Решение по дело №2977/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260174
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 30 април 2021 г.)
Съдия: Неделин Захариев Йорданов
Дело: 20201420102977
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.В., 26.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 12 март Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

 

При секретаря В.А.като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`2977 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „МЕДИКО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД гр.В.против ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр.С.иск за осъждане на ответника да му заплати сумата 16321.60 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 05.07.2019г. страните сключили за л.а. Шкода, модел Октавия, с рег. № *** договор за застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“ със застрахователна стойност 18000 лева със срок на валидност до 04.07.2020г. Твърди, че през време на действие на застрахователната полица – на 15.05.2020г., е настъпило застрахователно събитие – ураганен вятър откъртил част от ламаринената покривна конструкция на сградата, в която се помещава Военно окръжие В.и го стоварил върху съседна къща и паркирани там автомобили, сред които и застрахования, собственост на ищеца. В резултат на удара са причинени множество щети, увредени са различни части и детайли по автомобила. Ищецът поддържа, че своевременно уведомил застрахователя за настъпилото събитие и по случая била образувана щета № 200301344515.05.2020г., а оценка на щетите е извършена от доверен на застрахователя сервиз „Еуратек Ауто“ ООД и издадена проформа-фактура на стойност 16321.60 лева. Ответният застраховател отказал да му изплати застрахователно обезщетение, който отказ счита за неоснователен и моли за уважаване на иска с произтичащите законни последици. Ищецът счита, че му се дължи обезщетение в размер на действителната стойност на щетите на МПС към датата на събитието. 

Исковете са с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощник, оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Оспорва механизма на получаване на вредите и наличието на пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Счита, че отказът му да изплати застрахователно обезщетение е законосъобразен, тъй като по експертна оценка на ответника ремонта на целия автомобил възлиза на 6871.81 лева, а претендираната от ищеца сума покрива понятието „тотална щета“. Развива и довод, че автомобила не е бил отремонтиран, а цените на боята, частите и часовата ставка в представената проформа-фактура са прекомерно завишени.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са основна и допълнителна САТЕ-зи, след преценката на които поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че на 05.07.2019г. страните сключили договор за застраховка „Каско МПС“, клауза „Каско ИЗБОР“, със застрахователна стойност 18000 лева, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на валидност 05.07.2019г. до 04.07.2020г. Ответното дружество по силата на този договор поело задължение да осигури застрахователно покритие по отношение на собствен на ищеца л.а. марка „Шкода“, модел Фабия с рег.№ ***, в т.ч. щети причинени от природни бедствия, вкл. буря, ураган, градушка и др., подробно описани в ОУ към застрахователния договор.

На 15.05.2020г. през нощта, в срока на действие на договора, настъпило застрахователно събитие – ураганен вятър откъртил част от ламаринена покривна конструкция на сградата на Военно окръжие В., с административен адрес: гр.В., ул.“***“ № ** и го стоварил върху съседната къща и паркирани леки автомобили, сред които и застрахованото МПС, собственост на ищеца. На последното са причинени множество щети, увредени за различни части и детайли. Застрахованият на същия ден подал уведомление до застрахователя-ответник за настъпилото събитие и предоставил необходимите документи. Бил извършен оглед и съставен опис на щета  № **********/15.05.2020г. към застрахователната полица, в който са описани щетите.

Увреденият автомобил бил закаран с автовоз до официалния представител на „Шкода“ за България „Еуратек Ауто“ ООД гр.С.за оглед и оценка на щетите, което се установява и от показанията на св. Д.И.. Издадена е проформа-фактура от 19.05.2020г. от „Еуратек Ауто“ ООД, в която са остойностени нанесените вреди, подмяна и поправка на автомобилни части на сумата 16321.60 лева.

В последвала между страните по делото кореспонденция застрахователят уведомил застрахования, че определя обезщетение в размер на 6871.81 лева за поправяне на щетите по автомобила, която сума няма данни по делото да е заплатена.

По повод събитието, било образувано ДП № 23-СЛ./2020г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр.С., Военно-следствен участък П., приключило с постановление от 22.10.2020г. за прекратяване на досъдебното производство, поради липса на данни за извършено съставомерно престъпно деяние.

Представена е справка, издадена на 15.01.2021г. за регистрирани произшествия в информационния фонд на МВР, от която се установява, че на 15.05.2020г. в 13.30 ч. в РС ПБЗН-В.е получено съобщение за оказване техническа помощ- разчистване на паднали ламарини от покрив на сградата на Военно окръжие В.. Произшествието е ликвидирано от четири пожарни автомобила на РСПБЗН В.с 11 служители.

Видно от Справка на Национален институт по метеорология и хидрология, Филиал П., Хидрометеорологична обсерватория В., на 14.05. в Станция В.след 22:10ч. е регистриран силен вятър с посока от югозапад и максимална скорост 25м./сек. След кратко прекъсване в 00:50ч. на 15.05.2020г. отново започнал да духа силен вятър с максимална скорост 18м./сек., който продължил до 01:10ч. Няма регистрирани валежи и намалена видимост.

Изслушана е САТЕ, изготвена от инж.В.П. от заключението на която се установява, че получените от застрахования автомобил повреди и деформации, изброени в 56 пункта са следствие от събитието – ураганен вятър и е налице причинно–следствена връзка между механизма на застрахователното събитие и настъпилите увреждания на застрахованото имущество. Според експерта средната пазарна стойност на щетата в резултат на възникналото застрахователно събитие на 15.05.2020г. възлиза на 7980.71 лева. В поясненията си в с.з. вещото лице посочи, че сумата е получена след приспадане на коефициент овехтяване на автомобила 0.7, който е по Наредба №24/2006г. и всъщност представлява застрахователна, а не пазарна стойност на щетите. Приел е също, че не е налице тотална щета по смисъла на КЗ и се е доверил изцяло на цените на сервиза, официален представител на „Шкода“, посочени в проформа-фактурата.

Тази експертиза е оспорена от пълномощника на ищеца и е допусната и назначена допълнителна САТЕ, с вещо лице инж.Т.Т.. Експертът е извършил личен оглед на автомобила и е констатирал, че  описаните в приложеното Опис-заключение щети съответстват на констатираните от него при огледа. Според него стойността на причинените имуществени вреди на процесния автомобил възлиза на сумата 10713.82 лева и е изчислена на база средни цени на доверени сервизи при съобразяване стойности на труд, материали и оригинални части и ползване на части от алтернативни доставчици, по средни пазарни цени на доверени сервизи на застрахователи.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за ОСНОВАТЕЛНИ.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпване на застрахователно събитие и право като застрахован да получи застрахователно обезщетение, респ. отсъствие на предпоставки застрахователят да откаже изплащането на такова.

Съгласно чл.351, ал.3 от КЗ застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия или първата вноска по нея при разсрочено плащане на премията, ако не е уговорено друго. Не се спори между страните, че ищецът е изправна страна и е заплатил изцяло вноските от застрахователната премия. Не се спори и че е настъпило коментиранато застрахователно събитие /падане на откъртени ламарини вследствие на ураганен вятър/ по време на действие на сключения между страните застрахователен договор.

Съдът приема, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между страните е съществувало валидно застрахователна правоотношение по договор за имуществена застраховка.

По делото се установи, че ищецът своевременно е уведомил ответника за настъпването на събитието, но не е получил плащане, макар и такова да му е определено от застрахователя в размер на 6871.81 лв., което по същество представлява отказ от плащане.

 Съдът намира този отказ за неоснователен. От изсклушаните по делото основна и допълнителна авто-технически експертизи, се установи, че деформациите по автомобила на ищеца отговарят на описания в протокола механизъм на ПТП. Представителят на ответника е оспорил заявения от ищеца механизъм на ПТП и тежестта да го установи е на ищеца. Съдът намира, че ищецът е доказал твърденията си за механизма на ПТП, посредством събраните писмени доказателства – в т.ч. двете експертизи и гласните доказателства.

С оглед на това съдът намира, че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, поради настъпване на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по силата на сключения договор за застраховка ”Каско”, действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие.

При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405 ал.1 от КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в уговорения срок. Разпоредбата на чл.386 ал.1 от КЗ предвижда задължение при настъпване на застрахователно събитие застрахователят да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума/лимита на отговорност/,освен когато това е предвидено в този кодекс, а съгласно ал.2 при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Нормативната цел на тази правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици.

В решение №209/30.01.2012 г. по т. дело №1069/2010 г. на ВКС,ТК II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.208 ал.1 от КЗ/отм./, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.208 ал.3 от КЗ/отм./. Разпоредбата на чл.208 ал.3 от КЗ/отм./ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната/при пълна увреда/ или възстановителната/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество/чл.203 ал.2 от КЗ/отм./, съответно стойността,необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка/чл.203 ал.3 от КЗ/отм./.

Според чл.400 ал.2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване.

В конкретния случай не следва да бъде кредитирана първоначалната експертиза, вещото лице по която е изчислило стойността на щетите съобразявайки утвърдената с Наредба №24/08.03.2006г. Методика. По този въпрос има задължителна съдебна практика, обективирана в множество решения по реда на чл.290 от ГПК, в които се приема, че Методиката по Наредба № 24/2006г. на КФН не е задължителна, а съставлява само указание относно начина на изчисляване на размера на щетите на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.

Вещото лице по основната експертиза е приложило коригиращ коефициент на овехтяване 0.7 за частите, за които е необходима смяна, отчитайки годините експлоатация на автомобила. Съдът намира, че неправилно при изчисляване на дължимото обезщетение е бил приложен такъв коефициент на овехтяване. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/решение №6/02.02.2011 г. по т. дело №293/2010 г. на ВКС,I т.о.,решение №206/03.09.2013 г. по т. дело №107/2011 г. на ВКС,II т.о.,решение №235/ 27.12.2013 г. по т. дело №1586/2013 г. на ВКС,II т.о., решение №115/09.07.2009 г. по т. дело №627/2008 г. на ВКС,II т.о./ при изчисляване на размера на застрахователното обезщетение не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При частични вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, която не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие. При определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203 ал.2 от КЗ/отм./, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203 ал.3 от КЗ/отм./. При застраховка ”Каско на МПС” размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи според пазарната стойност на имуществото към деня на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части. Определената от вещото лице по допълнителната САТЕ стойност на разходите, необходими за отстраняване на щетите към датата на застрахователното събитие е в размер на 10713.82 лв., без приложен коефициент на овехтяване, представлява пазарната стойност на същите, за която не се прилага обезценка съгласно чл.400 ал.2 от КЗ. С оглед на това съдът намира предявеният иск за основателен и доказан в размера от 10713.82 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част на иска, деловодни разноски за д.т., платено адвокатско възнаграждение и депозити по основно и допълнително заключение на САТЕ в размер на сумата 1610.20 лв.

Разноски се дължат и на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска за направени разноски за експертиза в размер на 34.36 лева.

По компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1575.84 лв.

Водим от горното, съдът

 

                   Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на „МЕДИКО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК ***със седалище  и адрес на управление: гр.В., ул.“***“ № ***сумата 10713.82 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско МПС“, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на валидност 05.07.2019г. до 04.07.2020г., дължимо за причинени на 15.05.2020 г. щети на л.а. „Шкода“, модел Октавия, с рег. № ***, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.11.2020г. до окончателното изплащане на главницата и сумата 1575.84 лева деловодни разноски.

     ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в останалата му част до пълния предявен размер.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........