Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 19.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на деветнадесети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1515 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от синдиците на
„К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ срещу „Б.Е.Г.“ ЕАД евентуално съединени искове
с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 3, ал. 3 ЗБН и чл.
26, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на банката (евентуално за нищожно поради
нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗБН и поради неспазена форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН) на
прихващане на насрещни вземания между банката и ответното дружество за сумата
8 422 910,13 евро, извършено с изявление вх. №9908/28.10.2014г. на „Б.Е.Г.“
ЕАД.
Ответникът оспорва исковете.
Безспорно е между
страните и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждае от доказване в
производството по делото, че: 1) страните по делото са и страни по договор за
банков кредит от 04.07.2011г., по който съгласно анекс №5 от 24.02.2014г.
ответникът дължи на банката неизплатена главница в размер на
23 700 000,00 евро; 2) с четиринадесет договора за цесия, сключени в
периода от 21.10.2014г. до 27.10.2014г. между ответника и „Компас Инвест“ АД,
„Централен депозитар“ АД, „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, ВСУ
„Черноризец Храбър“, „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД, „Варна Запад
Индустриална зона“ ЕАД, „Стопански търговски комплекс“ ЕООД (в ликвидация),
„Българска агенция за експортно застраховане /БАЕЗ“ ЕАД, „Българска фондова
борса – София“ АД, И.Я.Н.и Д.Х.В., ответникът е придобил вземания на посочените
лица срещу банката в общ размер 8 422 910,13 евро; 3) банката е
уведомена за извършените цесии с уведомления, връчени в периода от 23.10.2014г.
до 27.10.2014г.; 4) с процесното изявление вх. №9908/28.10.2014г. (прието като
писмено доказателство по делото) „Б.Е.Г.“ ЕАД заявява прихващане на цедираните
вземания за сумата 8 422 910,13 евро с насрещни вземания на банката
срещу дружеството по договора за кредит от 04.07.2011г. до посочения размер.
Основанието, изискуемостта и размерите на насрещните
вземания на страните, за които е направено процесното изявление за прихващане, освен
че са безспорни между страните, поначало не са част от предмета на настоящото
производство, който се изчерпва до установяване на наличието или липсата на
основанията за относителна недействителност, респективно за нищожност на
прихващането, релевирани от синдиците на банката с предявените при условията на
евентуално съединяване искове.
С предявения главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5
ЗБН се иска прогласяване на прихващането за недействително по реда на
цитираната разпоредба поради извършването му от кредитора на банката след
началната дата на неплатежоспособността й.
Ответникът
оспорва иска с възражения, че към датата на извършване на процесното прихващане
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН не предвижда основание за недействителност на
прихващане, извършено с изявление на кредитор на банката, а обратното действие
на изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН с §9 ЗИДЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 98 от 2014г.),
предвидено с §8 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), противоречи на чл. 119 от
Договора за функциониране на ЕС, тълкуван във връзка с чл. 16 и 52 от Хартата
на основните права на ЕС, тъй като нарушава правото на свободна стопанска
инициатива и ограничава свободата на договаряне, както и на чл. 1 от Протокол 1
към ЕКЗПЧОС, тъй като представлява лишаване от собственост чрез приемане на
закон за преуреждане на законно възникнали и осъществени правоотношения без спазване
на принципите за законосъобразност, легитимност и пропорционалност.
Съгласно
чл. 59, ал. 5 ЗБН (редакция след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.)
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката
освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на
осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са
възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от
банката след началната дата на неплатежоспособността или след датата на
поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава
11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.
116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата на
неплатежоспособността на банката.
Разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН несъмнено е материалноправна, поради което и съгласно чл.
14, ал. 1 ЗНА може да има обратна сила, тоест да се прилага за правоотношения,
възникнали и осъществени преди влизането й в сила (включително по отношение на
действието на процесното прихващане, което е извършено преди приемането и обнародването
на разпоредбата), само по силата на изрична закона разпоредба.
Със
ЗИДЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 98 от 2014г.), с чийто §9 е предвидено изменението на
чл. 59, ал. 5 ЗБН, действително не е предвидена преходна разпоредба, която да
придава обратно действие на измененото правило на чл. 59, ал. 5 ЗБН, но такова
обратно действие на актуалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено с §8
от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.).
Съгласно
цитираната преходна разпоредба правилата на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 ЗБН се
прилагат от 20.06.2014г., което означава, че се прилагат и по отношение на
процесното прихващане, тъй като същото е извършено след посочената дата.
Същевременно
датата 20.06.2014г. е определена и за начална дата на неплатежоспособността на банката
„К.т.б.“ АД с решение от 03.07.2015г. по т.д. №2216/2015г. на САС, постановено
по въззивна жалба срещу решението за откриване на производството по
несъстоятелност на банката, поради което очевидно процесното прихващане,
извършено на 28.10.2014г., покрива хипотезата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН и в приложение на цитираната разпоредба следва да бъде
обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на банката като последица от предявения конститутивен иск с
правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Възраженията
на ответника, че ретроактивното действие на актуалния текст на разпоредбата на
чл. 59, ал. 5 ЗБН, предвидено с §8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.),
противоречи на разпоредби на общностното право, предвидени в гаранция на свободната
стопанска инициатива и правото на собственост, са неоснователни, като
достатъчно в тази връзка е да се посочи, че предметът на регулиране от разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН се изчерпва до регламентиране на последиците от изявление за
прихващане на вече възникнали вземания, тоест последици от предвиден в закона
способ за изпълнение на вземанията, поради което не може да се приеме, че предвиденото
обратно действие на разпоредбата създава ограничения относно свободата за
договаряне или лишава кредиторите от вземания срещу банката, придобити преди
приемането на разпоредбата.
