№ 2770
гр. Варна, 05.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500626 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. М. И. с постоянен адрес с.
Партизани, общ. Дългопол, Варненска област, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 320/30.11.2023 год., постановено по гр. дело
№ 20223130100899 по описа на РС-Провадия за 2022 год., с което е отхвърлен
предявен от въззивницата З. М. И. срещу Тюркян И. К., с адрес с. Партизани,
общ. Дългопол, ул. Тридесет и шеста А ревандикационен иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на
следния недвижим имот, представляващ УПИ VII-439, кв. 34 по плана на с.
Партизани, общ. Дългопол, одобрен със Заповед № 1185/12.04.1973г. с площ
от 990 кв. м. при съседи – път; УПИ VI-439; УПИ V-439 и УПИ VIII- 440, на
основание договор за дарение, обективиран в НА № 132/18.03.1975г. и за
осъждането на ответницата да й предаде владението върху гореописания
имот, на основание чл. 108 ЗС.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано. Неправилно е прието от съда, че от 1997 година
ответницата Т. К. е обърнала държането на имота във владение за себе си и го
е придобила по давност въз основа на владение в периода 1997 год. до
предявяване на иска за собственост на 29.08.2022 год. Не е съобразено в
случая, че ответницата е получила фактическата власт върху имота през 1993
година от ищцата и съпруга й (вуйчо на ответницата), когато е допусната да
живее в къщата с тяхно съгласие тъй като нямала жилище и срещу задължение
да поддържа и пази имота, като не е установено по делото ответницата да е
манифестирала спрямо ищцата намерението си да държи имота като свой,
1
превръщайки държането му във владение за себе си. Неправилно е прието
също, че обръщането на държането на имота във владение от страна на
ответницата било осъществено след плащане на уговорена цена за продажбата
му в размер на сумата от 150 000 лева. В случая не било съобразено, че в
отговора си на исковата молба ответницата изобщо не е навеждала подобни
твърдения за факти, а е сторила това 6 месеца по – късно, без да са наведени
твърдения и съответно – ангажирани и доказателства за причините, поради
които тези твърдения не са заявени своевременно. Отделно от това
доказателствата по делото са неправилно анализирани, а други – превратно
ценени. Въззивницата счита, че от анализа на събраните доказателства не
може да се изведе извод за проведено пълно доказване от страна на
ответницата на възражението й, че е придобила процесния имот по давност, и
по – конкретно – не е установено при условията на пълно доказване наличието
на действия на ответницата, от които да съди за обръщането на държането на
имота във владение. Твърди се също, че нарушение на забраната по чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК съдът е допуснал със свидетелски показания да се установяват
наведените от ответницата твърдения, че била „купила“ къщата за 150 000
лева, които била заплатила на ищцата и съпруга й. Неправилно и в
противоречие с установената съдебна практика е прието също, че
декларирането на имота в общината през 1998 год. и заплащането на данъци
за него, както и учредяването на ипотека върху имота през 2008 год. са
действия, които разкривали намерението на ответницата за своене на имота,
като не е отчетено, че описаните действия не са станали достояние на ищцата,
респ., не са доведени до знанието й. Твърди се на следващо място, че не е
съобразено и обстоятелството, че декларирайки имота в обищаната през 1998
год. ответницата е заявила неверен факт, именно – че е придобила имота по
давност, което с оглед и твърденията й в процеса, не е било възможно, тъй
като към 1998 година не е бил изтекъл предвидения в закона 10 годишен
давностен срок, който в случая би могъл да тече най–рано от 1993 год. Счита,
че неправомерното поведение на ответницата неправилно е било ценено в
нейна /на ответницата/ полза.
Въз основа на изложеното въззивницата счита, че обжалваното решение
е неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което
предявения от нея ревандикационен иск да бъде уважен, ведно с присъждане
на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата –
ответник по ревандикационния иск – оспорва жалбата, счита
първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено,
ведно с присъждане на разноските. В отговора са възпроизведени и
анализирани събраните по делото доказателства, от които според въззиваемата
безспорно се установява владението й върху процесния имот за период по –
дълъг от десет години, поради което и изводът на районния съд, че тя е
собственик на имота по давност е правилен.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
2
С Определение № 1656/29.04.2024 год. по настоящото въззивно дело,
производството е оставено без движение и на ищцата са дадени указания да
изправи констатирани от въззивния съд недостатъци на исковата си молба. В
изпълнение на дадените й указания ищцата, настоящ въззивник, е депозирала
молба от 08.05.2024 год. Препис от молбата е връчен на насрещната страна –
ответник по иска и настояща въззиваема - Тюркян И. К., като в предоставения
й срок същата не е изразила становище по молбата.
Настоящият състав констатира, че въззивната жалба е редовна и
допустима и следва да бъде приета за разглеждане.
С оглед задължението на съда да осигури осигури правилното
приложение на закона, настоящият състав намира, че следва да назначи
служебно съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице след като се
запознае с делото, извърши оглед и замерване на място и съобрази
приложимите нормативни актове да даде заключение за площта от УПИ VII-
439, кв. 34 по плана на с. Партизани, общ. Дългопол, одобрен със Заповед №
1185/12.04.1973г. с площ от 990 кв. м. при съседи – път; УПИ VI-439; УПИ V-
439 и УПИ VIII- 440, която е необходима за използването на построените в
поземления имот масивна едноетажна жилищна сграда със сутерен, ведно с
пристройка към нея и външна тоалетна, и гараж, според тяхното
предназначение, вкл. достъп до входа и около тях за поддържането на
постройките за нормално ползване. Към заключението следва да се приложи и
скица, на която изводите на вещото лице да бъдат графично онагледени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от З. М. И. с постоянен адрес
с. Партизани, общ. Дългопол, Варненска област, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 320/30.11.2023 год.,
постановено по гр. дело № 20223130100899 по описа на РС-Провадия за 2022
год.;
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза със следната задача:
Вещото лице след като се запознае с делото, извърши оглед и замерване
на място и съобрази приложимите нормативни актове, да даде заключение за
площта от УПИ VII-439, кв. 34 по плана на с. Партизани, общ. Дългопол,
одобрен със Заповед № 1185/12.04.1973г., при съседи – път; УПИ VI-439; УПИ
V-439 и УПИ VIII- 440, която е необходима за използването на построените в
горния УПИ постройки: масивна едноетажна жилищна сграда със сутерен,
ведно с пристройка към нея и външна тоалетна и гараж, според тяхното
предназначение, вкл. достъп до входа и около тях за поддържането на
постройките за нормалното им ползване. Към заключението да се приложи и
скица, на която изводите на вещото лице да бъдат графично онагледени;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 400 лева (четиристотин
лева), вносими от въззивницата (ищца) в едноседмичен срок от връчване на
3
настоящото определение;
НАСРОЧВА делото за 16.09.2024 год. от 14, 00 часа, за която дата и час
да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1
ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение;
След представяне на доказателства за внесен депозит за експертизата,
делото да се докладва за определяне на вещо лице.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4