Р Е Ш Е Н И Е
№ 1933 /
22.11.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в открито
съдебно заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Н.
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 3849 / 2018 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от Х.Н.З., ЕГН : **********,
срещу НП № 18 – 0819 – 002531 / 10. 07. 2018 г. на Началник група – Сектор ПП –
ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на двадесет лева
- за нарушаване разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на сто и петдесет лева.
Жалбоподателят моли съда за
цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност
процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, в съдебно
заседание не се представлява.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На 18. 04. 2018 г. в гр. Варна, възз.
Х.Н.З. управлявал моторно превозно средство с ДК№ В 59 23 ВХ, собственост на Г.Н.И..
Свид. С.Г.Г. - служител при ОД – МВР – Варна
преустановил движението му като установил, че моторното превозно средство било
с изменения в конструкцията – брой места за пътници от 1 + 1 на 1 + 3, а
водачът не носил удостоверение за периодичен преглед за техническа годност. Съставен
бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така
посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на
заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи :
Настоящият състав
намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за
отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчен.
Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.
Относно
нарушаване разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗДвП :
От обективна страна за съда не
остава съмнение, че на 18. 04. 2018 г. в гр. Варна, възивникът е управлявал
моторно превозно средство, което е „всяка една манипулация и боравене с
уредите, приборите и механизмите му”. Същевременно водачът не носил
удостоверение за периодичен преглед за техническа годност. Горното съдът прие
въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по
делото писмени документи.
От субективна страна нарушението
е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на
въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите
действия.
Доколкото наложеното е строго
определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно размер.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат
приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай
по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е
предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от въззивника
за неоснователно, поради следното : не са допуснати процесуални нарушения, от
категорията на съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна. По
безспорен и категоричен начин се доказа осъществяването на състава.
Относно
нарушаване разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП :
Безспорно въззивникът е управлявал
моторно превозно средство, което е „всяка една манипулация и боравене с
уредите, приборите и механизмите му“. Категорично се установи по делото, че
моторното превозно средство било с изменения в конструкцията, доколкото било с брой
места за пътници от 1 + 1 на 1 + 3. Същевременно била ангажирана отговорността
на водача, а не на собственика или длъжностно лице. Чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП пределно ясно указва кой следва да носи отговорност – „собственик или
длъжностно лице, което допуска в движение по пътищата пътно превозно средство,
чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешително“. По делото
не са налице доказателства, че това е именно въззивникът, дори напротив, налице
са такива, че моторното превозно средство е собственост на трето лице, а
въззивникът единствено е управлявал същото. На въззиваемата
страна беше дадена възможност да ангажира доказателства относно качеството
„длъжностно лице“, но същата не се възползва. Това по никакъв начин не може да
обоснове извод, че въззивникът е нарушил визираната норма, респективно
заключението в тази насока не е обосновано, напротив оборва се категорично от
събрания по делото доказателствен материал, съответно
от липса на такъв. Ноторно известно е, че
ангажирането на административно – наказателната отговорност изисква категорично
и безпротиворечиво доказване на извършеното нарушение, каквато безспорност в
конкретния случай липсва.
С оглед гореизложеното съдът
счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено в частта относно нарушаване
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и отменено в частта относно
нарушаване разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18 – 0819 –
002531 / 10. 07. 2018 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, в
частта с което на Х.Н.З., ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на двадесет лева.
ОТМЕНЯ НП № 18 – 0819 – 002531 /
10. 07. 2018 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, в частта с
което на Х.Н.З., ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на сто и петдесет лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :