РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 24.04.2015 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г. като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7373 по описа
за 2014 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 08.10.2008 г. сключил с ответника договор за кредит «Експересо» №
*****, по силата на който банката се задължила да
предостави по разплащателна сметка на кредитополучателя сума в размер на
11 000 лв., който от своя страна се задължил да върне предоствавената сума, ведно с дължимите
лихви, такси и застраховки към кредита на 96 равни ежемесечни
вноски, всяка от които в размер
на 162.57 лв. и падеж - всяко 28 число на всеки месец, считано от 28.11.2008
год., съгласно погасителен план- неразделна част от договора. Банката
предоставила по разплащателната смеката на кредитополучателя договорената сума.
Въпреки многократните забавяния на плащанията по погасителния план,
кредитополучателят заплатил изцяло първите 10- погасителни вноски, като 11-
тата от тях останала частично неплатена. Неплатени останали и последващите
погасителни вноски, поради което на 09.03.2010 г. банката изпралтила до
кредитополучателя покана за доброволно изпълнение с инкорпорирано в същата
волеизявление, че задължението е обявяено за предсрочно изискуемо. Банката
счита, че надлежно е връчила съобщението за
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора за
кредит, като излага подробни мотиви в подкрепа на становището си и счита,
че кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем, считано от 30.03.2010 г., когато е изтекъл срокът, в който
кредитополучателят е трябвало да се яви в пощенската станция, за да потърси
пратката си и същата е била върната на изпращача като непотърсена.
Ищецът
заявява, че размерът на дължимата главница към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК е бил 10 165.58 лева по кредит «Експересо» № *****от
08.10.2008 г. с първоначален договорен и усвоен
размер от 11 000 лв., обявен за предсрочно изискуем на 30.03.2010
г., ведно с със законна лихва върху неплатената главница, считано от 21.12.2013
г., съгласно направеното оттегляне на иска с молба вх. № 9613/05.03.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението. В съдебно заседание ищецът прави
изменение на иска чрез оттегляне, предвид направеното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност, както следва: за установяване на дължимата
главница по договор за кредит «Експересо» №****** от
08.10.2008 г. в размер на 10165.58 лева, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 27.12.2013 год., както дължимата
наказателна лихва за периода от 21.12.2010 год. до 21.12.2013 год. в размер на
4533.96 лева.
Ищецът моли
да бъде установено по отношение на ответника, че тя дължи на банката вземането,
инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 5527/30.12.2013 г., издадена по ч. гр. д. № 8672/2013 г. по описа на
РРС, предвид направеното изменение на иска.
В своя
отговор ответникът заявява, че оспорва предявения иск, като твърди, че липсва
надлежно уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението по кредита. Твърди, че по устна уговорка с лице, с което е
живяла на семейни начала в Б*, той поел
задължение да заплаща вноските, но едва
с исковата молба разбрала, че чужденецът, с когото живяла, е преустановил да
внася вноските през
Съдът, след като прецени събраните в процеса
писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
По
гр.д.
№ 8672/2013 год. по описа на РРС
СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД се е снабдила със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника П.Н.Д. заплащане на сумите: 10165.58 лв.- главница по договор за кредит «Експересо» №
****** от 08.10.2008 г. ведно със законната лихва върху неплатена главница,
считано от 22.12.2013 г. до окончателно изплащане на задължението, 532.57 лв.- възнаградителна договорна лихва
за периода от 28.09.2009 г. до 12.05.2010 г., 5460.61 лв.- наказателна лихва за
периода от 12.05.2010 г. до 21.12.2013 г., както и направените по делото разноски
в размер на 323.18 лв. По делото е подадено възражение от длъжника, което обуславя
правния интерес на кредитора да предяви настоящия иск за установяване на
вземането.
Към
приложеното ч.гр.д. № 8672/2013 год. и към настоящото дело са депозирани договор
за кредит «Експересо» № **** от 08.10.2008 г., сключен между страните по спора,
ведно с погасителен план. Предмет на договора е отпускането на кредит в размер на 11 000.00 лева със срок на
погасяване 96 месеца, считано от 28.11.2008 год., на равни месечни анюитетни
вноски в размер на по 162.57 лева. Уговорена е номинална възнаградителна лихва
за банката в размер на 8.65 %, представляваща сбор от базисен процент за
банката и 1.7 пункта надбавка годишно. Страните са се съгласили, че банката има
право едностранно да променя договорения лихвен процент, без да е необходимо
предоговаряне, при промяна на пазарните условия и лихвената политика, водещи до
увеличаване, респективно намаляване размера на базисния процент на банката с
повече от 2 пункта спрямо размера му в деня на сключване на договора, както и
при последваща промяна, водеща до ново изменение под или над 2 пункта на
базисния лихвен процент. По делото няма данни банката да се е възползвала от
тази възможност, още повече, че според съдебно- счетоводната експертиза П.Д. е
погасила в срок, без забава, само първата и втората погасителна вноска, след
което е започнала да допуска просрочия и да погасява задълженията със
закъснение от 30 и повече дни. Последната дата, на която П.Д. е направила
погасителна вноска по кредита е 21.10.2009 г. С постъпилата сума в размер на
200.00 лева е платена застрахователна премия с падежна дата 28.08.2009 г. и са
погасени наказателни лихви и възнаградителна договорна лихва с падежни дати
28.08.2009 г. и 28.09.2009 г., главница по анюитетна вноска с падежна дата
28.08.2009 г. и частично главница по анюитетна вноска с падежна дата 28.09.2009
г. След 21.10.2009 г. няма постъпили плащания за погасяване на главница.
Обстоятелството, че ответникът имала устна договорка с друго лице да заплаща
вноските по кредита, е ирелевантно за спора. Не се твърди и не се доказва да е
било налице заместване в дълг или встъпване в дълг, направено по надлежен начин
от страна на длъжника, както и банката да е била уведомявана за това,
респективно да е получено нейното съгласие в първата хипотеза.
Страните
не спорят, че сумата по кредита е изцяло е усвоена.
Според
заключението на вещото лице общата дължима и неплатена наказателна лихва е
формирана от сбора на:
-Наказателната
лихва, начислена върху просрочените главници, част от анюитетни вноски с
падежни дати от 28.09.2009 г. до 28.03.2010 г. включително в размер на 20.12
лева. Тази наказателна лихва е договорена между страните в чл. 10, ал. 1 от
Част II на Договора за кредит, който гласи следното: „При неиздължаване (изцяло
или частично) на месечен анюитет в предвидените в настоящия договор
(погасителен план) срокове, договорената лихва се увеличава с наказателна
надбавка по 4.1, т.8.1. Наказателната лихва се начислява отделно, извън
анюитетната вноска и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни
вноски.". Наказателната надбавка по Част I, т. 8.1. от договора за кредит
е 6%, а договорената лихва е 8,65% съгласно Част I, т. 7, което формира лихвен
процент за наказателна лихва в размер на 14.65% и
-Наказателната
лихва, начислена върху цялата изискуема /редовно и предсрочно/ главница за
периода от датата на осчетоводяване на кредита като предсрочно изискуем
12.05.2010 г. до датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК- 27.12.2013
г. Начисляването на тази наказателна лихва е договорено в чл. 12, ал. 2 от Част
II на Договора за кредит, съгласно който „От момента на настъпване или
обявяване от банката на предварителна (предсрочна) изискуемост главницата по
кредита, се дължи ведно с лихва в размер на сбора от договорената лихва,
съгласно 4.1, т.7 /8,65 %/ и наказателната надбавка по 4.1, т.8.2 /6 %/ до
окончателното погасяване на задължението. ".
Неоснователно
е възражението за нищожност на уговорената наказателна лихва, направено в
пледоарията по същество на процесуалния представител на ответника. Макар и
необвързано със срок, същото е неправилно и неясно формулирано, на основания,
ненамиращи почва в закона. Процесуално невъзможно е на този етап от делото да
бъдат правени уточнения, както и да бъдат задавани въпроси от съда за
изясняване на твърденията на ответника. Очевидно ответникът не прави разлика
между законна, мораторна, възнаградителна и наказателна лихва. Тъй наречената
мораторна лихва е обезщетение за неизпълнение на парично задължение, чийто
размер е равен на законната лихва. Тя се дължи, ако друго не е уговорено между
страните и при забава за плащане. В случая е налице забава, но по силата на
договора, неизправният длъжник следва да заплати наказателна лихва в
предвидения от страните по договора размер, а не в размер на законната лихва.
Обстоятелството, че ответникът при сключването на договора, не осъзнавала, че при неизпълнение ще дължи едно
непосилно за нея обезщетение, не е от кръга, обуславящи нищожност на сделката.
Още повече, че сключването на договор предполага добросъвестност на страните и
това е поведението, което се очаква и от двете страни в бъдеще, водещо до
изпълнение на поетите задължени от всяка от тях.
Основният
спор между страните се свежда до това дали ответникът надлежно е била уведомена
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради допуснатото от нея
просрочие. Приложено е писмо до ответника изх. № 0458019/09.03.2010 год.,
съгласно предвиденото в чл.16 от договора между страните, с което банката я
уведомява, че поради неплащане на месечните вноски по кредита, обявява всички
дължими до договора суми за предсрочно изискуеми.
Приетата
по делото съдебно- икономическа експертиза установява, че на посочените както в
исковата молба, така и в извлечението от счетоводните книги на банката падежни
дати след 21.10.2009 год. няма извършени плащания.
Съдът, след
преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е
установителен и има за предмет установяване по отношение на ответника
съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена заповед за незабавно
изпълнение
по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на
длъжника срещу заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от
категорията на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на
правото на иск, която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124,
ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от
ищеца право. В случая с оглед твърдението на ищеца, че задължението на
ответника по договора за кредит не е изпълнено, трябва да
се приеме, че за него съществува интерес от установяване на вземанията.
По делото
не е спорно, че вземането на ищеца произтича от договор за кредит Експресо
№ ****** от 08.10.2008 год. Поради неплащане на месечни вноски по него от
21.10.2009 год., по гр.д. № 8672/2013 год. на РРС
банката
се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на извлечение от счетоводните си
книги.
Що се
отнася до размера на претендираната наказателна лихва, същият е определен
съгласно действащия
към процесния период Закон за потребителския кредит. Съгласно
чл. 19, ал. 2 от същия,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая наказателната надбавка е в размер на 6 пункта, който е под размера на
законната лихва за задължения в лева.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на претенциите за
главница поради изтекла погасителна давност. Съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД е изяснено с
Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
В задължителната съдебна практика, формирана с решения на ВКС по чл. 290 от ГПК
се приема, че при договора за паричен заем, при който връщането на заетата сума
е уговорено да стане на вноски, е налице неделимо,
а не периодично плащане. Изтъква се, че в този случай се
касае до съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на
части /арг. от чл. 66 от ЗЗД/, без това да превръща договора в такъв за
периодични платежи /решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 795/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 28 от
5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/.
Посочените решения дават
задължително разрешение на въпроса какъв е приложимият давностен срок за
погасяване на задължението по главницата на договора за заем, когато връщането
на тази главница е разсрочено на отделни вноски. Приема се, че това е общият
петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл.111,
б.”в” от ЗЗД. Задължителната съдебна практика обаче не установява някакъв
различен момент от този, установен в закона – чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от който да
започва да тече давностният срок. В този смисъл щом връщането на главницата на
кредита е уговорено да става на отделни вноски с определени падежи, то и
изискуемостта на задължението по всяка вноска настъпва отделно, респ.
давностният срок за всяка от тях тече самостоятелно от датата на нейния падеж
съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Към датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК- 27.12.2013 год. не са били изтекли 5 години от датата на първо
просрочие по кредитния договор- 28.09.2009 год.
Относно
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, съдът не споделя
възражението на ответника. Видно от постигнатото в Част ІІ, чл. 16, ал. 2 от
договора съгласие, всяко изпратено на посочения от тях адрес съобщение,
известие, уведомление и пр. с препоръчано писмо или телеграма, ще се счита
получено на датата, отбелязана от пощенската служба или доставчика, че писмото,
телеграмата или известието за тяхното получаване, е било доставено на адреса,
независимо дали е било фактически получено или не, и ще поражда правните
последици, свързани с получаването. Видно от приложените пощенски плик,
известие за доставяне и обратна разписка, банката е изпратила поканата за
доброволно изпълнение и обявяване на кредита за предсрочно изискуем изх. №
0458019/09.03.2010 год. на същата дата, а на 10.03.2010 год. и на 17.03.2010
год. пощенски служител е оставял известия на адреса за наличието на пратка,
която следва да бъде получена. След непотърсването й от адресата, същата е
върната на 30.03.2010 год., видно от пощенското клеймо. Следователно съдът
приема, че
е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Както изрично се приема и в т. 18
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Задължителната
практика на ВКС (решение № 86/28.04.2014 год. по т.д. № 4470/2013 год., І т.о.,
ТК и решение № 49/23.04.2014 год. по т.д. № 2788/2013 год., ІІ т.о., ТК) сочи,
че договорната фикция за
връчване е допустима в съдебната практика.
В случая кредиторът е изпратил своето изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем по пощата, като видно от известието за доставяне, то се е
върнало с отбелязване, че не е потърсено от получателя. Обстоятелството, че
съдържанието на поканата не е достигнало фактически до знанието на длъжника, не
се отразява върху редовността на връчването. Както бе казано и по- горе, в Част
ІІ, чл. 16 от договора страните са предвидили възможността за фингирано (презюмирано)
връчване на съобщения, уведомления и др. При осъществяване на фикцията за
изпращане на съобщението на посочения по договора адрес и доставянето на
адреса, независимо дали е било фактически получено или не, се счита, че същото
е достигнало до адресата и поражда правните последици, свързани с получаването.
Следователно
дължими към приключването на съдебното дирене и даване на ход по същество на
делото, предвид възражението за изтекла погасителна давност на част от вземанията
на банката и оттеглянето на претенцията за заплащане на възнаградителна лихва и
частично за заплащане на наказателна лихва в размер на 926.65 лева, натрупана
за периода от 12.05.2010 год. до 20.12.2010 год. включително са само главницата
в размер на 10 165.58 лева, ведно със законната лихва за периода от подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК- 27.12.2013 год. и 4533.96 лева- наказателна
лихва за периода от 21.12.2010 год. до 21.12.2013 год.
Според ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, с
решението
по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за
заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В случая, предвид оттеглянето частично на
установителния иск, частично следва да бъдат редуцирани разноските в
заповедното производство и частично уважени сторените от ищеца в исковото, на
основание чл. 78, ал. 1, 3 и 4 от ГПК. В този смисъл ответникът дължи на ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 294.00 лева. В заповедното
производство на длъжника разноски не се дължат. Съобразно изхода от спора и по
компенсация ответникът следва да заплати сторените от ищеца в исковото
производство разноски в размер на 1256.54 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
съществува вземането на
СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК
АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В*, бул. В* В* № ***, представлявана
по пълномощие от юрисконсулт К*С*- К*по отношение на П.Н.Д., ЕГН ********** за сумите:
10 165.58 лева- главница по
договор за кредит Експресо № 89499/08.10.2008 год. с първоначален договорен и
усвоен размер от 11 000.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК- 27.12.2013 год. до изплащане на задължението,
както и 4533.96 лева- наказателна
лихва за периода от 21.12.2010 год. до 21.12.2013 год.
ОСЪЖДА П.Н.Д., ЕГН ********** да заплати на СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. В*,
бул. В* В* № *, представлявана по пълномощие от юрисконсулт К* С*- К*сумата 294.00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА П.Н.Д., ЕГН ********** да заплати на СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. В*,
бул. В* В* № *, представлявана по пълномощие от юрисконсулт К* С*- К* сумата 1256.54 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: