Р Е Ш Е Н И Е
№ 615
гр.Плевен, 01.12. 2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети ноември
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин Николаев
при секретаря Десислава Добрева като
разгледа докладваното от съдия Николаев адм.дело № 867 по описа за 2021г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.27а от Закона за закрила на
детето (ЗЗДет.)
Образувано е въз основа на жалба от П.В.Н., ЕГН ********** *** срещу Заповед №ЗД/Д-ЕН-259/22.10.2021г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен, с която
на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.2 и чл.25, ал.1, т. 3 и т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33, ал.1 и
ал.2 от ППЗД е наредено спешно настаняване на детето И.П.Н., ЕГН **********,
с настоящо местоживеене:***, с родители: майка – М.Т.Н., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***, и баща П.В.Н., ЕГН **********,***
в семейството на неговите роднини С.С.Н.
и Т.Н. ***, до произнасяне на съда с решение по реда на чл.28 от ЗЗДет.
Жалбоподателят
твърди, че не е доволен от административния акт, в частта,
в която детето е настанено в семейството
на нейните баба и дядо по майчина линия
С.С.Н. и Т.Н.Н..
Счита, че детето му И.Н.следва да бъде
настанено при него, тъй като има отлични жилищни условия, доходи и притежава
необходимия родителски капацитет.
От ответника по делото-Директора на Дирекция „Социално
подпомагане Плевен е депозиран писмен отговор по жалбата, като се излагат
подробни доводи за неоснователност на същата.
В проведените
съдебни заседания жалбоподателят П.Н. се явява лично и се
представлява от адв. М.К. ***, която поддържа жалбата на сочените в нея основания. Навежда доводи, че
обжалваната Заповед следва да бъде отменена. Счита, че детето следва да бъде
настанено при бабата и дядото по бащина
линия, които разполагат със собствено жилище, което е отделно от това на бащата
и са в работоспособна възраст.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" - Плевен редовно призован, не се явява в съдебните заседания.
Процесуалният му представител юрисконсулт
С.С. счита, че
предприетата мярка за закрила е правилна и е изпълнена процедурата в Закона за
закрила на детето. Причината за предприемане на мярката за закрила е поради
това, че майката е прекъснала образованието на своята дъщеря. Излага
доводи, че бащата има необходимият
жилищен капацитет, но основната причина, за вземане на мярката е упражненото физическо насилие от негова
страна спрямо майката, в присъствието на
детето И.. Самата мярка „закрила“ е
временна и е необходимо с бащата да се работи за преодоляване на
неговите физически прояви.
Заинтересованата страна М.Т. Н. в
съдебно заседание се явява лично и счита жалбата за неоснователна.
Заинтересованата страна С.С. Н. в
съдебно заседание се явява лично и счита жалбата за неоснователна.
Заинтересованата страна Т.Н.Н. в съдебно заседание се явява лично и счита
жалбата за неоснователна.
Административен съд - Плевен, седми състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Съдът, като взе предвид становищата на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане
по същество. Според разпоредбата на чл.
27а, ал. 1 от ЗЗД "Заповедта на директора на дирекция
"Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на
спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по
силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен
срок от съобщаването. Не е спорно, а от представеното удостоверение за раждане
/лист 9 от делото/ се
установява, че баща на детето е жалбоподателят, което го прави активно
легитимиран да обжалва заповедта. Що се касае до преклузивният
14- дневен срок, то видно от съдържанието на самата заповед, същата е връчена
на жалбоподателя на 25.10.2021
година, жалбата е подадена чрез
ответника до Административен съд Плевен на 05.11.2021 година, т. е. в посочения преклузивен срок.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от
доказателствата по делото, че родители на малолетната И.П.Н., родена на ***г., са М.Т.Н. и П.В.Н.. С
решение №1560/21.09.2017г. по гр.дело №6181/2017г. по описа на Районен
съд-Плевен е прекратен по взаимно съгласие гражданския брак между М.Т.Н. и П.В.Н.. С това
решение родителските права по отношение на роденото от брака дете И.Н.са
предоставени за упражняване от майката М.
Н., определеното е местоживеенето на детето при майката на адрес: гр.
Плевен, ул.“З.С.“№ 49, ет.1, ап.1, а на бащата е определен режим на контакти и
същият е задължен да изплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. На 12.10.2021г.
в Дирекция ”Социално подпомагане”- Плевен е постъпил писмен сигнал от
бащата на детето П.Н., в който е посочено, че майката М.Н. е взела решение И.Н.да не посещава училище
като се ангажирала го обучава в къщи. По повод така
полученият сигнал - Ц.Г. - служител в Отдел
"Закрила на детето" при Дирекция "СП", гр. Плевен провела
срещи с подателят на сигнала (л. 12), класният ръководител на детето Д. П. (л. 12),
личният лекар на детето (л.14)., майката на
детето М.Н. (л.15 и л.18). С писмо изх. №СГ/Д-ЕН/421-010/18.10.2021г. от Дирекция „СП“ Плевен е поискана информация от Началника на Първа
психиатрична клиника към УМБАЛ “Д-р Г. Странски“ – Плевен за М.Т.Н.
относно: постъпвала ли е на лечение в ППК-Плевен; период на престой в лечебното
заведение; поставена диагноза и назначена терапия; само по себе си заболяването
би ли могло да е пречка горепосочената да полага адекватни грижи за малолетното
дете. На 20.10.2021г. във връзка с изпратеното писмо е получен писмен отговор
от доцент М. С. -Началник на Първа
психиатрична клиника към УМБАЛ “Д-р Г. Странски“ – Плевен, от който е видно, че М.Н. е постъпвала двукратно в лечебното
заведение за периода 20.02.2018г. до 13.03.2018г., с поставена диагноза: Остро полиморфно психотично
разстройство с шизофренни симптоми, както и в периода
от 05.06.2019г. до 24.06.2019г., с поставена диагноза: Параноидна
шизофрения. С вх. № СГ/Д-ЕН/421-017 на 20.10.2021 г. (л. 21), в Дирекция
"Социално подпомагане“ е постъпило заявление от С.С.Н.
и Т.Н. Н., в което
заявили, че желаят и имат възможност да полагат грижи за
малолетната И. Н.. На същата дата двамата са представили и декларации по чл. 24, ал. 3 от ЗЗД. Процедурата е финализирана с
издаването на Заповед №ЗД/Д-ЕН-259/22.10.2021г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Плевен, с която
е наредено спешно настаняване на
детето И.П.Н., ЕГН **********, с настоящо местоживеене:***, в семейството на неговите роднини С.С.Н.
и Т.Н. ***, до произнасяне на съда с решение по реда на чл.28 от ЗЗДет.
Предвид
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът взе предвид и настъпилите факти
след издаване на заповедта от значение за делото към приключване на устните
състезания.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЗДет. задължава административния орган, т. е.
Директорът на Дирекция “СП“ Плевен, в едномесечен срок от издаването на
заповедта, т. е. в случая до 22.11.2021 г., да направи искане до районния съд
по настоящия адрес на детето - при спешни мерки.
Изготвен
е социален доклад изх.№ПР/Д-ЕН/272-001/25.10.2021г. до Районен съд Плевен по гр.
дело №6526/2021г. по описа на същия съд.
Изготвен е социален доклад от 29.10.2021 г. по отношение
възможността на семейството на С.Н. и Т. Н.и да полагат грижи за дете. Дадено е и становище, че С.С.Н. и Т.Н.Н. имат желанието и
възможността да полагат грижи за внучката си И.П.Н.. Те се изключително
мотивирани, притежават необходимите родителски умение и способности, подходящи
жилищно – битови и хигиенични условия.
Налице е социален доклад до Директора
на Дирекция" Социално подпомагане" Плевен от 08.11.2021г. за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила спрямо дете (л.27-30). В
социалния доклад са описани битовите потребности на непълнолетното дете И. Н.;
нейното физическо и психическо развитие; семейни и социални отношения; описан е
съвместния начин на живот с майката М.Н., бабата и дядото по майчина линия; описано
е, че е налице емоционална и доверителна връзка между детето и неговите баба и
дядо по майчина линия
В заключение в доклада е направен извод, че малолетната
И.Н.е „ дете в риск“ по смисъла на
§ 1, т. 11, б. "б", "в" и "д" от ДР на ЗЗДет. Посочено е,
че майката се намира във временна невъзможност да полага адекватни, правилни и
качествени грижи в семейната си среда. Същата е безработна, без наличие на
сигурни и редовни финансови средства за обезпечаване нормалното отглеждане на
детето. Тя отказва предложената й помощ и подкрепа от страна нейните родители.
В същото време бащата е пожелал да поеме грижите за дъщеря си, но то не може да
бъде поверено на него, тъй като същият не е направил нужното да овладее
конфликтът, възникнал между него и майката, в следствие на което, използвайки
физическа сила от негова страна се е стигнало до инцидент, при който върху нея
е нанесена травма - фрактура на опашна кост, на което детето е станало пряк
свидетел. Спазвайки поредността на мерките, разпоредени в Закона за закрила на детето, и невъзможността
то да се отглежда в биологичното семейство, както и да се приложат основанията
на чл. 23 от ЗЗДет., са издирени близки и роднини,
които да желаят да поемат грижите за малолетното дете. Установени са Т.Н.Н. и С.С.Н., които са баба и дядо
на И. по майчина линия. От тяхна страна е отправена заявка да поемат грижите за
внучката си. Същите са депозирали заявления, с които изразяват желание И. да
бъде настанена при тях по реда на ЗЗДет. Спрямо нея е
предприета спешна мярка за закрила и с административна заповед №
ЗД/Д-ЕН-259/22.10.2021 г. на Директора на ДСП - Плевен И. е настанена при тях.
Предприетата мярка за закрила е адекватна на създалата се ситуация и е изцяло в
интерес на малолетното дете.
Към преписката са приобщени: Заповед за незабавна
защита №46/20.10.2021г. по гр.дело
№20214430106624 по описа за 2021г. на Районен съд Плевен, с която е поставена
мярка за закрила на основание чл.18,
ал.1 от Закона за закрила срещу домашно
насилие по отношение Мариана Т.Н. и малолетното дете И.П.Н., както следва: Задължава
на основание чл.18, ал.1, вр. с чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН П.В.Н., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо М.Т.Н. и малолетното дете И.П.Н.. Забранява на основание чл.18,
ал.1, вр. с чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П.В.Н., ЕГН **********
*** да приближава жилището на пострадалите лица, находящо
се на адрес: гр. Плевен, жк “Сторгозия“,
бл. „Железничар“, вх.“б“, ет.3, ап.8, на
не повече от 20 метра и Определение №3268/03.11.2021г., постановено по гр. дело
№20214430106526/2021г. по описа на Районен съд Плевен, с което е оставено без уважение искането на П.В.Н.
до влизане в сила на решението по гр. дело №20214430106526/2021г. по описа на
Районен съд Плевен да бъде постановено
бащата П.В.Н., ЕГН ********** *** да
упражнява родителските права по отношение на детето И.П.Н., ЕГН ********** и да
бъде определено местоживеенето на детето при бащата.
Фактическите
обстоятелства, установени от писмените доказателства се потвърждават от
показанията на изслушаната по делото свидетелка – Ц. А. Г. – главен социален
работник в отдел “Закрила на детето“ към
Дирекция “СП“ Плевен, извършила проверката по
постъпилия сигнал на 12.10.2021г.
от жалбоподателя. От показанията на свидетелката Г. се установява, че с оглед установените факти в хода на
проверката, че има рискове за отпадане от образователната система на детето и
временната невъзможност на майката да отглежда детето, паралелно с това и
упражненото насилие на бащата спрямо майката в присъствието на детето, от което
то сподели, че се е уплашило и разстроило, са предприети действия по прилагане
на мярка за закрила по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, а именно:
извеждане на детето от семейството. Установява се, че с оглед спазване на последователността на
мерките, посочени в Закона за закрила на детето, при положение, че същото не
може да се отглежда в биологичното семейство, се издирват близки и роднини,
които да поемат ангажимента по отглеждане на детето в тяхната семейна среда. Сочи,
че С.С.Н. и
г-н Т.Н.Н. биха могли да се справят с отглеждането на
детето и притежават нужният ресурс за задоволяване на неговите потребности в
семейната им среда. Предвид необходимостта от спешна мярка, детето е настанено
с административна заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Плевен в семейството на С. и Т. Н.и, които са родители на М. и където то се
отглежда и до настоящия момент.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Заповед №ЗД/Д-ЕН-259/22.10.2021г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен е издадена на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила
на детето, според
която норма настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на
дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Не е
спорно по делото, че лицето издало оспорената заповед заема именно тази
длъжност, както и че настоящият адрес на детето по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗдет, т. е. адресът на който детето пребивава, е в гр. Плевен.
Следователно, проверяваната в настоящото производство заповед изхожда от
материално и териториално компетентен орган.
Съдът
намира, че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК- издадена е в писмен вид и съдържа всички
предвидени в тази норма реквизити, вкл. фактически и правни основания за
издаването й. Изложени са мотиви за това, че
майката М.Н. e безработна, няма доходи, живее на квартира, постъпвала е за лечение в Психиатрично отделение по повод
упражнено насилие от нейна страна спрямо родителите си. Налице е заявена подкрепа в лицето на нейните
родители, но тя категорично отказва тяхната помощ и подкрепа. Няма ясна визия
за бъдещето по отношение на това да си търси работа, както и с какви финансови
средства ще отглежда малолетната си дъщеря. Посочено е,
че грижите за детето не могат да
бъдат поети от бащата П.Н., тъй като на 13.10.2021 г. от негова страна е
упражнено физическо насилие върху майката, в следствие на което й е нанесена
телесна повреда - фрактура на опашната кост, което се е случило в присъствието
на детето И. Н.. Посочено е още, че с
оглед необходимостта от полагане на грижи за детето в семейна среда е проведен
разговор със С.С.Н. и Т.Н.Н.,
които са баба и дядо на малолетната по майчина линия. От тяхна страна е
депозирано заявление с Вх. № СГ/Д-ЕН/421-017/20.10.2021 г., с което заявяват,
че желаят да поемат грижите за внучката си. Същите са подписали декларации по
реда на чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДет. за даване на
съгласие детето да бъде настанено при тях по реда на ЗЗДет.
При издаване на заповедта са спазени
административно-производствените правила и не е налице противоречие с
материалния закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1 ал.2 от ЗЗДет. държавата защитава и гарантира основните права на
детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно
възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото
състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна
среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на
тези свои задължения, при осъществяване на своите функции и правомощия органите
за закрила на детето следва да се ръководят от висшите интереси на детето във
всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това,
органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и
грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат
своевременно всички необходими законодателни и административни мерки. Именно в
изпълнение на тези си функции компетентните институции, следва да съобразяват
всички обстоятелства свързани с житейският опит, мотивацията на лицето да
полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за отглеждане на
едно дете и не на последно място съществуването на причини, които биха
навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето. Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира, че непълнолетната И.Н.е дете в
риск по смисъла на § 1, т. 11, б.
"б", "в" и "д" от ДР на ЗЗДет,
тъй като съществува опасност от увреждане на нейното
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, както и риск от отпадане от образователната система. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1,
изр. второ от ЗЗДт до произнасяне на съда
Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва
временно настаняване по административен ред, като според чл. 27 от ЗЗДт, настаняването на дете в семейство на
роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен
тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на
Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
Приложената в случая мярка за закрила на дете "спешно временно настаняване
извън семейството", предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДт, съответства на мярката "временно
настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство,
социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт. Тя цели предотвратяване на опасността за
здравето и живота на детето и действието на заповедта, с която се налага, е
ограничено до произнасяне на компетентния районен съд. С нормата на чл. 33, ал. 1 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е прието, че
спешно настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има
опасност за здравето и живота на детето. Посоченият текст урежда едно бързо
административно производство, а предвидената мярка е с обезпечителен характер,
обосноваващ нейната незабавност. Целта й не е прекъсването на връзката между
детето и родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на
детето, които са поставени и от националното и международното законодателство
над тези на родителите му. На основание чл.
33, ал. 2 от ППЗЗДет. настаняването се
извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на
Дирекция "Социално подпомагане", а предвид алинея 3 проучването
започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на
интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство,
като административното решение следва да бъде взето незабавно, което е сторено
в случая. Още повече, че оспорения административен акт има характер на временна
административна мярка, която осигурява защита на дете в риск до разрешаване на
въпроса от съответния районен съд. Друг е въпросът какви да бъдат последващите мерки с оглед необходимостта от бъдещото
отглеждане на детето в семейна среда, която принципно би била най-подходяща за
нормалното му развитие. Тази необходимост, обаче, не може да промени факта, че
към момента на издаването на процесната заповед е констатирана опасност за
здравето и живота на детето. В контекста на изложеното по-горе и при
установеното от фактическа страна, съдът счита, че правилно административният
орган е направил преценка на всички значими факти и
обстоятелства по случая и невъзможността на детето да се отглежда в биологичното
семейство, поради което правилно и в негов най-добър интерес малолетното
дете И.Н.е спешно настанено в семейството на роднини Т.Н. и С. Н. до произнасяне с решение на компетентния
районен съд. Тук следва да се отбележи,
че майката М.Н. и детето И.Н.са живели
в дома на Т.Н. и С.Н. до месец април 2021г., когато майката е напуснала
дома на родителите си заедно с детето. В рамките на социалното проучване са
отчетени възможностите и на бабата и дядото по майчина линия, които са заявили
желанието си да поемат грижите за детето. Установява се, че те могат да задоволят потребностите на детето за сигурност, здравословни условия
на живот, емоционална стабилност и достъп до образование, поради което съдът
намира, че
настаняването на детето при бабата и дядото е най-благоприятната мярка за
закрила.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че детето следва да бъде настанено при него, тъй
като разполага с подходящи жилищни условия и необходимия родителски капацитет. Независимо от това поведението на бащата, несъмнено
поставя детето в риск от увреждане и на физическото, и на психическото му
здраве. Поради агресивното си поведение,
изразяващо се в причиняване на телесно увреждане на майката, в
присъствието на детето, при което то се
е уплашило и разстроило, съдът приема,
че той не може да полага необходимите постоянни и всеотдайни грижи за детето. От доказателствата по
делото се установява, че предмет
на съдебен контрол в настоящото производство е временната мярка по настаняване,
предприета с оглед бърза и ефективна защита на интересите на детето.
Оспорената
заповед изпълнява и предвидената от закона цел - постигане на максимална защита
на интересите на детето чрез незабавното настаняване извън семейството, в което
съществува опасност за здравето и живота му. Мотивиран от горното, съдът намира, че оспорената заповед на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане”- Плевен е издадена при съобразяване с
фактите и правилно прилагане на закона, поради което жалбата на П.Н. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 предл.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.Н.,
ЕГН ********** *** срещу Заповед
№ЗД/Д-ЕН-259/22.10.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Плевен, с която на основание
чл.27, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.2 и чл.25 ал.1, т. 3 и т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33, ал.1 и
ал.2 от
ППЗД е наредено спешно
настаняване на детето И.П.Н., ЕГН **********, с настоящо местоживеене:***, с
родители: майка – М.Т.Н., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, и баща П.В.Н., ЕГН **********,*** в семейството на неговите роднини С.С.Н.
и Т.Н. ***, до произнасяне на съда с решение по реда на чл.28 от ЗЗДет.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: