№ 76
гр. Плевен , 04.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Частно наказателно
дело № 20214430200277 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
С протокол за избор на съдия докладчик, И.Ф. Председателят на РС –
Плевен на 08.02.2021 г. в 15:13 часа е разпределил горепосоченото дело на
Районен съдия Красимир Димитров.
Лицето ***, с ЕГН: **********, с адрес - *** обжалва постановление за
прекратяване на наказателното производство от 04.02.2020 г. на прокурор ***
при Районна прокуратура –Плевен, издадено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК за прекратяване на наказателното
производството по Досъдебно производство № Д-1868/2019 г. по описа на РП-
Плевен, за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт с искане за неговата отмяна.
РС - Плевен, след проверка на материалите по посоченото досъдебно
производство, намира жалбата за ДОПУСТИМА, доколкото е предявена в
срока по чл. 243, ал.6 от НПК.
По съществото на жалбата:
СЪДЪТ, след като се запозна подробно с доводите в жалбата и
1
събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства
намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и следващи от НПК
е да се извърши проверка на законността и обосноваността на
постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното
производство, като при извършване на тази проверка проверяващият съд се
произнася по същество на делото.
За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е
спазен материалния и процесуалния закон.
В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването
на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се
спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването
е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и да му укаже, какви доказателства следва да бъдат събрани и
какви следствени действия да бъдат проведени.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК - съдът, прокурорът и
разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да
вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по
реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Също така следва да се отбележи, че чл. 14, ал. 1 от НПК, сочи че съдът,
прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
В този смисъл в процедурата по чл. 243 от НПК съдът може да
преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са
достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за
подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, а до съдебен контрол по
спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в
качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати
наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо
съдебно производство.
2
Досъдебно производство № Д-1868/2019 г. по описа на РП – Плевен е
образувано на 02.12.2019 г. на осн. чл. 212, ал. 1 от НПК за извършено
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК за това, че през месец юли 2019 година
в град Плевен самоволно не по установения от закона ред е осъществено
едно оспорвано от ползвател на търговски обект ситуиран във „***“
ООД- Плевен на улица *** право на ползване на изградената
електроснабдителна мрежа, като случаят не е маловажен.
В хода на разследването са разпитани като свидетели всички имащи
отношение към случая лица. Събрани са и нужният набор от писмени
доказателства, които да доведат до извод за виновността или невинността на
лицето.
Въз основа на тези събрани по делото доказателства – писмени и гласни,
в постановлението на РП - Плевен е приета като установена една фактическа
обстановка въз основа на която е направено заключението за неналичие на
доказателства за извършено престъпление по чл.323, ал. 1 от НК и на
основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
С оглед установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България в
правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича
към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа
обвинението по наказателни дела от общ характер.
Това обаче става едва когато се съберат достатъчно доказателства за
виновността на определено лице в извършване на престъплението.
Съдът приема, че такива в настоящия случай не са налице и
правилно РП - Плевен е прекратила наказателното производство по
цитираното досъдебно производство.
Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си
фактическата обстановка, която съответно се извежда от събраните в хода на
разследването доказателства, като въз основа на приетите за установени
факти е приел, че няма несъмнени и категорични доказателства, които да
3
сочат за извършено престъпление съставомерно по чл.323, ал. ал.1 от НК.
Съдът в рамките на проверката за законосъобразност и
обоснованост на прекратителното постановление и след анализ на
събраните по делото доказателства намира, че така направеният извод от
страна на наблюдаващия делото прокурора е правилен и същият
законосъобразно, с оглед на установените факти е приложил
правомощието си по чл. 243, ал. 1, т .1 от НПК, като е прекратил
наказателното производство.
Към мотивите, изложени в постановлението на прокуратурата, които
съдът напълно споделя и не счита, че следва да преповтаря, е уместно и да се
отбележи и допълни единствено и само следното:
Престъпният състав на чл. 323, ал. 1 от НК криминализира единствено
извършеното деяние със съответните му обективни и субективни
характеристики, без да поставя изискване за настъпването на каквито и да
било допълнителни вредни последици.
КАТЕГОРИЧНО СЪДЪТ СЧИТА , че в хода на досъдебното
производство са положени всички процесуални усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото, имащи значение за разкриване на обективната
истина.
При внимателен прочит на аргументите, изложени в обжалваното
постановление, които съдът не счита за нужно да преповтаря и които са
обосновали извода за прекратяване на наказателното производство, прави
впечатление, че наблюдаващият делото прокурор е направил изключително
обстоен, задълбочен и прецизен анализ на всички събрани по делото
доказателства!!!
Въз основа на правилно възприетата фактическа обстановка,
прокурорът е стигнал до единствено възможният извод, че не е осъществен
фактическия състав на деянието по чл.323, ал.1 от НК, който извод споделя
напълно и съдът.
В тази насока следва да се подчертаят следните особености на
посоченото деяние:
4
Самоуправството по чл. 323, ал. 1 от НК се характеризира с два
момента:
а) едно претендирано от дееца право и
б) действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на
реда, установен за това със закона.
Осъщественото с деянието право може да бъде действително, т.е. реално
съществуващо, осъществено по реда, предвиден в закона, или предполагаемо,
т.е. такова, каквото само е претендирано от дееца.
За да е налице самоуправство е необходимо деецът да внесе промяна в
определено фактическо положение.
От друга страна самоуправството е престъпление против установения
законов ред, регулиращ взаимоотношенията между отделните граждани.
Затова субект на престъплението може да бъде само страна по някакво
имуществено правоотношение.
В този смисъл, в съдебната практика многократно е подчертавано, че
изпълнителното деяние на чл. 323, ал. 1 от НК изисква да е налице
предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по
правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно
обхванато от умисъла на подсъдимия. (Р-248-11-ІІ НО, Р-460-08-І НО).
Законът изисква преди започване на самоуправните действия да е
съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия - срвн. и Р-553-
02-НО на ВКС, БВКС бр. 11/2003г.
Само страните по конкретното правоотношение могат да бъдат
извършител или пострадал от престъплението по чл.323, ал.1 от НК.
Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал
правен спор - за вещно, облигационно или друго имуществено право, като
спорът е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със
самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото
осъществяване. Преди да извърши самоуправното действие, деецът се оказва
страна по спорно правоотношение и правото му в него се оспорва от
5
насрещната страна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че изводите, до които е
достигнал прокурорът са законосъобразни, обосновани и правилни.
Съобразно събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната общност и
поединично през призмата на трайната съдебна практика на ВКС, няма как да
се направи извод в случая за осъществен състав на престъплението.
С оглед изложените мотиви, съдът е на становище, че постановлението
на РП – гр. Плевен за прекратяване на наказателното производство е
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП – Плевен за прекратяване на
наказателното производство по Досъдебното производство № Д-1868/2019 г.
по описа на РП – Плевен от 04.02.2020 г. образувано по реда на чл. 212, ал. 1
от НПК за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
На осн. чл. 243, ал. 7 от НПК, ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
протестира и да се обжалва в 7-мо дневен срок от получаване на
съобщаването чрез Районен съд – Плевен пред Окръжен съд - гр. Плевен.
НЕЗАБАВНО да се изпрати съобщение на страните – РП-Плевен и на
*** – *** ведно с препис от настоящото определение.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6