Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260081
гр. ВРАЦА, 10.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното
заседание на 27 май 2020 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при
секретаря Мария Ценова, като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №92/2020 год.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №277/31.10.2019 год. по гр.дело №578/2019 год. Районен съд-Козлодуй е
уважил частично предявения пред него отрицателен установителен иск, като е
признал за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК, че ищцата В.И.П. ***, с ЕГН**********
не дължи на ответника "Фронтекс Интернешънъл"ЕАД - гр.София, ЕИК ***
вземането по изпълнителен лист, издаден на 17.01.2017 год. по частно гражданско
дело № 1494/2016 год. по описа на Районен съд-Козлодуй за сумата 2164.51 лева,
от която главница в размер на 989.25
лева, договорна лихва в размер на
1079.07 лева за периода от 07.12.2008 год. до 24.08.2011 год., лихва за забава
в размер на 96.19 лв. за периода от
05.12.2015 год. до 18.11.2016 год., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
- 01.12.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
43.29 лева държавна такса и 305.76 лева юрисконсултско възнаграждение, като
погасено по давност. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за разликата над
2164.51 лева до заявения размер от 4000.00 лева, като неоснователен . На основание
чл.78,ал.6 и чл.248 от ГПК съдът е
осъдил ответното дружество да заплати по сметка на РС-Козлодуй държавна такса
от 86.58 лева.
Решение
№277/31.10.2019 год. е обжалвано от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД -
гр.София в частта, с която предявения иск е уважен.
Въззивникът
поддържа, че решението е недопустимо като постановено по недопустим иск с
правно основание чл.439 от ГПК. Излага доводи и подробни съображения, че искът по чл.439 от ГПК е недопустим, тъй
като не се основава на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Твърди,
че ищцата не е възразила срещу заповедта за изпълнение, която й е редовно
връчена и е влязла в сила, поради което
и всички нейни възражения, включително за изтекла погасителна давност, с които
е разполагала към датата на изтичане на срока за подаване на възражение, са
преклудирани. Позовава се и цитира практика на ВКС в този смисъл.
В
условията на евентуалност поддържа,че решение №277/31.10.2019 год. е неправилно,а искът неоснователен. Твърди и се обосновава,
че вземането му не е погасено по давност, тъй като с влизането в сила на
заповедта за изпълнение давността се прекъсва и започва да тече нов петгодишен
давностен срок, който не е изтекъл нито към датата на предявяване на иска, нито
към датата на приключване на устните
състезания. Отново се позовава и цитира практика на ВКС.
Иска ОС-Враца да обезсили решение №277/31.10.2019 год. в обжалваната част
като недопустимо и да прекрати производството по делото. В условията на
евентуалност иска решението да бъде отменено в тази част, а искът отхвърлен
като неоснователен.
Претендира
разноски. Не сочи и не представя нови доказателства.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК ищцата пред РС-Козлодуй
В.И.П. *** не е депозирала отговор.
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259,
ал.1 от ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден, но
недопустим в
обжалваната част .
Съображенията за това са следните:
Районен съд-Козлодуй е сезиран от В.И.П. *** с иск с
правно основание чл.439,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на
"Фронтекс Интернешънъл"ЕАД - гр.София сумите от общо 4000.00
лева-главница, обезщетение за забавено плащане и разноски, присъдени на
ответното дружество по ч.гр.дело №1494/2016 г. по описа на РС-Козлодуй, поради
погасяването им по давност .
В исковата молба се твърди,че по ч.гр.дело №1494/2016
год. на РС-Козлодуй е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане в полза
на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
за която заповед ищцата не е уведомявана,за да подаде възражение против нея, поради
което е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20178990400215
по описа на ЧСИ И. Ц. с район на действие ОС-Враца и на 27.03.2019 год. й е
връчена покана за доброволно изпълнение.
Ищцата посочва,че по заповедното производство е претендирано вземане за
период от 07.12.2008 год. до 24.08.2011
год. и същото следва да се приеме за погасено по давност, по аргумент от
чл.111,б."в" във вр. с чл.с чл.116,б. "в4 и чл.117,ал.2 от ЗЗД, тъй
като е признато със заповед за изпълнение, а не с влязло в сила съдебно
решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, в който се оспорва допустимостта на
предявения иск. Становището за
недопустимост на исковата претенция се обосновава с доводи, че ищцата е разполагала
с възможността да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение, която не е
упражнила, като липсата на подадено в срок
възражение има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение, с което
се преклудира възможността на длъжника да оспори вземането, базирайки се на факти, настъпили преди влизането в сила. Сочи се, че искът по чл.439 от ГПК е процесуално допустим само
когато се основа на нови факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а ищцата е
основала иска си на факти и обстоятелства – че
погасителната давност за вземането е изтекла през 2011
год., които са настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение и на които тя е
имала възможност да се позове във възражението си по чл.414 от ГПК. Оспорва се
и основателността на иска, в случай че съдът го приеме за допустим.
Пред
първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.дело №1494/2016 год. по описа на РС-Козлодуй
/заповедното производство/, както и копие от изпълнително дело
№20178990400215 по описа на ЧСИ И. Ц. с район на действие ОС-Враца.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, във
връзка с твърденията на страните, настоящият съдебен състав приема за
установена следната фактическа обстановка:
Между
страните по делото не се спори, а и това
се установява от приложения към делото на л.71
договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA,
MASTERCARD, че на 23.04.2007 год. в гр. Козлодуй между "Обединена българска банка" АД като издател от една страна и В.И.П. в качеството
на кредитополучател от друга страна е сключен договор за кредитна
карта VISA MASTERCARD. Съгласно чл.1 на договора банката издава на
картодържателя кредитна карта MASTERCARD . В договора е уговорено, че към
момента на сключването му Картодържателят разполага с кредитен лимит 500 лева. Банката има право периодично
едностранно да променя разполагаемия кредитен лимит, според кредитната история
на Картодържателя, за което го уведомява по реда, описан в Общите условия. Ползваният кредит от разрешения кредитен
лимит се олихвява съгласно клаузите на договора. Олихвяването
се извършва ежемесечно на датата на издаване на извлечението. Датата на
издаване на извлечението е 23 число на съответния месец. Банката може
едностранно да променя датата на
издаване на извлечение, за което Картодържателят
се уведомява с месечното извлечение, във всеки клон на банката или от всеки
банкомат на банката. В рамките на общия кредитен лимит от 500 лева лимитите за
стойност на единични транзакции и лимитите за обща стойност на транзакциите по
периоди, са посочени в Приложение, неразделна част от този договор /каквото не е предоставено на съда/.
В чл.8
от договора е уговорен срока - договорът
е в сила от деня на подписването му до
изтичане на срока на валидност на картата. Валидността на картата е две години
и изтича в края на отпечатания върху нея срок. Срокът на Договора се подновява
автоматично с оше две години,
освен при уведомление от Картодържателя, с което последният заявява, че не желае картата да бъде подновена.
В чл.10
е уговорено, че договорът се прекратява, съгласно посоченото в Общите условия,
които не са предоставени, и
при прекратяване на договора Кредитополучателят е длъжен
да погаси всички дължими суми към банката.
Безспорно е и обстоятелството, че със заявление вх.№ 6826/01.12.2016 год. от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е поискано издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК против В.И.П.,
ЕГН ********** в качеството й на длъжник по горепосочения договор за
кредититна карта от 23.04.2007 год. за сумите от общо
2161.51 лева:
989.25 лева - главница; 1079.07 лева –
договорна лихва за периода 07.12.2008 год. -
24.08.2011 год., 96.19 лева - лихва за забава за периода от 05.12.2015 год. до
18.11.2016 год.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.12.2016
год . до изплащане на вземането, както
и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение - заплатена
държавна такса в размер на 43.29 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 305.76 лева. В заявлението е посочено, че кредитополучателят В.П. е
преустановила плащанията по договора за кредит от 07.12.2008 год., като към
датата на подаване на заявлението срокът на действие на договора е изтекъл и
цялото задължение по него е изискуемо.
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено от "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД като цесионер по сключен с кредитора "Обединена българска банка" АД договор за цесия от 04.12.2015
год.
Въз основа
на подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 1494/2016 год. по описа на
РС-Козлодуй и е издадена Заповед №844/05.12.2016 год., с която е разпоредено В.И.П.
да заплати на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД- гр.София посочените в
заявлението суми. Заповедта е връчена на 12.12.2016 год. при условията на чл.46,ал.2
от ГПК чрез И. М. В.- внук на длъжника П., но
в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е постъпило възражение от нея / от В.П./
и на 17.01.2017 год. е издаден
изпълнителен лист.
От приложеното заверено копие от изпълнително
дело №20178990400215 по описа на ЧСИ И. Ц. е видно,
че въз основа на този изпълнителен лист и по молба
на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД- гр.София на 11.05.2017 год. е образувано изпълнително производство.
Първото
изпълнително действие, предприето по изп.дело
№20178990400215 е от 18.05.2017 год.
и представлява налагане на запор върху получаваната от длъжника В.П. пенсия, а на 27.03.2019
год. на П. е връчено и съобщение по чл.428,ал.1,пр. последно от ГПК за
образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.
При тази
безспорна фактическа обстановка, районният съд е
направил изводи за частична основателност на исковите
претенции, като е признал за установено на осн. чл.124,ал.1
от ГПК, че В.И.П. не дължи на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД поради изтекла погасителна давност сумите с общ размер 2164.51 лева : главница в размер на 989.25 лева, договорна лихва в размер на 1079.07 лева за
периода от 07.12.2008 год. до 24.08.2011 год., лихва за забава в размер на
96.19 лв. за периода от 05.12.2015 год.
до 18.11.2016 год., законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението - 01.12.2016 год. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по издаване
на заповедта-заплатена държавна такса от 43.29 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 305.76 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.01.2017 год. по ч.гр.дело №1494/2016 год.
по описа на РС-Козлодуй.
Със същия съдебен акт искът на В.П.
е отхвърлен за сумата над 2164.51 лева до пълния заявен размер от 4000.00 лева,
като неоснователен. В тази си част решението на РС-Козлодуй не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
При
горната фактическа обстановка и след като обсъди наведените от страните доводи,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Основите
оплаквания в жалбата, по които въззивният съд дължи произнасяне съгласно
чл.269,изр.2 от ГПК, се свеждат до това, че с влизане в сила на издадената
заповед за изпълнение се преклудират всички възражения, които длъжникът е могъл
да направи в срока по чл.414,ал.2 ГПК, и при настъпило стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта длъжникът може да реализира защитата си само в
специалните хипотези на чл.424 и чл.439 ГПК, като и в двата случая не може да
оспорва вземането чрез факти и възражения, които е могъл да заяви преди
влизането й в сила.
Защитата
на длъжника в заповедното производство срещу издадена заповед за изпълнение се
осъществява чрез възражението по чл.414,ал.1 от ГПК.
След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл.422 от ГПК.
Ако възражение не е подадено в
предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с
което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според
изричната разпоредба на чл.416 от ГПК.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и изпълнителното основание се ползва със стабилитет. С влизане в сила на заповедта се преклудират фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, освен
ако не са налице специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК.
В първата
хипотеза по чл.424 от ГПК оспорването на вземането след влизане в сила на
заповедта за изпълнение е допустимо при наличието на новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за
подаване на възражението по чл.414 от ГПК
или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Във втората хипотеза на чл.439 от ГПК се предвижда защита на длъжника по
исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание, като тази защита може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. С оглед посоченото
по-горе, че заповедите за изпълнение влизат в сила и се ползват със стабилитет, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по
чл.237 ГПК /отм./, разпоредбата
на чл.439,ал.2 от ГПК следва да се прилага и за
факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че
съдебно дирене не се провежда.
В конкретния
случай предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК, тъй като в исковата
молба не се твърдят новооткрити факти или доказателства, а се твърди
новонастъпил факт - изтекла погасителна давност след влизане в сила на
заповедта за изпълнение.
Фактите по
делото сочат, че заповедта за изпълнение е издадена на 05.12.2016 год. и в
срока по чл.414,ал.2 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника В.П., поради
което заповедта е влязла в законна сила и на 17.01.2017 год. е издаден
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта са преклудирани всички факти
и обстоятелства, които са относими към ликвидността и изискуемостта на
вземанията по заповедта. Както бе посочено, в заявлението кредиторът не се е
позовал на предсрочна изискуемост, а на изискуемост, основана на изтичане срока
на договора за кредитна карта. Договорът е със срок от 2 години, считано от
23.04.2007 год., от което следва, че изискуемостта на вземанията е настъпила на
23.04.2009 год., както правилно е приел и първоинстанционният РС-Козлодуй. При липсата
на постъпило възражение от длъжника, този факт, относим към изискуемостта на
вземанията, не може да бъде преразглеждан в настоящето производство.
С оглед посочената дата на настъпване на изискуемостта -
23.04.2009 год., безспорно се явява обстоятелството, че както към момента на
издаване на заповедта за изпълнение - 05.12.2016 год., така и към момента на
издаване на изпълнителния лист - 17.01.2017 год., общата погасителна давност от
5 години е била изтекла. От своя страна това води до извода, че към момента на
изтичането на срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е могъл да се позове на
правопогасяващия ефект на погасителната давност, с оглед на което с
изтичането му е настъпила
преклузия по отношение на този факт.
По общо правило погасителната давност е юридически
факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона
период от време, след изтичане на който се погасява правото на иск за защита на
конкретно субективно материално право. Като период от време давностният срок се
характеризира с начален и краен момент. В случая началният момент на давностния
срок е преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
– 23.04.2009 год., а крайният момент на изтичането на 5-годишната давност
за погасяване на вземането за главница е 23.04.2014
год., тоест преди влизането в сила на заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 27.12.2016
год. с
изтичане на срока за подаване на възражение срещу нея и липсата на подадено
такова. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че погасителната давност не представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439
от ГПК,
който следва да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението.
Въззивният
съд приема, че ищцата основава
предявения отрицателен установителен иск на обстоятелства, настъпили в обективната
действителност преди влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, като в този смисъл предявеният
отрицателен установителен иск е бил изначално недопустим, тъй като при подаване
на възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК длъжникът е могъл да релевира
доводи за погасяване по давност на вземането, които евентуално да бъдат
разгледани при предявяване на установителния иск от кредитора по реда на чл.422
от ГПК.
С изтичането на срока по чл.414 от ГПК и
влизане в сила по реда на чл.416 от ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на
длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено
с нов иск, извън
специалните хипотези на чл.424 и чл. 439 от ГПК. Предвидените специални способи за защита на
длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване
на вземането, които могат да се основават само на новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването ѝ/ обосновават
извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта
за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се
оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е
следвало да заяви преди влизането ѝ в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за
изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и
са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу
правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се
преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение
на фактите,
съществували до проявлението на изпълнителната ѝ сила, съотв. стабилизирането ѝ. По отношение на заповедта за изпълнение, срещу
която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск, който да основе
на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни при
пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита /чл.414 и
чл.422 от ГПК/.
Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на
длъжника в заповедното производство, общият ред /чрез установителен иск за
недължимост или осъдителен иск за връщане на събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение/
за оспорване на вземането е недопустим /в
този смисъл Решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
12/2010 г., III г. о., ГК/.
С оглед на
гореизложеното, първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, поради
което решението на Районен съд – Козлодуй в частта, с която се признава за
установено, че длъжникът не дължи на кредитора процесните суми, следва да бъде
обезсилено, а съдебното производство следва да бъде прекратено на основание чл.
270,ал.3, изр. 1 ГПК.
При този изход на спора на ответника-въззивник следва на основание чл.78,ал.4 от ГПК да се присъдят сторените пред
първоинстанционния съд разноски в размер на сумата от 150.00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените пред въззивния съд разноски в размер на
сумата от 200.27 лева, от които 50.27 лв. дължима държавна такса за
въззивно обжалване и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Възнаграждението за защита от юрисконсулт по
чл.78,ал.8 от ГПК се
определя от съда съобразно нормата на чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37,ал.1 от ЗПП
и съобразно фактическата и правна сложност на делото и не зависи от наличието или липсата на възражение от противната страна по чл.78,ал.5 от ГПК.
Мотивиран
от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение
№277/31.10.2019 год. по гр.дело №578/2019 год. Районен съд-Козлодуй в обжалваната част,с която е
признато за установено,че В.И.П. ***, с ЕГН********** не дължи на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД- гр.София,
ЕИК *** вземането по изпълнителен лист,
издаден на 17.01.2017 год. по частно гражданско дело №1494/2016 год. по описа
на Районен съд-Козлодуй за сумата
2164.51 лева, от която главница в размер
на 989.25 лева, договорна лихва в размер
на 1079.07 лева за периода от 07.12.2008 год. до 24.08.2011 год., лихва за
забава в размер на 96.19 лв. за периода от
05.12.2015 год. до 18.11.2016 год., законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението - 01.12.2016 год. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 43.29 лева държавна такса и 305.76 лева
юрисконсултско възнаграждение, като погасено по давност.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение
№277/31.10.2019 год. по гр.дело №578/2019 год. Районен съд-Козлодуй в частта за разноските, изменено с определение
№8/08.01.2020 год., с която и на основание чл.78,ал.6 от ГПК "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД - гр.София, ЕИК *** е осъдено да заплати в полза на РС-Козлодуй
държавна такса от 86.58 лева, от внасянето на която такса ищцата е била
освободена.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.4 от ГПК В.И.П. ***, с ЕГН********** да заплати на "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД - гр.София, ЕИК *** сумата от 150.00 лева, представляваща деловодни разноски пред
първоинстанционния съд, както и сумата от 200.27 лева, представляваща
деловодни разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.