична сума, първият от които се изразявал в отправяне на нотариална
покана към подсъдимата, с посочена банкова сметка (поканата била връчена на 14.05.2020 г.
лично на подсъдимата), но същите останали без резултат. Между наследниците на Л. Б., със
съдействието на ангажирани от тях адвокати, били проведени неколкократни срещи, с цел –
подялба на наследството, но същите също не били продуктивни. Имало и размяна на
електронна кореспонденция между адвокатите, която също не спомогнала съществено.
В хода на разследването, на 03.11.2021 г. И. Б. почИ.ла,оставяйки като свои
наследници по закон М. С. Кликсурски - съпруг и двете си непълнолетни деца - С. М. К. и
М. М. К.
След началото на наказателното производство, по съвет на лице с адвокатска
правоспособност, с отделни преводи от 22.05.2022 г. и 06.06.2022 г., подс. Б. превела по
банков път на М. К., С. К. и М. К. – по 2 135 евро за всеки от тях.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Б. Г. (л. 40-гръб и частично прочетени от т. 1, л. 40 ДП), В. С. (л. 42), Г. Б. (л. 42-
гръб), М. К. (л. 54 и частично прочетени от т. 1, л. 53 ДП), С. К. (л. 55 и частично прочетени от т.
2, л. 54 ДП), П. С. (л. 70-гръб), Х. Х. (л. 71) и И. Л. (л. 74-гръб и прочетени от т. 1, л. 37 ДП);
банково удостоверение (т. 1, л. 5 ДП); жалба (т. 1, л. 3 ДП); акт а смърт (т. 1, л. 6 ДП);
удостоверение за наследници (т. 1, л. 7 ДП); справка за банкови сметки (т. 1, л. 9 ДП); нотариална
покана (т. 1, л. 12 ДП); справки от „УниКредит Булбанк“ (т. 1, л. 22 ДП; т. 1, л. 47 ДП; т. 1, л. 49
ДП; т. 1, л. 53 ДП; т. 1, л. 56 ДП); кореспонденция (т. 1, л. 42 ДП); пълномощно (т. 1, л. 54 ДП);
справка от нотариус (т. 1, л. 58 ДП); удостоверение за родствени връзки (т. 1, л. 106 ДП); акт за
смърт и удостоверение за наследници (т. 2, л. 12 ДП); платежни нареждания (т. 2, л. 57 ДП);
заключения на СГЕ (т. 1, л. 87 ДП) и ССЕ (т. 2, л. 15 ДП); справка за съдимост (л. 15) и за висящи
наказателни производства (т. 2, л. 10 ДП).
Спецификите на тази категория инкриминирани деяния предполагат водеща роля на
гласните и писмените доказателства. Тук е мястото да се отбележи, че в хода по същество никоя от
страните не се спира подробно върху излагане на релевантната фактология и съпоставка на
доказателствата. Подобен подход не следва да търпи процесуална критика, доколкото почива на
добросъвестен и непредубеден прочит на доказателствената маса. Показанията на разпитаните
свидетели позволяват да бъде изградена ясна и последователна картИ. за живота на почИ.лия Л. Б.,
както и за наличието на две семейства, изградени от него и деца от тях. Същевременно, в подкрепа
на събраните гласни доказателства за настъпила смърт и кръга наследници са и представените
писмени доказателства – актове за смърт и удостоверения за наследници (за Л. Б. и И. Б. –
последната, надживяла баща си, но и на свой ред оставила наследници, скоро след това).
Едновременно с това, за разпоредителните действия, извършени в банковата институция, са
събрани не само гласни доказателства, но и надлежни писмени такива, които не позволяват да
бъде направен извод, различен от този – че именно подс. Б. е наредила сумите по своя сметка.
Макар доказателствената маса да се отличава с еднопосочност, уместно е да се подчертаят
няколко момента от нея (основното възражение на защитата касае субективна несъставомерност, а
изводи за представите и волята на подсъдимата, доколкото се касае за факти от душевния й мир,
могат да бъдат градени, само въз основа на обективни находки).
На първо място, макар в житейски план да се намират в условия на известно
противостоене, всички разпитани свидетели декларират ясен спомен за уведомяване, от страна на
подсъдимата, незабавно след настъпилата кончИ. на съпруга й (около 07:30 ч.) – обстоятелство,
имащо своето дълбоко житейско значение, но и отношение към субективната страна на
2
изпълнителното деяние, отнесено към момента на последвалото посещение на банката (между
09:00 ч. и 09:30 ч. на същия ден) – изключително кратък период от време, след момента на
откриване на наследствената маса.
Същевременно, следва да се подчертае дебело обстоятелството, че, съобразно
заключението на СГЕ, автор на пълномощното е именно титулярът на банковата сметка (Л. Б., т. е.
касае се за изрядна гражданска сделка и истински документ), както и че прехвърлянето на
средствата от тази сметка по сметка на подсъдимата е кореспондирало изцяло с неговата воля
приживе (в тази насока и показанията на свидетелите Г. Б. и Б. Г.). Не без значение, според
настоящия съдебен състав, е и заявеното от Б. и Г. обстоятелство, касателно предназначението на
средствата от сметката – същите да послужат за заплащане на предстоящ престой на Л. Б. в
хоспис, във връзка със силно влошеното му здравословно състояние. В този смисъл и до момента
на откриване на наследството, това е бил не само законен, но и желан резултат.
Уместно е да се обърне внимание и на показанията на св. С.. В принципен план, коректно
се цитира изявлението на свидетеля „… възможна е хипотеза, в която упълномощеното лице да
дойде, заедно с упълномощителя, при представяне на пълномощното и да заяви – какво действие
желае впоследствие да бъде извършено“. Касае се, обаче, до фрагментарен прочит на изявлението
на свидетеля, съобразен с процесуалното положение на защитата, доколкото непосредствено след
това С. заявява: „… но това не ни обвързва“. За да се избегнат всякакви съмнения относно
изнесеното от свидетеля, като информация, следва и изрично изявление, че пълномощното
подлежи на проверка „… и едва след това могат да се извършват каквито и да било действия…“.
Това изявление следва да бъде коментирано и в светлИ.та на показанията на св. Л. – банков
служител, пред който пълномощното е било депозирано, която също е категорична, че едва след
проверката и „качването“ в системата на проверното пълномощно, упълномощеното лице може да
посети банката и да извърши действия по своя преценка, съобразно представеното пълномощно.
В пледоарията на защитата неколкократно се подчертава липсата на достатъчно добра
комуникация между наследниците на Л. Б. – семейство Б.и (от една страна) и семейство К. (от
друга), като дори намесата на упълномощени представители не е спомогнала за окончателно
уреждане на имуществените отношения. Тук е мястото, преди всичко, да се отбележи, че предмет
на настоящото производство не съставляват разпоредително действия с цялата наследствена маса,
а само и единствено с наличностите по сметката на почИ.лия Л. Б. в УниКредит Булбанк.
Независимо от това, показанията на свидетелите Б., Г., С. и Х. – за недостатъчно добра
комуникация с И. Б. и за проведени срещи намират опора и в казаното от самия свидетел М. К. - за
наличие на субективно разочарование у съпругата му от начИ., по който се уреждат въпросите по
наследствената маса, в резултат на което е имало известно отдръпване, от нейна страна. Доколкото
се касае за обективно обстоятелство, правните последици от което ще бъдат обект на обсъждане в
друг раздел на настоящото изложение, то следва да бъде коментирано и в контекста на надлежно
връчена (лично на подс. Б. на 19.05.2020 г., т. е. месеци преди дори да започне кореспонденцията
между адвокатите, считано от 04.09.2020 г.) нотариална покана от И. Б. до Е. Б., с която се отправя
недвусмислена претенция, с конкретно посочена сума (съвпадаща с инкриминираната, с
минимално закръгляне, в полза на подсъдимата – с 31 евро цента) и банкова сметка на И. Б., по
която претендираната сума да бъде преведена. Същевременно, в подкрепа на показанията на св. К.
– че дължимото е било заплатено, едва след привличането на Б., в качеството на обвиняема (на
17.02.2022 г.), са представените по делото платежни нареждания от 25.05.2022 г. и 06.06.2022 г.
С така направените уточнения, съдът се солидаризира с доводите на страните (изрични – на
СРП и имплицитни – на защитата), че релевантната фактология е изяснена в М.ална степен и не
заема централно място сред спорните моменти по делото, а ключът към изхода на производството
касае приложението на материалния закон.
Данни за съдебното мИ.ло на подс. Б. и характеристични данни за нея съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за висящи наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
3
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. Б. е реализирала престъпния състав, за който й е повдигнато обвинение.
От обективна страна, налице е възбуждане на заблуждение, от страна на подс. Б., у св. С. -
за обстоятелството, че явилото се лице продължава да действа, като пълномощник на титуляра на
банковата сметка, от която средствата са били наредени. От една страна, към този момент Л. Б.
вече не е бил сред живите (обстоятелство, което е било не само част от обективната
действителност, но и известно и на самата подсъдима, доколкото час и половИ. преди банковата
операция вече добросъвестно е била съобщила на близки за кончИ.та на съпруга си), т. е.
банковата сметка вече е имала не качеството на имущество на Б., а на наследствена маса, по
смисъла на чл. 1 от Закона за наследството ЗН), при съответни падащи се на всеки наследник
части, съобразно чл. 5 и сл. ЗН. Въпреки това, разпоредителните действия на подсъдимата са
обхванали цялата наличност по сметката (в случай на разпореждане само с част от тях,
съответстваща на дела на Е. Б., актуален би бил въпросът със съставомерността или най-малкото –
с малозначителността).
От друга страна, отново касателно обективната страна на деянието, няма как да не бъде
коментирана разпоредбата на чл. 41, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
съобразно която действието на пълномощното се прекратява със смъртта на упълномощителя. От
една страна, касае се за императивна законодателна постановка, с която всички следва да
съобразяват поведението си. От друга, същата има своето дълбоко собствено значение, доколкото
упълномощителнатa сделка е intuitu personae и личността както на упълномощителя, така и на
упълномощеното лице имат ключово значение, с оглед възможността от името и за сметка на
първия да бъдат извършвани определени действия, със съответните последици. В този смисъл и в
светлИ.та на настоящия случай, към момента на нареждане на суми от сметката на почИ.лия Л. Б.,
подс. Б. е имала качеството не на пълномощник, а на наследник.
Същевременно, от доказателствата по делото се изяснява в М.ална степен, че каквито и
изявления да са били направени от упълномощителя и/или от упълномощеното лице, в момента на
депозиране на пълномощното, същите нямат обвързващ ефект и надлежни действия, съобразно
вътрешните правила на банката, са могли да бъдат извършвани, едва след проверка на
пълномощното и присъединяването му в системата на кредитната институция, т. е. желаните
правни последици се пораждат не по силата на представено пълномощно и декларирано желание и
намерение, а в резултат на конкретни постъпки, след извършването на надлежната предварителна
порверка.
В своята пледоария, по отношение на субективната страна, защитата се позовава на липса
на користна цел и пряк умисъл. Подобна теза не би могла да бъде сподЕ.. В тази връзка,
действително св. М. К. декларира ясен спомен за изявление от Е. Б. към И. Б., по време на една от
срещите: „Аз, ако те знаех каква си, щях да ошушкам всичко“. Факт е, че се касае до свидетел,
който, макар да не се е възползвал от възможността да участва в допълнително процесуално
качество, декларира влошени отношения с подсъдимата и в този смисъл съдът не би могъл само и
единствено въз основа на този цитат да приеме обвинителната теза за издържана. Това, обаче,
може и следва да бъде сторено, въз основа на останалите събрани доказателства. В отграничение
от твърдението на защитата за липса на користна цел и пряк умисъл, следва да се посочи, на първо
място, че средствата на сметката на Л. Б. не просто са били наредени, а това е станало към сметка
на самата подсъдима (т. е. по начин, че всякакво последващо разпореждане с тях да може да се
извърши, само и единствено с нейно знание и съгласие).
От значение за изясняване на субективната страна на изпълнителното деяние, както
абсолютно коректно отбелязва защитата, са и хронологията и особеностите на последвалите
събития. Действително, както сочат свидетелите Б. и Г., кратко време след смъртта на Л. Б., И. Б. е
била уведомена за наличието на процесната банкова сметка в УниКредит Булбанк. Доказа се, също
така, и твърдяното от защитата обстоятелство – за влошаване на тона на разговорите, довело до
отдръпване на И. Б. от преговорите. Тук е мястото, обаче, дебело да се подчертае, че алтернативна
възможност за уреждане на отношенията, касателно паричните средства от наследствената маса
(връчена лично на Б. на 19.05.2020 г. нотариална покана, с изрично посочени сума и банкова
4
сметка) е била налична и пристъпването към нея е било функция изцяло от волята на подсъдимата
(реално, към плащане тя е пристъпила, около три месеца, след привличането си, като обвиняема,
което основателно поставя въпроса – дали се касае за стремеж към изрядност или към смекчаване
на последиците).
В пледоарията на защитата се излагат доводи, в насока – че подсъдимата не е била наясно
със задължението си да уведоми банката за настъпилата смърт. Тук е мястото да се отбележи
(встрани от постулата ignoratio iuris neminem excusat), че отговорността на подсъдимата е
ангажирана не заради липсата на уведомяване на банката за настъпилата смърт, т. е. за бездействие
(макар добросъвестността подчертано да предполага подобна линия на поведение), а заради
извършване на конкретни активни действия по явяване в банков клон, позоваване на пълномощно
пред банковия служител и извършване на разпоредителни действия, с негово съдействие. Отново в
този ред на мисли и по повод възражението на защитата, ресурсите на подсъдимата очевидно са й
позволили да ангажира три отделни адвоката, по повод и във връзка с въпросите по наследството
(защитникът по настоящото производство и свидетелите С. и Х.), т. е. дори при евентуално
незнание, отправяне на предварително запитване за законосъобразността на едни или други
последващи действия е било възможно, при липса на желание.
В противовес на изложените доводи за субективна несъставомерност, според настоящия
съдебен състав, е и обстоятелството, че едва час и половИ. след смъртта на съпруга си,
подсъдимата вече е била в клон на банкова институция, за да извършва разпоредителни действия
със средства от сметките му. Макар в житейски план подобна експедитивност да носи белезите на
известен цинизъм и нелогичност, за целите на настоящото производство подобна експедитивност
буди основателни съмнения, особено предвид обстоятелството, че изначалната цел на
прехвърлянето на средствата (в каквато насока са и показанията на децата на Б. – Г. Б. и Б. Г.) е
била – заплащане за предстоящ престой на Л. Б. в хоспис – необходимост, която, в резултат на
настъпилата кончИ., вече е била със статут на отпаднала.
В този смисъл и съдът застъпва тезата, че целта на инкриминираните действия е била
именно користна – в полза на подс. Б. и в ущърб на останалите наследници. Тук е мястото да се
маркира изявлението на защитата, направено в хода по същество – че целта на подсъдимата не е
била да измами И. Б.. Следва да се отбележи, че подобно твърдение не се отправя нито с
обвинителния акт, нито се съдържа в показанията на който и да е от разпитаните свидетели. Точно
обратното – инкриминира се въвеждане в заблуждение на банковия служител, извършил и
оторизирал исканата от подсъдимата банкова операция, в резултат на която средствата от сметката
на почИ.лия й съпруг-упълномощител са премИ.ли в нейно владение. Отново в този ред на мисли
и за пълнота на изложението, по повод изрично направеното възражение, законодателят изрично е
предвидил и хипотеза, в която вредата е възможно да настъпи и за другиго, за не задължително – за
въведеното в заблуждение лице, поради което и доводите в тази насока не биха могли да бъдат
споделени.
С изложените аргументи, съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на
подс. Б. за стореното.

По вида и размера на наказанието
За престъпление по чл. 209, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ от една до шест години.
От една страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства няма как да не бъдат
отчетни чистото съдебно мИ.ло на подсъдимата, постъпките за възстановяване на имуществените
вреди и продължителността на наказателното производство, която не би могла да бъде счетена за
разумна (близо две години за досъдебна фаза, при липса на фактическа и правна сложност), но и
която не се дължи на недобросъвестно поведение на подсъдимата. Същевременно, обаче, на тях са
противопоставими относително високия размер на неправомерно придобитото имущество (повече
от 12 000 лева) и обстоятелството, че до възстановяването му се е стигнало, единствено и едва
след привличането на подсъдимата към наказателна отговорност. В този смисъл и съдът намира,
че отмерване на санкцията между минималния и средния размер, а именно – „лишаване от
5
свобода“, за срок от една годИ. и шест месеца носи признаците на справедливост и съразмерност,
като напредналата възраст на подсъдимата не следва да бъде вземана предвид (от една страна –
доколкото същата предполага завишени критерии за житейски опит и социална зрялост, а от друга
– доколкото довеждане на подобна теза до край би означавало две лица на различна възраст да
получат различни наказания за идентични престъпления, т. е. за дискримИ.ция по признак
„възраст“, в контекста на чл. 6, ал. 1 от Конституцията на Република България). Същевременно и
най-вече с аргумент за чистото съдебно мИ.ло на подсъдимата, съдът намира, че отлагане
изтърпяването на наложеното наказание за минималния изпитателен срок, предвиден в закона, има
всички изгледи да постигне надлежен възпиращ и предупредителен ефект, под угрозата от
ефективно изтърпяване на санкцията, в случай на извършване на ново престъпление.

По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, разноските по воденото до момента наказателно производство
следва да бъдат възложени, в тежест на признатата на виновна подсъдима.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

6