Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 08.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на седми ноември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Чавдар Ангелов като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 775 по описа
на съда за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от П.Д.С. срещу П.НА Р.Б., с която е предявил иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата преди
изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищецът претендира обезщетение за
причинени му имуществени и неимуществени вреди от обвинение в извършване на
престъпление по чл.282, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
за което производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр.с
чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.
Твърди се, че за периода от 17.05.2010 г., когато ищецът бил привлечен като
обвиняем по ДП № В-191/2009 г. на ОД на МВР-Разград, пр.пр. № 314/2010 г. на
ОП-Разград до 03.02.2012 г. срещу ищеца е било водено наказателно производство
по обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер в
качеството му на длъжностно лице, което впоследствие е прекратено, поради липса
на извършено от ищеца престъпление. Твърди се, че в резултат на неоснователното
обвинение, били накърнени честта, достойнството и доброто име на ищеца като
почтен гражданин. Било му създадено непрекъснато неудобство и необходимост да
се съобразява с наложената му мярка за неотклонение „подписка“.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата от 9
260 лв.-имуществени вреди, представляващи заплатена от ищеца адвокатска защита
в рамките на наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от
03.02.2012 г. до окончателното издължаване.
На
основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно
на ответника П.НА Р.Б. на 22.04.2015 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 20.02.2017 г. е постъпил отговор от ответника.
Оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба като
недоказани и неоснователни. Поддържа липсата на доказателства, установяващи
твърденията на ищеца. Поддържа се, че осъществената спрямо ищеца наказателна
репресия е с много нисък интензитет от гледна точка на причинените вреди, тъй
като спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и не
са прилагани други мерки за процесуална принуда и разследването е продължило в
разумен срок. На следващо място твърди, че ответникът не следва да носи
отговорност и за разгласяване на информация за наказателното производство срещу
ищеца, тъй като официално не е предоставял такава информация и не е
разпространявал. Заявява възражение, че вземанията на ищеца за главница и лихва
са погасени по давност. Поддържа прекомерност на претенцията.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Подробни съображения
излага в представени по делото писмени бележки.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По професия
ищецът е магистър архитект. В периода от 1987 г. до 1997 г. работел като
архитект към Общинска администрация - Разград, а от 1997 г. заемал длъжността
директор на дирекция „Териториално и селищно устройство и общинска собственост“
и главен архитект на община Разград.
С постановление от 17.05.2010 г.
на разследващ полицай при ОД на МВР - гр. Разград, ищецът бил привлечен като
обвиняем по ДП В - 191/2009 г. на ОД - МВР - гр. Разград (пр. вх. № 314/2010 г.
на ОП - Разград, ПД № 14/2010 г.) и му били предявения обвинения в извършването
на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК. Със същото постановление му била наложена мярка за неотклонение
„подписка”.
С постановление от 15.12.2010 г.
на разследващ полицай при ОД на МВР - гр. Разград, ищецът повторно бил
привлечен като обвиняем. Обвинението срещу ищеца било внесено от Окръжна прокуратура
- Разград в съда с обвинителен акт от 18.06.2010 г. за престъпление по чл. 282,
ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Въз основа на внесения
обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 166/2010 г. по описа на Окръжен съд -
Разград. Производството по делото приключило с присъда № 20/12.11.2010 г. на
Окръжен съд – Разград, с която ищецът бил признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Оправдателната присъда била протестирана от Окръжна
прокуратура – Разград, въз основа на което образувано в.н.о.х.д. № 478/2010 г.
по описа на Апелативен съд - Варна. С присъда № 1/04.02.2011 г. на Апелативен
съд - Варна оправдателната присъда е отменена и ищецът бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, чието изпълнение било отложено за срок от три години. По
жалба на ищеца е образувано н.д. № 1349/2011 г. на ВКС, II н.о. С решение №
236/15.06.2011 г. на ВКС, II н.о. осъдителната присъда № 1/04.02.2011 г. била
отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд
– Варна, в резултат на което било образувано в.н.о.х.д. № 251/2011 г. на
Апелативен съд - Варна. Съдебното производство по второто въззивно наказателно
дело приключило с решение № 137/24.10.2011 г., с което първоинстанционната
присъда № 20/12.11.2010 г. на Окръжен съд - Разград била отменена и делото
върнато за повторно разглеждане на Окръжна прокуратура – Разград, заради
допуснати при изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения.
Ищецът се е явявал по време на
всички заседания, проведени в съдебното производство пред всички съдебни
инстанции. С постановление на Окръжна прокуратура - Разград от 03.02.2012 г.
воденото срещу ищеца наказателно производство било прекратено на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Със същото постановление била
отменена наложената мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението е връчено
редовно на кмета на Община Разград на 07.02.2012 г., а на ищеца на 20.02.2012
г. Установява се от приложените към прокурорската преписка известия/обратни
разписки. Предвид необжалването на постановлението същото е влязло в сила на
28.02.2012 г.
Съдът не кредитира следните
представени с исковата молба заверени преписи от писмени доказателства:
Договор серия № В № ********** от 27.05.2010 г.,
сключен адвокат В. Запрянов за процесуално представителство в досъдебното
производство с договорено и платено възнаграждение в размер на 3000 лв. Видно
от този договор същият е за уговорено процесуално представителство по сл.д. №
12/09 г. ОСлС - Разград, което не е предмет на настоящото производство. Предмет
на настоящото производство е ДП № В-191/2009 г. на ОД на МВР-Разград, по което
процесуален представител на ищеца никога не е бил адвокат Запрянов, а адвокат С.
Д. с пълномощно, приложено на л.200 от ДП № В-191/2009 г. на ОД на МВР-Разград.
На същата страница е приложен и договор за правна помощ с адвокат Д. без
уговорено адвокатско възнаграждение.
Не кредитира и договор за процесуално
представителство в първоинстанционното производство пред Окръжен съд - Разград
по Договор серия АМ № 5019023 от 08.10.2010 г., сключен с адвокат С. Д. за договорено
и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за защита по
н.о.х.д. на ОС-Разград. Не е посочен конкретен номер на делото, поради което
този договор не доказва извършени от ищеца разходи по н.о.х.д. № 166/2010 г. по
описа на ОС-Разград.
Ето защо и искът за имуществени
вреди в размер на сумата от 3 500 лв. се явява недоказан.
С приетите като доказателства по делото,
неоспорени от ответника Договор № 1175/11.11.2010 г., сключен с Адвокатско
дружество Д., А. и съдружници за сумата от 1200 лева (от които 200 лева ДДС) за
процесуално представителство по н.о.х.д. № 166/2010 г. на Окръжен съд- Разград,
Договор № 1468/05.10.2011 г., сключен с Адвокатско дружество Д., А. и
съдружници за сумата от 2160 лева (от които 360 лева ДДС) за процесуално
представителство по в.н.о.х.д. № 251/2011 г. на Апелативен съд – Варна и Договор
№ 1322/19.04.2011 г., сключен с Адвокатско дружество Д., А. и съдружници за
сумата от 2400 лева (от които 400 лева ДДС) за процесуално представителство по
н.д. № 1349/2011 г. на ВКС, ищецът доказа, че е направил разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 5 760 лв. и в този размер искът се
явява основателен и доказан. Видно от представеното на л.138 от н.о.х.д. №
166/2010 г. по описа на ОС-Разград, пълномощно, ищецът в качеството си на
подсъдим е упълномощил Адвокатско дружество Д., А. и съдружници, в частност
адвокат В. да го представлява в наказателното производство до неговото
приключване. Видно от приобщените по настоящото делото н.о.х.д .№ 166/2010 г.
по описа на ОС-Разград, в.н.о.х.д. № 478/2010 г. по описа на АС-Варна, н.д. №
1349/2011 г. на ВКС, ІІ н.о., в.н.о.х.д. № 251/2011 г. по описа на АС-Варна,
адвокат В. се е явявала на насрочените съдебни заседания и е осъществявала
защита на ищеца в качеството му на подсъдим в производството.
С представените фактури и
разходни касови ордери, неоспорени от ответника се установява, че ищецът е
заплатил на адвокатското дружество уговорените суми с ДДС, предвид
регистрацията на дружеството по ЗДДС.
Пред настоящата съдебна инстанция
са разпитани свидетелите Я.Т.Я.и Г.Д.Г..
Разпитан свидетелят Я.
установява, че познава ищеца от 90-те години. Свидетелят установява, че след
започване на наказателното производство срещу ищеца, той се затворил в себе си,
бил притеснен. Когато разговаряли ищецът избягвал да погледне свидетеля, говорили
си като общи познати най-обикновени неща. Свидетелят установява, че децата на
ищеца се променили спрямо него, а впоследствие и съпругата му. Нещата в
семейството не били добре и по-късно разбрал, че съпругата на ищеца подала
молба за развод.
Свидетелят Г. установява, че
познава архитект С. от 1993 г., като от 2000 г. започнал усилено да контактува
с него, в резултат на работата, която изпълнявал. Свидетелят се занимава със
строителен надзор. Знае за воденото дело, не само от вестниците, знае за
делото, тъй като обектът, за който ищецът бил съден бил общ надзорен обект.
Това дело се отразило изключително отрицателно по отношение личността на архитект
С.. По време на делото се наложило той да се раздели със съпругата си, с която
бил женен 34 години и имат две деца. Преди делото ищецът бил в изключително
добри отношения със съпругата си, като всяко нормално семейство. Чувал, че децата
на ищеца изживели много трудно факта на образуваното срещу баща им производство
и леко са се поопълчили срещу него, като хвърлили вината за раздялата му със
съпругата му върху него. Във връзка с делото ищецът имал доста пътувания до
Варна и София. След делото ищецът не запазил позициите си. Бил освободен от
поста главен архитект. Имало хора, които започнали да го заобикалят, спрели да
го поздравяват, въпреки че са били в близки взаимоотношения с него. Делото било
отразявано в медиите и това се отразило отрицателно върху самия ищец като
човек, като личност, като интелект, като професионалист. Имало случаи, в които ищецът
бил изолиран. След като приключило делото ищецът бил върнат на длъжността. Негативите
до днешен момент не са отшумели. Свидетелят знае, че ищецът си продал гаража по
време на водене на делото, за да посрещне разходи, които са свързани с воденето
на делото.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният
против Прокуратурата на РБ иск е с правно основание чл.
2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ в редакцията на нормата преди
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П.НА Р.Б. е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще следва да докаже факта на деянието, което в
случая се заключава в обвинение в извършване
на престъпление, за
което наказателното производство е прекратено с влязло в сила на 28.02.2012 г.
Постановление от 03.02.2012 г.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приобщеното към доказателствата по делото ДП В -
191/2009 г. на ОД - МВР - гр. Разград (пр. вх. № 314/2010 г. на ОП - Разград,
ПД № 14/2010 г.), както и с приобщените н.о.х.д .№ 166/2010 г. по описа на
ОС-Разград, в.н.о.х.д. № 478/2010 г. по описа на АС-Варна, н.д. № 1349/2011 г.
на ВКС, ІІ н.о., в.н.о.х.д. № 251/2011 г. по описа на АС-Варна.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено, респ., ако има установени претърпени в по-голяма
степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка“.
С ангажираните гласни
доказателства ищецът установи
и фактът на причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на
обвинението, изолиране от
близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени
социални контакти. Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по
силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена
тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото обвинение.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от нето вреди – неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Предвид горното съдът следва да
определи паричен еквивалент,
който да възмезди ищеца.
От неоснователното обвиняване в
извършване на престъпления, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се
изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с
неоснователно повдигнатите обвинения и страха от осъждане. Безспорно е, че по
време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните
му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни
обстоятелства неминуемо търпи.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът взема предвид, обстоятелството, че ищецът е заемал
длъжността „главен архитект“ на Община Разград. Съобразно трайната съдебна
практика, при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, довели не
само до физически болки и страдания, но и до накърняване на достойнството,
честта и доброто име на лицето. Когато незаконното наказателно преследване е
насочено срещу гражданин, заемащ висока обществена длъжност и е съчетано с
широко медийно отразяване на случая, то може да причини край на неговата
кариера, влошаване на обществения статут, изолиране от обичайната социална
среда. Тези неимуществени вреди също подлежат на обезщетяване. В случая
безспорно се установява, че вследствие на образуваното срещу ищеца наказателно производство
той е бил освободен от длъжността главен архитект, че се е чувствал унизен и
изолиран от обществото.
Всички тези вреди са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на
престъпления и са в причинна връзка с него.
При определяне на дължимото
обезщетение съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата
на личността – около 1 г. и 8 м., продължило в периода от 17.05.2010 г. до 28.02.2012
г.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 15 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпените от ищеца морални вреди.
При определяне на
този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е с
чисто съдебно минало.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 15 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен.
По съображения изложени по-горе искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 5 760 лв. и отхвърлен за сумата от 3 500 лв.,
представляваща разликата над уважения размер от 5 760 лв. до пълния
претендиран размер от 9 260 лв.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, в случая 28.02.2012 г. – това е и денят на увреждането, следователно
предявеният иск за периода от 03.02.2012 г. до 27.02.2012 г. подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Ответникът е заявил възражение за
давност с твърдението, че вземанията на ищеца за главница и лихви са погасени.
Възражението касаещо главницата е
неоснователно, доколкото и съобразно правилото на чл.110 ЗЗД, вземането за
главница се погасява с изтичането на общата петгодишна давност, която е
започнала да тече от настъпване на изискуемостта на вземането, в случая от
28.02.2012 г. и е следвало да изтече на 28.02.2017 г. Искът е предявен преди
таза дата на 19.01.2017 г., като с предявяването му давността е спряла да тече.
Следователно вземането за главница не е погасено по давност.
Вземанията за лихви се погасяват
с изтичането на тригодишна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД,
следователно и за периода от 28.02.2012 г. до 18.01.2014 г., вземането на ищеца
за лихви е погасено по давност и следва да бъде отхвърлено.
Предвид горното съдът присъжда
лихва върху двете главници, считано от 19.01.2014 г. до окончателното
издължаване.
По разноските в процеса:
С оглед
изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска.
Ответникът дължи разноски на ищцовата страна на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
съобразно която разпоредба, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е
направи разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 160 лв., съобразно приложения по делото договор от
23.12.2016 г.
От общата
сума от 2 116 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 118,76 лв., която е съответна
на уважената част от иска в размер на 20 760 лв.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул.
„*******, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в
редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на П.Д.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адвокат Д.В. сумата от 15000 лв. /петнадесет
хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, сумата от 5 760 лв. /пет
хиляди седемстотин и шестдесет лв./-претърпени имуществени вреди, вследствие на
незаконно повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл.26,
ал.1 от НК, за което наказателното
производство е прекратено с влязло в сила на 28.02.2012 г. Постановление от 03.02.2012
г. по ДП В - 191/2009 г. на ОД - МВР - гр. Разград (пр. вх. № 314/2010 г. на ОП
- Разград, ПД № 14/2010 г.), ведно със законната лихва върху горните главници,
считано от 19.01.2014 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 15 000
лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., искът за имуществени вреди за
разликата над сумата от 5 760 лв. до пълния претендиран размер от 9 260
лв., искът за лихви като неоснователен за периода от 03.02.2012 г. до
27.02.2012 г. и като погасен по давност за периода от 28.02.2012 г. до
18.01.2014 г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да
заплати и сумата 1 118,76 лв. /хиляда
сто и осемнадесет и 0,76 лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата
съдебна инстанция, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: