№ 2004
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100602850 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава XXII от НПК, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Х. (защитник на подсъдимите) срещу
определение на СРС, НО, 103-ти състав, от 21.06.2022г. по НОХД № 16155/18 г., с което е
оставено без уважение искането на подсъдимите и техния защитник за прекратяване на
съдебното производство по делото и връщане на същото на СРП поради допуснати
съществени процесуални нарушения.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на СРП за отстраняване на
допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в обвинителния акт липсва
описание на релевантните за престъпната съставомерност по чл.131, ал.1, т.2 от НК
обективни и субективни измерения на престъплението, вкл. досежно особените качества на
неговите субекти. Обосновава се тезата за липса на факти, обосноваващи квалификацията по
чл.20 от НК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи във въззивната жалба
и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирано лице.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като първоинстанционното
определение следва да бъде потвърдено поради следните съображения:
С обвинителния акт, внесен за разглеждане в СРС, е повдигнато обвинение срещу А.
Д. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК и срещу М. М. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130,
ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. В
обстоятелствената му част са посочени всички факти и обстоятелства, имащи отношение
към квалификациите на деянията на двамата подсъдими, вкл. общност на умисъл досежно
причиняването на телесни повреди на пострадалите И.К., както и фактическите
обстоятелства за отделните деяния, обуславящи продължавано престъпление касателно
подс. Д..
1
Въззивният съд намира възражението на защитата относно липсата на качеството
„длъжностно лице“ за несъстоятелна. В обвинителния акт е посочено по отношение и на
двамата обвиняеми, че са извършили деянията в качеството си на длъжностни лица –
„назначени на длъжност „охранители“ към фирма ‚ВТА С.С.“ ЕООД“ и извършващи охрана
на заведението и функция по пазене на неговото имущество. Дали е налице това
квалифициращо обстоятелство е въпрос по същество, като посочването от прокурора в
обвинителния акт не обвързва съда. Последният е свободен да прецени, след подробно
обсъждане на съдържанието на съвкупността от доказателствени материали (трудови
договори, длъжностни характеристики и други), при отчитане и на разясненията на
понятията по чл. 93, т. 1 НК, дадени в Тълкувателно решение № 73/74 г. на ОСНК на
Върховния съд на Република България. В случая твърденията на представителя на
обвинителната власт относно длъжностното качество на обвиняемите са изведени въз
основа на изпълняваните от Д. и М. функции по охрана и пазене на чуждо имущество.
Въпросът за правилността на правната квалификация, предложена от прокурора, не подлежи
на обсъждане в разпоредително заседание, по време на което не се решават въпроси по
съществото на обвинението. Защитата не държи сметка, че грешката в правната
квалификация не е въпрос на процесуално нарушение, а на нарушение на материалния
закон, решаването на който ще се случи едва с постановяването на краен съдебен акт след
провеждане на съдебно следствие. За да изпълни своите процесуални функции
обвинителният акт следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, както и на
основните положения, залегнали в ТР № 2/2002 г. на ВКС. В случая, макар и схематично,
прокурорът е посочил наличието на качеството „длъжностно лице“, като го е обосновал със
заеманата от подсъдимите длъжност – охранители, извършващи охрана на процесното
заведение и пазене на неговото имущество. Дали, в крайна сметка, тези квалифициращи
обстоятелства отговарят на обективната действителност и възложените функции на двамата
подсъдими, ще бъде проверено от първоинстанционния съдебен състав.
На следващо място въззивният съд намира, че обвинителният акт е достатъчно ясен и
по отношение на наличието на съучастие между двамата подсъдими за едно от деянията. В
обстоятелствената част е посочено следното: „В този момент към тях отново се приближили
охранителите Д. и М., заедно с неустановени по делото лица, като започнали да нанасят
удари на И.К., като чрез нанасяне на удар с крак в областта на тялото и удари в ръце в
областта на лицето на К., на последния била причинена лека телесна повреда, изразяваща се
в …“. В случая и двамата подсъдими са били наясно, че действат заедно и именно по този
начин засягат телесния интегритет на пострадалия К.. Доколкото обвинителният акт е за
извършено престъпление при условията на съучастие, когато двамата съизвършители, в
случая и други неустановени лица, едновременно осъществяват състава му, тогава не е
необходимо да бъдат сочени последиците на отделните действия на всеки един от
подсъдимите и поотделно значението им за настъпване на престъпния резултат. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е необходимо единствено да бъдат посочени
действията на подсъдимите, причинените увреждания от общата им дейност и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между тях и причиненото увреждане. Това е така с оглед
константната съдебна практика, която приема, че съизвършителите носят заедно
отговорност за настъпилото увреждане, без значение кой конкретен удар или действие е
допринесло за причиняването на телесната повреда.
От изложеното следва, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са очертани
в необходимия и достатъчен обем фактите, обуславящи престъпната съставомерност на
поведението на двамата подсъдими - надлежно са посочени времето, мястото,
изпълнителното деяние, механизма на извършване на престъплението, вредоносните
последици, както и представното съдържание на дейците. При прочита на обвинителния акт
се установява, че обвинителната теза на прокурора е формулирана по начин, ясно очертаващ
рамката на предмета на доказване и пределите на правото на защита, поради което правилно
2
районният съд е отхвърлил искането възражението на защитата за несъобразяване на
обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК.
По така изложените съображения СГС, в този си състав, намира, че като е постановил
съдебния си акт в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 103-ти състав, е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.06.2022г. по НОХД 16155/2018г. на
СРС, НО, 103-ти с-в, с което е оставено без уважение искането на адв. Х. и на двамата
подсъдими за прекратяване на съдебното производство.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване производството по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3