№ 899
гр. С, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110134506 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответниците М. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, и ИВ. Б. СТ., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр.С, ж.к.Л, бл., вх., ет.7, ап., че последните дължат на ищеца по ½ от
следните суми: сумата от 4041.79 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за имот, отчитан с абонатен
№, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 07.02.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 571.82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
14.09.2016 г. до 24.01.2019 г.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
24.35 лв. главница за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г. и 4.07 лв. обезщетение за
забава за периода от 01.03.2016 г. до 24.01.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т“ ООД, като начисляваните месечни суми са
1
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговор, единствено ответникът М П е депозирала такъв, който съдържа
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът П оспорва исковете поради липсата на потребление от нейна страна на
топлинна енергия в процесния имот през исковия период. Излага съображения, че с решение
от 01.03.2010 г. е допуснат развод между нея и И.С., като жилището е предоставено за
ползване именно на последния.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника П направените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът и ответницата М П, се представляват от пълномощници,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения. Ответникът И.С. не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 7533/2019 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника и срещу ИВ. Б. СТ. за по ½ от следните
суми: от сумата от 4041.79 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и по общи № ......, издадени за имот,
отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва от 07.02.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 571.82 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 24.01.2019 г., сумата
от 24.35 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 07.02.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 4.07 лв. за периода от 01.03.2016 г. до 24.01.2019 г.
С възражение от 19.04.2019 г. само ответникът М П е оспорила вземанията без
мотив. Предвид невъзможността другият длъжник – И.С., да бъде намерен на
регистрираните от него адреси в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5
и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск и срещу него.
Видно от нотариален акт № том 3, рег.№, нот.дело №2/2003 г., съставен от нотариус
З Т, рег.№ 438 от РНК, на 17.12.2003 г., ответникът И.С. е закупил процесния имот от К Ц Б
и К К Б. С оглед на това, на 15.06.2006 г. бившият собственик К Б е подал молба до ищеца
за закриване на партидата за доставка на топлинна енергия в апартамента, водена на негово
име. На 30.08.2004 г. ответниците са учредили договорна ипотека върху жилището в
обезпечение на задължения на И.С. към „Ейч ви би банк Биохим“ АД, за което е съставен от
нотариус В Б, рег.№ от РНК нотариален акт №, том VІ, рег.№, нот.дело №/2004 г. С
2
постановление от 22.08.2013 г. на ЧСИ У Д по изп.дело № 20118580401264, е наложена
възбрана върху ½ ид.ч. от имота, за задължения на И.С. към „Т С“ ЕАД.
Видно от удостоверение, издадено на 07.11.2019 г. от Столична община – район Л,
жилищен блок със строителен номер 915А в ж.к.Л е с настоящ административен адрес гр.С,
ж.к.Л – 9 микрорайон бл..
С влязло в сила на 01.03.2010 г. решение № ІІІ-85-73/01.03.2010 г., постановено по
гр.д.№ 10856/2010 г. по описа на СРС, 85 състав, бракът между ответниците И.С. и М.С.,
сключен на 03.10.1993 г. е прекратен по взаимно съгласие на страните, като процесното
жилище, придобито по време на брака им, е останало в обикновена съсобственост, но е
предоставено за ползване от И.С..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 23.09.2012 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на
което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕАД. Това
обстоятелство е декларирано пред ищеца със заявление от 03.01.2013 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕАД. Експертът е установил, че в имота няма монтирани отоплителни тела, свързани със
сградната инсталация, същите са демонтирани. Посочено е обаче наличието в помещение
баня на отоплитело тяло тип „щранг-лира“, свързано със сградната инсталация, на което
липсва техническа възможност да бъде монтиран индивидуален разпределител. За него е
разпределена топлинна енергия по изчислителен път, а именно по реда на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. и Приложението към чл.61, ал.1, т.6.9 и т.6.5. Доколкото от страна на
абоната е осигурен достъп за отчет единствено след отоплителен сезон 2015/2016 г., за
следващите такива, фирмата за дялово разпределение е процедирала по реда на чл.69, ал.2 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като е разпределила топлинна енергия, отдадена за битово-
гореща вода по норматив, а именно – по 140 л. за едно денонощие за 1 ползвател. Експертът
е установил, че в имота се начисляват задължения за двама ползватели, което е потвърдено с
подпис на представител на имота при отчета за отоплителен сезон 2015/2016 г., отразен в
отчетна карта от 10.05.2016 г.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
3
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 4041.79 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 24.35 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт № том
3, рег.№, нот.дело №2/2003 г., съставен от нотариус З Т, рег.№ 438 от РНК, на 17.12.2003 г.,
ответникът И.С. е закупил процесния имот. Към 17.12.2003 г. последният е бил в брак с
М.С., видно от отразеното в бракоразводното им решение, представено с отговора на
исковата молба, а именно, че се прекратява брака им, сключен на 02.10.1993 г. С оглед на
това, независимо, че в нотариалния акт е посочен като приобретател само И.С., ответницата
М П също е придобила права върху жилището, доколокто същото попада в обхвата на
съпружеската имуществена общност. След развода на страните през 2010 г., имотът е
останал в обикновена съсобственост между бившите съпрузи, като всеки от тях притежава
по ½ ид.ч. от него, а фактическото му ползване е предоставено на И.С..
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
4
закона.
В тази насока и с оглед възраженията на ответницата М П, следва да се отбележи, че
в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС се приема, когато ползващият бивш съпруг сключи писмен
договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от
другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с
дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е
предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно
правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се
приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици.
В случая по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до
ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и И.С., респ. потребител,
различен от ответниците. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ.
За възникване качеството потребител на топлинна енерегия, е ирелевантно и кой
фактически обитава жилището, след като няма учредено вещно право на ползване върху
него. Ето защо, независимо, че ответницата М П не ползва процесния апартамент, като
негов съсобственик, тя е страна в правоотношението по доставка на топлинна енергия.
Обстоятелството, че имотът се ползва само от И.С. не освобождава М П от
задълженията й към топлопреносното предприятие, а единствено й дава възможност да
предяви претенциите си спрямо бившия си съпруг по пътя на неоснователното обогатяване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “ТЕЦ С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, приложими доколкото върху прогнозните сметки лихва не се
5
дължи, а такава се начислява върху изравнителната сметка в края на сезона.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2015 г. –
м.04.2018 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 4041.79 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време,
през исковия период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в
случаите, в които абонатът е осигурил достъп на служителите на ФДР. Снетите от тях
данни, респ. предвиденото в нормативната уредба, са послужили за изготвяне на
изравнителните сметки, при които вещото лице не е установило нарушение на техническите
изисквания, заложени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Приложението към чл.61, ал.1 от
същата.
Действително, ответниците са демонтирали отоплителните тела в имота си, но като
собственици на имот в сграда – етажна собственост, на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, те
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази насока са и изводите на
вещото лице, което е констатирало потребление на топлоенергия БГВ, за сградна
инсталация и за отопление от щранг-лирата, която минава през банята на жилището и която
поради естеството си не може да се отдели от сградната инсталация.
В същото време ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
4041.79 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо, всеки един от ответниците дължи на
6
ищцовото дружество по 2020.89 лв., съобразно дела си в собствеността, за доставена през
исковия период топлинна енергия в процесния имот.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане
в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли 2016 г.,
а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят /приложими, доколкото
върху прогнозните сметки за отоплителен сезон 2015/2016 г. лихва не се дължи, а такава се
начислява върху изравнителната сметка от 31.07.2016 г./. Предвид своя акцесорен характер
и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 14.09.2016 г. – 24.01.2019 г. в установения от вещото лице размер от 570.71 лв.
/данните от колона 4 от таблицата, приложена на л.7 от заключението по ССчЕ/, като
задълженията на двамата ответници са равни. За ралзиката до пълния предявен размер от
571.82 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответницата в
настоящето производство – 07.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от 24.35
лв. за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г. и 4.07 лв. обезщетение за забава за периода от
01.03.2016 г. до 24.01.2019 г., следва да се отбележи, че от данните по делото се установи, че
тази услуга се извършва от ответника „Т С“ ЕАД, въз основа на влзето решение от общото
събрание на етажната собственост, в която се намира имота. Ето защо следва да бъдат
установени задължения на ответниците за извършеното през исковия период дялово
разпределение в размер на 24.35 лв. и за лихва за забавеното му плащане от 4.07 лв. в
пълния им предявен размер съответно от 24.35 лв. и 4.07 лв., доколкото установеният от
вещото лице размер на лихвата е по-висок /4.37 лв./.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 200.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, срещу
което е направено възражение за прекомерност. Освен това е заплатил държавна такса от
общо 461.68 лв. и депозит за експертизи общо от 450.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски 1111.41 лв.
следва да бъдат поставени в тежест по равно на ответниците.
От страна на ответницата П е направено искане за присъждане на разноски, но по
делото липсват доказателства за извършени такива, поради което съдът не се произнася с
7
решението си по извършените от нея разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л. П, ЕГН **********, и ИВ.
Б. СТ., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Л, бл., вх., ет.7, ап., че всеки един от тях
дължи на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
представлявано от А А по ½ от следните суми за доставена топлинна енергия в имот,
отчитан с абонатен №: сумата от 4041.79 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 07.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
570.71 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 24.01.2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 571.82 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л. П, ЕГН **********, и ИВ.
Б. СТ., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Л, бл., вх., ет.7, ап., че всеки един от тях
дължи на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
представлявано от А А по ½ от следните суми за дялово разпределение на имот с аб.№:
главница от 24.35 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
07.02.2019 г. до окончателното плащане на дължимото, и обезщетение за забава за периода
от 01.03.2016 г. до 24.01.2019 г. в размер на 4.07 лв.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците М.Л. П, ЕГН **********, и ИВ. Б. СТ., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Л, бл., вх., ет.7, ап., да заплати на „ТЕЦ С” ЕАД,
ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А по ½ от
сумата 1111.41 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по
ч.гр.д.№ 7533/2019 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 7533/2019 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8