Решение по дело №48/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 54
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20181700900048
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 54

гр. Перник 16.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 48 по описа за 2018  година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове, като главният иск е с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а евентуалният иск е с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Община К. моли да бъде осъден ответникът „Калистратов груп” ООД, гр. С. да заплати сумата 30 000 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за поправяне на недостатъците в извършеното от ответното дружество строителство – ограда на мини игрище за футбол в с. К., предмет на  договор за строителство, сключен на *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на задължението. В условия на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да отстрани за своя сметка появилите се дефекти в описания обект.

Ищецът твърди, че на ***г. ,след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, е сключен договор с ответното дружество за изпълнение на строителни дейности по изграждане на мини игрище за футбол в с. К.. На 08.09.2015г. обектът е въведен в експлоатация и е започнал да тече гаранционният срок за строежа. След снеговалеж в края на м. ноември 2017г. /27.11.- 28.11.2017г./, е установено, че поради скрити недостатъци е компроментирана изцяло оградата на футболното игрище. Ищовата страна е направила искане пред застрахователя за образуване на преписка по щета на основание договор за имуществена застраховка. По повод на последното е извършено изследване, при което е установено, че вложеният от ответника бетон в строежа, не отговаря на изискванията за якост при натиск и проявилите се дефекти в оградата са в резултат на неточно и некачествено изпълнение на СМР. За да се отстранят дефектите е необходимо оградата да се изгради наново, като общата стойност на разходите е 30 000 лв. Ищецът твърди, че е уведомил ответника за възникналите дефекти в оградата, но същите не са отстранени от изпълнителя.

Ответната страна оспорва исковете с твърдения, че ищецът не е уведомил ответника незабавно за констатираните недостатъци, че не са налице такива недостатъци, че липсва техническа документация, предписваща по какъв начин да бъде изпълнена оградата и съответно как да се извърши захващането на металните стълбове към фундамента и бетона.

Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от договор № 59/***г. между страните е постигнато съгласие ответното дружество да извърши описаните в договора строителни дейности, включващи и изграждане на мини игрище за футбол в с. „К.”, при възнаграждение от общо 5 223 819,10 лв.

От акт за установяване годността за приемане на строежа от ***г., се установява, че уговорените СМР са изпълнени и приети от възложителя. Обектът е въведен в експлоатация на 08.09.2015г., което е видно от приложеното удостоверение № 3 от същата дата, издадено от община К..

Като свидетели по делото са разпитани Й. В. Т., *** на с. К., И. А. С. и Б. Б. Л.- *** на община К.. От показанията им се установява, че вечерта на 27.11.2017г. срещу 28.11.2017г. е имало обилен снеговалеж. Сутринта на 28.11.2017г. св. Т. видял, че оградата на игрището е покрита със сняг, а коловете, държащи оградната мрежа са наклонени в посока към игрището. Имало такива с откъснати заварки, а на други са били излезли жиците от бетона. Веднага сигнализирал ищцовата община и на мястото отишли св. С. и Л., които след извършен оглед на обекта, съставили констативен протокол. Последният е приложен като доказателство по делото и в него е описано, че в следствие на снеговлежа е деформирана предпазната мрежа, поставена над игрището, нарушена е конструкцията на основата и са разрушени фундаментите и тяхната стоманобетонна основа, след което стоманените оградни колове провисват.

На 28.11.2017г. община К. е уведомила „Дженерали застраховане” АД, с което дружество ищцовата страна имала сключен договор за застраховка.

Представители на застрахователя извършили огледи на 01.12.2017г. и на 14.02.2018г., при които са съставени протоколи. В протокола от втория оглед е описано какви ремонтни дейности следва да се извършат за възстановяване на оградата. Посочено е, че останалите необходими дейности и количество работи ще се уточнят допълнително след представяне на конструктивни чертежи, проба от лицензирана лаборатория за марката на бетона, вложен в основите на оградното съоръжение и неговата якост, както и на копие на документ от НИМХ за събитието.

На 15.02.2018г. ищцовата страна е изискала от НИМХ при БАН информация за метрологичната обстановка и такава е предоставена на 03.04.2018г.

На 30.03.2018г. ищецът е направил искане до Университета по архитектура, строителство и геодезия за изпитване якостта на вложения бетон, по повод на което е изготвен протокол за изпитване № СМ 177-18/***г. Доказателства за датата, на която ищцовата община е получила протокола, по делото не са представени.

С писмо вх. № П- 864 – 11.07.2018г. застрахователят е уведомил ищеца че отказва де изплати обезщетение, защото застраховката не покрива щети, настъпили в резултат на нарушени строително технически норми и изисквания, некачествено проектиране, изпълнение или използване на дефектни материали и др. Посочено е, че документите, издадени от НИМХ и УАСГ, са представени на застрахователя на 31.05.2018г., като видно от протокола за изпитване, якостта на положения в основите на металните колони бетон е под нормативно определената.

С писмо от 28.06.2018г. ищецът е уведомил ответника, че металната ажурна ограда и мрежа, са деформирани  и част от стоманените колове са провиснали. Направено е искане появилите се дефекти да бъдат отстранени съгласно предложение от изпълнителя гаранционен срок.

От заключението на вещото лице, се установява, че оградата, заграждаща мини игрището, която е изпълнена от метални квадратни тръби 10/10см и мрежа се е отклонила /излязла от проектното си положение/, като на места се е наклонила навътре към игрището значително. Преместването в горната част на стоманените колове с дължина 6,5м е довело до изскубване на част от металните планки, за които са заварени коловете, изваждане или скъсване на заварките на армировката -заварена за планките под нея и осъществяваща връзката с бетона. На някои колове се е скъсала заварката с металната планка по нея. Паната между коловете също са се преместили навътре и са се изкривили. Констатирано е обрушване на места на самия бетон над нивото на терена.

Вещото лице е констатирало, че от изследването на бетона, извършено в лабораторията на УАСГ е установено, че характеристична якост на бетона = 13,5 N/mm2 < 20 N/mm2, което показва по-слаби показатели на бетона от нормативните БДС за В20, която трябва да е над 20 N/mm2. В тази връзка вещото лице е направило извод, че по-ниските показатели на бетона допринасят за компроментирането на оградата и дефектите се дължат както на пропуск в качеството на бетона, така и на липса на конструктивни напътствия и проекти и лош надзор.

В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че няма изискване относно това какъв бетон трябва да се вложи в такъв вид ограда, но съгласно офертата и  акт обр.19, е следвало да се използва бетон Б 10 и Б20.  В практиката бетон Б 10 се използва за подложен бетон, който е по-слаб и не може да се ползва за конструктивни части, каквито са в случая. Бетон Б 20 е с по- висок клас на якост и се ползва, когато се прави кофраж, армировка. В случая вложеният бетон не отговаря на Б 20.

Въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено, че проявилите се дефекти в оградата са в резултат на неточно и некачествено изпълнение на СМР, дължащи се на влагане на бетон, неотговарящ на изискванията за якост при натиск при такъв вид строежи. Касае се за скрити недостатъци в строителството, тъй като възложителят не е могъл да ги открие при обикновения начин на приемане.

За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им на основание чл. 264, ал.2 ЗЗД. Имайки предвид, че установяването якостта на вложения бетон и съответно необходимия такъв за изпълнение на конкретните СМР, изискват специални знания, то не може да се приеме, че в момента на настъпване на увредата на оградата, възложителят е бил длъжен да знае и да констатира, че същата се дължи на некачествено изпълнени СМР, а не на настъпило застрахователно събитие – обилен и продължителен снеговалеж, както първоначално е приел ищецът. Задължението за последния по чл. 264, ал.2 ЗЗД да уведоми изпълнителя за проявилите се дефекти, възниква едва след като му стане известно, че причината е във вложения бетон, неотговарящ на изискванията за якост за този вид СМР. Тук следва да се отбележи, че възложителят е нетърговец и не следва да се очаква, че притежава специални знания, за да може непосредствено след увреждане на оградата да направи извод, че причината е във вложения в нея бетон. Възложителят е договарял за извършването на СМР с изпълнител, притежаващ специални знания, който е имал задължение да построи обекта с материали със съответното качество. Ето защо съдът намира, че причината за повредата на оградата е станала известна на ищеца в момента на получаване на отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение – 11.07.2018г.  и от тогава за него е възникнало задължението да уведоми изпълнителя за появилите се дефекти в строежа.

По делото са представени доказателства, че още на 28.06.2018г. ищецът е изпратил уведомление до ответника. В последното е посочено, че уведомяването е с оглед ангажиране гаранционната отговорност на изпълнителя, като е описано в какво се изразява увреждането на оградата, без да се съдържат твърдения за скрити недостатъци в строителството. Съдът намира, че същественото в случая е, че изпълнителят по договора е бил уведомен за проявилите се недостатъци в строителството, което е достатъчно, за да се приеме, че възложителят е изпълнил задължението си по чл. 264, ал.2 ЗЗД. Дори и да се приеме, че ищецът е имал задължение да уведоми ответника конкретно, че недостатъците се дължат на качеството на бетона, то пак не може да се направи извод, че правата на ищеца са преклудирани. Ответното дружество извършва строителна дейност, вкл. и такава на спортни съоръжения, като в тази връзка същото при участието си в процедурата по ЗОП е представило и референция, касаеща изграждане на спортен комплекс, вкл. и стоманобетонова ограда на обекта, от което и следва че е разполагало с необходимите знания и практически опит относно необходимата здравина на бетона. От тук следва извод, че ответникът е знаел за отклоненията от качественото извършване на възложената работата, поради което и на основание чл. 264, ал.2, предл. последно ЗЗД, ищецът не е бил длъжен да го уведомява за констатацията, че вложеният в оградата бетон не отговаря на изискванията за здравина.

Установено е от събраните по делото доказателства – приложената проектна документация и от заключението на вещото лице Ц., че липсва изчисляване и детайл /конструктивно изчисляване/ на връзката метална колона и бетон. Няма проектно решение /чертеж/ и изчисления за изпълнение на същото. Вещото лице е посочило, че възложителят не е представил детайл-конструктивен за изпълнението в проекта и съответно изпълнителят го е изпълнил, както е решил за удачно.

При така установеното ответникът поддържа, че не е доказано, че се касае за неточно и некачествено изпълнение на възложената работа, тъй като липсата на строителна документация води до невъзможност за съизмеряване на тези недостатъци със съответното качество, което е трябвало да бъде изпълнено.

Съгласно чл. 302 ТЗ  длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на "добър търговец". Предвид обстоятелството, че посочената категория правни субекти професионално и по занятие се занимават с търговски сделки, те са длъжни да полагат за точното им изпълнение такава грижа. В случая ответникът се е задължил по силата на сключения договор да извърши строителните работи по изграждането на процесното спортно съоръжение. Същият е следвало добросъвестно да извърши и предаде уговорената работа, с грижата на добрия търговец, разполагащ със специални познания в конкретна област, което неговото задължение включва и влагане на материали със съответното качество, за да се приеме, че е налице изпълнение на поетото договорно задължение на изпълнителя да осъществи работата по начин, по който тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Ответникът използвайки бетон, неотговарящ на Б 20, какъвто в практиката се влага при такъв вид СМР /в този смисъл са поясненията на вещото лице в открито съдебно заседание/, не е изпълнил работата с грижата на добрия търговец и отговаря за проявилите се недостатъци в строителството, настъпили в резултат на това му поведение.

Наред с това при изпълнение на работата, ответникът на основание чл. 260, ал. 1 ЗЗД, е имал задължение да предупреди веднага възложителя, ако даденият му проект е неподходящ, вкл. и непълен, за правилното изпълнение на работата, като поиска предоставянето на допълнителна информация или документи. Ако изпълнителят не изпълни това свое задължение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди, което следва от разпоредбата на чл. 260, ал. 2 ЗЗД. В случая при липсваща конструктивна част, няма доказателства, че ответникът е предупредил за това ищеца и е поискал да му бъде предоставена такава и да бъдат дадени конкретни предписания за начина на изграждането на оградата и как да бъде изпълнена връзката между металната колона и бетона. Ето защо и на основание цитираната разпоредба от ЗЗД, липсата на такова предписание, не освобождава изпълнителя от отговорност. Както вече се посочи негово е задължението да изпълни работата така, че същата да бъде  годна за обикновеното си предназначение. Тази годност включва оградата да може да изпълнява функцията си целогодишно, вкл. и при снеговалеж.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето основание. От заключението на вещото лице, се установява, че сумата, необходима за възстановяване на повредената ограда е в размер на 36 216 лв. без ДДС и 36 286,17 лв. с ДДС, от което и следва, че искът е доказан в пълния си предявен размер от 30 000 лв., в който и следва да се уважи, като в полза на ищеца се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

Предвид уважаването на главния иск, то съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 3 365 лв.

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА „Калистратов груп” ООД, ***, ЕИК ********* да заплати на община К. сумата  от 30 000 /тридесет хиляди лева/ лв., представляваща стойността на разходите, необходими за поправяне на недостатъците в извършеното от ответното дружество строителство – ограда на мини игрище за футбол в с. К., предмет на  договор за строителство, сключен на *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.09.2018г. до окончателното заплащане на задължението и 3 365 лв., представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия :