РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 34
гр. Силистра, 08 януари 2024 г.
Административен съд – Силистра, в
закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: Елена Чернева
разгледа адм. дело № 220 по описа
на съда за 2023 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от Е.С.Р. с ЕГН – ********** ***, действащ чрез адв. П. Н. ***, с
която се претендира съда да постанови осъдително решение срещу ответника Областна дирекция на МВР-Силистра за
заплащане на претърпени имуществени и неимуществени вреди в следствие на
отменената заповед на началника на РУ на МВР-Дулово към ОДМВР-Силистра за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0259-000075 от 07.09.2022
г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, както и от постановената от същия орган заповед
за задържане на жалбоподателя за срок от
24 часа от 06.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите.
При разглеждането на делото в настоящото
заседание съдът констатира, че исковата молба е неясна в отделни части. На
първо място не е ясно дали неимуществените вреди са претърпени в резултат на
задържането на жалбоподателя или от двете заповеди. В тази връзка е необходимо
да се уточни дали са предприети действия за отмяна на заповедта за задържане и
да се диференцира размера на претенциите за неимуществени вреди от двете
заповеди (в случай, че вредите са в резултат на двете заповеди, а не само от
заповедта за задържане). Неясен е и началният момент, от който се претендира
заплащане на лихва за забава – дали от датата на увреждането или от датата на
предявяване на иска. Освен това част от претенцията касае заплащане на
пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, като в тази връзка
следва да се конкретизира и докаже датата на падежа на всяко от месечните
плащания, в случай, че началния период на лихвата е от датата на увреждането.
Освен това е необходимо да се уточни полученият размер на доходите от
„инцидентна, временна работа“, както и дали за периода на безработица ищецът е
кандидатствал за обезщетение за безработица (в България или Франция) и дали е
получавал такова.
Ето
защо и на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК на ищеца следва да се даде възможност да изправи нередовностите по
исковата си молба.
Ето защо съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба,
по повод на която е образувано настоящото производство.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок
да уточни и конкретизира:
1.
Дали
неимуществените вреди са претърпени в резултат само на задържането му за срок
от 24 часа или от двете заповеди. В тази връзка е необходимо да се уточни дали
са предприети действия за отмяна на заповедта за задържане и да се диференцира
размера на претенциите за неимуществени вреди от двете заповеди (в случай, че
вредите са в резултат на двете заповеди, а не само от заповедта за задържане).
2.
Да посочи
началния момент, от който се претендира заплащане на лихва за забава върху
процесните суми–дали от датата на увреждането или от датата на предявяване на
иска. Част от претенцията касае заплащане на пропуснати ползи от неполучено
трудово възнаграждение (37771.50 лева), като в тази връзка следва да се
конкретизира и докаже датата на падежа на всяко от месечните плащания за
възнаграждение, в случай, че началният период на лихвата е от датата на
увреждането.
3.
Да
конкретизира получения размер на доходите от „инцидентна, временна работа“,
както и дали за периода на безработица ищецът е кандидатствал за обезщетение за
безработица (в България или Франция) и дали е получавал такова.
При неизпълнение на горепосоченото
задължение производството по делото ще бъде прекратено в частта на
предявената претенция за заплащане на неимуществени вреди и ще се приеме, че
законната лихва се претендира от датата на предявяване на иска.
Разпореждането не подлежи на
оспорване.
СЪДИЯ: