Р Е Ш
Е Н И Е № 112
гр.Кюстендил, 08.05.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета година
от първи съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ СТОЙКОВА ,като
разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА гр.д. № 132 по описа на
Кюстендилския окръжен съд за
Производството пред въззивната инстанция
е по реда на чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г..То е образувано по редовната и допустима въззивна жалба с вх.№ 1314/28.01.2019 г. на ищеца А.Т.А., ЕГН ********** депозирана чрез
пълномощника му адвокат И.Г. от КАК със съдебен адрес:г*** против РЕШЕНИЕ №
609/18.12.2918 г. по гр.д.№ 1943 по описа за 2018 година на Районен съд град
Дупница, , с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният му иск на правно основание чл.439 ГПК срещу „***" ЕАД, ЕИК ******, за признаване за установено по отношение на
ответното ЕАД, че не дължи сумите по
изпълнително дело № 20187430400207 по описа на ЧСИ Е.Х., peг. № 743, с район на
действие ОС Кюстендил, с общ размер съгласно изпълнителния лист по ч.гр.д. №
1632/2010 г. по описа на ДнРС 2181, 91 лв., от които: 1 111.87 лв. - главница,
ведно със законната лихва от 21.04.2018 г.; 330.97 лв. - законна лихва за
периода от 15.05.2015 г. до 20.04.2018 г.; 612.65 лв. - неолихвяеми вземания;
126.42 лв. - присъдени разноски, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение и е осъден да заплати на „***" ЕАД, ЕИК ******, сумата 115 лв. -
разноски по водене на делото.Въззивникът иска от втората инстанция да отмени
обжалваното от него първоинстанционно решение и да уважи предявения му иск по
съображения за неправилност с материалния закон и необоснованост с
доказателствата , от които не
се установява ,че вземането,
предмет на иска е обективирано в Договора за цесия от 15.05.
От
въззиваемото „***" ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С.бул.
„***" ***, Бизнес център „***",
ет.***, чрез пълномощника З.
Н. Д. - Прокурист,
упълномощена от Я. Й.
О. и П. Я.П.
- в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника му юрисконсулт К.
К. Т., преупълномощена от
З. Д., съгласно нотариално
заверено пълномощно срег. № 12571/2017г. от 01.12.2017г. на нотариус И.
И.с per. № 384 на НК, с район на действие СРС и съдебен адрес за кореспонденция:
гр. С.,
бул. „***" N° ***, Бизнес център
„***",
ет. *** в срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил
отговор вх.№ 3061/28.02. на въззивната жалба,с който я
оспорва като неоснователна и моли
окръжния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски в настоящото производство за
ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева ,като е представен и списък на
осн.чл.80 ГПК за разноските му пред двете инстанции.Изложил е съображения за
валидността на Договора за цесия от
15.05.2015г.,с който цедентът му „***"
ЕАД му прехвърлил парични вземания, произтичащи от просрочени
и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора, в която е включено
и вземането по Договор за потребителски паричен кредит № ***
от ***., сключен между „***"
ЕАД и въззивника А.Т.А.,което е доказал
с представените от него и приети от
районния съд заверени копия от Договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-01141251, извлечение от Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., сключен между „***"
ЕАД и „***" ЕАД и приложения към него ,в това число Приложение N° 1, представляващо
неразделна част от договора за цесия и съдържащо данни за процесния Договор за
потребителски паричен кредит № ***,
Потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,като депозираните приложения представляват неразделна част от сключения
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. между „***"
ЕАД, в качеството му на цедент, и „***" ЕАД, в
качеството му на цесионер. Твърди,че А.
за когото е доказателствената тежест за предявения му
отрицателно-установителния иск с осн.по чл.439 ГПК не е установил
правоизключващите си , правопогасяващите или други възражения срещу
претендираните от ответника права,които
с оглед
представените писмени доказателства по гр. дело № 1943/2018 г. на ДРС са
останали недоказани. Счита,че съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013
на ОСГТК на ВНС погасителната давност се прекъсва с исканията от първоначалния кредитор „***"'
ЕАД за извършване на изпълнителни
действия за събиране на вземането по
изпълнително дело № 477/2011 по описа на ЧСИ Х. и нова такава е започнала да тече на 07.06.2011
г. Твърди,че в хода на изпълнителното
производство са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат
давностния срок - предприети по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и въз основа на искания,
направени от взискателя,което се
установява от доказателствата по изпълнително дело № 477/2011 /прекратено/
и изпълнително дело № 207/2018 по описа на ЧСИ Е.Х., с които обосновано
и правилно с решението си Районен съд - Дупница е приел, че в периода от образуването на
изпълнителния процес 07.06.2011г.
до 26.06.2015г. -
датата на
постановяване на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГК на ВКС на РБ ,с което е
отменено Постановление N9 3 от
18.11.1980 г. давност
не е текла и поради същата причина, обективно невъзможно е да е изтекъл
законоустановеният 5-годишен срок за погасяване на процесното вземане. Моли за потвърждаването на
първоинстанционното решение с присъждане
на направените
му в хода на настоящото производство разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300,00 лв. /триста лева/ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка
с чл. 25, ал. 2 и чл. 13 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ, за които прилага надлежен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната инстанция, действувайки при
условията на чл.269 ГПК след служебната проверка на валидността и допустимостта
на първоинстанционното решение, както и правилността му съобразно посочените в
жалбата основания, го потвърди на осн.чл.271,ал.1,т.1 ГПК във вр. с чл.272 ГПК , по следните
съображения:
РЕШЕНИЕ № 609/18.12.2918 г. по гр.д.№ 1943 по описа за 2018 година
на Районен съд град Дупница е валидно и допустимо,тъй като е постановено от негов законен състав в
правораздавателната му компетентност по редовно предявения и допустим иск от
длъжника А. Атанасов на правно основание
чл.439 ГПК срещу „***"
ЕАД, ЕИК ******, за признаване за
установено по отношение на ответното ЕАД, че
не дължи сумите по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ Е.Х., peг. № 743, с район на действие ОС
Кюстендил.
Разгледана по същество
,съобразно изложените в нея отменителни основания срещу правилността му, въззивната жалба на Атанасов
е неоснователна.Въззивната инстанция потвърди първоинстанционното
решение,споделяйки правилността на фактическите и правни съображения на
районния съд за отхвърлянето на иска му.
С доклада си по делото Районен
съд-Дупница е обявил за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че въз основа на издадения изпълнителен лист в
полза на заявителя- цедента „*** ЕАД на
взискателя-ответното „***" ЕАД, ЕИК ****** от Районен
съд-Дупница по ч.гр.д.№ 1632/2010 г. срещу
длъжника А.Т. А. е образувано изп.дело № 20187430400207 по описа на ЧСИ Е.Х., peг. № 743, с район на действие ОС
Кюстендил.Длъжникът с
исковата си молба е оспорил изпълнението
с доводи,че заповедта e издадена на 07.07.2010 г. и към датата на
издаване на изпълнителния лист от 05.01.2011 г. е влязла в законна сила, и тъй като общият петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 във вр. с чл.114, ал.1
от ЗЗД е започнал да тече от 06.01.2011 г. е бил изтекъл на 06.01.2016 г.,както и,че поради неспазване на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не дължи изпълнение на
взискателя -цесионер „***" ЕАД.
От приложеното изп.дело № 477/2011 г. описа на на ЧСИ Е.Х. към изп.дело № 20187430400207 на същата ЧСИ е видно,че първото изпълнително дело е било
образувано по молбата и издадения
на заявителя по ч.гр.д.№ 1632/2010 г. „***"
ЕАД на 05.01.2011 г. изпълнителен лист срещу длъжника А.и е
било прекратено на осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК с постановление от 22.03.2018 г. на ЧСИ. След
прехвърлянето на 15.05.2018 г.от „***"
ЕАД на вземанията му от длъжника А. ,произтичащи от неизпълнените му парични задължения по Договор за потребителски кредит №*** по молбата
на цесионера „*** ЕАД, ЕИК ****** и
приложените към нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1632/2010 г. на Районен
съд-Дупница , извлечение от договора за прехвърляне на вземанията и приложение
№ 1 към него,пълномощно от цедента в полза на цесионера,извлечение от ТР
за „***"
ЕАД,пълномощно в полза на ю.к.Л. Д. и
обратна разписка за изпратено уведомление за цесията е образувано на осн.чл.426 ГПК изпълнително дело № 20187430400207
по описа на ЧСИ Е.Х., peг. № 743, с район на действие ОС – Кюстендил,чието
изпълнение оспорва длъжникът. Взискателят с молбата си за образуване на изп.дело е
поискал извършаване на изп.действия и е направил
възлагане по чл.18 ЗЧСИ. В изпратената
на 20.04.2018 г. покана за доброволно изпълнение задължението на А. включва: 2 676.75 лева,от които: 1 111.87 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 21.04.2018 г.; 330.97 лв. - законна
лихва за периода от 15.05.2015 г. до 20.04.2018 г.; 612.65 лв. - неолихвяеми
вземания; 126.42 лв. - присъдени разноски; 246.96 лв., от които 96.96 лв. -
разноски по изпълнителното дело; 150.00 лв. – адвокатско възнаграждение; 247.88
лв. - такса по Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ, дължими към 20.04.2018 г.
По
изпълнителното дело са предприети следните действия за принудително изпълнение:
запор на банкови сметки на 20.04.2018 г., открити в ***" АД и „***"
АД, насрочен опис на движими вещи на 29.05.2018 г. от 10.30 часа на адреса на А.
В приетия от районния съд
договор за цесия от 15.05.2015 г., сключен с „***"
ЕАД /цедент/ и цесионера „***" ЕАД, ЕИК ******
видно от приложение № 1 към него,чиято
доказателствена стойност длъжникът не е оборил,поради което правилно
съдът я е ценил и приел, че в предмета му е
включено и процесното вземане ,както и ,че съобщението по чл.99,ал.4 ЗЗД не е
елемент от фактическия състав на цесията. Тя обаче е била съобщена на длъжника по
първото изпълнително дело № 477/2011 г., видно от молбата от 11.05.2016 г., в
която е описано приложено уведомление, и върху която е положена резолюция на
ЧСИ за връчване на уведомлението. С уведомяването на съдебния изпълнител за
промяната на страната на взискателя е предотвратена възможността принудително
събраните суми да бъдат получени от стария кредитор. Правилно и обосновано с
характера на потребителския договор районният съд е приел,че съгласно чл.110 ЗЗД
за него е приложима е 5-годишната
давност, и тъй като падежът на последната вноска е 18.12.2009 г., от тази дата на осн.чл.114 ЗЗД е започнала да
тече петгодишната погасителна давност. С издаването на изпълнителен лист за
вземането на 05.01.2011 г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова
давност. С образуването на 07.06.2011 г. на изпълнително дело № 477/2011 г. по
описа на ЧСИ Е.Х. давността е прекъсната и е спряла да тече по време на
изпълнителното производство, съгласно ППВС №3/1980 г. С т.10
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ППВС №3/1980 г. е обявено за
изгубило сила, а отмяна на постановлението, поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г.,като до тази дата приложимо
е предходното тълкуване, т.е. по време на изпълнителното производство давността
не тече. Предвид представените от ответника молби от 27.08.2015 г. и 11.05.2016
г. по изпълнително дело № 477/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Х., до датата на
обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. изпълнителното
производство не е било прекратено. Следователно от 07.06.2011 г. до 26.06.2015
г. погасителната давност е спряла да тече. След 26.06.2015 г. е
приложимо
новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116, б. «в» ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането,
като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т.10
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК/. Прекъсва давността предприемането ,на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ):
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан. Съгласно цитираното
тълкувателно решение, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи. Затова е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане;
ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността. В
конкретния случай с молбата от 05.04.2018 г., по която е образувано
изпълнително дело № 20187430400207 по описа на ЧСИ Е. Х.,
взискателят е извършил възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. Следователно с подаването на
молбата на 05.04.2018 г. е прекъсната давността по чл.116, б. «в» ЗЗД,
започнала да тече след 26.06.2015 г. От тази дата е започнала да тече нова
петгодишна давност, която не е изтекла до подаването на исковата молба по
настоящото производство,поради което
правилно районният съд е приел,че е неоснователен предявеният от длъжника Атанасов отрицателен
установителен иск за признаване за установено по отношение на взискателя, че не
дължи изпълнение на вземането като погасено по
давност.
Предвид потвърждаването от въззивната
инстанция на първоинстанционното решение на основание чл.78, ал.3 вр. с
ал.8 от ГПК и чл.13, т.2 и чл.25 от
НЗПП, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горните
съображения,Окръжен съд-Кюстендил
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №
609/18.12.2918 г. по гр.д.№ 1943 по описа за 2018 година на Районен съд град
Дупница.
ОСЪЖДА
А.Т.А., ЕГН ********** със съдебен адрес:г*** да заплати на„***" ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „***" 21, Бизнес център „***",
ет. ***на основание чл.78, ал.3
вр. с ал.8 от ГПК и чл.13, т.2 и чл.25
от НЗПП, юрисконсултско възнаграждение за защитата му
пред втората инстанция в размер на 100/сто/ лева.
Решението е
окончателно- арг.чл.280,ал.3,т.1 , пр.І-во ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: