Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….. ………. 2019 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно
заседание, проведено на 04.12.2019 г. при участието на секретаря Мая Вълева сложи за
разглеждане административно дело № 994/2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по жалба на Й.К.К. - В., разследващ полицай в сектор „Разследване“ при Второ
РУ при ОД на МВР Варна,подадена чрез процесуален представител срещу Заповед №
365з-1266/28.03.2019 г. на началника на отдел „Разследване“ при ОД на МВР -
Варна, с която на жалбоподателя на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение" за срок от три месеца.
Твърди се незаконосъобразност на оспорената
заповед поради липса на мотиви, както и поради допуснати в хода на
дисциплинарното производство процесуални нарушения - неспазване на изискването
на ЕКПДСМВР за пълно, обективно и
всестранно разследване на дисциплинарното
нарушение, което довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Като такова нарушение се изтъкват: липсата на проверка и обсъждане: на
твърденията за призоваването за разпит на пострадалото лице по телефона, обективирани в
протокол от 02.08.2018 г. и в справка от
25.08.2018 г., които счита за
категорично установими чрез разпит на
посочените в тях лица; на възникнали технически проблеми при отваряне на
диск файлове; на възраженията относно разпознаването.
Изложеното определя като нарушение на
чл. 206, ал.4 от ЗМВР и на заповед№ 8121з-1251/2016 г. на Министъра на
вътрешните работи.
Като самостоятелно нарушение на
правилата, въведени с чл. 210, ал.1 от ЗМВР изтъква непосочването от ДНО на
конкретните доказателства в подкрепа на обвинителната му теза, въз основа на
които е формирал изводите си. Счита, че
изготвените справки не представляват доказателства за извършено нарушение, а са
само обобщение и анализ на такива, който може да е и погрешен.
Изтъква че НПК не съдържа термин „ спешен порядък“ , а от друга страна
поведението на пострадалото лице е възпрепятствало изпълнението на задължението
в този ред, въпреки предприетите конкретни действия.
Въз основа на изложеното е формирано
искане за отмяна на заповед №365з-1266/28.03.2019 г. Претендира се и
присъждането на разноски.
Ответникът оспорва изцяло
релевираните в жалбата доводи, счита заповедта за правилна и законосъобразна.
Пледира за отхвърляне на жалбата. Също претендира присъждане на разноски - за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на странат с данните по делото, приема следното:
По
допустимостта:
Заповед № 365з-1266/28.03.2019 г. на
началника на отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Варна, е връчена на нейния адресат на 29.03.2019 г., лично срещу подпис.
Жалбата е
депозирана пред Административен съд
Варна по пощата на 09.04.2019 г., в рамките на законоустановения срок, с оглед на
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
По сигнал на Й.В.Д. от Варна и след извършена по
него проверка от служители на Второ РУ –Варна,
с постановление от 24.07.2018 г.
на прокурор от ВРП е образувано ДП № 911/2018 г. за престъпление по чл. 144 ал.3 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.
За водещ разследването е
определена инспектор Й.К. - разследващ полицай при в сектор «Разследване» при Второ РУ Варна
към отдел «Разследване» при ОД на МВР Варна – видно от писмо, датирано на 31.07. 2018 г.
С постановлението за образуване прокурорът от ВРП дал указания за извършване
на конкретни процесуално-следствени действия в «спешен порядък» както следва:
разпит на пострадалото лице, Й.В.Д.;
разпознаване от Й.В.Д. на лицето, посочено в сведенията като «Иван»
оглед на веществено доказателство на
предадения с протокол за доброволно предаване от 26.06.2018 1 брой диск; разпит на свидетели -Т.Д.А. и Х.В.Д.; назначаване на комплексна психолого-психиатрична експертиза
на Й.В.Д..
С постановление от 28.11.2018 г.
прокурор при ВРП отстранява инспектор К.
от разследването по ДП № 911/2018 г., с
мотив, че за периода от 30.07.2018 г. до 28.11.2018 г. – за период от четири
месеца по същото ДП са били проведени два разпита на лича в качеството на свидетели
и било изготвено предложение до наблюдавания
прокурор по реда на чл. 159а от
НПК. С постановление на разследващия полицай от 02.10.2018 г. е назначена СПЕ, въпреки указаната от наблюдаващия
прокурор комплексна
психолого-психиатрична експертиза, не психиатрична ткакава. Не били изпълнени и
други указания на прокурора, като разпознаване.
Указано е да се определи нов разследващ по досъдебното производство.
Разследването по ДП № 911/2018 г. е продължено и приключено от гл.разсл. полицай Я.Я..
С резолюция от 30.11.2018 г., без данни за качеството на подписалото я
лице, постановлението за отстраняване
на инсп. К. е насочено към ГРП (главен
разследващ полицай) Я. за извършване на проверка и доклад.
В доклад № 436р-35710/13.12.2018 г. Я. описал хронологично всички
проведени от инспектор К. действия, като и е «снето сведение» по проверката, (л.36 от делото).
В коментираното в доклада сведение
инсп. К. описва извършените по досъдебното производство действия и обяснява неизвършените такива: Пострадалата
е призована по телефона, при проведения телефонен разговор обяснила, че почива
веднъж седмично и когато и е удобно ще върне
обаждане . Инсп. К. заявява, че през периода м. август – м. септември е
провела още няколко разговора със свидетелката, за което съставила протокол на
основание чл. 178, ал.8 от НПК (л. 72 и л.73 ,
том І от администр. преписка). Посочва и че в същия период е ползвала платен отпуск, единият - за по-дълъг период от време. Забавянето на действията обяснява и с голямо
натоварване. Процесуално-следственото
действие по разпознаване не е извършила,
тъй като съобразила, че лицата се
познавали, имали са интимна връзка, а
това би опорочило действието.
Според изрично записаното в
доклада -част ІІІ « Изводи» извършилият проверката установил забавяне на «дадените указания в спешен порядъ»,
както и неточното им изпълнение. Без да
ги детайлизира и индивидуализира, квалифицирал ги като нарушения, «които биха могли да
доведат до невъзможност за събиране на
годни доказателства във връзка с основната цел на досъдебното производство,
както и до извършване на друго по-тежко престъпление от дееца» , попадащи в хипотезата на чл. 199, ал.1,т.3 от ЗМВР. В същия смисъл е и даденото от него предложение за извършване на проверка
по чл. 205, ал.2 от ЗМВР с оглед данните за допуснато нарушение,
съставомерно по чл. 199, ал.1 т.3 от същия зкаон.
Главен разсл. полицай Я. няма качеството дисциплинарно разследващ орган, не притежава компетентност
– нито правна, нито административна, за изводи по квалификация на деянието и за формиране на предложение за процедура по
чл. 205., ал.2 от ЗМВР.
Във връзка с доклада на гл. разследващ полицай Я.
със Заповед № 365з-5340/18.12.2018 г., на основание чл. 205, ал.2 от ЗМВР,
началникът на отдел «Разследване» е разпоредил извършването на проверка срещу инспектор Й.К.К.. Определен е и съставът
дисциплинарно-разследващия орган, който следва да извърши проверката.
Проверката е приключена, изготвена е справка № 433р-2523/29.01.2019 г., съдържаща
фактически констатации, взетите въз основа на тях изводи и предложение - на разследващ полицай К. да се наложи
дисциплинарно наказание «писмено предупреждение» на основание чл. 199, ал.1 т.3
от ЗМВР. Според съдържанието на раздел
ІІ от справката «Фактически
констатации» първото действие по
разследването разпит на пострадалата инспектор К. извършила на 02.10.2018 г.,
на същата дата е назначена и СПЕ, с
писмо до НИК - МВР е изпратен за изследване приобщен като ВД по делото диск, въпреки указанията на прокурора за извършване
на оглед на същия от разследващя полицай. На 15.11.2018 г. е извършен разпит на
свидетел. Също през м. ноември 2018 г.
досъдебното производство е изпратено на ВРП с искане на основание чл. 159а от НПК, върнато е с приобщени справки от
мобилни оператори.
В справката изрично е отбелязано :
в материалите по разследването фигурират
протокол за призоваване по телефона с изписана дата 02.08.2018 г. и справка от
25.08.2018 г., същите нямат печат и рег.
или изходящ номер - не може да се установи кога са създадени.
Липсва коментар и най-вече преценка на комисията дали
и доколко същата приема тези два документа
като обективиращи извършването на
описаните в тях следствени действия. Констатацията
за липса на печат и рег. номер на протокола и справката и приетия въз основа на
нея извод за неустановеност на момента на създаването им (въпреки неоспореното
датиране) сами по себе си не съдържат
еднозначен отговор приема ли комисията за извършени конкретните действия или
не.
Вместо това комисията е формирала общо и без конкретика твърдение, че в
същото време заплахите отправяне към пострадалата по ДП № 911/2018 г. са продължавали, но спрямо извършителя не са
предприети никакви действия.
Прецизността изисква да се отбележи, че
данни за такава заплаха,
отправена след подписан от привлеченото
като обвиняем лице протокол по
ЗМВР е една - от 27.11.2018 г. Не следва да се търси причинно-следствена
връзка между действията на разследващия
полицай и последното деяние, само защото същото би било предотвратено
чрез налагане на мярка за неотклонение «задържане..»
В хода на дисциплинарното производство от инсп. К. с
покана № 365р-14690/21.03.2019 г. са изискани писмени обяснения. Такива са дадени на същия ден – с вх.№ 436р-9479/21.03.2019 г. Видно от
краткото им съдържание инсп. К. не е съгласна с изложените от проверката
факти, смчита, че е направила
необходимото за призоваване и разпит на пострадалото лице във възможно
на-кратки срокове.
Инспектор К. е ползвала платен годишен отпуск на 01.08.2018 г.; на
13.08.2018г. от 27.08.2018 г. до
16.09.2018 г. включително, на 04.10.2018 г. и на 05.11.2018 г. Явно е, че в
структурата на МВР, част от която е и инсп. К. не е създадена организация по
заместване на отсъстващ поради ползване
на отпуск служител.
Съдът приема, че първото процесуално действие, извършено от инсп. К. е на 02.08.2018 г.; второто – на 25.08.2018
г., следващите три - на 02.10.2018 г. -
единадесет работни дни от завръщането на служителя ня 17.09.2018 г. след
ползван платен отпуск.
В този период е назначена СПЕ на пострадалото лице Й.. Д., задачите за изследване са ясно формулирани от разследващия полицай инсп.К.. Съдът отбелязва,
че в постановлението за образуване на
досъдебното производство, е дадено общо указание за назначаване на комплексна
психолого-психиатрична експертиза на пострадалото лице, без да са формирани
конкретни задачи, или да са дадени
насоки за такива.
Назначената от гл.разсл. полицай Я.
комплексна СППЕ има почти идентични по цел и смисъл задачи за изследване, формулирани с различни изразни средства.
Вместо оглед на вещественото доказателство -оптичен носител CD-R - инсп.
К. е изпратила същото до Научноизследователски
институт по криминалистика при МВР за
изследване, като е поставила също конкретни
задачи за изследване. Специалните умения на експертите способстват в по-голяма
степен за разкриване на обективната
истина.
Следващи процесуални
действия : изпращане на ДП до ВРП с предложение по чл. 159а, ал.1 от НПК, същото е върнато на 09.11.2018 г.; изпратени писма до мобилните оператори
ведно с копие на разпореждането на ВРС.
На 15.11.2018 г. е проведен и разпит на св. Х.Н.
Коментираните в справката,
възпроизведени и в заповедта –
предмет на съдебен контрол
документи, изготвени от инсп. К.
– Протокол от 02.08.2018 г. и Справка от 25.08.2018 г., не са зачетени от ДНО като доказателства за
извършените от служителката следствени действия защото не съдържали печат и изходящ номер, не било ясно кога са
съставени.
Съдът не споделя тази теза, тъй като процесните два документа са част от съдържанието на ДП № 911/2018 - том І съответно лист 72 и л. 73, след
момента на отстраняване иснп. К. не е имала достъп преписката. Обстоятелството,
че същите не носят изходящ номер и печат не ги изключва като документи,
изготвени в хода на разследването и обективиращи конкретните описани в тях
действия. Така и Уведомително писмо от
31.07.2018 г. до ВРП не съдържа деловодно регистрационен номер и печат, но е
прието като доказателство за датата, на която
препискеата по досъдебното производство е получена от разследващия
полицай –инсп. К..
Съдът счита, че тези процесуално следствени действия са реално извършени на посочените в двата документа дати.
В случая инсп. К. е действала
изцяло в изпълнение на основните
си служебните си задължения, установени изрично в т.ІІ на длъжностната и
характеристика – позиции 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та.
Горното опровергава изцяло твърдяното от прокурор Р. в издаденото от нея
постановление от 28.11.2018 г. за
отстраняване на инсп. К., изведено на 29.11.2018 г., че в периода от
30.07.2018 г. до 28.11.2018 г., т.е. в период от четири месеца, в хода на ДП
освен проведените два разпита на лица в качеството на свидетели, изготвено предложение
до наблюдаващия прокурор по чл. 159а от НПК, други действия по разследването
не били извършени.
Потвърждение за това е личното изявление
на прокурора в отправеното искане за
продължаване на срока за разследване на осн. чл. 234, ал.3 от НПК, като в т.6
на същото са изброени извършените до момента на завеждането му във ВРП действия – 30.11.2018 г. Горното води до яеднозначно заключение, че пр. Р. ги е счела за реално извършени. С
постановление № 7141/2018/ 30.11.2018 г. заместник районният прокурор при ВРП
удължава срока на разследването с още 2
м., считано от 24.11.2018 г. до 24.01.2019 г.
По правото:
Дисциплинарната отговорност на инспектор Й.К. –В., разследващ
полицай към сектор «Разследване ІІ РУ на – Варна» отдел «Разследване» при ОД
на МВР Варна, е ангажирана за нарушение
на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР - «неизпълнение на служебните задължения» във връзка с чл. 199, ал.1, т.3 от същия
закон за «небрежност в служебната дейност».
Съгласно първата от цитираните норми
едно от дисциплинарните нарушения е
неизпълнение на служебните задължения( чл. 194, ал.1 т.2).
А според втората
(чл. 199, ал.1) Дисциплинарно наказание
"писмено предупреждение" се налага за:
1. извършване на маловажно нарушение в срока
на наложено дисциплинарно наказание "мъмрене";
2. системни маловажни нарушения на служебната
дисциплина;
3.
небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;
4. неправомерно поведение спрямо граждани или
длъжностни лица;
5. пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;
6. системно неспазване на реда в службата;
закъснение; преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното
време.
Факт е, че специалната нормативна уредба
- ЗМВР и ППЗМВР не съдържа легална дефиниция на понятието «небрежност в
служебната дейност» .
Факт е и че НПК не
съдържа дефиниция на понятието «спешен порядък».
Според изрично посоченото в заповедта, инспектор Й.К.К. - В. „е извършила първото действие по разследването - разпит
на пострадалото лице повече от шестдесет дни възлагане на разследването по
делото, за което действие в постановлението за образувано на ДП е указано да се
извърши в „спешен порядък“. Това е
обективно невярно, тъй като първото действие по разследването е обективирано в
Протокол от 02.08.2018 г.
„Не е изпълнила указанието на наблюдаващия
прокурор в постановлението за образуване на ДП - да се извърши разпознаване на
лице посочено от свидетел по делото, а други указания е изпълнила неточно-
назначила съдебно -психиатрична експертиза вместо комплексна съдебно
психолого-психиатрична експертиза; изпратила е ВД за изследване в НИК-МВР,
вместо да извърши оглед на ВД.“
„Действията
и бездействията на служителката при работата по ДП № 911/2018г. по описа на
Второ РУ-Варна са довели до забавяне на
разследването по ДП, неосигуряване на правилното провеждане на разследването по
ДП, поради което инспектор К. - В. е била отстранена от разследването по ДП
№ 911/2018г. по описа на Второ РУ-Варна с постановление на наблюдаващия делото
прокурор от 28.11.2018г.
За
времето от определянето на инспектор К. - В. като водещ разследването по ДП №
911/2018г. на 30.07.2018г. до извършването на първото действие по разследването
- разпит на пострадал на 02.10.2018г., служителката е била в законоустановен
отпуск в размер на 16 (шестнадесет) работни дни. Това обстоятелство не може да
се приеме за пречка да изпълни вменените й задължения, особено като се има
предвид постановлението за образуване на ДП за срочност на същите“.
Видно ДНО възпроизвежда изцяло
представения му доклад от гл.разсл.полицай Я..
Като ръководител отдел
„Разследване“ при ОД на МВР Варна, комисар Иван Иванов не е взел мерки за организация на работата за заместване служител при отсъствие поради ползване на
отпуск, разрешил платен годишен отпуск
на служителя – право, гарантирано от ЗДСл и от КТ, така че
упражняването на това право законно, със съответните рапорти (справка на
л. 13 от делото) не може да се използва
срещу служителя и в негов ущърб, не следва да се изтъква като нарушение, защото
не съставлява такова, или да се третира като
виновно неизпълнение на служебни задължения.
Относно
срочността:
Постановлението
от 24.07.2018 г., не съдържа конкретен срок
в дни или до определена дата, а
както се каза вече НПК не дефинира
понятие „спешен порядък“. Горното, предвид липса на яснота относно
съдържанието, което ДНО влага в понятията “срочност“
и „ спешен порядък“ , компрометира
извода му за нарушение на
служебната дисциплина. Предвид казаното
по-горе относно липсата на организация
от ръководителя на отдел „Разследване“ по заместване на служител при
ползване на платен отпуск, сериозно недоумение буди въпросът за интерпретацията
на понятието „спешен порядък“ в двете негови качества – на ръководител отдел и на ДНО. След
като е възприел понятието в качеството
на ДНО, следвало е да е го възприеме и като началник отдел и да създаде
организация, така, че при отсъствието на
служителя, да осигури негов заместник за да постигне целяната „спешност“.
При
липсата на конкретно определен от прокурора срок, липсата на конкретно формулирани задачи за
изследване от указаната СПЕ, на фона и на казаното по –горе, осъществените от инсп. К. следствени действия са изцяло в
съответствие с основните и служебни задължения по длъжностна характеристика.
Съдът
счита за изцяло необосновани и недоказани
твърденията на ДНО, че
поведението на инсп.К. довело до забавяне на разследването по ДП,
неосигуряване на правилното провеждане на разследването по ДП. Същото е
възпроизведено буквално от мотивите на постановлението от 28.11.2018 г. за отстраняването и, лишено
е от аргументация и собствени на ДНО мотиви, не кореспондира и с обективните данни по делото, предвид липсата
на конкретно фиксиран от прокурора срок, ползвал при указанията си
понятие, за което наказателно процесуалната уредба не съдържа
легална дефиниция.
Съобразявайки казаното, по
този въпрос съдът отбелязва в заключение следното: Липсата на конкретно определен
от наблюдаващия прокурор срок - в
дни, с начален и краен момент, изключва хипотеза за неговото пропускане, което
компрометира извода на ДНО за забавяне. Такава би била налице при наличие на ясно и точно определен от компетентния орган
срок и процесуално следствени действия,
извършени след изтичането му.
Това
обосновава извод за недоказаност твърдяното
нарушение по чл. 194,ал.2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните
задължения. ДНО е подходил формално, не си е дал труда да обвърже това си твърдението си за това
нарушение с конкретни действия или бездействия на инсп. К., съставляващи
неизпълнение на ясно и изчерпателно
изброени в дл. характеристика основни
задължения, което е съществено
процесуално нарушение, рефлектиращо пряко върху правото на защита на наказаното
лице, препятстващо и съда за провеждане
на всеобхватна и пълна проверка.
Констатираното
съдът преценява като самостоятелно и достатъчно основание за квалифициране на
процесната заповед като незаконосъобразна и налагаща отмяната и.
Относно
небрежността:
В
процесната заповед въз основа на същите факти и обстоятелства досежно деянието
на инсп. К. , освен като нарушение на по чл. 194, ал.2, т.2
от ЗМВР, то е квалифицирано и като
„небрежност в служебната дейност“. Според ДНО служителката нарушила едни от основните длъжностни задължения съгласно
типова длъжностна характеристика per. №3286р-3407/22.01.2018г. за
длъжността „младши разследващ полицай - старши разследващ полицай в РУ в сектор
„Разследване РУ...“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР :
.“Взема
всички мерки за осигуряване
на своевременно, законосъобразно и успешно
извършване на разследването : водените досъдебни производства, като събира в най-кратък
срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно
НПК“;
„...При
осъществяване дейността си се ръководи от основните принципи на законност,
залегнали в Конституцията РБ, разпоредбите на НК, НПК, ЗМВР., ЗЗКИ, АПК и други
законови и подзаконови нормативни актове; постановленията и тълкувателните
решения на ВКС; указанията на прокурора, във връзка с водените досъдебни производства.“
ДНО
не конкретизира кое е конкретното действие/бездействие в поведението на инсп. К., съставляващо проява на
„небрежност“ и как тя резултира в нарушение
на основните и длъжностни
задължения.
ЗМВР
не съдържа легална дефиниция за „небрежност в служебната дейност“.
Според
трайно възприетото от съдебната практика съдържание на това понятие, небрежност
би била налице, ако поради
пренебрегване значимостта на някои от правомощия, като съвкупност от права и
задължения се стигне до тяхното
неизпълнение“, което в случая не е установено.
Наличието
на неточност при изпълнението на указанията по разследването, дадени с
постановлението от 24.07.2018 г. не е равнозначно на небрежност, в посочения по
горе смисъл. Съдът не счита, че е налице
и неточност имайки предвид задачите
поставени за изследване по назначената от инсп. К. СПЕ и тези, формулирани
от наследилия разследването гл.разсл. полицай Я.
Отделно
от изложеното съдът счита, че при
постановяване на процесната заповед не е направен анализ и не е дадена преценка
на цялостното поведение на служителя,
факторът „натовареност“ на служителката
не е обсъждан, твърдяното отсъствие на заподозряното лице А. – зад граница също не е проверено и не обсъдено, доколкото същото би представлявало обективна
пречка за провеждане на процесуален следствени действия спрямо него - разпит, разпознаване и др., не са проверени и другите и възражения,
касаещи първите процесуално следствените действия - към 25.08.2018 г.
За
съда остава открит
и без отговор въпросът защо по
изясняването на тези обстоятелства ДНО е проявил пасивност.
Относно
„забавяне“ на разследването:
Продължителността
при водене на досъдебно производство не е нормативно установена, не би било и
възможно предвид главната целта на законодателя за разкриване на обективната
истина и принципа „невинен до доказване на противното“. За това
законодателят е регламентирал с чл. 234 от НПК възможността за удължаване на
срока на разследването
Видно
от материалите по досъдебното производство дни след преразпределянето му на
гл.разследващ полицай Я., на 07.12-2018 г. заподозряното лице е привлечено в
качеството на обвиняем, но и след тази дата по други причини е искано поредно
удължаване на срока от наблюдаващия
прокурор Р.. Това идва да покаже, че поведението на инсп. К. по никакъв начин не
е затруднило, нито е забавило хода на разследването, осъществените действия за периода от
31.07.2018 г. до 30.11.2018 г. са
възприети, събраните посредством тях данни са способствали за разкриване на
обективната истина.
Съдът намира, че при издаване на обжалваната
заповед е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на
дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Съдът не счита за такава последица заплахата,
отправена на 27.11.2018 г. към пострадалата от лицето, привлеченото в
качеството на обвиняем - по данни от преписката, първа след подаването на
сигнала За се счете, че е последица от действията или бездействията на
разследващия полицай, то между първото и
второто следва да има причинно-следствена връзка, каквато според съда липсва.
Дисциплинарно-наказващият орган се е
задоволил само да посочи, че не приема обясненията на служителя, без да си стори необходимия анализ и преценка
доколко са налице предпоставки, за
освобождаване от дисциплинарна
отговорност, или такива, налагащи промяна на правната квалификация на деянието, доколко същото не представлява маловажно
такова, за което законодателят предвижда друго по вид наказание.
В заповедта бланкетно са посочени
награждаванията на жалбоподателя, без споменаване на вина, с което съдът
намира, че не са изпълнение изискванията на посочената разпоредба за мотивиране
защо е наложено това наказание и виновно ли е деянието на жалбоподателя. Няма
никакви мотиви и по какъв начин е определен размера на наложеното наказание,
кое е мотивирало дисциплинарно-разследващият орган да определи наказание именно по чл. 199 от ЗМВР
ДНО изрично посочва, че "взел предвид тежестта на извършеното
нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелството, при които е
извършено, цялостното поведение на служителя по време на службата", но
освен буквалното възпроизвеждане на законовата разпоредба, не е посочено в
какво се изразяват последиците, мотиви също липсват. Буквалното посочване и
възпроизвеждане на правната норма не е
достатъчно, за да е изпълнено процесуалното задължение за формиране на мотиви
по съществото на казуса.
Липсата на самостоятелно формирани мотиви ,
съгласно императивната разпоредба на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и е още едно самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на процесната заповед.
Преценявайки събрания в хода на
дисциплинарното производство доказателствен материал, съдът намира, че при
издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на материалния закон.
В чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено, че дисциплинарно наказание
"писмено предупреждение" се налага за небрежност в служебната
дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед. Дисциплинарно-наказващият
орган е приел, че в случая е налице и
небрежност и неизпълнение на служебните задължения.
Тълкуването на визираните норми налага извода,
че за да се наложи дисциплинарно наказание "писмено предупреждение",
съгласно визираната разпоредба е необходимо на служителят да изпълнява небрежно
служебните си задължения, съгласно утвърдената длъжностна характеристика за
длъжността.
Както вече се каза нееднократно, ДНО не е пояснил какво разбира по „небрежност“, не е посочил кои
конкретни действия / бездействия на служителя счита за неизпълнение и кои – за
небрежност в служебната дейност, изхождайки от основните задължения, посочени в
длъжностната характеристика.
Това
освен, че ограничава правото на защита на наказаното лице, препятства и съдебната проверка.
В обобщение: по случая от една страна не се
установяват визираните в атакуваната заповед нарушения, а по-скоро
несъответствия – видни са от данните,
съдържащи се в ДП № 911/2018 г., от тях не се доказа да са настъпили вредни последици, същите не биха
могли да се квалифицират като неизпълнение на служебни задължения, още по-малко
– като небрежност в служебната дейност
При направения коментар съдът счита, че дори
и да се приеме, че в случая е налице някакво формално несъответствие, то би
могло да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като отклонението от
изискванията е незначително и като такова не може да бъде квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Изясняването
на факти от обективната действителност е
от важно значение за законосъобразно
провеждане на административното производство по ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя.
Неизпълнението на това императивно задължение, вменено освен в разпоредбите на ЗМВР, на първо място в чл. 35 от АПК съставлява
съществено процесуално нарушение, констатирането му от съда винаги налага
отмяна на постановения административен акт.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно направеното от процесуалния представител на
оспорвеащата искане за присъждане на разноски , съдът намира същото за
основателно и доказано, следва да бъде уважено в пълния му размер.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 365з-1266/28.03.2019 г., издадена от началника на отдел „Разследване“
при ОД на МВР - Варна, с която на инсп. Й.
К.К. – В., разследващ полицай с сектор „Разследване-Второ РУ“ при отдел
„Разследване“ към ОД на МВР Варна, на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР, е
наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от
три месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Й. К.К. – В., ЕГН ********** сумата от 600 лв.
(шестстотин лева) , представляваща сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА