Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014 01.04.2021 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд II-ри въззивен
наказателен състав
на 17 март
2021 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ПЕТРАНКА ПАНАЙОТОВА
Секретар:М.Коматарова
Прокурор:Д.Дойчев
като разгледа докладваното от
съдия Кондова
ВНОХД № 46 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 3/20.01.2021 г.,
постановена по НОХД № 20212310200009/2021 г. по описа на Районен съд Елхово,
подсъдимият А.А. /A. A./, ****** гражданин, паспорт №
*********, е признат за виновен в това, че на **.**.**** г, около
23:00 часа на път 1-7, км. 321, в
района на ГКПП Лесово, на трасе вход за товарни ППС в Р България, управлявал
моторно превозно средство -влекач, марка „ ****” с per. № ******* с прикачено
полуремарке с per. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно - 1,48 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо
средство - Алкотест „Дрегер 7510”, с инв. № ARNA-0198, поради което и на
основание чл.343б ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2
от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на
100.00 /сто/ лева.
С присъдата, на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия А.А. /A. A. / наказание лишаване от свобода е отложено
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК подсъдимия
А.А.
/A. A. / е лишен от
право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година.
Срещу така постановената присъда е
депозирана бланкетна въззивна жалба от подсъдимия А.А. /A. A. /, депозирана чрез служебно
назначен защитник - адвокат от АК-*****. В подадената въззивна
жалба не се правят нови доказателствени искания. Твърди се неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда. Претендира се отмяната й и
признаване невиновността и оправдаването на подсъдимия.
В съдебно заседание въззивникът А.
участва чрез служебно назначения защитник – адвокат от АК-*****. Защитникът
поддържа жалбата. Твърди недоказаност на обвинението от обективна страна, т.к.
предвид противоречивите според него показания на свидетелите С. и Я. -
полицейски служители, не се доказвало подсъдимият да е управлявал МПС с
концентрация на алкохол. От обясненията, дадени от подсъдимия по време на
досъдебното производство, ставало ясно, че е употребил алкохол в периода от два
часа, през които същият е бил спрял на ГКПП-Лесово за проверка и до момента, в
който пътните полицаи дошли, за да му извършат проверка за употреба на алкохол
с техническо средство. Според защитника, атакуваната присъда е неправилна и
защото съдът при постановяването й не е съобразил това, че на подсъдимия не бил
осигурен преводач нито при първоначалната проверка с дрегер, нито при
отвеждането му за изследване в медицинското заведение и не било ясно точно как
му е обяснено за какво е задържан и в какво нарушение е обвинен. Осигурен му
бил преводач едва около 06.30 ч. сутринта, което е четири часа след като е бил
задържан. Поради изложеното, защитникът счита, че са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които са нарушили правото на защита
на подсъдимия. На тези основания моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена като неправилна и незаконосъобразна.
Участващият по делото прокурор
изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт
и за справедливост на наложените наказания като съответстващи на степента на
обществена опасност на престъплението и на личността на подсъдимия. Претендира
за потвърждаване на присъдата и оставяне на жалбата без уважение.
Съдът след цялостна проверка на
доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен
акт намира следното:
Въззивната жалба като подадена в срок
и от страна, имаща право, а и интерес от обжалване, е процесуално допустима.
Разгледани по същество се явява неоснователна по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционният
съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото
в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, проведено
пред първоинстанционния съд, гласни и писмени доказателства, поради което
проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. Решаващият съд при
установяването на фактическите обстоятелства е обсъдил подробно и мотивирано
кои доказателства кредитира и кои не, както и защо. Правилно районният съд е
кредитирал като логични и непротиворечиви както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал част от
обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняемо лице в хода на досъдебното
производство пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2 вр.ал.1 т.2 от НПК и показанията на свидетелите П. Ж. К., Д. Д. С. и Н. Я. Х..
След направен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, районният съд обосновано и правилно не е дал вяра на обясненията
на подсъдимия само в частта им, депозирана по време на досъдебното
производство, касаеща твърдението му, че е употребил алкохола не преди да
управлява товарния автомобил, а след това - в периода от два часа, през които
същият по разпореждане на св.Н. Х. бил спрял на ГКПП-Лесово за проверка и до
момента, в който пътните полицаи дошли, за да му извършат проверка за употреба
на алкохол с техническо средство. В цитираната част обясненията на подс.А. се
опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите П. Ж. К., Д. Д. С. и Н. Я.
Х.. Съдът е подходил с нужното внимание към показанията на тези свидетели.
Относно тях следва да се посочи, че единствено обстоятелството, че
същите са служители на полицията, не може автоматично да води до извод за
тяхната пристрастност и заинтересованост от изхода на делото, както и до
изключването им от доказателствената съвкупност. За достоверността и
обективността на показанията на такива свидетели винаги следва да бъде извършен
от съда подробен и обстоен анализ на същите както поотделно, така и във връзка
с останалите събрани по делото доказателства. Видно от мотивите към присъдата,
такъв анализ безспорно е направен от страна на районния съд. Правилно в тази
посока е установено от съда от първата инстанция, че показанията на посочените
свидетели са напълно
изчерпателни, логични, безпротиворечиви и взаимно допълващи се по релевантните
обстоятелства, свързани с главния факт на доказване. Поради това и са в пълна
корелация помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се
опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с други. Като
е съобразил тези обстоятелства, съдът внимателно е анализирал показанията на
всеки един от тези свидетели, тяхната логичност, обективност и съотносимост към
останалия събран по делото доказателствен материал и правилно е стигнал до
извод за тяхната добросъвестност и обективност, поради което ги е и кредитирал
с доверие. Цялостното поведение на подс.А., установено лично и непосредствено
от свидетелите Х., С. и К. и изразяващо се в неадекватно състояние още от
момента на спирането му за проверка пред кабината на гранична полиция,
последващото му падане от кабината на товарния автомобил при опит да слезе от
нея и предизвиканото
от А. на територията на ГКПП-Лесово при движение на управляваното от него МПС на заден ход ПТП с паркиран зад него
товарен автомобил марка „********” с унгарска регистрация, причинявайки му
материални щети, както и миризмата на алкохол с източник - подсъдимия, е дало
основание първоинстанционният съд да направи единствено възможния извод, че
А.А. е употребил алкохола преди да управлява товарния автомобил, а не след
това. Не следва да се пренебрегва в тази посока и нелогичността
на твърдението на подсъдимия, че употребата на алкохол е осъществена от него на
територията на Гранично-пропускателен пункт между Р Турция и външна за
Европейския съюз граница / границата на Р България/ и то по време на извършвана
спрямо него гранична проверка от полицай при Гранична полиция. Във връзка с
всичко изложено дотук, съдът прецени като неоснователен довода на защитника за
превратен коментар на показанията на разпитаните по делото свидетели -
полицейски служители, които са според него противоречиви помежду си, както и
довода за недоказаност на обвинението от обективна страна.
Настоящият състав на въззивния съд
споделя изцяло доводите на решаващия такъв в посока кредитиране на приложените
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК, а именно - заверени
ксерокопия на акт за установяване на административно нарушение серия АА №******
от **.**.**** година /приложен на л.20 от БП/, талон за изследване
№******/**.**.****г. /л.26 от БП/, Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от **.**.****г. /л.22-25 от БП/, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № **-****-******/**.**.**** година /л.27 от БП/, Заповед
№*****-****/**.**.****г. на Министъра на вътрешните работи /на л.28 от БП/,
списък от **.**.****г., представен от ГД”Национална полиция” при МВР /л.ЗО от
БП/, справка за съдимост /л.15 от БП/, като неизолирани от
останалия доказателствен материал.
Съдът прецени като неоснователно възражението на защитника, че районният
съд при постановяване на осъдителната си присъда не е взел предвид допуснатото
в хода на административното производство съществено нарушение на процесуалното
право на подсъдимия на защита, т.к. на същият не бил осигурен преводач нито при
първоначалната проверка с дрегер, нито при отвеждането му за изследване в
медицинското заведение, което от своя страна довело до невъзможност А. да
разбере за какво е задържан и в какво нарушение е обвинен. Последното не кореспондира с
кредитираните от съда с доверие показания на свидетелите К., Х. и С.. От същите
е видно, че св.С. е осигурил лице измежду шофьорите на товарните автомобили,
находящи се на трасето „Вход тов.ППС", което да извърши превода от
български език на турски и обратно. От показанията на посочените свидетели се
установява категорично, че от поведението на подсъдимия е било видно, че е
разбирал какво го питат и какво му се разяснява. Това, че подсъдимият ясно е
разбирал за какво е задържан и в какво се изразява осъществяваната му проверка,
се доказва по безспорен начин и от установеното по делото от обясненията на
подс.А., че същият не е представял поисканото му от проверяващите го полицаи
Свидетелството за управление на МПС, разбирайки много добре, че то подлежи на
отнемане при установяване на факта, че е управлявал МПС след употреба на
алкохол. С оглед на това съдът приема,
че тази теза на защитата и на подсъдимия е защитна такава и се дължи на
стремежа на А. да оневини собственото си виновно поведение и да избегне
налагане на наказание.
При правилно изяснена фактическа
обстановка и на базата на анализ на всички горепосочени доказателства,
решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, като
е приел, че въззивникът – подсъдим е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** г, около 23,00 часа
на път 1-7, км. 321, в района на ГКПП
Лесово, на трасе вход за товарни ППС в Р България, е управлявал моторно превозно
средство - влекач, марка „ ****” с per. № ******* с прикачено полуремарке с
per. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно - 1,48 на хиляда.
Аргументите на РС в тази насока са
правилни и обосновани, поради което въззивният съд ги споделя напълно. От
събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин както
авторството на извършеното престъпно деяние, така и факта, че въззивникът -
подсъдим е управлявал на **.**.**** г., около 23,00 часа, в района на ГКПП Лесово, на трасе вход за товарни ППС в Р България гр.Ямбол,
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
От субективна страна, деянието е
извършено с пряк умисъл, при съзнаване на общественоопасния му характер и
последици и тяхното целене, още повече, че като международен шофьор А. е
запознат напълно със забраната за управление на МПС след употреба на алкохол.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия:
За извършеното престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК са предвидени две кумулативни наказания лишаване от свобода
от една до три години и глоба от 200 до 1000 лева. Настоящият състав на
въззивния съд намира, че правилно
решаващият съд е определил наказанието на въззивника А. при условията на чл.55
ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Обосновано районният съд е преценил, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на въззивника обстоятелства, както и че
най-ниското предвидено в закона наказание ще се яви несъразмерно тежко за
осъщественото, вземайки предвид чистото съдебно минало, липсата на данни за
извършени други нарушения на правилата за безопасност на движението по
пътищата, фактът, че същият е трудово ангажиран, както и частичното признание
във виновност. Наред с посочените многобройни смекчаващи вината
на подс.А. обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е отчел като
отегчаващи вината му такива високата степен на обществена опасност на
извършеното, обуславяща се от динамиката
на този вид престъпни деяния понастоящем в страната и в региона,
както и факта, че
подсъдимият работи именно като водач на МПС, извършващ международни превози.
Последното категорично води до извод за липса на респект към законите на
страната и към правилата за безопасност на движението по пътищата. Затова и преценката на районният съд за определяне на вида
и размера на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, но не в абсолютния законов минимум от три месеца, а именно - 5 месеца
лишаване от свобода, както и определяне срока на наказанието лишаване от право
да управлява МПС от една година, е правилна и законосъобразна. Правилно в тази
връзка, съдът не е приложил разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, а е приложил
тази на чл.55, ал.2 от НК и е наложил наказанието глоба в размер на 100 лева.
Според контролния съд, така
определеното наказание лишаване от свобода с приложението на разпоредбата на
чл.66 ал.1 от НК при предвидения в същата срок от три години, се явява
справедливо и съответно на целите, визирани в чл.36 от НК.
Съдът от първата инстанция е
пропуснал да приложи разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК и да приспадне от
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС лишаването от право А.
да управлява МПС, наложено му по административен ред, считано от **.**.**** г.
Поради това, обжалваната присъда следва да бъде изменена в тази й част.
Тъй като при извършената въззивна
проверка не се констатира наличие на други основания за изменение или отмяна на
присъдата на Районен съд Елхово, същата следва да бъде потвърдена в останалата
й част.
Ръководен от изложеното и на
осн.чл.334, т.3 и т.6 от НПК от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда №
3/20.01.2021 г., постановена по НОХД № 20212310200009/2021 г. по описа на
Районен съд Елхово, като на осн.чл.59, ал.4 от НК зачита времето, през което подс.Б.А. е бил лишен от право да управлява
МПС по административен ред, считано от **.**.**** г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.