РЕШЕНИЕ
№ 1994
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110155930 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
дискриминация.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Т. Д. П.
срещу С. К. С..
Ищецът Т. Д. П. твърди, че депозирал сигнал в СДВР срещу началника на
охранителна полиция при 08-мо РУ на МВР, като сигналът бил разпределен на
ответника С. К. С., работещ в 08-мо РУ на МВР. Твърди, че ответникът отказал да го
призове за разпит по образуваната преписка №г. на 08 МВР, както и че ответникът не
положил достатъчно усилия да издири и призове ищеца за разпит. Твърди, че бил
търсен на адреса, но не бил открит, като ищецът дори бил посочил свой телефонен
номер и имейл за контакт. Поддържа, че с тези свои действия и бездействия
ответникът извършил дискриминация спрямо него. Твърди, че е дискриминиран по
признак лично и обществено положение – фактът, че бил обществено активен
гражданин, като бил известен на ответника и от предходно подавани сигнали. Излага,
че периодът на увреждането е от момента, в който ответникът започнал работа по
процесната преписка на 06.03.2020 г. до подаването на исковата молба. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли съда да постанови решение, с което
да установи извършеното от ответника нарушение, представляващо дискриминация.
Ответникът С. К. С., в срока по чл. 131 ГПК оспорва както допустимостта, така
и основателността на предявения иск. Сочи, че не е налице описаната от ищеца
дискриминация, както и че същият не е бил третиран по-неблагоприятно от останалите
лица. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
1
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
дискриминация е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че
по отношение на него ответникът извършил пряка или непряка дискриминация,
основана на лично или обществено положение.
При установяване на горното, съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр.
ответникът следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
От приетия по делото препис на пр. № г. на 08-мо РУ – СДВР се установява, че
същата е образувана по сигнал, подаден от ищеца Т. Д. П. срещу лицето Св. В, посочен
в сигнала като началник на охранителна полиция към 08-мо МВР. Подаденият сигнал е
за извършено нарушение от страна на Св. В, изразяващо се в призававането на ищеца
за разпит по образувана преписка по телефона, а не чрез изпращането на призовка.
Видно от същата, в нея са приложени четири призовки до ищеца за явяването му за
разпит, като няма данни същите да са връчени. Изготвени са докладни,
удостоверяващи различни причини за невъзможността призовките да бъдат връчени на
лицето.
Други относими доказателства по делото не са събрани.
От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в
очертаните от ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания /в
този смисъл – Решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV ГО,
Решение № 153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, III ГО и др./.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци сред които и
твърдените от ищеца – „лично или обществено положение“. На санкциониране
подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. В исковата
молба е посочено, че личното положение е свързано с трите му имена, ЕГН, както и
факта, че ответникът го познава. Общественото му положение твърди да е налице
заради факта, че е подал процесния сигнал, както и други сигнали.
На първо място, ищецът, подавайки сигнал за извършено нарушение, който
сигнал не е анонимен, а с изписани три имена и единен граждански номер, не получава
лично или обществено положение, различаващо го от останалите граждани. Ето защо
по отношение на същия изначално не са налице предвидените в закона признаци,
поставящи го в по-различно лично или обществено положение.
На следващо място следва да се посочи, че в настоящето производство съдът не
следва да проверява редовността на извършените действия по връчването на
съобщения и призовки от органите на МВР, а дали е налице дискриминация по
отношение на ищеца с оглед на неговите твърдения. Извършването или
неизвършването на определени процесуално-следствени действия от органите на
досъдебното производство по наказателни дела и досъдебни производства, както и
тяхната редовност, представляват въпроси, касаещи законосъобразността и
целесъобразността им. По отношение на това дали са редовно и законосъобразно
извършени, или не, е налице инстанционен контрол и проверка, които трябва да се
реализират в рамките на съответното наказателно производство. Въпросът дали
ищецът е надлежно призован след подаването на сигнала от органите на полицията,
или не, може да е предпоставка и за евентуално ангажиране на дисциплинарна
отговорност на съответното длъжностно лице, ако се констатират нарушения /в този
2
смисъл напр. Решение № 3101/07.11.2022 г. по в. гр. дело № 14001/2021 г. по описа на
СГС/.
За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени
всички елементи на посочената разпоредба, а именно: различно третиране на
лицето/лицата при наличие на пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4,
ал. 1 ЗЗДискр. Следователно следва да бъде установен защитен признак за
лицето/лицата и причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен
признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна,
значима причина за по-неблагоприятното третиране.
Неблагоприятно третиране според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр е всеки акт,
действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно
лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице
или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица. При извършването на преценка за съществуването на по-
неблагоприятно третиране на лице въз основа на защитен признак съдът следва да
прецени дали е налице съществено различие в начина, по който се третира едно лице, в
сравнение с останалите лица при сравними сходни обстоятелства.
Забраната на пряка дискриминация, каквато се поддържа в случая, означава, че
лицата в сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат
аналогични възможности. Посочи се, че съдът не достигна извод за това ищецът да е
носител на защитен признак съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не се установи освен това и
да е третиран по различен начин – в преписката са приложени 4 изготвени призовки за
връчване на ищеца, за всяка от които е изготвена докладна записка за причината,
поради която не е била връчена.
В чл. 180 НПК са посочени начините за връчване на съобщения по НПК.
Връчването на призовка е един от посочените начини, които в случая е бил предприет
и по отношение на ищеца. Фактът дали същата е връчена, или не, е обективен факт,
който не може да се взема предвид при преценка за установяване на
дискриминационно отношение. Не се събраха доказателства отразените причини в
изготвените докладни за невръчване на призовките да не са верни.
Съдът намира, че по делото не се установи ищецът да е бил поставен в по–
неравностойно положение в сравнение с други лица. От събраните по делото
доказателства, не се доказа ищецът е бил подложен на дискриминационно отношение
въз основа на признак лично или обществено положение.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ответника. Същият претендира разноски, но не е представил
доказателства за сторени такива, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН ********** срещу С. К. С., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за установяване на
извършено от ответника нарушение, представляващо дискриминация във връзка с
3
действията по пр. № г. на 08-мо РУ – СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4