О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 12.05.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: Екатерина Стоева
сложи за разглеждане гр.д.№ 12420 по описа за 2019г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от В.Д.Н. с предявени против Варненски
окръжен съд и Варненски апелативен съд осъдителни искове за заплащане в
условията на солидарност на обезщетение за имуществени вреди от 30 000лв.
и обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв.
Твърдението е вредите да са понесени
като последица от неправилен според ищеца отказ на съдия при Варненски окръжен
съд да групира наказанията му по три осъдителни присъди, потвърден с
определение на Варненски апелативен съд.
Така предявените искове са недопустими, поради което
на основание чл.130 ГПК производството по делото следва да се прекрати по
следните съображения:
На основание чл.7 от Конституцията на Република
България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица. Със ЗОДОВ е уреден редът и
основанията за реализиране на тази отговорност при наличие на изчерпателно
посочените в закона хипотези и съгласно чл.8, ал.3 ЗОДОВ се прилага, когато не
е налице предвиден в закон специален начин на обезщетяване. Когато тя не може
да се реализира по ЗОДОВ приложение намира общия ред по чл.49 ЗЗД.
Съгласно ТР № 5/15.06.2015г. по тълк.д.№ 5/2013г.,
ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за
прилагане на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински
мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за
прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено
като незаконосъобразно.
Наведените от ищеца обстоятелства не само не попадат в
хипотезите на т.4 или т.5, но и не могат да бъдат подведени под нито едно от
останалите основания по чл.2 ЗОДОВ.
На отделно основание исковете са недопустими и при
квалифицирането им по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Отговорността на ответниците не може
да бъде ангажирана за деяние, за което съдиите от съответния съд не носят
гражданска отговорност. Съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на Република
България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и
следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни
действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено
престъпление от общ характер. Конституционната норма урежда функционалния
имунитет на магистратите, обезпечаващ тяхната независимост при осъществяване на
функциите си и формиране на свободно вътрешно убеждение при изпълнение службата
си и постановяване на актове. Имунитетът е изключен само когато извършеното
съставлява умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила
присъда. Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че наличието на
функционален имунитет е отрицателна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и при констатация за
това е длъжен да прекрати делото.
Отказът на съдия от ВОС със съдебен акт, потвърден от
състав на ВАС да групира наказанията на ищеца по три присъди е в упражняване
правомощията по НПК и тези им действия попадат във функционалния имунитет. Това
изключва личната отговорност по чл.45 ЗЗД, а с оглед разпоредбата на чл.49 ЗЗД
и отговорността на съда.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ВРЪЩА исковата молба на В.Д.Н., ЕГН **********, понастоящем
в Софийски централен затвор, 1 група, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 12420/2019г. по описа на СГС, І-1 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.
СЪДИЯ: