Решение по дело №263/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 10
Дата: 23 януари 2019 г. (в сила от 13 юни 2019 г.)
Съдия: Светослава Николаева Колева
Дело: 20183000600263
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

10/23.01.       2019 година

 

 

Град Варна

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, в публично заседание на 23 ноември 2018 година в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

 ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар: Петранка Паскалева

Прокурор: Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 263 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Настоящото въззивно производство е второ по ред, тъй като с Решение № 84/10.07.2018 г. състав на ВКС на РБ, първо НО, по кд № 217/2018 г. е отменил Решение № 302/11.12.2017 г., постановено по ВНОХД №340/2017 г. по описа на ВАпС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда № 29, постановена по НОХД № 5/2016 г. Разградският окръжен съд, постановена на 29.05.2017г. С атакувания съдебен акт подсъдимият В.Д.Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.343, ал.4, пр.2, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал.1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК тъй като на 18.08.2015 г. на път 3-205-III (гр. Разград - гр. Исперих) на км. 30 + 688 в посока от гр. Разград към гр. Исперих, при управление на МПС - ЛА „Ланчия Либра“ с per. № РР 70-58 ВА нарушил правилата за движение по чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 8 ал. 1 от ЗДвП, чл. 67, ал.1 от ППЗДвП, чл. 21 от ЗДвП, чл.73, ал. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Р.С. от гр. Разград и на А.М.Ч. *** и леки телесни повреди на три лица - А.С.Ч. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота; на Ц.В. И. от гр. Исперих, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и на Т.И.С. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На основание чл.54 от НК РОС е наложил на подс.Г. наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване; на основание чл.343г от НК е наложено и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.

Със същата присъда подс. Г. е признат за невинен и оправдан по първоначално възведеното му обвинение да е допуснал нарушения и на следните разпоредби на ЗДП и ППЗДП - по чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.42 от ЗДВП, чл.43, т.3 и т.4 от ЗДвП, чл.75 от ППЗДвП и чл.88 ППЗДвП.

 С атакуваната присъда подсъдимият Г. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, както и на частните обвинители Ж.А.Ч., А.С.Ч., А.А.Ч., Т.И.С., Р.Д.С. и Д.Д.П. - разноски за адвокатско възнаграждение на поверениците им пред първоинстанционния съд.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано въз основа на:

- протест на прокурор при ОП-Разград, в който се навеждат доводи за несправедливост на наложеното наказание, като се счита същото за крайно занижено с искане за увеличаването му в размер на 6 години;  акцентира се и върху липсата на произнасяне от страна на съда по отношение на част от вменените на подс. Г. за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата – в частност на разпоредбите на чл.68 т. 1 и чл. 90 т. 4 от ППЗДП, които обвинението поддържа да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Прави искане за изменение на присъдата и признаване на подс.Г. за виновен и по тях;  В допълнение към протеста са развити съображения по наведените доводи

- въззивни жалби на частните обвинители Т.И.С., Р.Д.С. и Д.Д.П. - чрез повереника им  адв. Ф. П. /САК/ и Ж.А.Ч., А.С.Ч., А.А.Ч. - чрез повереника им  адв. Р. Ф. /САК/, с които се развиват оплаквания за несправедливост на постановената присъда, тъй като намират за твърде занижено наложеното наказание на подс. Г., поради което и молят то да бъде увеличено над предвидения в закона минимум; прави се искане и за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство, което първоинстанционният съд е пропуснал да присъди за заплащане от подсъдимия Г., както и по отношение на направените такива пред въззивната инстанция; В допълнение към въззивните жалби се развиват доводи и за допуснато от подс.Г. на нарушение на правилата за движение по пътищата, съдържащи се разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 от ППЗДП, както и за несъставомерност на вмененото нарушение по чл.90 т.4 от ППЗДП, които са били посочени от прокуратурата като изпълващи бланкетната диспозиция на чл.343 от НК и за които РОС не се е произнесъл с присъдата. Предлагат на въззивната инстанция да стори това чрез изменението и́ по реда на чл.337 от НПК;

- въззивна жалба на подс.Г. чрез защитника му адв. Д. М. /САК/, насочена срещу осъдителния диспозитив на първоинстанционната присъда. Навеждат се доводи за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон – твърди се, че е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК. В условията на евентуалност се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, т. к. не е приложен института на условното осъждане.

С Решение № 302/11.12.2017 г., постановено по ВНОХД №340/2017 г. по описа на ВАпС въззивната инстанция:

 1. ИЗМЕНЯ присъда № 29/29.05.2017 г. на Окръжен съд - Разград по НОХД № 5/16г. в наказателно-осъдителната й част, като прилага закон за същото наказуемо престъпление – такова по чл. чл.343, ал.3 пр.3 б. „Б” пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, осъществено и при допуснато нарушение на чл.68 т.1 от ППЗДвП; подс.Г. е бил оправдан по първоначално възведеното обвинение да е извършил нарушения на чл.5, ал.1, т.1 и чл.21 от ЗДвП, по чл.73, ал.1 и чл.90 т. 4 от ППЗДвП;

2. УВЕЛИЧАВА наложените наказания: лишаване от свобода от 3 /три/ на 6 /четири/ години и лишаване от право да управлява МПС от 6 /шест/ на 9 /седем/ години;

3. ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

4. ОСЪЖДА подсъдимия В.Д.Г. да заплати в полза на частните обвинители Т.И.С., Р.Д.С. и Д.Д.П. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство и пред настоящата инстанция в размер общо на 3400 лева, както и на частните обвинители Ж.А.Ч., А.С.Ч., А.А.Ч. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство и пред настоящата инстанция в размер общо на 3400 лева.

По повод касационна жалба на подсъдимия Г., с която са били наведени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наложените наказания, състав на ВКС, I-во но, по нд № 217/2018 г. е постановил Решение № 84/10.07.2018 г., с което приема, че при изготвянето на въззивното решение са били „допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в противоречивост на съдържанието на съдебния акт и неясна воля на съда за постановеното от него относно параметрите и тежестта на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия Г.…”, поради което и на основание чл.354, ал.3, т.2, вр.чл.348, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2 от НПК, като отменя Решение № 302/11.12.2017 г., постановено по ВНОХД №340/2017 г. по описа на ВАпС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на ВАпС от фазата на съдебното заседание.

По този повод е образувано и настоящото второ по ред ВНОХД № 263/18 г. по описа на ВАпС. Предметните предели на въззивната проверка са ограничени от забраната за reformatio in peius, доколкото касационната проверка е била осъществена единствено по жалба на подсъдимия Г.. Настоящият състав приема, че присъдата на първата инстанция, както и предходното въззивно решение в техните наказателно-оправдателни части са влезли в сила и не подлежат на преразглеждане.

Участващият във въззивното производство представител на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста по отношение на искането за осъждане на подс. Г. за осъществено нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.68 от ППЗДвП, за което липсва произнасяне от страна на РОС. Поддържа и искането за увеличаване размера на наложените наказания, като развива аргументация за наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, неотчетени от първата инстанция.

По отношение на жалбата на подс.Г., прокурорът изразява становище за неоснователност на искането му за прилагане института на чл.15 от НК, тъй като първата инстанция е установила по надлежния ред, че спукването на предна лява гума на лекия автомобил, управляван от подс.Г., е резултат на сблъсъка на двете МПС-та, а не е настъпило преди това. Жалбите на частните обвинители представителят на публичното обвинение намира за основателни.

Поверениците на частните обвинители поддържат жалбите си на наведените в тях основания относно заниженост на наложените на подс.Г. наказания. Въззивната инстанция е сезирана и с искане за присъждане на разноските, сторени от частните обвинители както на досъдебното производство, така и през въззивната инстанция. По отношение на жалбата на подс.Г. изразяват виждането си за нейната неоснователност като оспорват изцяло наведените доводи от защитата за наличието на основания за прилагане на чл.15 от НК. Според частното обвинение, тезата на подс. Г., че ПТП-то е настъпило в резултат на спукването на предна лява гума на л.а., управляван от него е била обстойно изследвана и аргументирано отхвърлена от първата инстанция.

Подс.Г. лично и чрез защитника си - адв. Д. М. /САК/, поддържа депозираната жалба. Основното оплакване, поддържано и пред настоящата инстанция е за незаконосъобразност на отказа на РОС да приеме, че настъпилото ПТП е резултат на „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК, за което подс.Г. не носи вина. Защитата обоснова тази си теза на изводите, съдържащи се в заключението по единична САТЕ, изготвена от в л. И.И., според което навлизането в насрещната лента за движение е резултат от внезапно спукване на предна лява гума на л.а., управляван от въззивника. Навеждат се и аргументи за наличието на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на постр. А. Ч.. Въззивната инстанция е сезирана с искане за постановяване на нова присъда, с която В.Г. да бъде оправдан изцяло по възведеното му обвинение. В условията на евентуалност се прави искане за приложение на чл.55 от НК, тъй като според защитата по отношение на личността на подсъдимия Г. са налице единствено и само смекчаващи отговорността му обстоятелства. По отношение на протеста и въззивните жалби на частните обвинители позицията на защитата е за неоснователност.

 В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Г. моли да бъде оправдан, т. к. автомобилът му е бил технически изправен.

 

Въззивните протест и жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество се преценяват като частично основателни единствено изложените оплаквания на публичното и частното обвинение за несправедливост на наложеното наказание.

 

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящият въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият В.Д.Г. към август 2015 г. живеел и работел в гр. Исперих. От 1987 г. е правоспособен водач на МПС, категория „В“.

Сутринта на 18.08.2015г. В.Г. привел в движение лекия си автомобил „Ланчия Либра“ peг. № РР 7058 ВА, за да заведе майка си - свид. Цонка И., на медицински прегледи в гр. Русе.

Около обяд на същия ден подс.Г. потеглил обратно заедно с майка си за гр. Исперих, като машрутът им минавал покрай гр.Разград. Св. Ц. И. седяла на предната седалката до сина си - водача на МПС. Времето било слънчево, горещо, сухо и ясно.

По пътя около с. Йонково лекият автомобил, управляван от подс.Г., бил изпреварен от автомобил, управляван от св. В. Д..

Малко преди 15 часа лекият автомобил „Ланчия Либра” наближил гр.Исперих. На път III-205 при км. 30+688 м., в близост до бивш пункт на КАТ - Исперих, подсъдимият изнесъл л.а. изцяло в лентата за насрещно движещи се превозни средства, управлявайки го със скорост от 108-111 км/ч. Видимостта била много добра, при ясно и слънчево време. Платното за движение се състояло от две двупосочни пътни ленти, при хоризонтален, равен, прав и сух участък от пътя. Движението не било натоварено.

В същото време, но в противоположната посока - от гр.Исперих в посока гр. Разград, се движил л.а. „Ситроен Ксантия“ с peг. № РР 3331 АХ, управляван от Д. С.. Освен него в автомобила пътували съпругата му - св. Т.И.С. - на предната дясна седалка, а на задната в дясно - св. А. Селимова Ч. и в ляво от нея - съпругът й –  А.М.Ч.. Д. С. управлявал л.а. „Ситроен” в собствената си лента за движение, със скорост от около 80 – 90 км/ч, тъй като съпругата му – св. С., се притеснявала от високи скорости. Както водачът, така и другите пътници в автомобила „Ситроен Ксантия“ забелязали движещия се срещу тях в тяхната лента за движение автомобил „Ланчия Либра“, управляван от подс. Г.. Двамата пострадали мъже - А. Ч. и Д. С. коментирали приближаването на автомобила, при което С. намалил скоростта /към момента на удара скоростта му била около 60 км/ч,/ и се изнесъл максимално вдясно към банкета.

Подс. Г. обаче нито намалил скоростта на движение на л.а., нито го върнал в своята лента за движение. Последвал почти челен сблъсък между двата автомобила с техните предни леви част, въпреки опита на Д. С. да го избегне с отклоняване вдясно и намаляване скоростта на движение на л.а. „Ситроен“. Ударът настъпил изцяло в лентата за движение на л.а. „Ситроен“, явяваща се насрещна за подс.Г.. След удара и двата автомобила се преместили и същевременно се завъртели около вертикалната си ос, след което преустановили движението си.

След установяването в покой на катастрофиралите автомобили, св. Т.С. успяла да отвори дясната врата и излязла на пътя да търси помощ, тъй като мъжът й бил заклещен в автомобила.

Подс. Г. бил силно стресиран и уплашен, установил че вратата му е деформирана и не се отваря. Затова останал в автомобила си и позвънил на св. Пенчев, който се обадил на телефон 112, за да повика помощ.

В резултат на ПТП и получените травми на място починал Д. С..

Св. Али Чолак, след като разбрал, че станала катастрофа, в която пострадал св. С., когото познавал, тръгнал за местопроизшествието. Когато пристигнал на място видял трупът му положен на банкета.

След подадените сигнали на място бил изпратен екип на Спешна помощ – св. П., св. Д., св. В. и екип на противопожарна служба Исперих – св. П.Х., св. Х.Х. и св. В. С.. Пострадалите при ПТП били транспортирани до болнично заведение.

 

От заключението на допуснатата и приета като доказателство съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на произшествието пострадалия А. Ч. получил открито счупване на черепа - импресионна фрактура във фронталната област с костни фрагменти в дълбочина на мозъка, голям дефект на твърда мозъчна обвивка, разкъсан сагитален синус; пневмоцефалос /натрупване на патологична колекция въздух в черепна кухина/; малки вътремозъчни хематоми във фронталната област; счупване на орбити, носни кости и клиновидната кост в дясно; разкъсно-контузна рана на челото с наличие на костни фрагменти и детрит; хемосинус (натрупване на патологична колекция кръв в горночелюстни и челен синус); кървене от двете ноздри и устата; периорбитални хематоми двустранно; остра дихателна недостатъчност от централен тип; количествено нарушение в съзнанието; счупване на дясна бедрена кост; охлузни рани; Същият бил приет на лечение в крайно тежко състояние - кома, пълна арефлексия, на изкуствена белодробна вентилация. Впоследствие се развили и следните усложнения: следоперативно посттравматично размекване на мозъчното вещество двустранно; обширен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки и нискостепенен общомозъчен оток (към 24.08.2015 г.); дискретен дислокационно-деформационен синдром (към 31.08.2015 г.); дифузно подтиснати рефлекси на черепно-мозъчните нерви, анизокория (по-широка дясна зеница); левостранна спастична хемипареза до пълна арефлексия; риноликворея (изтичане на ликвор през носни ходове); посттравматичен захарен диабет;

 

- св. Т.И.С. получила травма на главата и гръдния кош, изразяващи се в анамнеза за изразен болков синдром - силни болки в главата и гръдния кош и клинични данни за сътресения на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика и липса на свидетелски показания за изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота й;

 

- св. Ц.В. И. получила травма на главата и гърдите, изразяващи се в счупване на IV-V ребра вляво; анамнеза за изразен болков синдром - силни болки в главата и гърдите; клинични данни за сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика и липса на свидетелски показания за изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота й;

 

- св. А.С.Ч. получила травма на главата и гърдите, изразяващи се в анамнеза за изразен болков синдром - силни болки в главата и гърдите; кървене на долна устна; контузна рана вляво от брадичката; охлузвания по лицето, лявото рамо и предна половина на гръдния кош; клинични данни за сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота й;

 

На 27.09.2015 г., в МБАЛ Разград, въпреки предприетото лечение, постр. Ч. починал.

 

От заключението по СМЕ се установява, че причината за смъртта на А. Ч. е несъвместимата с живота открита черепно-мозъчна травма, получена при ПТП и усложненията от нея. Констатирани са състояние след остеокластична трапанация на черепа по повод импресионна фрактура във фронталната област с проминиране на оскъдно количество мозъчно вещество, костни фрагменти в дълбочина на мозъка, голям дефект на твърда мозъчна обвивка, разкъсан сагитален синус /18.08.2015 г./; хирургично обработена кожна рана в лява челна към дясна теменна област на главата; подлежащ голям костен дефект /"минус" кост/ в централната част на челно-теменна област с неправилна форма; обширна и в дълбочина деструкция, размекване и нагнояване на мозъчното вещество; белези на хирургично възстановяване на твърда мозъчна обвивка; умерено изразен мозъчен оток; кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка /във фаза на организация/ на анатомичното място на предна и средна черепни ямки от дясната страна, средна черепна ямка вляво, двустранно в долната част на теменни и тилната области; раздробено счупване на горната стена на лява орбита и клиновидната кост от тази страна; кръвонасядания на меки черепни обвивки около кожната рана и в двата слепоочни мускула); десиминирана гнойна пневмония - умерено изразен оток, уплътняване във всички дялове на белия дроб, пъстровата нехомогенна външна и на срез повърхност, с оформени в паренхима малки кухини, изпълнени с гноевидна материя; спонтанно и при натиск изтичане на гноевидна пенеста течност; гноевидно пенеста течност по вътрешната повърхност на цялото протежение на трахеята, главните бронхи, големите и малките им разклонения; кръвениста колекция в пирамидната част на долния полюс на десния бъбрек; уголемена мековата слезка; по-светли послесмъртни петна; пълен стомах; празен пикочен мехур; състояние след налагане на трахеостомна канюла - кожен отвор над ключичната ямка, подлежащо оперативно прерязване между трахеални пръстени и комуникация с дихателната тръба; дълбока суха некроза на меки тъкани в долната половина на външностранична повърхност на лява подбедрица и петната област на същия крак; състояние след реанимационни мероприятия - следи от контури на електрошокови пластини в лява гръдна половина; рентгенологични данни за счупване на дясна бедрена кост в областта на големия въртел /пертрохантерно/. Според в. л. тежката травма на главата е резултат от въздействието на много голяма кинетична енергия и се дължи на действието на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и е възможно да бъде получена по механизма на директен удар от вътрешни детайли на претърпелият ПТП лек автомобил. Тази травма на главата, усложненията от нея и настъпилата смърт, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

От заключението по СМЕ на трупа на Д.Р.С. се установява, че причина за смъртта му е масивната и бърза кръвозагуба вследствие на пробив на стената на дясната сърдена камера от счупено ребро. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Констатирано е счупване на ребра от I до VI в дясно и от VI - VII в ляво по средноключичната линия с кръвонасядане на междуребрената мускулатура; разкъсване на сърцето в областта на дясна сърдечна камера; свободно излята течна кръв в кръвната кухина - 1500 мл., анемия на всички вътрешни органи; счупване на лявата бедрена кост в средната й трета, счупване на капачката на лявото коляно, охлузвания по кожата на ляво коляно по предната му повърхност; разкъсно-контузна рана по задната повърхност на левия лакът. Всички травматични увреждания, обуславящи травмата са с еднаква давност и съответстват да са получени при пътно­транспортно произшествие.

Изложените фактически положения първоинстанционният съд е приел за установени въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: частично дадените в съдебното следствие обяснения от подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и становища на вещите лица, писмени доказателства и писмени доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица на местопроизшествието, от заключенията на изслушаните и приети по делото съд. медицински експертизи относно нанесените травматични увреждания и причината за смъртта на пострадалите С. и Ч. (л. 110-112, 115-117, 128-137 и 140-161 от ДП и в съдебното производство на л. 327-328, 330-331, 333-334, 336-337), от заключението на повторната комплексната автотехническа и фрактодиагностична експертиза и допълнителната такава, изготвени от вещите лица проф. К., проф. Д. и доц. У. (л. 496 и сл. и л. 628 и сл.), както и отчасти автотехническата експертиза от ДП (л. 85-103) и съдебната автотехническа – фрактодиагностична експертиза на в.л. ст.н.с., д-р Иванов (л. 264 и сл.), от протоколите за извършено химическо изследване на алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия  и на починалия С., от писмените доказателства по делото – копия от свидетелство за регистрация на МПС, за техническа изправност и за преминал годишен технически преглед,  справки  за водач на Г..*** е дал вяра на разпитаните свидетели относно онези обстоятелства, за които техните показания са не само логични и последователни, но и кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани по делото писмени доказателствени средства и доказателства. Затова и като доказателствено необезпечено е отпаднало обвинението за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, свързано с изпреварване. Правилно е било отхвърлено като неподкрепено от обективните данни по делото и твърдението на подсъдимия, че навлизането в лентата за насрещно движение на управлявания от него лек автомобил се дължи на внезапно и напълно спадане на лява предна гума. Неоснователно е твърдението на защитата, че РОС е игнорирал необосновано заключението на вещото лице И.И., което според защитата категорично сочело именно на този извод – лекият автомобил, управляван от подсъдимия, изгубил внезапно напречна стабилност, поради настъпила „разрушителна повреда в „скелета" на гумата от предно ляво колело на изпреварващия л. а. „Ланчия" и пад на вътрешното налягане“. Следва да се посочи, че и вещото лице И.И.приема, видно и от горния цитат, че л.а. „Ланчия“ е изпреварвал, т.е. вече е бил навлязъл в насрещната лента, когато според него е настъпила „разрушителната повреда“ на гумата на предно ляво колело. Това от своя страна сочи, че и това вещо лице приема, че изборът на подс.Г. да навлезе в насрещната лента за движение не е бил предопределен от спорното спукване на предната лява гума на автомобила.

Коментираното от защитата заключение на вещото лице И.И.е било подложено на критичен анализ от страните и съда, инспириран включително и от липсата на убедителни доказателства относно компетентността му в сферата на автотехниката. Докато за притежаваните научни знания в областта на фрактодиагностиката от експерта И.И.са налице достатъчно данни, то не така стои въпросът с придобитите от него научни и практически знания в областта на автотехниката – по неговите собствени думи, добивани в процеса на експлоатация и поддръжка на личния му лек автомобил. Същевременно обаче значителна част от поставените от съда въпроси са изисквали значително по-сериозна и задълбочена компетентност в тази област на човешкото познание. Затова и правилно първата инстанция е стигнала до извод за необходимост от назначаването на комплексна експертиза, в чийто състав са били включени безспорни авторитети в областта на автотехниката и фрактодиагностиката, каквито са проф. д.т.н. инж. С.М.К.., зам.-ректор на ТУ-София, вещо лице към АС -София, Пловдив, СГС, ОС - София, Пловдив, Ст. Загора, Сливен и др.; автотехнически експерт; проф. д-р инж. Л.Б.Д., зам.-ректор на ТУ-София, специалист по фрактодиагностика и гл. ас. д-р инж. Христо Василев У. - ТУ-София, „Факултет и Колеж - Сливен" към ТУ-София.

Именно тези три вещи лица са изследвали комплексно всички данни и находки по делото и са дали обосновани, логични и мотивирани отговори на поставените от съда и страните въпроси. Тези три вещи лица не само са интерпретирали данните, добити от изследванията, извършени от експерта И.И., а и сами са извършили оглед на лекия автомобил и процесната лява предна гума. Затова и не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата за някаква необоснованост или непълнота на техните изводи. Вещите лица от тройната САТФЕ са обосновали становището си, че разрушаването на лявата предна гума на л.а. „Ланчия“ е резултат на сблъсъка между двете МПТ, а не е настъпила преди него, не само въз основа на състоянието на процесната автомобилна гума, но и на следите (или по-скоро липсата на специфични следи) оставени на местопроизшествието от двата автомобила. Техните изводи са били проверени и потвърдени от извършената компютърна симулация. Вещите лица са разгледали и вариант при плавно спадаща предна лява гума (доколкото рязкото и пълно разрушаване е категорично отхвърлено), при които обаче загубата на напречна устойчивост на л.а. е толкова незначителна, че за 100 м. би довела до отклонение от окото 22 см. Първата инстанция аргументирано и последователно е обсъдила доводите на защитата и твърденията на подсъдимия и правилно и обосновано ги е отхвърлила. Тя не е сторила това с лека ръка, а едва след като е положила значителни усилия, за да провери тези твърдения и ги е отхвърлила като неподкрепени от годните доказателства по делото. Субективните възприятия на подс.Г., непотвърдени дори и от неговата майка, не могат да бъдат годен и достатъчен доказателствен източник, който да обоснове противоположен извод. Затова и правилно първата инстанция не ги е ценила в тази насока, а логично и законосъобразно се е доверила на експертното заключение на повторната АТФЕ и допълнителната такава.

 Заключенията на именно тези експертизи – тройна АТФЕ и допълнителна такава, са дали отговор на всички относими въпроси, включени в предмета на доказване по това производство съгласно чл.102 НПК. В този смисъл и оплакванията на защитата за необоснованост на атакуваната присъда и за допуснати процесуални нарушения по повод установяване на обективната истина по делото, допуснати от първата инстанция, не се споделят от този въззивен състав.

За пълни, ясни, обосновани и правилни и въззивният съд намира кредитираните и от първата инстанция заключения на по-горе коментираните експертизи. Безспорно е установено, че скоростта на л.а. „Ланчия“ преди ПТП и към момента на удара е около 108-110 km/h.; опасната зона за спиране на автомобила „Ланчия“ - около 101 м.; установено е, че дистанцията между двата автомобила е била 213 м., когато водачът на л.а. „Ситроен“ е реагирал на възникналата опасност – движещия се в неговата лента за движение л.а. „Ланчия“; безспорно установено е, че ударът не е настъпил в лентата за движение на л.а. „Ланчия“, а в съседната насрещна лента. При тези обстоятелства напълно необосновано е поддържаното и пред тази инстанция възражение на защитата, че подсъдимият обективно не е могъл да предотврати удара с л.а. Както вече беше посочено това твърдение е било отхвърлено мотивирано още от първата инстанция, поради вече коментираните по-горе обстоятелства относно спукването на предна лява гума. Наред с това обаче, не е налице и каквато и да е друга хипотеза, която да обоснове т.нар. „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК. На първо място въззивната инстанция намира, че не се касае за каквато и́ да е внезапност на развилите се събития. Пътната ситуация е била спокойна, времето е било ясно, сухо, а видимостта повече от достатъчна. Подсъдимият, като всеки водач е бил не само длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка, но и да предвиди логичните нейни изменения и да си осигури възможност да отреагира адекватно при непосредствено възникване на препятствие. Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Както няколкократно е посочвал ВКС, пътната обстановка има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. В конкретния случай безспорно интензитетът на трафика е бил нисък, но това не освобождава подсъдимия от задължението му я наблюдава, за да бъде в състояние да гарантира безопасността на другите участници в движението. Управление извън населено място винаги предполага появата на такива – от леки автомобили, до велосипедисти и впрегатни возила. А в конкретния случай на пътя е имало насрещно движещ се л.а. Този лек автомобил, както вече бе посочено е бил обективно забележим за водача на л.а. „Ланчия” на повече от 200 м. и от този момент за него е възникнало задължението да съобрази поведението си с неговото присъствие на пътя и да предприеме действия, гарантиращи безопасността му. Убедеността на въззивника, че няма да застраши други участници в движението, е субективна и подлежи на преразглеждане във всеки момент на динамично изменящите се пътни условия, като при възникване на опасност той е длъжен да реагира. В конкретния случай обаче,той не е изпълнил нито задълженията си по чл.8 ал.1 от ЗДвП, чл.67 ал.1 и чл.68 т.1 от ППЗДвП.

В обобщение - деянието на водача не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това. В този смисъл Решение № 645 от 26.11.2007 г. на ВКС по к. д. № 365/2007 г., II н. о. Наред с горното допуснатото от въззивника неправомерно поведение – коментираните нарушения по ЗДвП, които са и в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат, не дава основание за изключване на вината му при условията на чл.15 НК. Както се е произнасял многократно ВКС /напр.Решение № 520 по н. д. № 500/2008 г., II н. о., Решение № 408  н. д. № 383/2008 г., III н. о Решение № 523  н. д. № 493/2008 г., II н. о Решение № 645  к. д. № 365/2007 г., II н. о.,/, случайно деяние би било налице само при липса на допуснати нарушения от водача, когато опасността възникне в опасната зона за спиране и го постави в невъзможност да я предотврати.

 

По делото е безспорно, че за настъпването на вредоносния резултат  загиналият водач няма никакъв принос. Още по-малко може да се твърди, че загиналият пътник има някакво виновно поведение, което да стои в причинна връзка с настъпилия сблъсък на двете МПС. Д. С. се е движел с разрешена скорост в своята лента за движение и е направил всичко по силите си да избегне връхлитащия ги л.а. „Ланчия“ – намалил е скоростта и е отклонил л.а. максимално вдясно.  Ударът между двата автомобила е настъпил, защото подс.В.Г. не е изпълнил  своите задължения като водач на МПС относно избора на лента за движение, а именно тези  по чл. 8 ал. 1 от ЗДвП, чл. 67 ал. 1 и чл. 68 т. 1 от ППЗДвП, т. к. е управлявал автомобила си „Ланчия“ изцяло в насрещната за него пътна лента, предназначена за движещите се в противоположната посока автомобили, където и е настъпил сблъсъка. Несъблюдаването именно на тези правила за движение по пътищата стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Подобна връзка обаче не е налице по отношение нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 21 от ЗДвП и по  чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП, както е приел първоинстанционния съд и което е било коригирано от предходната въззивна инстанция.

РОС е пропуснал да се произнесе и по възведено обвинение за нарушение на чл.90 т. 4 от ППЗДвП, което създава правило за навлизане в насрещна лента при извършване на изпреварване, каквато хипотеза не е налице. Затова и според настоящата инстанция такова нарушение не е било осъществено от подс.Г.. Тази неправилност е била коригирана от предходната въззивна инстанция чрез оправдаването на В.Г. по това обвинение. Предходното въззивно решение в оправдателната си част е влязло в сила, предвид факта че не е било протестирано по касационен ред.

Окръжен съд Разград е допуснал и друго нарушение на материалния закон, което отново е било коригирано от предходния въззивен състав, приложил закон за същото наказуемо престъпление, като е преквалифицирал деянието в такова по чл. 343 ал. 3 пр. 3 б.“б“ пр. 1 от НК. В тази си част предходното въззивно решение също е влязло в сила, тъй като не е било протестирано по касационен ред, нито от държавното, нито от частното обвинение.

Единствено с оглед на пълнота на настоящото решение, следва да се изложи виждането и на настоящия съдебен състав, че причинените телесни увреждания на трите свидетелки И., Ч. и С. имат характер на леки телесни повреди, поради което и не могат да бъдат обект на инкриминация.

В крайна сметка и тази въззивна инстанция приема от правна страна, че подсъдимият В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл.343, ал.3 пр. 3 б. „Б“ пр. 1, вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 18.08.2015 г. на път 3-205-III (гр. Разград - гр. Исперих) на км. 30 + 688, в посока от гр. Разград към гр. Исперих, при управление на МПС - ЛА „Ланчия Либра“ с per. № РР 70-58 ВА,  нарушил правилата за движение по чл. 8 ал. 1 от ЗДвП, чл. 67, ал.1 и чл. 68 т. 1 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Р.С. от гр. Разград и на А.М.Ч. ***.

По отношение оплакването за несправедливост на наложените наказания:

Санкцията е отмерена при отчетен превес на смекчаващите обстоятелства, в която категория са включени необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрата му характеристика, трудовата му ангажираност. Настоящият състав на ВАпС споделя и извода на първата инстанция, че не може да се приеме, че подс.Г. е водач с трайно установени навици да нарушава правилата за движение по пътищата. Видно от изготвената справка за значителен период от време спрямо В.Г. са били издадени  само две наказателни постановления за нарушения извършени през 2007 г. и 2008 г. и наложени глоби с фиш през 2009 г. и 2014 г. както правилно е посочил РОС тежкият резултат – смърт на двама душа се обхваща от квалифицирания състав на престъплението и не може да се отчита и като отегчаващо вината обстоятелство.

Тази аналитична дейност на първата инстанция по отмерване на съответните на стореното и на личността на дееца наказания, въззивният съд споделя напълно. Същевременно обаче първата инстанция не е отчела причинените в резултат на ПТП леки телесни повреди на трите свидетелки - И., Ч. и С., които макар да не са елемент от обективния състав на престъплението, те следва да бъдат отчетени като обстоятелства, отегчаващи отговорността на подс.Г.. В тази насока въззивната инстанция цени и факта на нанесените имуществени вреди на частната обвинител Т.С., понесла не само загубата на съпруга си, но и щетите по напълно унищожения семеен автомобил „Ситроен“. Безспорно и тези имуществени вреди не са елемент от обективния състав на престъплението по чл.343, ал.3 от НК, тъй като се поглъщат от настъпилия по-тежък резултат, но това не означава, че следва да бъдат игнорирани при индивидуализацията на наказанието, съответно на стореното и на личността на дееца.

Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че наложеното от първата инстанция минимално наказание „Лишаване от свобода“ от три години е несправедливо занижено, поради което и следва да бъде увеличено. При преценката си относно размера на това завишаване въззивната инстанция отчита, че отново е налице превес на смекчаващите отговорността на подс.Г. обстоятелства с оглед на положителните данни за неговата личност. Касае се за неосъждано лице, със семейство, за което се грижи, за лице, което е интегрирано в обществото ни и допринася за неговото положително развитие. Всичко това мотивира настоящия състав да приеме, че наказание „Лишаване от свобода“ над минималния размер - а именно в размер на 4 години, би било справедливо и съответно както на стореното, така и на личността на дееца. Това наказание би постигнало целите както на личната, така и на обществената превенция да въздейства възпиращо и предупредително на всички членове на обществото. Предвид размера на наказанието „Лишаване от свобода“, отмерен от въззивната инстанция не са налице законовите предпоставки изобщо да се обсъжда искането на защитата за приложение на чл.66 от НК.

Кумулативното наказание по чл.343г от НК също следва да бъде завишено, тъй като според въззивната инстанция то гарантира в най-пълен обем интереса на обществото за осигуряване на безопасността на другите участници в движението по пътищата. По изложените съображения ВАпС намира, че срокът на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ следва да бъде коригиран от шест години на СЕДЕМ.

 

По отношение на искането, съдържащо се в жалбата и поддържано и в хода на въззивното производство от ч. обвинители Т.И.С., Р.Д.С. и Д.Д.П. - чрез повереника им  адв. Ф. П. /САК/ и Ж.А.Ч., А.С.Ч., А.А.Ч. - чрез повереника им  адв. Р. Ф. /САК/, за възлагане в тежест на подс. Г. на направени разноски на досъдебното производство и пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, настоящият състав на въззивната инстанция намира същото за основателно. Първата инстанция е пропуснала да стори това по отношение на разноските, направени от частните обвинители в хода на досъдебното производство, макар да е била задължена от разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК. Същевременно съдът констатира, че в настоящото въззивно производство частните обвинители не са ангажирали доказателства за направени разноски. Такива са били извършени пред предходното въззивно разглеждане и съответно подлежат на възлагане за заплащане от подсъдимия В.Г. в пълния им размер.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения на съдопроизводствените правила, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 334 т. 3 вр. чл. 337 ал. 1 т. 2 пр. 1 и ал. 2 т. 2 и чл. 338 от НПК, настоящият състав на АС-Варна  

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 29 на Окръжен съд - Разград по НОХД № 5/16г. по описа на същия съд, постановена на 29.05.2017г. по отношение на подсъдимия В.Д.Г., ЕГН **********

 

- в наказателно-осъдителната й част, като прилага закон за същото наказуемо престъпление като приема, че подс.В.Г. е осъществил престъпление чл.343, ал.3 пр. 3 б. „Б“ пр. 1, вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 18.08.2015 г. на път 3-205-III (гр. Разград - гр. Исперих) на км. 30 + 688, в посока от гр. Разград към гр. Исперих, при управление на МПС - ЛА „Ланчия Либра“ с per. № РР 70-58 ВА, нарушил правилата за движение по чл. 8 ал. 1 от ЗДвП, чл. 67, ал.1 и чл. 68 т. 1 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Р.С. от гр. Разград и на А.М.Ч. ***.

 

- УВЕЛИЧАВА срока на наказанието „Лишаване от свобода от три на ЧЕТИРИ години;

- УВЕЛИЧАВА срока на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ от шест на СЕДЕМ години;

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В.Д.Г. да заплати в полза на частните обвинители Т.И.С., Р.Д.С. и Д.Д.П. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство и пред Варненския апелативен съд в размер общо на 3400 лева,

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В.Д.Г. да заплати на частните обвинители Ж.А.Ч., А.С.Ч., А.А.Ч. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство и пред Варненския апелативен съд в размер общо на 3400 лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

                                                                                                               2.