Р Е
Ш Е Н
И Е № 1137
гр. Пловдив,11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети
септември,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
при секретар П. Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 1102/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1093/20.03.19г.на ПдРС,9-ти гр.с.,постановено
по гр.д.№ 4875/18г.,в частта му,с която е
отхвърлен предявеният от П.Д.Д. против Д.И.К. иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди,изразяващи се в
претърпените от П.Д. физически,психически и емоционални болки и страдания
вследствие на причинените ѝ от Д.К.
на 20.09.13г.телесни увреждания,а именно: травматично разкъсване на тъпанчевата
мембрана,довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за повече от
месец,оток и кръвонасядане в областта на главата и сътресение на мозъка,за
разликата над присъдените 8000лв.до първоначално предявените
25 000лв.,както и в частта за разноските.
Недоволна от решението е останала П.Д.Д.,ЕГН-**********,която
чрез пълномощника си адв.М.-П.счита същото за неправилно и необосновано в
атакуваната му част по изложените във въззивната жалба и съдебно заседание
съображения.Иска отмяната му и постановяване
на друго,с което да се уважи исковата претенция в претендирания с исковата
молба размер,ведно със законните последици от това.Претендират се разноски пред
двете инстанции на осн.чл.38,,ал.1,т.2 и ал.2 от ЗА.
Въззиваемата Д.И.К.,ЕГН-********** чрез
пълномощника си адв.Т. намира жалбата за неоснователна по съображения,изложени
в писмен отговор и съдебно заседание.Претендират
се разноски за въззивното производство.
ПдОС,след
като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на
страните,съгл.разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК,намира за установено следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба,подадена от
легитимирана страна в
законоустановения срок по чл.259,ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт,поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му част,като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Настоящият съдебен
състав приема,че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При разглеждането на въззивната жалба по същество съдът намира за установено следното:
Производството е образувано
по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от П.Д.Д. против Д.И.К..
В исковата молба се твърди,че ищцата работила като **** в магазин за месо в
гр.****,при работодателя „****” ООД.На 20.09.2013г.била на работа от 11:30 часа
до 20:00 часа,като в магазина била и управителката Д.К..Когато двете останали
сами,в складовото помещение на магазина ищцата се обърнала към мивката да измие
съдовете и тогава получила от намиращата се зад нея Д.К. силен удар в областта
на лявото слепоочие и ухо,вследствие на което загубила съзнание и паднала на
земята.А когато се свестила, усетила К. върху себе си да я души и да й крещи
обидни думи. Ищцата успяла да се отскубне,но усетила силни болки в главата,
световъртеж, позиви за повръщане,поради което потърсила медицинска помощ. Били
извършени множество прегледи и медицински интервенции в различни медицински
заведения.
В резултат на нанесения побой на ищцата била причинена средна телесна
повреда,изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана, довело
до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за повече от един месец.За
причинената средна телесна повреда ответницата била осъдена с влязла в сила
присъда.Освен това на Д. били причинени още сътресение на мозъка, протекло с
разстройство на съзнанието (зашеметяване), а също и отоци и кръвонасядания в
областта на главата.По повод разкъсването на тъпанчевата мембрана се наложило
ищцата да претърпи двукратна оперативна интервенция. Трайното отслабване на
слуха понижило самочувствието й, довело до депресия и до неудобства,свързани с
ежедневните й дейности.Дълго време след инцидента била зашеметена от
причиненото й сътресение на мозъка.
Твърди се, че от посочените травми ищцата се възстановявала повече от два
месеца,за което време изтърпяла и съпътстващите ги болки и неудобствата,
свързани с многократни медицински прегледи,изследвания,престои в болнични
заведения и придружаващо лечение. Изпаднала в унизително положение, довело до
емоционални и психически неудобства.Твърденията в исковата молба са за
ненапълно отшумели и към момента травми-продължаващо главоболие,страх от среща
с ответницата.
Въз основа на така изложеното се иска от съда да осъди ответницата да
заплати на ищцата сума в общ размер от 25 000 лв., съставляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, физически, психически и
емоционални, вследствие от получените телесни увреждания,от които 7 000 лв. за
болките и страданията вследствие на травматичните отоци и кръвонасядания в
областта на главата, както и сътресението на мозъка и 18 000 лв. за претърпените
болки и страдания от травматичното разкъсване на тъпанчевата мембрана.
Ответникът е
оспорил иска по основание и размер.
По делото е приложено НОХД № 6738/2016г.
на РС-Пловдив,присъдата по което е
влязла в законна сила на 01.02.2018г.С присъдата ответницата
К. е призната за виновна в това, че на
20.09.2013г.в гр. ****, в качеството си на длъжностно лице – ****
на „****” ООД, гр. ****, при
изпълнение на службата си,е причинила на П.Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана,довело до трайно
отслабване на слуха на лявото ухо, за повече от един месец – престъпление по
чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.128, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.93, т.1, б. „б” от НК.
Доколкото съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,правилно районният съд е приел за установено,че на 20.09.2013г.,
вследствие на виновно и противоправно деяние на Д.К., на ищцата е било
причинено травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана, довело до трайно
отслабване на слуха на лявото ухо, за повече от един месец.
По делото са приети писмени доказателства,основно медицинска
документация,от които се установява,че
на 20.09.2013г.ищцата била насочена за диагностично изследване от УМБАЛ „****”
АД.След това бил извършен преглед от неврохирург,при който било установено
сътресение на мозъка и назначено лечение.На следващия ден-21.09.2013г.ищцата
била прегледана в спешно отделение, като й било назначено и извършено
изследване на коремни органи и изписано лечение с аналгетици.На 23.09.2013г. по
ищцата е установено наличието на оток и кръвонасядания в областта на главата,
както и сътресение на мозъка под формата на зашеметяване.На ищцата била
назначена терапия с лекарства при диагноза множество повърхностни травми на
главата и други уточнени синдроми на главоболие.
На 23.09.2013г.на ищцата била диагностицирано травматично разкъсване на
тъпанчето на лявото ухо,същата била приета в болница и била извършена
операция - мерингопластика на лява
тъпанчева мембрана.Д. била изписана на 25.09.2013г.Последвали две аудиометрични
изследвания на слуха,а на 02.11.13г.се наложило да ѝ бъде извършена нова
операция.
По делото е изготвена и приета
СМЕ.Вещото лице в заключението си посочва,че на ищцата били
причинени твърдените от нея травматични увреждания, а именно: оток и
кръвонасядане в областта на лявата скула и лявото слепоочие, сътресение на
мозъка и травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана, както и че описаните
травми е възможно да се получат по описания в исковата молба начин,чрез удар с
ръка по лявата половина на лицето.Според вещото лице непосредствено след
инцидента пострадалата изпитвала от леки до незначителни по сила и интензитет
болки и страдания.В дадените в съдебно заседания обяснения на експерта се уточнява,
че в този извод включва и разкъсването на тъпанчевата мембрана,доколкото поради
липсата на нервни окончания, разкъсването й не е съпроводено с болка, а такава
може да се изпита от последвалото възпаление. Констатирало е също наличието на
намалена звукова проводимост.Според експертизата възстановяването от
отока,кръвонасядането и сътресението на мозъка е продължило между 15-20 дни.По
отношение на разкъсването на тъпънчевата мембрана е посочено,че по принцип
нормалният възстановителен процес след проведената медицинска интервенция
продължава 15-20 дни, но в случая е настъпило усложнение поради поява на
възпалителен процес,което е наложило втора операция.След извършването й настъпило
пълно възстановяване.Вещото лице сочи, че болките и страданията,причинени от
травмите постепенно са затихнали до пълното им изчезване след приключване на
оздравителния процес, както и че в медицинската документация липсват данни за
изпитване на болки към настоящия момент.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
на ищцата: Г. М.,живеещ на семейни начала с ищцата и Р. К.-нейна леля.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка съдът е стигнал до
извода,че са налице всички елементи от ФС на чл.45 от ЗЗД: Установил е
противоправно и виновно поведение на ответницата – деянието от 20.09.2013г.,
установено с влязла в сила присъда и изразяващо се в причиняването на средна
телесна повреда на ищцата - травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана,
довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за повече от един месец. По
този въпрос, както и относно противоправността на това деяние и вината на
ответницата е прието,че присъдата е задължителна за гражданския съд.
Освен това районният съд е приел за
установено наличието на причинна връзка между същото деяние на ищцата и
причинените ѝ оток и кръвонасядане в областта на главата и сътресение на
мозъка въз основа на анализ на показанията на свидетеля М.,медицинската
документация и заключението на вещото лице.Посочените допълнителни телесни
увреждания също е приел,че са противоправно причинени на ищцата от ответницата,
доколкото никой няма право да уврежда телесната цялост на индивида,като вината
се предполага до доказване на противното,но ответницата не оборила тази
презумпция по отношение на посочените телесни увреждания.
Досежно размера на обезщетението,в тежест на ищцата е било да установи
причинната връзка между посочените телесни увреждания за нея и твърдените в исковата молба физически,
психически и емоционални болки и страдания.Първостепенният съд е приел,че те са
частично установени.
На първо място е установеното травматично разкъсване на тъпанчевата
мембрана, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо, за повече от един
месец.Това увреждане е било свързано с намалена звукова проводимост,болки и
главоболие, дължащи се не на самото увреждане, а на съпроводилото лечението
възпаление.Главоболието отшумяло след проведена втора операция,когато настъпило
и възстановяването от причиненото травматично увреждане.Т.е. възстановяването и
лечението на ищцата продължили около месец и половина-два,в който период същата
е изпитала неудобства,свързани с проведени
2 операции, съпроводени с престой в болница от по 2 дни,3 изследвания на
слуха, множество прегледи,приемане на лекарства за овладяване на възпалението.Според
ПдРС обаче не се доказвало главоболието на ищцата да продължава и към настоящия
момент,както и твърденията ѝ,че възстановителният процес е продължил
повече от 2 месеца, като и до момента травмите не били отшумели напълно.Съдът
приема,че това не се установява от събраните по делото доказателства.В период в
рамките на два месеца Д. претърпяла физически болки,не чувала пълноценно и била
подложена на неудобства, свързани с лечението.
По отношение на останалите травми районният съд приема,че на ищцата били
причинени още оток и кръвонасядане в областта на главата - лявата скула и
лявото слепоочие и сътресение на мозъка, под формата на зашеметяване,като тези
увреждания причинили на ищцата от леки до незначителни по сила и интензитет
болки и страдания. Възстановяването от тези травми продължило между 15-20 дни, а
болките напълно изчезнали след края на оздравителния процес.Във връзка с
установяването и лечението на посочените травми ищцата също провела
неколкократни прегледи – още в деня на причиняването им и в следващите 15 дни,
подложена била на диагностично изследване, както и на лечение чрез прием на
лекарства, отбелязани в съответните амбулаторни листи.
Първоинстанционният съд не е намерил за доказани твърденията на ищцата, че
дълго време била зашеметена от сътресението на мозъка,както и че
възстановяването ѝ продължило повече от два месеца,като и до момента
травмите не били напълно отшумели.Приел е,че действително сътресението на
мозъка било изразено именно във формата на зашеметяване,но според събраните
доказателства възстановяването продължило 10-15 дни и нямало обективни данни
зашеметяването или болките да са продължили по-дълго, а още по-малко към
настоящия момент.
Тези изводи на районния съд напълно се споделят и от настоящата
инстанция,която ги намира за правилни.
По отношение на причинените на ищцата психически и емоционални болки и
страдания,съдът ги е разгледал като отнасящи се общо до всички причинени й
увреждания.Позовавайки се основно на свидетелските показания е приел,че
непосредствено след причиняването на уврежданията ищцата била уплашена, силно
разстроена, неспокойна и стресирана.Тези състояния се отличавали с голям
интензитет,който се извеждал от признаците в поведението й: треперене,
несвързано говорене, плач и истерия, стряскане на сън с писъци, както и от
окачествяването на ищцата, дадено от един от свидетелите като „руина, легнала
на тъмно”. Повече от месец ищцата не
искала да се храни, не се смеела.
След инцидента настъпила съществена
промяна в характера и поведението на Д.-от весела и жизнерадостна,каквато била
до причинената й травма,тя се превърнала в затворен в себе си човек,който спрял
да излиза и да контактува с хора.Предпочитала да си стои у дома,но и там
проявявала неспокойство-не можела да остава в къщи сама.Спряла да се храни,не
започнала никъде работа.Състоянието й принудило
свидетеля М. да извърши коренна промяна в начина ѝ на живот-
преместване на семейството в малко населено място, където ищцата да е в
състояние да излиза навън,макар и в късните часове на деня.Дори и така,и към
момента,когато се движела по улицата,ищцата
постоянно се обръщала назад.
Към актуалния момент и заради раждането на първото й дете, ищцата била
по-добре (показанията на св.К.) -започнала вече да се смее,макар и не както
преди и да се отпуска ,но останала неспокойна и тревожна, отбягвала контакти,
изпитвала страх от ответницата.По време на срещите й с ответницата по повод
наказателното дело треперела и плачела.
Крайният извод на районният съд,който напълно се споделя и от въззивната
инстанция,е,че причинените на Д. увреждания от ответницата са се отразили на
ищцата много повече на психическо и емоционално равнище, отколкото на
физическо.
Стигайки до този правилен извод обаче,първостепенният съд не е определил
правилно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Действително по делото не се установява чисто физическите
травми да са продължили повече от 2 месеца,нито че имат проявления и
понастоящем,но настоящата инстанция не приема за правилен извода,че макар ищцата да е претърпяла психически и емоционални вреди,не се доказвало да е стигнала до състояние на депресия.Доколко е налице депресия е въпрос,на който съдът не може да даде отговор
само на база свидетелски показания,тъй като за това са необходими специални
познания,каквито по делото не са събрани
под формата на експертиза.
Независимо от това обаче,дори и да се приеме,че ищцата не е стигнала до
състояние на депресия,претърпените от нея психически и емоционални страдания са
достатъчно сериозни и продължителни,за да обосноват по-висок размер на
обезщетението.В резултат на инцидента се е стигнало до трайна промяна в
характера и поведението на ищцата в негативен аспект-пълно затваряне в себе
си,почти пълно ограничаване на социалните контакти,страх от присъствието на повече хора и непрекъснато озъртане,които не
са отшумели и до момента-повече от пет години след инцидента.Това е довело и до съществени неблагоприятни промени от битов
характер-нежеланието на ищцата да започне работа,ограничаването на контактите
й,довело в крайна сметка до това семейството ѝ да се премести да живее в
малко населено място,за да може тя да излиза спокойно навън.Действително тези
вреди не се установяват в пълния претендиран размер,но настоящата инстанция
приема,че определеният от районният съд
размер от 8000лв.следва да се завиши с още 2000лв.до 10 000лв.именно
поради тежестта и продължителността на психическите и емоционални
вреди,претърпени от ищцата,дори и да не са довели до депресия.
Така във връзка с
разкъсването на тъпанчевата мембрана претърпените
от посоченото увреждане вреди – физически, психически и емоционални,следва да се оценят на 7000лв.,а във връзка с причинените оток и кръвонасядане
в областта на главата и сътресението на мозъка претърпените от
ищцата физически,психически и емоционални вреди се оценяват на 3000лв.
Предвид изложеното дотук въззивната инстанция намира,че
решението в атакуваната му част следва да се отмени за разликата над 8000лв.до
10 000лв.,като вместо това се постанови друго,с което да се осъди ответницата
да заплати на ищцата още 2000лв.обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото следва да се
измени решението и в частта за разноските.Страните имат право на разноски по
съразмерност съобразно уважената част (за ищцата) и съобразно отхвърлената част (за ответницата) от иска.
Пред първата инстанция разноските за
ищцата съобразно уважената част от иска са :за адв.възнаграждение по чл.38,ал.2
във вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА в размер на 552лв.;за ДТ-в размер на 120лв. и
за възнаграждение за вещо лице-40лв.,или
общо разноски в размер на 712лв.Пред въззивната инстанция разноските по
съразмерност са само за адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 622лв.Или
общо разноските за ищцата съразмерно на уважената част от иска са в размер на 1374лв.
На ответницата съразмерно с
отхвърлената част от иска се дължат
разноски пред първата инстанция за адв.възнаграждение и за възнаграждение за
вещо лице в размер на 402лв.(при доказателства за платено адв.възнаграждение
за 650лв.)Пред въззивната инстанция са
представени доказателства за направени разноски само за
адв.възнаграждение в размер на 800лв,като съобразно отхвърлената част от
исковете се дължат разноски в размер на 480лв.Или общо за двете
инстанции-882лв.Така при извършена компенсация остават дължими от ответницата
на ищцата разноски в размер на 492лв.за двете инстанции.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1093/20.03.19г.на ПдРС,9-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 4875/18г.,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от П.Д.Д. против Д.И.К.
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди,изразяващи се в
претърпените от П.Д. физически,психически и емоционални болки и страдания вследствие
на причинените ѝ от Д.К. на 20.09.13г.телесни увреждания,а именно:
травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана,довело до трайно отслабване на
слуха на лявото ухо за повече от месец,оток и кръвонасядане в областта на
главата и сътресение на мозъка,за разликата над присъдените 8000лв.до 10 000лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.И.К.,ЕГН:********** да заплати на П.Д.Д.,ЕГН:**********
и още 2000(две
хиляди)лв.обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в претърпените от П.Д.
физически,психически и емоционални болки и страдания вследствие на причинените
ѝ от Д.К. на 20.09.13г.телесни увреждания,а именно: травматично
разкъсване на тъпанчевата мембрана,довело до трайно отслабване на слуха на
лявото ухо за повече от месец,оток и кръвонасядане в областта на главата и
сътресение на мозъка,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането-20.09.2013г.до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1093/20.03.19г.на ПдРС,9-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 4875/18г.в
частта му,с която е отхвърлен предявеният от П.Д.Д. против Д.И.К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди,изразяващи се в претърпените от П.Д. физически,психически и
емоционални болки и страдания вследствие на причинените ѝ от Д.К. на
20.09.13г.телесни увреждания,а именно: травматично разкъсване на тъпанчевата
мембрана,довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за повече от месец,оток
и кръвонасядане в областта на главата и сътресение на мозъка,за разликата над 10 000лв.до
претендирания размер от 25000лв.
ОСЪЖДА Д.И.К.,
ЕГН:********** да заплати на П.Д.Д.,ЕГН:********** разноски по съразмерност и компенсация за двете инстанции в размер на 492(четиристотин деветдесет и два)лв.
Решението в обжалваната му част подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
В останалата му част решението е влязло
в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: