РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Пловдив, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20255300500067 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от Л. Д. Т. С ЕГН-
********** и Б. И. К. с ЕГН-********** против Решение №364 от
18.10.2024г постановено по гр.д.№573/2023г. по описа на Карловски РС,
първи гр.с., с което се РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 36498.503.2209 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., община К., област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-
18- 52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот,
е от 15.04.2021г., адрес на поземления имот: гр. К., п.к. ***, ***, площ: 542
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 2209, квартал: 92, парцел: XII-2209, при съседи:
36498.503.9512, 36498.503.9518, 36498.503.2207, 36498.503.2208,
36498.503.2210
между Р. С. П. от гр. К., ул. ***, ЕГН **********, Л. Д. Т. от гр. К., ул.
1
*** с ЕГН **********, Б. И. К. от гр. К., ул. *** с ЕГН **********, Е. Н. П. от
гр. К., община К., област Пловдив, ул. *** с ЕГН **********, П. П. П. от гр.
К., ул. *** с ЕГН **********, П. П. П. от гр. К., ул. *** с ЕГН **********, Н.
П. П. от гр. К., ул. *** с ЕГН ********** в границите, отразени в Проект за
разпределение на реално ползване, съответстващ на Вариант, находящ се на л.
129 и л. 131 от делото, към експертното заключение на вещото лице инж. Д.
М., за което е изготвена скица по заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза с вх. № 1982/20.02.2024г., допълнено със заключение
вх. № 3142/18.03.2024г.,
както следва: - за Р. С. П. от гр. К., ул. ***, ЕГН ********** – ДЯЛ I-ви,
оцветен с жълт цвят от заключението на вещото лице, с площ от 62 кв.м., с
гранични точки – 1,2,3,4: 5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,34: 16,17,18,35. - за Е. Н.
П. от гр. К., община К., област П., ул. *** с ЕГН **********, П. П. П. от гр. К.,
ул. *** с ЕГН **********, П. П. П. от гр. К., ул. *** с ЕГН ********** и Н. П.
П. от гр. К., ул. *** с ЕГН ********** за общо ползване – ДЯЛ II-ри, оцветен
с червен цвят от заключението на вето лице, с площ от 62 кв.м., с гранични
точки –18,19,20,21,22,23,24,35: 25,26,37,36. - за Л. Д. Т. от гр. К., ул. *** с ЕГН
**********, Б. И. К. от гр. К., ул. *** с ЕГН ********** за общо ползване –
ДЯЛ ІІI-ти, оцветен с зелен цвят от заключението на вещото лице, с площ от
124 кв.м., с гранични точки – 39,33,32,31,30,29,28,27,26,37,36,38.
ОПРЕДЕЛЯ за общо ползване между страните – Р. С. П. с ЕГН
**********, Л. Д. Т. с ЕГН **********, Б. И. К. с ЕГН **********, Е. Н. П. с
ЕГН**********, П. П. П. с ЕГН **********, П. П. П. с ЕГН **********, Н. П.
П. с ЕГН **********, оцветен с бял цвят (неоцветено) от заключението на
вещото лице, с площ от 239 кв.м., с
граничниточки1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,23,24,25,26,27,28,29,30,31,32,33
Скицата – вариант за разпределяне на ползването, даден със
заключението на вещото лице вх. № 1982/20.02.2024г., допълнено със 12
заключение вх. № 3142/18.03.2024г., на л. 129 от гр. д. № 573/2023 г. по описа
на КрлРС, е обявено ЗА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от решението. С постановения
съдебен акт жалбоподателките са осъдени да заплатят в полза на Р. С. П.
направени по делото разноски.. Навеждат се доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на съдебния акт, с оплаквания, че жалбоподателките не са
съгласни с единствения вариант предложен от вещото лице и възприет от
2
съда, доколкото с тази вариант се нарушава целостта на имота и се създават
предпоставки за конфликт между съсобствениците. Иска се от съда да отмени
решението на първоинстанционния съд, като вместо това отхвърли иска,
доколкото имотът е разпределен между съсобствениците и следва да
продължи да се ползва така, както се е ползвал през годините.
Въззиваемата сктрана Е. Н. П. намира жалбата за основателна и моли
същата да се уважи. Иска от съда имотът да продължи да се ползва от
страните, така както се е ползвал години наред.
Въззиваемата страна Р. С. П., чрез процесуалния и представител адв. С.
П. – К. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения, моли да се потвърди
решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно по
съображения подробно изложени в отговора. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна П. П. П., П. П. П. и Н. П. П. не вземат становище
по жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание
чл.32, ал.2 от ЗС .
Ищцата твърди, че с ответниците са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 36498.503.2209 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., община К., област Пловдив, одобрени със
Заповед № РД-18- 52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот, е от 15.04.2021г., адрес на поземления имот: гр. К.,
п.к. ***, ***, площ: 542 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2209, квартал: 92,
3
парцел: XII-2209, при съседи: 36498.503.9512, 36498.503.9518,
36498.503.2207, 36498.503.2208, 36498.503.2210. Твърди, че последните
няколко години страните имали спорове относно реалното ползване на
дворното място и въпреки опитите на ищеца да постигнат съгласие за
разпределяне на ползването, съобразно притежаваните от тях права в
съсобствеността, не могли да се споразумеят, което обстоятелство обосновава
правния и интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответниците П. П. П., П. П. П. и Н. П. П. оспорват твърдението на
ищцата, че са имали с нея спор относно реалното ползване на дворното място,
както и че същата е водила преговори с тях за разпределение на дворното
място. Не възразяват съда да определи реалното ползване на съсобственото
дворното място.
Ответниците Л. Д. Т. С ЕГН-********** и Б. И. К., Е. Н. П. оспорват
иска като неоснователен, твърдят, че не са налице изменение на
обстоятелствата, при които е извършено разпределение на ползването на
незастроената част от дворното място..
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че
следва де се извърши разпределение на ползването на незастроената част от
дворното място, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните
права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на
съсобствениците за най- целесъобразно използване на вещта, като е приел
предложения от вещото лице вариант за разпределение ползването на
дворното място, който не предвижда някакви особени преустройства.
Недоволни от постановеният съдебен акт са останали жалбоподателите,
които твърдят, че решението е незаконосъобразно и необосновано, доколкото
единствения вариант предложен от вещото лице и възприет от съда, нарушава
целостта на имота и създава предпоставки за конфликт между
съсобствениците. От друга страна в съдебно заседание проведено на
24.03.2025г., след изрични дадени от съда указания, жалбоподотелите,
включително и въззиваемата Л. Т., заявяват, че не са съгласни със
заключението на СТЕ прието пред първата инстанция, но не желаят да бъде
допусната нова експертиза, която да даде друг вариант на разпределение
правото на ползване по отношение на процесния имот, между
съсобствениците, съобразно притежаваните от тях права в процесния
4
съсобствен имот. Искат имотът да продължи да се ползва от съсобствениците
така, както се е ползвал през годините. В тази връзка жалбоподателката Л. Т.
признава, че ползва по-голяма част от дворното място в западната част, но
сочи, че това е в резултат на постигнато съгласие между праводателите на
съсобствениците на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд, поради което
настоящият съдебен състав не намира за необходимо да ги преповтаря, а на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Доколкото липсва решение на мнозинството на собствениците за
ползване на общата вещ, искът по чл.32 ал.2 ЗС се явява допустим и като
такъв следва да бъде разгледан по същество.
Безспорно е, а и от представените писмени доказателства се
установяват квотите на страните в съсобственото дворно място, а именно:
ищцата Р. С. П. притежава 6/24 ид.ч.; ответницата Е. Н. П. притежава 3/24
ид.ч.; - ответникът П. П. П. притежава 1/24 ид.ч.; ответникът П. П. П.
притежава 1/24 ид.ч.; ответникът Н. П. П. притежава 1/24 ид.ч.; ответницата
Л. Д. Т. притежава 8/24 ид.ч. и ответницата Б. И. К. притежава 4/24 ид.ч.
С определение на първоинстанционния съд, постановено в открито
съдебно заседание, проведено на 25.09.2024г., са приети за безспорни,
5
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а имено: С. Т. П. или С.
Т. С. е ползвал западната половина от дворното място, което, като част, е по-
голямо от източното дворно място и е собственик на западната половина от
къщата; С. Р. С. е бил собственик на половината от дворното място, като е
ползвал източната половина на двора и е бил собственик на източната
половина от къщата; С. Р. С. прехвърля на С. Т. С., който е различен от С. П. и
от С. Р. 1/4 ид.ч. от дворното място и първия етаж от източната половина на
къщата, като по наследство ищцата Р. П. е придобила от своя баща С. Р. С. 1/4
ид.ч. от дворното място с ползване на източната 1/4 ид.ч. от него и целия
втори етаж от източната част на жилищната сграда; през 1969 г. Н. Д. Х. е
придобил от С. Т. С. 1/4 ид.ч. от дворното място с ползване на източната част,
първия етаж от източната част на жилищната сграда и източната половина от
избата на жилищната сграда – новопостроена на два етажа с изба;
Пред първата инстанция е назначена и прието основно, и допълнително
заключение на съдебнотехническа експертиза изготвена от вещото лице инж.
Д. М., която е представила само един възможен вариант, на начина на
разпределение на ползването на съсобствения имот.
В производството по чл.32 ал.2 ЗС съдът не осъществява
правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство
от съсобственици и постановява това, което то е следвало да реши, с оглед
на най-целесъобразното ползване на общия имот т.е. налице е едно
производство по съдебна администрация. Действително жалбоподателите
твърдят, че праводателите им са си разделили самостоятелните обекти и са
разпределили начина на реално ползване на дворното място , но от събраните
по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че постигнатото
споразумение за реално разпределение ползване на имота между
праводателите на страните - е нарушено, доколкото безспорно се установява,
че част от съсобствениците ползват по голям дял от дворното място, което не
отговаря на идеалните части, които притежават от съсобствеността.
В случая са налице две спорещи групи съсобственици на дворното
място притежаващи различни идеални части от правото на собственост.
Самото сезиране на съда вече означава невъзможност да се формира
мнозинство и прави допустимо във всички случаи искането за разпределяне
на ползването по съдебен ред.
6
За да извърши разпределението, съдът следва да се води от принципа за
законосъобразност, удовлетворявайки всички изисквания на закона по този
начин, както и от принципа за целесъобразност. Преценката за
целесъобразност при разпределението от своя страна изисква да се съблюдава
за осигуряване на достъп до жилищата на страните, построени в дворното
място, като има осигурен излаз до път и възможност за обслужване и ремонт
на сградите, като площите които следва да ползват съсобствениците, следва
да отговарят максимално точно на квотите в съсобствеността, отчитайки
площта на собствените им сгради, което понякога изключва абсолютното
съответствие между интересите на всички.
Тези основни изисквания са спазени според настоящия състав при
дадения от макар и единствен вариант от заключението на приетата пред
първата инстанция СТЕ на вещото лице инж. Д. М., което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, който вариант е реално приложим,
защото не създава затруднения и неудобства при изпълнение, и по този начин
отговаря на изискванията за целесъобразност.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни
изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна Р. С. П. се дължат
направени във въззивното производство разноски, представляващи договорен
и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500лв, които следва да се заплати
от жалбоподателите, съобразно квотите им в съсобствеността.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА Решение №364 от 18.10.2024г постановено по гр.д.
№573/2023г. по описа на Карловски РС, първи гр.с.
ОСЪЖДА Л. Д. Т. от гр. К., ул. *** с ЕГН ********** да заплати на Р.
С. П. от гр. К., ул. ***, ЕГН ********** сума в размер на 344 лева / триста
четиридесет и четири лева/ за направени разноски във въззивното
производство.
7
ОСЪЖДА Б. И. К. от гр. К., ул. *** с ЕГН ********** да заплати на Р.
С. П. от гр. К., ул. ***, ЕГН ********** сума в размер на 166 лева / сто
шестдесет и шест лева/ за направени разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8