Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260771
гр. Пловдив, 29.12.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6661/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Одилене“
ЕООД, представлявано от управителя си Н.Д.К. против Наказателно постановление №
515830 – F543515/04.06.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” при
ТД на НАП
- Пловдив, с
което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 180,
ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2 772,13
лева.
С жалбата и в съдебно
заседание се поддържат конкретни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, алтернативно - аргументира
се тезата за приложение на чл. 28 ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна,
действаща чрез процесуалния си представител, ангажира становище за
неоснователност на жалбата. По същество – противопоставя се на доводите,
релевирани с въззивната жалба и поддържани в съдебно заседание. Претендира присъждане
на разноски в размер на 120,00 лева, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендираните
от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като се
запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на
страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са
следните:
В АУАН и в НП са изложени
следните фактически параметри на
нарушението:
Данъчнозадълженото по
ЗДДС лице „ОДИЛЕНЕ“ ЕООД с ЕИК ********* не е начислило ДДС в размер на 2772,13
лв. по облагаеми доставки на обща стойност 16 632,76 лева, извършени за
период 20.12.2019 г. – 31.12.2019 г., когато лицето не е било регистрирано по
ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било
длъжно.
При извършена проверка в ТД на
НАП - Пловдив, документирана с Протокол № 16000014404 / 13.01.2020г., е
установено, че за периода от 01.11.2019г. – 20.12.2019г. задълженото лице е реализирало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС в размер над 50 000 лева /50
860,96лв/, формиран от пекарна. Обектите в които се осъществява дейността са в
град Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 71К, пекарна.
За ЗЛ са били налице основания за
задължителна регистрация по чл. 96 ЗДДС. Съгласно действащият чл. 96, ал. 1,
изр. второ от ЗДДС „когато оборотът е достигнат за период не по – дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в седемдневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.“
ЗЛ е следвало да подаде Заявление
за регистрация по чл. 96 от ЗДДС в срок до 27.12.2019 г. /вкл./. Същото е
подадено на 07.01.2020 г. с вх. № 16- 80/ 07.01.2020 г. ДЗЛ е регистрирано по ЗДДС, считано от 13.01.2020
г. – датата на връчване на Акт за регистрация № 160422000059470/13.01.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017
г., в сила от 01.01.2018 г.), „за определяне на данъчните задължения на лицето
в случаите по чл. 96, ал 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от
датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот,
се дължи данък".
За периода от 20.12.2019г. до 31.12.2019г. „ОДИЛЕНЕ" ЕООД с ЕИК
********* има реализирани облагаеми доставки в размер на 16 632,76 лв. Неначисленото
ДДС е в размер на 2 772,13 лв.
За периода оборотът е формиран от касови продажби /без фактури/, които са
отразени на регистрирано фискално устройство на адрес гр. Пловдив, ул.
"Коматевско шосе“ № 71К. На основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за
извършените доставки с получатели данъчно незадължени ФЛ не е задължително
издаването на фактура. Видно от представеният месечен отчет от ФП на ЕКАФП с
инд. № DT767228 и № на ФП 2767228 и инд. № DT767225 и № на ФП 2767225,е
отчетен оборот в общ размер на 25 618,56 лв. отразен в група „Б".
Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за
извършените от него облагаеми доставки за периода 20.12.2019г. - 31.12.2019г.
като на основание чл. 112, ал.1 от ППЗДДС състави отчет за извършените
продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за данъчния период и го
включи в дневника за продажби за месец 12.2019г. и включи размера на данъка
в справката-декларация за данъчен период м.12.2019г., като справката-декларация
и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до
14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до
14.01.2020г. включително.
На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не
е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в
чл. 53, ал, 2 от ППЗДДС.
Нарушението е извършено на 15.01.2020г. в гр. Пловдив.
Нарушението е установено на 27.02.2020г. в ТД на НАП - Пловдив при
извършена проверка, документирана с протокол № **********/27.02.2020г. Размерът на неначисления ДДС е
определен с протокол № ********** от 27.02.2020г.
Настоящият съдебен състав, като
анализира съдържателната част на АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, намира, че при този начин на описание на нарушението
съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно регламента на
горецитираните разпоредби, сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на
нарушението и посочване на нарушените правни норми.
Същевременно, безспорно
установено положение както в теорията, така и в съдебната практика е, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението с неговите съставомерни
фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна
квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като
гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде
запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4
и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в
административнонаказателния процес на
присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност
следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите
завишени изисквания, както към АУАН.
В този смисъл са и постановките
на ППВС 1/1953г., съгласно които всеки правораздавателен акт, с който се
ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение
на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от
доказателствата по делото.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един
небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци
на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и
конкретни фактически действия, с които е причинен
противоправния резултат).
В аспект на гореизложеното следва да се
подчертае, че в теорията и съдебната практика е изведен следният практически
критерий:
АУАН и НП ще
отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се
приемат за доказани, сами по себе си
сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за
преценката за съставомерност за първи
път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени
на дееца.
В обратния случай,
ако в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав или ако
за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени
на дееца, НП следва
безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на
защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.
Видно от текста на
чл. 96, ал.1, изр.2, вр. ал.2 ЗДДС, за да е съставомерно деянието по визирания
административен състав следва кумулативно да са налице следните съставомерни
фактически обстоятелства:
-
лицето да е установено на територията на
страната;
-
лицето да е достигнало облагаем оборот над
50 000;
-
облагаемият оборот да е достигнат за период
от два последователни месеца;
-
оборота да е формиран само от видовете
доставки изброени в чл. 96, ал.2 ЗДДС;
От изложените елементи на фактическия състав следва, че за да отговарят на
императивните изисквания за реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН в АУАН
и НП следва да са описани следните фактически обстоятелства:
- твърдение, че лицето е
установено на територията на страната, като такова в АУАН и НП липсва;
- твърдение за достигнат облагаем оборот от 50 000. В тази насока в
АУАН и НП правомерно е посочено, че съставомерния оборот възлиза на 50 860,96
лева;
- посочване на точния период, за който е достигнат облагаемия оборот. В
конкретния случай, както в АУАН и НП е посочен периода от 01.11.2019 г. –
20.12.2019 г.;
- посочване на конкретните сделки,
с които е достигнат облагаемия оборот, като същите следва да са индивидуализирани с дата на извършване, предмет и стойност. В процесния случай в АУАН и НП липсва каквото и да било посочване на
сделките, които са сформирали облагаемия оборот.
Липсата на надлежно посочване на което и да е от тези съставомерни
обстоятелства в АУАН и НП, не само представлява формално нарушение на изискванията
на чл. 42 и 57 ЗАНН, но и нарушава правото на защита на нарушителя да разбере
кои са съставомерните факти, за които е ангажирана отговорността му, а така
също не позволяват на съда да извърши преценка дали деянието, така както е
описано в АУАН и НП е съставомерно или не, доколкото при липса на
индивидуализация на доставките, с които е достигнат твърдения облагаем оборот не
може да се провери:
-
дали периода, визиран от контролните органи
действително е двумесечен, а не по-голям или по-малък;
-
дали
твърдените доставки попадат в обхвата на
96, ал. 2 ЗДДС и дали следва
да бъдат съобразявани при формиране на облагаемия оборот;
-
дали доставките действително са извършени в рамките на двумесечния период,
приет за релевантен от контролния орган, а не преди и след него;
-
дали стойността на приетите за релевантни от
контролния орган доставки действително надхвърля 50 000 лева.
Още повече, че както вече се спомена в АУАН и НП липсва изложение на първото основно съставомерно обстоятелство, а
именно, че нарушителят е установен на територията на страната.
При липса
на изложение на каквито и да било факти няма как да бъде проверено дали
получените доставки действително са били облагаеми по смисъла на чл. 12 ЗЗДС и
дали в зависимост от конкретния вид и
предмет на доставката тя не е с нулева ставка по смисъла на чл. 28- 37 ЗДДС
или освободена доставка по смисъла на
чл. 38-50 ЗДДС.
Коректното
аргументиране на настоящия съдебен акт изисква да се посочи и, че неописването на броя, датата на извършване и най-вече естеството на доставката, за която се твърди, че е облагаема в
АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна
на НП е и разбиране, обективирано в редица актове на Административен съд Пловдив, включително Решение
№ 600 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3938/ 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 595 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 3987 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 300
от 05.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3687 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 544 от 27.02.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 3934 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 82 от 10.01.2020 г., по к.адм.н.д. № 3515 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Констатираните
пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие,
доколкото се касае не за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
Следва да
се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на
стария Върховен съд и на ВКС, всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца
по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Така изрично
Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС,
Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото
време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на
дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на
обстоятелствената част, само ако е
предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно
трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред
въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл.
63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи
нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на
дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по
надлежния процесуален ред.Така изрично Решение № 250
от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение №
405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд.
От всичко
гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да потвърди НП въз
основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или
доуточнени за първи път на етап съдебно
следствие и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Изискванията за реквизити на АУАН
и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или
дедуктивен път от доказателствата по
делото.
В този
изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на Административен съд
Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по
к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1938 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
1828 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които
се наказва едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието
вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на
последно място следва да се посочи, че ако
съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически
обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН
допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните
права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието
се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е
неприложим.
С оглед констатираните пороци при съобразяване с
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които са довели и до необоснованост на
правните изводи на наказващия орган, НП следва да се отмени.
Отделно от горното, налице е и
още едно самостоятелно основание да се приеме, че неописването на датата, броя
и вида на доставките през процесния месец представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
В теорията и практиката е прието
по безсъмнен начин, че начисляването на ДДС по смисъла на чл. 86 ЗДДС е сложен
фактически състав, който включва следните елементи:
1. издаване
на данъчен документ, в който да се посочи данъка на отделен ред;
2. включване размера на данъка при определяне на резултата
за съответния данъчен период в справка - декларацията по чл. 125 ЗДДС за този
данъчен период;
3.
посочване на документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период
4. подаване
на документите по т.2 и т.3 в ТД на НАП в определения за това срок за
съответния данъчен период.
За да се счита за надлежно начислен ДДС всеки един от
четирите елемента следва да е налице, като липсата на който и да било от тях
води до незавършеност на фактическия състав и липса на начислено ДДС. Доколкото обаче се касае за фактически състав
за изпълнение на едно законово задължение, то независимо дали липсват един или
няколко от елементите винаги ще е налице само едно нарушение - липса на
начисляване на ДДС, а не няколко самостоятелни нарушения.
От анализа на елементите на
фактическия състав на начисляването на ДДС следва извода, че неначисляването на ДДС за всяка една
облагаема доставка представлява самостоятелно нарушение, за което
деецът следва да понесе отделна административнонаказателна отговорност.
Действително от обстоятелството, че справките декларации и отчетните регистри
се подават веднъж месечно би могло да се поддържа, че лицето извършва едно
нарушение в рамките на един данъчен период от един месец, независимо колко
облагаеми доставки е извършило и по колко от тях не е начислило ДДС в рамките
на данъчния период. Посоченото, обаче, би било вярно само ако се пренебрегне
задължението по първия елемент от сложния фактически състав, а именно за всяка
конкретна доставка да се състави отделен данъчен документ, в който на отделен
ред да се посочи дължимото ДДС по конкретната доставка.
В аспект на гореизложеното следва
да се обърне внимание, че практиката на Административен съд Пловдив е
последователна в разбирането си, че при нарушения по чл. 180, ал.2 ЗДДС и чл.
180, ал.1 ЗДДС неначисляването на ДДС
за всяка една отделна облагаема доставка съставлява отделно, самостоятелно и
независимо нарушение, за което деецът се следва да понесе
административно наказателна отговорност. / В този смисъл - Решение № 279 от 04.02.2020 г. по к. адм.
н. д. № 3751 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 82 от 10.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3515 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2628 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2976 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2303
от 13.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2833 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2616 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3045 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2613
от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2928 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2564 от 10.12.2019г. по к. адм. н. д.№
3043/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Следователно,
доколкото с неначисляването на ДДС за всяка отделна доставка се допуска отделно
нарушение, то изискването на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за точно описание на
фактическите признаци на нарушението, включително и неговото време, място и
обстоятелства на извършване, безусловно изисква, както в АУАН, така и в НП всяка
отделна доставка, по която се твърди неправомерно да не е начислено ДДС да се индивидуализира
по дата, съконтрахент и най-вече предмет, за да бъде съдът в състояние
да упражни контролната си дейност по отношение на законосъобразността на НП.
С
оглед гореизложеното, безпредметно се явява обсъждането на релевираните с
жалбата възражения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление.
По разноските:
Предвид
този изход на спора съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят, като процесуалният му представител е направил своевременно искане в тази насока.
Видно от представените по делото договор за правна защита /л. 24/, фактура №
199/ 13.10.2020 г., фактура № 204/ 25.11.2020 г. и два броя платежни нареждания
/л. 27- 28/ е доказано заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на
480,00 лева. Съгласно регламента на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес
от 1000 до 5000 лева, възнаграждението се равнява на 300 лева + 7% за горницата
над 1000 лева. Като отчете, че производството протече в едно съдебно заседание,
същото не разкрива значителна фактическа и правна сложност, съдът намира, че
възнаграждението на претендирания размер следва да бъде редуцирано до
минималния такъв, а именно 424 лева, като искането до пълния претендиран размер
от 480 лева следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 515830 – F543515/
04.06.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Пловдив, с което на „Одилене“
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 180, ал.2, вр.
чл. 180, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2 772,13
лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН да ЗАПЛАТИ на „Одилене“ ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 424,00 /четиристотин двадесет и четири/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
и съдействие пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.