Присъда по дело №306/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 21
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20213130200306
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. П., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
и прокурора Светлозар Стоянов Кабакчиев (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Наказателно дело от общ
характер № 20213130200306 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимия ОГН. Н. Р., роден на 06.10.1989 г. в гр. П., с постоянен
адрес гр. П., област Варна, ул. „Детелина“ № 4, български гражданин, средно
образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 28.09.2020 г. в гр. П., управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, ***А, след употреба на наркотични
вещества – амфетамин, метамфетамин и канабис (тетрахидроканабинол), установено
по надлежния ред с Протокол от съдебно – химическа експертиза № Е-101/08.07.2021
г. на МБАЛ-Варна към ВМА-София,
ПРИСЪДИ:
поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54, ал. 1 НК му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок от три години и ГЛОБА в
размер на 500 (петстотин лева) в полза на Държавата.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК налага на подсъдимия наказание
”Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДНА ГОДИНА.



1
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда от 24.11.2021 г. по НОХД № 306/ 2021 г. по описа
на РС- П., IV-ти наказателен състав.


Делото е образувано по внесен от РП гр. Варна обвинителен акт срещу
подсъдимия ОГН. Н. Р. - роден на 06.10.1989 г. в гр. П., обл.Варна, с адрес в
гр.П., обл.Варна, ул.“Детелина“ №4, турчин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, ЕГН ********** за престъпление по чл.
343б, ал. 3, пр. 1 от НК, за това че на 28.09.2020г., в гр. П., управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра, с
peг. № ***, след употреба на наркотични вещества- амфетамин,
метамфетамин и канабис (тетрахидроканабинол), установено по надлежния
ред с Протокол от съдебно- химическа експертиза № Е-101/08.07.2021 г. на
МБАЛ- Варна, към ВМА- София.
Представителят на Районна прокуратура- Варна подържа
обвинението срещу подсъдимия. Счита че същият следва да бъде признат да
виновен за престъплението за което е обвинен, като му бъде наложено
предвиденото в закона за същото наказание лишаване от свобода над
минималния размер от една година и шест месеца, изпълнението на което на
основание чл.66 НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години,
наказанието глоба – в размер на 800 лева и наказанието лишаване от
правоуправление на МПС за срок от една година и шест месеца.
Защитникът на подсъдимия пледира за наказание под минималния
размер с приложение на чл.55 НК.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание и чрез защитникът си
прави искане наказателното производство да протече в негово отсъствие, тъй
като се намира извън страната и представя доказателства за трудова
ангажираност.
Производството се проведе при условията на чл. 269 ал.3 т.4, б.“в“ от
НПК.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата на страните, прие за установени следните относими
факти: Подсъдимият ОГН. Н. Р. бил български гражданин, със средно
образование, неженен, турски произход, безработен, живущ в гр. П., ул.
„Детелина“ №4, неосъждан.
Същият притежавал свидетелство за управление на моторно превозно
средство категории В, АМ.
На 28.09.2020 г. свидетелите В.В. и С.М., и двамата полицейски
служители в РУ- П., били на работа по утвърден график за времето от 19,00
часа до 07,00 часа на 29.09.2020 г..
Около 21,25 часа свидетелите В. и М. изпълнявали служебните си
задължения в гр. П., ул. „Цанко Церковски” до кучкарника. По същото време
1
подсъдимия Р. управлявал лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с peг.
№ *** по ул. „Цанко Церковски” в посока гр. Тервел, и когато стигнал до
полицейските служители бил спрян за проверка. Пътници в автомобила били
свидетелите Е.К., Г.П. и С.Р.. Впоследствие свидетелите В. и М. поискали
съдействие от служители на пътна полиция. Около 23,00 часа на мястото на
проверката пристигнали свидетелите В.В. и Т.Т., изпълняващи длъжността
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Варна.
Свидетелят В. изпробвал подсъдимия Р. с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ за наличие на алкохол в издишания от водача въздух, който не
отчел наличие на алкохол. Непосредствено след това обвиняемият бил
изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство DRUG TEST 5000, с фабричен номер ARJM- 0053, който
отчел наличие на амфетамини и метамфетамини. За проверката бил съставен
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, както и акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 270475/28.09.2020 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
На подсъдимия бил издаден талон за изследване и отведен във ВМА, МБАЛ,
където дал за изследване кръв и урина.
От назначената ФХЕ № Е-101/08.07.2021 г. на Военномедицинска
академия, МБАЛ- Варна, която съдът кредитира като обективна и
компетентно дадена, се установява, че в изследваните проби на кръвта и
урината на подсъдимия Р., са открити наличие на амфетамин, метамфетамин
и тетрахидроканабинол (канабис).
Надлежния ред за установяване на наркотични вещества или техни
аналози е регламентиран в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно списък № 1 - "Списък I - Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина" към Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП, както и присъствие на
специфичен метаболит - карбокси, доказващ употреба на наркотично
вещество, съдържащо тетрахидроканабинол, съгласно списък № 1 - "Списък I
- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина" към Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

Обвинението се доказва от показанията на свидетелите В. Цв. В., Т.
Ив. Т., Ердж. АС. К., В. ЕМ. В., Г. ПЛ. П., С. Ас. Р. и СВ. БЛ. М., ФХЕ,
справка съдимост, справка характеристични данни, справка нарушител/водач,
както и от останалите писмени доказателства по делото.

2


Тези обстоятелства се установяват по несъмнен начин от всички
доказателства по делото. Същите са ясни, последователни и
непротиворечиви. От показанията на свидетелите се установява по несъмнен
начин, че на посочената дата и място подсъдимият е управлявал описания в
обвинителния акт лек автомобил. Наличието на наркотични вещества –
амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол в кръвта му е доказано,
както чрез пробата с техническото средство, с което същият бил проверен
непосредствено след спирането му, така и от назначената по делото ФХЕ.
В съдебно заседание защита на подсъдимия не прави възражения,
заявява, че подзащитният му признава вината си и не оборват приетите по-
горе за доказани факти.
При оценката на тези показания, следва да се отбележи, че същите не
се кредитират от съда като извънсъдебно признание от страна на подсъдимия.
В същото време това изявление не може да бъде напълно игнорирано, като се
има предвид, че то кореспондира с останалите доказателства по делото и най-
вече с резултатите от теста за наркотични вещества и тези от направената
експертиза. Но дори това изявление да бъде изключено от доказателствата по
делото, останалите такива са достатъчни, за да бъде прието за доказано по
несъмнен начин, че преди управлението на МПС подсъдимият е бил
употребил амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол.
Основавайки се на така приетите за доказани факти, съдът за да се
произнесе съобрази следното:
От обективна страна съставът на престъплението в извършването на
което е обвинен подсъдимия изисква управление на моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. В
настоящия случай са доказани по несъмнен начин всички елементи от състава
на престъплението. Налице е управление на МПС извършено от подсъдимия.
Същото е било извършено след употребата на наркотични вещества –
амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол, които представляват
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите във връзка с
Приложение № 1 - Списък 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. С това съставът
на престъплението от обективна страна е осъществен. За съставомерността на
престъплението по настоящото дело е достатъчна употребата на наркотични
вещества, като са без значение вида, количеството на наркотичното вещество,
въздействието на същото върху водача на МПС и в тази връзка наличието или
липсата на опасност за участниците в движението по пътищата. По
отношение на наркотичните вещества (за разлика от алкохола) законодателят
е възприел подход за нулева толерантност към употребата на такива от
водачи на МПС. Това е продиктувано от липсата на научни изследвания
3
даващи възможност да бъде определена пределната стойност на
концентрация на всеки вид наркотично вещество, достигането на която води
до опасност при управление на МПС. Този извод се налага от редакцията на
разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 според която изпълнителното деяние е
"управление на МПС след употреба на наркотични вещества", а не
"управление на МПС под въздействие /или под влияние/ на наркотични
вещества". В тази насока - Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. №
34/2016 г., III н. о., НК.
От субективна страна подсъдимият Р. е действал при пряк умисъл
като форма на вината. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването км. Той е бил наясно, че не следва да управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества и че към момента
на извършване на престъплението е бил употребил такива.
Относно степента на концентрация на наркотичните вещества в
кръвта на подсъдимия и отношението на това обстоятелство към
субективната страна съдът намира за нужно да отбележи, че такава
зависимост при настоящото редакция на нарушената законова разпоредба не е
налице. Според законовата разпоредба достатъчно е да бъде установена
употребата на наркотични вещества. В случая не трябва да се забравя, че
употребата е била констатирана и от направения тест и в този момент
концентрацията очевидно е била достатъчно висока същият да отмете
положителен резултат. Очевидно подсъдимият не е смятал, че се намира под
въздействие на наркотични вещества, или поне не в такава степен, че да това
да му повлияе върху възможностите за управление на МПС. Тази негова
увереност, макар да няма значение за осъществяването на състава на
престъплението, доколкото е подкрепена от обективно установената ниска
концентрация на наркотични вещества в кръвта му, бе отчетена от съда като
смекчаващо вината обстоятелство при определяне на наложените наказания.
Същата обаче няма за последица липсата на вина за извършване на
престъплението.
За това престъпление в чл. 343б, ал. 3 НК са предвидени наказания
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда
и петстотин лева. За същото в чл. 343 г. от НК е предвидено и наказание
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. С оглед размера на
предвиденото наказание лишаване от свобода и това, че другите наказания са
по-леки, следва да бъде обсъден въпроса за приложението на чл. 78а от НК.
Същият е приложим при предвидените там условия, а именно: за
престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от
свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо,
деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени. Ал. 7 въвежда
4
употребата на наркотични вещества, като пречка за прилагането на ал. 1-6 на
чл. 78а. По тази причина същите не бяха приложени по настоящото дело.
При констатираната пречка за прилагането на горната разпоредба на
подсъдимия бяха наложени наказанията предвидени в чл. 343б, ал. 3 и чл.
343г от НК.
При определяне на размера на наказанията, съдът взе предвид
високата степен на обществената опасност на деянието и това, че
извършеното престъпление поставя в опасност живота и здравето не само на
извършителя, но и на другите участници в движението по пътищата.
Като смекчаващи вината обстоятелства бяха отчетени младата
възраст на дееца, това че същият не е осъждан до момента, които не следва да
се тълкуват като изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, както твърди защитата на подсъдимия. По тези съображения
съдът намери, че по отношение на подсъдимия следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.54 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за
срок от една година - на минимума определен от закона и наказание глоба в
размер на 500 лв. – също на определения минимум.
Съдът намери, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо да
изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно,
поради което изтърпяването на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК бе
отложено за срок от три години.
На основание чл. 343г от НК на подсъдимия бе наложено наказание
лишаване от правоуправление за срок от една година. Налагането на такова е
задължително по силата на горната разпоредба за престъпленията посочени
там, между който е и това по настоящото дело. При определянето на
конкретния размер на наказанието съдът отчете обстоятелствата посочени по-
горе относно определянето на размера на другите наказания, както и факта, че
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, по принцип е с
висока степен на обществена опасност и застрашава живота и здравето на
всички участници в движението.
Съдът намери така определените и наложени наказания за адекватни
на тежестта на конкретното престъпление и обществената опасност на дееца и
за достатъчни за постигане на целите на наказанието - възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото и най-вече за
поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите в РБ.
Деянието извършено от подсъдимия не може да бъде определено като
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Според последната не е
престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Преценката за това дали по отношение извършеното деяние е налице
хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, т. е. дали едно деяние е обществено опасно или
5
неговата обществена опасност е явно незначителна, следва да се прави във
всеки конкретен случай, тъй като разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е приложима
за всяко престъпление. В конкретния случай охраняваните обществени
отношения са били засегнати в степен обичайна за този вид престъпления.
Подсъдимият, дори и при отчитането на посочените по-горе смекчаващи
вината обстоятелства, е извършил престъплението в границите на населено
место, на територията на гр.П.. С това същият е застрашил както себе си така
и другите участници в движението. Обстоятелството, че при извършената
експертиза, установените наркотични вещества са в ниска концентрация, не
могат да доведат да малозначителност на деянието. Същият в момента на
извършването на деянието е знаел, че е под въздействие на наркотични
вещества и то на три вида такива и че не следва да управлява МПС в този
момент. С оглед на това не бяха приети изложените от защитата съображения
в тази насока за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.
С оглед изхода от делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимия бе осъден да заплати направените по делото разноски.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се обявят мотивите на страните.
6