Различна
би била хипотезата в случай, че като последица от обратното действие на новото
правило на чл. 59, ал. 5 ЗБН кредиторите биха били лишени от възможността да
получат изпълнение на вземанията си в производството по несъстоятелност на
банката, но дори да се възприеме тезата на ответника, че до приемането на
ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 33 от 2019г.), с който е допълнена преходната разпоредба
на §8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), за кредиторите с прихванати
вземания не е съществувала възможност за предявяване на вземанията в
производството по несъстоятелност на банката поради изтичане на сроковете по
чл. 63 и 65 ЗБН, то с актуалния текст на §8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от
2018г.) след допълнението му със ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 33 от 2019г.) изрично е
предвиден ред за служебно включване в списъка по чл. 64 ЗБН на вземанията на
кредиторите, срещу които е уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Възраженията
на ответника, че възможността за удовлетворяване на вземанията му в пълен
размер в производството по несъстоятелност на банката е съществено ограничена и
след включването на вземанията в списъка по чл. 64 ЗБН, са в същата степен
относими към всички останали кредитори с приети вземания в производството по
несъстоятелност на банката, поради което сами по себе си не могат да обусловят
извод, че предвиденото обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН от законодателя
противоречи на принципите на законосъобразност, легитимност и пропорционалност
при преуреждане на вече възникнали правоотношения.
Тук
следва да се посочи, че основната цел на производството по несъстоятелност е именно
справедливо удовлетворяване на всички кредитори на неплатежоспособната банка,
поради което и по необходимост основната част от уредбата на производството по
несъстоятелност се състои от разпоредби, които регламентират колизията между
интересите на кредиторите от своевременно и пълно изпълнение на вземанията им
срещу банката, а друга част регламентира способите за запазване, но също и за
възстановяване на имуществени права на банката, загубени при обстоятелства,
които законодателят е счел, че са довели до изпадането й в неплатежоспособност,
до неоснователно разместване на имуществени блага или до привилегировано
положение на едни кредитори на несъстоятелната банка за сметка на други без
легитимно основание за това.
Конфликтът
между интересите на кредиторите на банката възниква от момента на изпадането на
банката в неплатежоспособност и именно от този момент възниква необходимостта
от регулиране на правоотношенията по удовлетворяване на вземанията им в
производството по несъстоятелност на банката по реда и за постигане на целите,
предвидени от законодателя, поради което не може да се приеме, че определянето
на датата на неплатежоспособността като начало на период, след който са
предвидени ограничения относно способите за изпълнение на вземанията на
кредиторите, необосновано ограничава правата и интересите на едни кредитори за
сметка на други кредитори на банката.
Предвиждането
на такова ограничение с обратно действие, какъвто е случаят с действащата
разпоредба на чл. 59, ал 5 ЗБН, несъмнено накърнява интересите на кредиторите с
извършени прихващания преди приемането на разпоредбата, но същевременно защитава
правата на всички останали кредитори от справедливо удовлетворяване на
вземанията им по реда, чрез способите и под контрола на органите на
несъстоятелността, а което е съществено в случая – способства именно за
изпълнение на целите, регламентирани в чл. 2 ЗБН, които несъмнено представляват
легитимна цел.
По
изложените съображения обратното действие на правилото на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
актуалния текст на разпоредбата е предвидено с преходните разпоредби на ЗИДЗБН
(обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.) и ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 33 от 2019г.) при спазване
на принципите за законосъобразност, легитимност и пропорционалност, поради
което и в противовес на възраженията на ответника няма основание да се приеме,
че цитираните разпоредби не намират приложение и по отношение на процесното изявление
за прихващане.
Предявеният
иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване на прихващането за
относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“
АД се явява основателен и следва да бъде уважен, което предпоставя, че не е
сбъднато процесуалното условие, при което са предявени евентуалните искове с
правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 3, ал. 3 ЗБН и чл. 26, ал. 2, вр. чл.
59, ал. 2 ЗБН, поради което и съдът не дължи произнасяне по тези искове.
С
оглед изхода на делото и съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 2 ЗБН държавната такса,
дължима за разглеждане на уважения иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва
да бъде събрана от ответника.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
на
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.т.б.“ АД с ЕИК ***** на прихващането на насрещни
вземания между „Б.Е.Г.“
ЕАД с
ЕИК ******** и „К.т.б.“ АД с ЕИК ********** за сумата 8 422 910,13
евро,
извършено с изявление от името на „Б.Е.Г.“ ЕАД с вх. №9908/28.10.2014г. от деловодството на
„К.т.б.“ АД.
ОСЪЖДА „Б.Е.Г.“ ЕАД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН по
сметка на Софийски градски съд сумата 658 951,21 лева – държавна такса за
исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: