Определение по дело №416/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260124
Дата: 22 декември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Румяна Панталеева
Дело: 20203000600416
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер 260124/22.12.     Година  2020                          Град Варна

 

 

Варненският апелативен съд                                 Наказателно отделение

На осемнадесети декември                        Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:           Румяна Панталеева

                            ЧЛЕНОВЕ:                Росица Тончева            

Десислава Сапунджиева

       

 

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 416 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред въззивния съд е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК и има за предмет проверка на определение от 10.11.2020 г. по НОХД № 1037/20 г. по описа на Окръжен съд Варна, довело на основание чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК до прекратяване на съдебното производство по първоинстанционното дело.

Въззивната проверка се инициира с частен протест от прокурор в Окръжна прокуратура Варна, който счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно, и въз основа на аргументирано оспорване на възприетите от съда съществени процесуални нарушения, моли да бъде отменено.

 

Частният протест е допустим, а по същество - основателен.

В първоинстанционния съд е внесен обвинителен акт срещу Р.П. и К.М. за престъпление по чл.242, ал.4, вр.ал.3, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. След определяне на съдия-докладчик в окръжния съд, делото е било насрочено в разпоредително заседание. С писмена молба и в пренията на разпоредителното заседание защитата е претендирала наличието на фактически и юридически недостатъци на проведеното разследване, компрометиращи правото на защита на подсъдимите, с които е аргументирано искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза.

Първоинстанционният съд е разгледал и споделил оплакванията на защитниците на плоскостта на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, като се е мотивирал с неясноти при излагане на обвинителните факти в обвинителния акт, а в заключение е счел, че е налице противоречие между обстоятелствената му част и диспозитива. От изложените в подкрепа съображения обаче не се извличат допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, представляващи прекратителни основания, които да обусловят произнасяне по смисъла на чл.248, ал.5, т.1 от НПК.

Не е вярно твърдението, че еднородната престъпна деятелност не е конкретизирана по време и място, респ. по способа си на извършване. Прочитът на обвинителния акт разкрива нужният обем факти и обстоятелства във връзка с всяко едно от трите отделни деяния, включени в продължаваното престъпление, за което са повдигнати обвиненията, при това представени достатъчно разбираемо, ясно и хронологично.

Не може да бъде споделен подходът на проверявания съд на този процесуален етап да коментира приложението на материалния закон, което извън различните хипотези по чл.250 от НПК е недопустимо.

Не са налице неясноти, респ. празноти във фактическото обвинение касателно задружната престъпна дейност, тъй като изложените обстоятелства позволяват извличането на извод относно наличието, респ. липсата на общ престъпен умисъл. В тази част възражението от частния протест на прокурора уместно е било подкрепено чрез цитиране на относима съдебна практика в няколко различни решения на касационната инстанция.

Използваната при конструиране на обвинението фигура на "посредствено извършителство" в диспозитива на обвинителния акт е съответна на изложени в обстоятелствената част достатъчно факти, които да позволят правилен отговор на въпроса включвало ли е поведението на обвинените подсъдими използването на упоменатите като наказателно неотговорни лица при осъществяване на самото фактическо изпълнение на всяко от отделните деяния.

Коментираната в проверяваното определение цялостна концепция на обвинителния акт е изцяло и единствено прерогатив на прокурора, и указания тя да бъде преосмислена са недопустими. Без да е изрично отбелязано, от изложението в тази част се налага извод, че първоинстанционният съдебен състав намира твърденията в обвинителния акт за произволни поради отсъствие на информация за доказателствените източници, от които те се извличат, което е необяснимо предвид факта на изричното им изброяване в края на обстоятелствената му част.  

 

По изложените съображения проверяваният съдебен акт се определя като неправилен поради необоснованост, което налага отмяната му и връщане на делото за разглеждане от първата инстанция, съгласно което и на основание чл.249, ал.3, вр.чл.345, ал.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ определение от 10.11.2020 г. по НОХД № 1037/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна и връща делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводството и насрочване на делото.

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: